София днес (1929 година)

Откъс от "Живописни кътове из нашата родина" с автор Д. П. Койчев (1929 г.)

София днес

По Л. К.

Главната части на града, самият град, е опасан с Окръжния булевард и успоредния с него булевард "Фердинанд", като и двата започват от гарата източно и завръшват при същата от запад.

Главната ос на града е улица „Мария Луиза“ и продължението й „Витоша“, която почва от гарата и свръшва до Лозенец. Тая улица разделя града на две равни половини: западна и източна. Вьз основа на тая главна улица, всички останали улици на София вървят в две посоки: едни успоредни ней отдясно и отляво в меридионална посока, а други пресичат тия улици под прав ъгъл, от изток към запад. Всички улици се огряват последователно от слънцето и затова градът е твърде хигиеничен.

По тротоарите на главните улици са посадени дръвчета, предимно акации, а част от булевард Фердинанд, между улиците „Патриарх Евтими“ и „Цар-Освободител“, е засадена от двете страни с тополи, които образуват великолепна алея с вид към Витоша.

Почти всички улици и булеварди носят името на някой деец, на някое народно събитие, дата, град, река, планина и пр.

В София има много площади, обаче, не всички са готови. От откритите, на първо място стоят площадите „Александър I“ и „Цар-Освободител“. Източната част на площада "Александър I" допира до двореца. Дворецът е красива, но стара постройка. Срещу южната му страна е софийската градска градина, с казино и водоскоци. В тая градина стават най-важните и най-големите градски увеселения. На южния край на градската градина е софийското кметство, срещу западната й страна е Археологическият (Народният) музей, с ценни паметници за историята на нашата родина, а срещу източната страна на градината е Народният театър, великолепна сграда, вече недостатъчна за нуждите на нарастналия град, и Военното Министерство. Всичко това вкупом съставя центъра на града.

От площада „Александър I“, като се мине край южната страна на двореца, върви се по улица „Цар-Освободител“; отляво на тая улица се намира Военният клуб, Картографическият институт, Външното министерство и накрай Народното събрание. Срещу Народното събрание е построен паметникът „Цар-Освободител“. На един красив гранитен пиедестал, заобиколен с бронзовите фигури на герои от освободителната война, стои излята също от бронз величавата фигура на царя Освободителя, възседнал коня си. Северо-източно от Народното събрание се намира Държавната печатница, а северозападно — църквата Св. Александър Невски, построена на едноименния площад. Тоя храм-паметник на София, откъм Народното събрание представя грамаден триетажен кораб, а откъм Държавната печатница напомня четириетажен индийски храм (пагода). Дебелите й стени са облечени отвън с блокове дялан бял камък, донесен от врачанските каменоломни. Главният купол и камбанарията са покрити с медни плочи, а след това позлатени. На камбанарията висят 12 камбани и оттам се открива чудна панорама над София. През големи бронзови врати се влиза от притвора в църквата. Вътре, над входа, се намира великолепен балкон за църковния хор, направен изцяло от бял мрамор и подпрян на скъпи колони от шарен мрамор. Църквата се осветява с електрически лампи, окачени на тежки, богати и големи полилеи от позлатен бронз, в старо-византийски стил. Отляво, по широка мраморна стълба, се влиза в подземието, обширно колкото самия храм, предназначено за гробница на заслужили български дейци. Отоплението ще става чрез вода, топлена в близкото здание на Рисувалното училище. Цялата сграда е разделена на три кораба, събира до 5,000 богомолци и струва 5 1/2 милиона лева

На площад „Александър Невски“, с.-западно, е църквата Света София, а срещу нея се помещава в собствената си великолепна сграда Светият Синод. Зданието е в старобългарски цьрковен стил. Вътре има гиздав параклис, богат приемен салон с художествена орнаментика и църковни картини.

На площад „Цар Освободител“ пък, в дясно, срещу Народното събрание, се помещава засега Етнографският музей на София, в който са събрани и изложени носиите, накитите, образите и обичаите на българския народ.

Като продължаваме да вървим по „Цар Освободител“, стигаме в голямата градина „Княз Борис“ с обширна борова гора, в която се намират обсерваторията, разсадник, голям воден резервоар и Духовната семинария. Има разкошна цветна градина, завеждана от изкусни градинари. На юг всеки миг се откриват възхитителни гледки към Витоша. В тоя обширен парк, любимата разходка на софиянци, се намират спортни клубове, юнашки н детски игрища. Все наблизо, на булевард "Фердинанд" — на алеята с тополите — са царските ботаническа и зоологическа градини.

София има естествено богатство, което се състои в горещите серни минерални води, що извират посред града. От извора водата е прекарана през сводов водопровод в новата сграда, построена и открита през 1913 година. Старата римска сводова баня беше до самата джамия, единствена днес, която се издига в София на улица „Мария Луиза“ срещу Халите. Днес на мястото на тая стара баня, пред новата такава, се зеленее градина с цветни алеи.

Халите — покритият пазар на улица „Мария-Луиза“ — са съзидани изцяло от дялан бял камък. Те са покрити с железен покрив и са разпределени между 167 магазина, предназначени за всички видове съестни продукти. Някои от тия продукти се пазят ноще в особен хладилник, който се помещава ъ зимника. Зимникът се състои от 158 отделения.

Зад Халите е главната еврейска Синагога, разкошна сграда в арабски стил.

Осветлението на София е електрическо, голяма част от улиците й са павирани и по тях се движат електрически трамваи.

София е политическият и духовен център на България. Брои 213,000 души жители. Нарастнал е неимоверно бърже. Първото преброяване, направено през 1881 год., показа 20,000 жители заедно с гарнизона. Нарастна бърже, защото тук се стекоха българи от всички краища на българските земи, освободени и неосвободени; тоя център на държавния механизъм привлече чиновници, търговци, занаятчии и работници. Изникна вече във всяко отношение европейски град в миниатюр. Тук са правителствените учреждения, образователните заведения, начело с университета и духовната академия, културните и филантропически институти, банките, наши и чуждестранни, и голяма част от индустриалните заведения, които са пръснати по краищата и околностите. С една дума, тук е сърцето на България, тук пулсира нейният живот.

И накрай прибавете, като украса на младата столица, капризната Витоша, която с попръсканите по полите й селца, се открива примамливо отвред и съставя нейния разкошен сиво-зелен фон.