Из списание "Сердика", книга 1-2 от 1946 г.
В турско време София била разделена на квартали, които се наричали махали. Тези махали били прорязани от тесни, криви и кални улици, които турците наричали сакаги. Някои от тях били постлани с речни обли камъни, които много затруднявали ходенето. Почти всяка махала имала по една главна улица, името на която носела и самата махала. Улиците носели имената на разни заслужили и благодетели, които живеели по посоката към която е водила улицата, на името на еснафа, който е живял на улицата, на името на разни забележителни постройки като: джамии, бани, чешми и др. Отначало улиците носели турски и български имена, но по-късно българските имена били премахнати, като останали само две: Болярска и Калоянова. Улица Болярска била назована на името на софийските боляри, които са живели по нея. За тези боляри много малко знаем. До днес са известни само следните четирима боляри: Радослав Мавър, които в 1476 година подновил стенописа на Драгалевския манастир, Радивой, които в 1497 година подновил изцяло Кремиковския манастир, Витомир, костите на когото се намериха в черквата Св. София с пръстена му, по които се узнава, че това е самия той; какви са му заслугите не се знаят и синът му Алтимир, който бил ктитор и дарител на черквата в с. Бояна. Тази махала се намирала вън от града, днес началото на улица Гладстон, с големи къщи и дворове. Вероятно „Сините конаци“, които се намирали на завоя, който прави улица Гладстон, са остатъци от някой болярски дом.
Калояновата улица се намирала в центъра на града и се простирала от черквата Св. Крал — Св. Неделя до площада Кору-чешме, днес пресечката на улица Ц. Йоанна и Алабин. Тя била назована на името на софийския севастократор Калоян. Така, само тези две улици са дочакали освобождението на София, когато всички останали били потурчени. Това потурчване траяло до началото на миналия век, защото турците изпуснали от ръцете си занаятите си и почнали да се изселват. Ние виждаме, че София, която в началото на миналия век е имала около 50 000 души население, от което турците били голямо мнозинство, то в 1869 г. пътешественикът Ф. Хофщетер намира, че София имала само 18 000 души население, от което: 6 500 българи, 5 500 евреи и 1000 цигани. Това се дължи на изселването на турците и на прихождението на селяните от околните села, които станали причина българския елемент да стане мнозинство. Понеже селяните не знаяли нито дума турски, почнали да преименуват на български улиците, които водили към селата и градовете, като тези, които водели към по-големите центрове, нарекли шосета, а към по-малките — улици. Така се явяват: Цариградско, Ломско, Орханийско шосе и др. също и Драгалевска, Боянска, Перловска и др. улици. В 1861 г. се основава Първата софийска българска община, под управлението на тогавашния учен Георги Михалкович, който бил учил във Виена и през негово време се явили и други улици с български имена. Преди освобождението София е имала следните улици с български имена, които с протокол № 1 от 16.I.1880 г. били преименувани така:
ШОСЕТА
Цариградско - Цар Освободител
Орханийско - Московска — Регентска
Самоковско - Граф Игнатиев
Ломско - Мария-Луиза
Кюстендилско - Бул. Македония и пр.
УЛИЦИ
Банска - Екзарх Йосиф
Берковска - Веслец
Боянска - Цар Асен — Д. Паренсов
Болярска - Гладстон
Видинска - Св. Кирил и Методи
Врачанска - Цар Симеон
Гергьовска - Цар Калоян
Девическа - Лавеле
Драгалевска - Цар Крум
Дупнишка - Цар Борис
Златишка - Стара планина
Малашевска - Ботев
Перловска - Ангел Кънчев
Плевенска - Оборище
С други протоколи и тези били изменявани, догдето се дошло до днешните имена. Мислим, че Общината би трябвало да въстанови името на улица „Болярска“, която е била търпяна пет века от турците и е носила името на софийските боляри, които са строили манастири и са ги подържали и както е известно, навремето са били единствените разсадници на науката.