В началото на XX век местността Павлово в околностите на София е известна със своята пивоварна фабрика, множество градини и бюфети. Отдалечено на 5 километра от тогавашния град, Павлово се превръща в предпочитано място за излети и разходки, а благодарение на съществуващата удобна трамвайна връзка с града, там бързо се оформя и вилна зона с красиви едноетажни и двуетажни постройки.
Сред тях се откроява вилата на известния столичен фотограф Димитър Карастоянов. Димитър и неговият брат Иван са добре познати първопроходци на българската фотография. За няколко десетилетия от 80-те години на XIX век през техните престижни ателиета преминава целият държавен, културен и военен елит на страната. На тях дължим и някои от най-разпознаваемите фотографии на стара София.
Вила и фотоателие на Димитър Карастоянов в Павлово - поглед от днешния бул. "Цар Борис III", около 1910-1920 г.
През 1910 г. Димитър построява семейна къща в Павлово. Тя служи и като лятно ателие на фотографа. Карастоянов е уважаван и ценен професионалист, което превръща къщата в привлекателно място за софийското висше общество. Така, в павловското ателие често се отбиват много от именитите съвременници, за да се фотографират и поприказват с известния светлописец и неговата съпруга Райна.
Детайл от фотографията, показващ украсената фасадата към булеварда.
Жената на входа вероятно е Райна Карастоянова, съпругата на Димитър.
Съхранена снимка от преди столетие ни разкрива богато украсената сграда и голямата добре поддържана градина. Макар и построена в непосредствена близост до трамвайната линия, по това време къщата е уединена сред море от зеленина на фона на извисяващата се Витоша. Фасадната декорация с изящните релефни женски фигури и художествено оформените ръчно ковани железни елементи носят полъха на модерния тогава централноевропейски сецесион с ярък представител чеха Алфонс Муха.
След смъртта на Димитър през 1919 г. ателието в Павлово продължава да се използва от съпругата му, която също е фотограф. В по-ново време къщата до неотдавна е обитавана от наследници на Карастояновия род.
Днес някогашният уединен кът се е трансформирал в шумно и натоварено кръстовище – там се пресичат булевард „Цар Борис III“ с улица „Александър Пушкин“. Макар и все още запазена, вековната вила на Карастоянови е в незавидно състояние.
Едва ли мнозина биха разпознали в сивата и обезличена сграда някогашната богато декорирана постройка. Дворът е превърнат в склад за строителни материали, прозорците на втория етаж са заковани с дървени плоскости, а от първоначалният й блясък е останало малко.
Строителната епидемия, обхванала района, вече достига в непосредствено съседство на историческата сграда. Вероятно не е твърде далеч денят, когато и този остатък от по-романтични времена ще стане жертва на забързаното ни и практично съвремие.