3.11.2018 г.

София през 1880 година (бележки от Йосиф Беке)


Материалът е публикуван в общинското списание "Сердика", книга 1 и 2 от 1945 г.

София през 1880 година


Един от първите пътешественици, който минал през България почти веднага след Освобождението, е унгарецът Йосиф Беке. Той бил роден в град Баканак — Унгария на 19 април 1863 година.

През София минал в началото на месец февруари 1880 година, за която дава следните сведения:

„София е главен и престолен град на България. Има 20—25 хиляди души население, от които половината са местни българи, а другата половина турци и евреи. Тук се срещат почти всички ориенталски народи, като гърци, арнаути, цинцари, арменци и др., също черкези и руси, особено между войската; вероятно под думата черкези трябва да се разбират казаци. Много рядко тук се срещат немци, французи и сърби. В духовно отношение сърбите стоят много по-долу от българите.

Градът има 20—25 джамии, но само 3—4 са отворени за молитва, защото 8—10 са били разрушени от земетресенията, а останалите са обърнати на разни складове. Хубавата джамия с 9 купола днес е склад за разни военни припаси. Има малка, но хубава гръцка черква с 3 кубета и 3 — 4 хубави камбани (под думата гръцка трябва да се разбира православна или черквата Св. Крал).

По-забележителни сгради са: конакът, пожарната кула с часовника, казармите и някои турски къщи и гробища. Има и площади, които са пълни с развалини, което дава илюзия, че София е била разрушена през време на руско-турската война. Пред конака има много хубава градина с оранжерия, изложба на цветя и 4 павилиона, в които свири всеки празничен ден военната музика.

Преди няколко месеца бил избран за български княз немският княз Александър Батемберг, който е много обичан и почитан от народа. Тук търговията е доста оживена, но най-трудното за чужденеца е смяната на пари, защото тук вървят почти всички видове монети: руски рубли, австрийски крайцери, турски меджедии, француски франкове, италиански лирети, румънски леи, сръбски динари и други“.

Вероятно България се е харесала на Беке, защото той се преселил в Пловдив, където построил пивоварната фабрика „Каменица“. Починал на 6 април 1934 година.

АЛ. МИЛАНОВ

Скица на София, рисувана от пътешественика Йосиф Беке в началото на февруари 1880 година с по-забележителните сгради: 1. Черквата Света София — Сиявуш джамиси; 2. Конакът - Двореца; 3. Пожарната кула с часовника; 4. Джамията с 9 кубета - (Бююк джами); 5. Баня баши (Молла Ефенди джамиси) — турският молитвен дом; 6. Черквата Свети Крал; 7. Синагогата „Кал Ешкеназим" - най-голямата синагога; 8. Планината Витоша, градът е гледан от турските гробища при Шарения (Лъвовия) мост

*

Биографични бележки за Йосиф Беке и неговото семейство, любезно предоставени от Емма Маркони - правнучка на Йосиф Беке:

Йосиф Беке се установява в Пловдив и малко след това пристига семейството му от Виена. Съпругата му – Луиза Беке, която е лекар, заедно с дъщерите им Берта и Емили Беке. 
     
Едва през 1931 г. те получават българско поданство, но скоро след това Йосиф Беке умира и семейството се преселва в София. 

Указът, с който получават българско гражданство

Дъщеря му Емили става акционер в дружество Сингер, а Берта – в Изида. И двете живеят в центъра на града. Емили не се омъжва, а Берта Беке, по-малката дъщеря, сключва брак с висш български офицер – Асен, който получава много ордени и награди за своята дейност, включително и лично от Цар Борис III подарък златен джобен часовник. Същевременно е редактор на военно списание и книги. На него е кръстен правнукът му. 

Сватбата на Асен и дъщерята на Йосиф Беке- Берта

Внукът на Йосиф Беке с баща си

Берта Беке умира през 1988 г.

И до ден днешен наследниците на Беке живеят в София.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...