Христо Алексиев е роден през 1950 година в София. Завършва Художествената гимназия в София и Академията за изящно и приложно изкуство „Граф Строганов” в Москва, Русия, като магистър по изкуствата. Член е на Съюза на българските художници от 1978 година и на Асоциацията на австрийските художници от 2000 г. Носител е на: Първа награда за плакат на 8-то Биенале за приложна графика – Вилнюс, Литва, 1971; Трета награда за плакат – Бърно, Чехословакия, 1979; Втора награда от Калифорнийския Музей за наука и индустрия и Трета награда за филмов плакат на конкурса, организиран от списание „Hollywood Reporter” – Калифорния, САЩ, 1981. Има множество награди за плакат, театрален плакат и графичен дизайн от българските изложби на приложна графика. Правил е самостоятелни изложби в София; Люксембург; Прага и Братислава, Чехословакия; Алжир; Виена и Залцбург, Австрия. Негови произведения са притежание на галерии и частни колекции в България, САЩ, Австрия, Франция, Германия, Италия, Швейцария, Русия, Финландия, Естония, Полша. Работил е като плакатист на ВИТИЗ (НАТФИЗ), Малък градски театър зад канала, Театъра на армията, Сатиричния театър и други. От 1993 година живее и работи в Австрия като художник на свободна практика. Сътрудничил е като илюстратор и графичен дизайнер на списанията „WIENER”, „H.O.M.E.”, „WIEN Live“, „WOMAN”.
Христо, представи се с няколко думи на нашите читатели?
- Художник в областта на плаката, илюстрацията, портрета, портретната карикатура, оформлението на книгата, логото, пощенската марка и цялостния графичен дизайн. Страстен колекционер на стари пощенски картички и снимки.
Събира ни един истински празник за приятелите на стара София. Преди броени дни излезе от печат твоят уникален албум "Една като никоя. София в старите пощенски картички и снимки". Какво представлява той?
- На първо място искам да кажа, че посветих изданието на моите родители Мария и Марин Алексиеви, защото наследената от тях любов към красивите обикновени неща, съхранили паметта на родния ми град София, и до днес определя смисъла на моя живот.
Албумът е с формат 24 х 33 см и обхваща периода от 1879 до 1920 година. В обем от 360 страници са подредени близо 700 пощенски картички, снимки и документи. Проследявам развитието, изграждането и промените на изпълнената с дух и романтика стара София и извисяването ѝ до европейска столица. Читателите ще могат да надникнат сред човешката гълчава на софийските пазари, да почувстват българския възрожденски дух в архитектурните традиции, да усетят бита и уловията на живот, топлината в отношенията и ежедневието на някогашните софиянци.
Изданието е двуезично - на български и английски език. Илюстрациите са четирицветно отпечатани. Този вид печат оскъпява албума, но дава възможност за пълна изява на нюансите в цветността на изобразения материал. В завършен вид изданието е с твърди корици с обложка и суперобложка.
Албумът е без аналог до момента и като съдържание, и като оформление. Какво го отличава от всички други книги за София?
- Това, което отличава албума от другите книги за София, е гледната ми точка на художник към автентичния изобразителен материал и прецизното ми вглеждане в детайлите. С подреждането на картичките и снимките в албума предлагам една незабравима разходка из изчезналата красота на стара София. Високо професионалната обработка на изображенията и композирането им също са отличителна черта на изданието.
Ти си автор, художник и оформител на книгата. Бих нарекъл създаването на такова внушително издание в родна среда чудо, ако зад него не стоеше наистина огромен труд и много усилия. Защо се захвана с тази сизифовска задача?
- Още преди около 45 години като студент в Московската художествена академия „Граф Строганов” поставих началото на моята колекция от стари пощенски картички. Първоначално темата ѝ беше свързана с моето призвание – плаката и графичния дизайн, но моите родители и срещата ми с колекционери и радетели за съхраняването на всичко българско ме насочиха към вечната тема София. Така, като събирах и изучавах старите пощенски картички и снимки от София, реших да възкреся хронологически изчезналото лице на столицата, като му върна усмивката на миналото.
Пътуванията ми в Полша, Чехословакия, Унгария, Германия и Франция постепенно обогатиха колекцията ми, но истинският ѝ облик се оформи в България и по-късно в Австрия. В сърцевината ѝ залегнаха находките ми на срещите в Софийския филателен клуб и посещенията на стари софийски фамилии, частни колекционери, антикварни магазини, Софийския битпазар... Уникални пощенски картички, снимки и гравюри закупих на антикварни търгове във Виена (Dorotheum) и Залцбург (Markus Weisenböck), както и от букиниста Хелфрид Зееман (Photo-Antiquariat Helfried Seemann), голям познавач на старото българско фотографско изкуство и притежател на антикварен магазин в центъра на Виена.
Реализацията на албума се оказа много дълъг и сложен процес. Прецизното компютърното обработване и подреждането на изображенията отне около 3 години.
Да, наистина в българските условия това се оказа сизифовски труд, но се надявам, че колекцията ми от „открития” ще зарадва ценителите и ще се превърне в една своеобразна „археология” на София.
Много от фотографиите в албума са непознати и се публикуват за първи път. Кои са най-ценните материали, които представяш?
- В моя албум се постарах да покажа по-редки и уникални стари снимки. Сред тях са публикуваните за първи път: булевард „Дондуков” в посока площад „Свети Крал” и църквата „Свети Спас” (около 1886 г.), софийската Военно-гълъбна пощенска станция и Телеграфната рота пред църквата „Света София” (1896 г.), сградата на Народното събрание в строеж (около 1885 г.), погребението на генерал Сава Муткуров (1891 г.), внасянето на тленните останки на Княз Александър I Батенберг в Ротондата „Свети Георги” (1893 г.) и други.
Много са и рядко срещаните автентични снимки от стъклени негативи и позитиви и стереофотографии.
Какво е за теб старата пощенска картичка? Защо я поставяш в сърцето на твоя албум?
- Какво всъщност е пощенската картичка за мен и по конкретно тази от стара София? Един спомен, едно лично пътуване, едно сантиментално преживяване, една неосъществена любов или копнеж по един съществуващ само в мечтите ми град, скътан във фантазията на художника в мен?
Да! Всичко това заедно, което, променяйки облика на любимия ми град, по свой начин променяше и мен! Харесвайки по-големи, по-красиви, по-уютни, по-интересни градове, живеейки в тях, аз упорито се завръщам в моята „една като никоя” София, защото в София съм си у дома и защото вярвам, че тук Бог е най-близо до мен. Затова пощенските картички са в моето сърце и затова съм ги нарекъл „красиви крилати картончета”!
Книгата ти е признание и към първите български фотографи. Какво не знаем за тях?
- Много са пионерите на българската фотография: Анастас Карастоянов и синовете му Иван и Димитър Карастоянови, Тома Хитров и Тодор Факиров в София, Мойсе Камерман в Русе. За някои от тях разказвам подробно в предговора на албума. Давам примери как от техните оригинални фотографии са изработвани и пощенски картички. Независимо от количеството техни фотографии, запазени до наши дни, колко от тях и какви теми са пренесени на картички си остава неизяснено. Този проблем е неглижиран и от българските книжари, въпреки че голяма част от тях са били производители и разпространители на картички.
В моя албум са поместени и първите достигнали до наши дни литографни картички с изгледи от София, правени по фотографии на Иван и Димитър Карастоянови в Германия и Австрия. Имам и оригинални снимки на Иван Карастоянов, получили разрешение от Министерството на пощите за тиражирането им като пощенски картички.
Срещна ли подкрепа при издаването на албума?
- Най-голяма трудност срещнах при финансирането. Искам да благодаря на Програма Култура на Столична община за отпуснатата ми основна сума. Но изданието нямаше да види бял свят без щедрия жест на мой приятел колекционер за съфинансирането на големия обем, четирицветния печат и луксозната твърда подвързия.
Подготвяш и втори том?
- Да, подготвям и втори том, който ще обхваща периода от 1920 до 1943 година.
Кога ще бъде представянето на "Една като никоя"?
- Представянето на „Една като никоя. София в старите пощенски картички и снимки” ще се състои на 21 ноември (сряда) от 18.00 часа в Софийска градска художествена галерия (ул. „Гурко”№1).
Използвам случая най-сърдечно да поканя и всички ваши читатели!
За повече информация и връзка с автора: christosart@yahoo.com