Из столичната преса (7-8 септември, 1940 г.)
КРАЙОВА, 7 СЕПТ.
(ПО ТЕЛЕФОНА ОТ НАШИЯ ГЛ. РЕДАКТОР)
Днешният ден влезе като една от най-забележителните дати в българската история. Днес в Крайова, между 15 часът без 15 минути и 16 часът без 25 минути се подписа споразумението между България и Ромъния, по силата на което Южна Добруджа, в границите й от 1912 год., се връща към майката-отечество. Придобивката е грамадна и неоценима за България не само с огромния факт за възвръщането на Добруджа, но главно защото това става без кръв, без жертви, дори без мобилизация от наша страна.
От днес нататък нищо не дели България и Ромъния. Двете съседни страни заживяват в мир и добросъседство, благодатните плодове, на които тепърва ще бъдат оценени и почувствувани от народите на двете страни.
Първата страница на столичен вестник, 7 септември 1940 г.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ АКТ
се извърши в грамадната зала на Кралската резиденция. Членовете на двете делегации бяха в строго официално облекло; военните в униформа. От българска страна присъствува в униформа само г. полковник Иван Попов, който тази сутрин се завърна от Букурещ, гдето е бил във връзка с официални учреждения по предстоящата окупация на Добруджа.
Членовете на нашата делегация бяха взети с автомобили от палата Йон Михай и отведени в Кралската резиденция точно в 15 ч. без 15 м. По изричната молба на ромънската делегация при подписването не бяха допуснати представители на печата, нито да се направят снимки. Преди церемонията по подписването ромънската делегация представи ново пълномощно, подписано от крал Михай, генерал Антонеску и Маноилеску. След това произнесе реч министър Крецеану и отговори му министър Поменов.
Ромънската делегация подписа нашия екземпляр, а българската — ромънския. След това двата екземпляра бяха разменени и наново подписани от двете делегации. Най-после двата договора бяха скрепени с восъчни печати.
Двете делегации след това се сбогуваха и нашата напусна Кралската резиденция в 16 ч. без 25 мин. Подписването на историческия акт се извърши с особена сребърна перодръжка, която нашата делегация носеше със себе си, за да я подари на военния музей.
В 17 часът нашата делегация напусна Крайова със специален влак изпратена сърдечно от ромънската делегация и властите на Крайова.
TЕКСТЪТ НА ДОГОВОРА
Официално съобщение за споразумението
Днес в 15 ч. и 20 м. в залата на Кралското наместничество в Крайова бе подписан ромъно-българският договор за предаване на Южна Добруджа на България. Съгласно този договор България си връща цялата територия на Южна Добруджа в границите й от 1912 година.
Условията на договора са:
1. Веднага след ратификацията на договора български военни разграничителни комисии започват, в сътрудничество с ромънски комисии, точното установяване на новата граница на самото място.
2. На 15 септемврий в Добруджа влизат представителите на гражданските власти, които заемат държавните и обществените сгради.
3. На 20 септемврий в 9 ч. сутринта българските войски преминават границата и в продължение на 10 дни заемат територията на Южна Добруджа.
4. В срок от три месеци от ратификацията на договора ще се извърши задължителна размяна на населенията — ромънското от Южна Добруджа и българското от Северна Добруджа.
5. За населението от другите области на двете страни се предвижда доброволно изселване в срок от една година.
6. Българската държава се задължава да заплати в продължение на две бюджетни упражнения една глобална сума леи, равна на 450,000.000 лева разлика в стойността на частни сгради, имоти, вземания и др. С тази сума се ликвидират всички други претенции от финансов характер.
7. Ромънската държава се задължава да плати на българите от Северна и Южна Добруджа извършените реквизиции.
Смесени комисии, с нужния брой подкомисии, ще имат грижата за уреждане на всички въпроси по изпълнение на договора.
Карта на Добруджа, септември 1940 г.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Г. ПРОФ. Б. ФИЛОВ СЪОБЩАВА ЧРЕЗ РАДИОТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЗА ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА ДОБРУДЖА
Днес министър-председателят г. проф. Филов точно в 4 ч. съобщи на българския народ радостната новина за присъединяването на Добруджа към свободното отечество. Пред микрофона на радио София първият министър произнесе следното вдъхновено слово, в което изрази радостта на целия народ за щастливия завършек на преговорите между България и Ромъния в Крайова:
БЪЛГАРИ,
Щастлив съм, че днес мога да ви съобщя ново радостно събитие, което целият български народ вече от няколко дни очакваше с нетърпение. Нашата златна Добруджа се връща наново в пределите на майката Отечество. Днес в 3 ч. и 20 м. в Крайова бе подписан договора между България и Ромъния, с който двете държави, решени да възстановят добросъседските си отношения, се споразумяха за възвръщането на Добруджа към България в границите й от 1912 год. С това се разкъсват и веригите на Ньойския договор като се премахва едно от най-тежките за българския народ негово постановление.
Българският народ днес с право може да тържествува защото изгрява звездата на българската правда. Досегашната правителствена политика мъдро вдъхновявана от Н. В. Царя и улеснявана от вярата, сплотеността, благоразумието и търпението на българския народ дава вече своите плодове. В този тържествен час нека подчертая че благоприятното разрешение на добруджанския въпрос можа да се постигне, благодарение на приятелското сътрудничество и ценната поддръжка, която ни оказаха големите водачи на германския и италианския народи. С това те не само заслужиха приятелството и признателността на България, но и допринесоха много за затвърдяването на мира в Югоизточна Европа. Това посредничество се посреща със съчувствие и одобрение от целия свят, тъй като българската кауза бeше действително една справедлива кауза, която рано или късно трябваше да възтържествува.
Българският народ никога не е губил вяра в тържеството на правдата. Той ще запази и в бъдеще тази вяра, която го е крепила досега. Искрено привързан към миролюбивата политика на правителството, което се вдъхновяваше от желанието да бъде в мир и в добри отношения със съседите, българското правителство и българският народ направиха всичко възможно да се разреши добруджанският въпрос по мирен начин, без проливане на кръв, без жертви. Тъкмо и в това е и голямата стойност на договора между България и Ромъния, с който се урежда добруджанския въпрос. С това се възстановява правдата, както и старите добри връзки и доброто съседство между България и Ромъния. С това се изпълват и въжделенията на българския народ.
Когато Добруджанският край е наново при нас, нека благодарим на Бога, че ни даде възможност да дочакаме това щастливо и радостно събитие. От името на правителството аз отправям в днешния ден най-искрени поздрави към българите и към всички добруджанци. Нека всички, както всякога, здраво сплотени около престола на Н. В. Царя да работим с всички сили за благоденствието на нашата страна.
Да живее Н. В. Царя!
Да живее България!
КАК ГОЛЯМА СОФИЯ ПОСРЕЩНА НОВИНАТА
Още през време на обедното си предаване говорителят на радио София съобщи, че в 2.30 часа подир обед министър председателят г. проф. Богдан Филов ще произнесе по радиото реч. Това обстоятелство и фактът, че през следващите минути радиото продължи предаванията си само с народни песни и маршове, накара всички слушатели да оставят всякаква работа и да се съберат пред апаратите. Слухът като мълния се разнесе из столицата. Навсякъде се чувствуваше голямото възбуждение
В ОЧАКВАНЕ
на вестта, с мисълта, за която през последните дни всеки българин заспиваше и се събуждаше. Два и половина часа наближава. Нервите са изопнати. Обажда се говорителят и съобщава, че речта на министър-председателя ще бъде произнесена след нови 15 минути. Ново мъчително очакване, което не свърши след петнадесет минути, защото още два или три пъти речта на миннстър-председателя бе отлагана по за няколко минути.
В ОЧАКВАНЕ
на вестта, с мисълта, за която през последните дни всеки българин заспиваше и се събуждаше. Два и половина часа наближава. Нервите са изопнати. Обажда се говорителят и съобщава, че речта на министър-председателя ще бъде произнесена след нови 15 минути. Ново мъчително очакване, което не свърши след петнадесет минути, защото още два или три пъти речта на миннстър-председателя бе отлагана по за няколко минути.
В редакцията от три дена се знаеше за какво ще бъде речта на министър-председателя. Ето защо, към два и половина часа, четири редакционни автомобили се пръснаха към периферията на града, за да видят как народът ще посрещне новината за
ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ДОБРУДЖА.
В една от редакционните коли потегляме към квартала на тютюневите складове на улица „Враня". Колата наближава склада „Фумаро". Мощното автомобилно радио разнася добруджанския марш. Спираме пред склада. Един от ръководителите ни посреща, разбира в какво се състои работата и веднага се провиква:
ПАЙДОС! . . ПАЙДОС! . .
ПАЙДОС! . . ПАЙДОС! . .
По прозорците на високата сграда наизкачаха стотици работнички в бели престилки, започнаха да махат с ръце и да викат „ура". В дясно е склада на земеделската банка, а в ляво — на италианската режия. Виковете привличат вниманието на работниците и от тези складове. На улицата са излезли няколко стотин работници и работнички, които блокират колата на .,Утро". Радиото започва предаването на народни хора. Хората се извиват около автомобила. Внезапно мелодията секва и говорителят наново съобщава, че министър-председателят ще произнесе речта си след 10 минути. Ново вълнение и нови възклицания на нервно очакване Най-после говорителят обръща вниманието на слушателите, че речта на министър-председателя започва. Настъпва гробна тишина.
Първите думи на министър Филов са последвани от вестта за освобождаването на Южна Добруджа. Едно мощно и нестихващо „ура" се изтръгва от работническите гърди и се понася далеч надолу към центъра на града. Повече от положително е, че тук при тютюневите складове бе организирано първото масово тържество в столицата по случай освобождаването на Добруджа.
И ЦИГАНИТЕ ЛИКУВАТ
Сред овациите на стотици наши читатели, ние се спускаме по улица "Опълченска" и завиваме към Циганската махала. Камбанният звън, предаван и по радиото се разнася над целия град. Улиците са вече потънали в национални знамена. В циганската махала народът е наизлязъл и ликува по своему. Големи групи мъже, жени и деца в своите пъстри носии, се отправят към центъра с възторжени викове. Редакционният автомобил на свой ред получава овациите на тези, които не веднъж са били спохождани от нас, а особено в случай на нужда и бедствия.
Пресичаме наново столицата. която вече се е раздвижила и поемаме към близкото село Слатина. Селото по свой начин започва да изживява народното тържество. Полските работници дочуват звуците на радиото. Добруджанският химн ги кара да вдигнат глави. Те размахват кърпи, калпаци и вили, а из зажаднелите им гърла се изтръгва националният ни повик „ура".
В ДОБРУДЖАНСКИЯ КВАРТАЛ
Отново се движим обратно през столицата към добруджанския квартал. Стигаме там само двадесет минути след съобщението на радостната вест. Още от далеч виждаме една тълпа деца, понесли голямо знаме към училищната сграда. И тук няма кой да оспори предимството на добруджанските деца. Тези, които никога не са виждали родината на своите бащи и деди, но знаят толкова много за нея. Те са първите, които са понесли знамето по ул. и турят началото на тридневните всенародни тържества. Посрещат ни със своето детско „ура", надъхано с патриотизма на техните бащи и по-големи братя. Регистрираме снимка и потегляме към полите на Витоша.
В Добруджанския квартал малките добруджанчета манифестират начело с родния трицвет
Ето ни по пътя от Княжево за Бояна. Туристите в полите на планината са много, но те не държат една посока — посоката към върховете. С песни и викове една част от тях се изкачват нагоре, а големи групи, неможейки да се стърпят, масово се стичат към трамвайната гара, за да се върнат в столицата и там, заедно с всички други, да изживеят тридневното всенародно тържество.
Вилите по шосето от Княжево за Бояна са обкичени със знамена и цветя. От височината се вижда как полските работници бързат да се приберат в селото, макар че залезът е още далеч, за да споделят със своите близки голямата радост. В селото прави впечатление празничното облекло на тези, които не са в полето. Те се събират на групи, а погледите им са устремени към престолния град, където става нещо необикновено. Личи си, че столицата преживява редки минути на радост и вълнение. И ние бързо потегляме обратно, за да видим нещо от това, което са натоварени да следят останалите наши колеги.
ОБЩОНАРОДНА РАДОСТ ЗА ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА ЮЖНА ДОБРУДЖА
Вестта за подписването па спогодбата в Крайова, с която Южна Добруджа получава свободата си и се приобщава към майката-отечество, се разнесе с мълниеносна бързина в Столицата и предизвика всеобща радост всред столичани.
Златна Добруджа свободна! Това се носеше от уста на уста, от човек на човек. Лицата на софиянци светнаха от радост; познати и непознати се поздравляваха: "Честито да е, за много години". Други добавят: "Нека това да е хубаво начало към пълното осъществяване на българската правда, на българските национални идеали". Камбанният звън на всички църкви придаваше особена тържественост на този истински народен празник за всички българи.
„Да живее Добруджа, да живеят нашите братя от тая наша свещена земя, да живее обединението на българския народ и бъдеща велика и мощна България!" — ето възгласът, който се носеше вчера след обед от многохилядните манифестанти, които взеха участие във всенародното шествие по софийските улици, начело с първия подпредседател на Народното събрание г. Никола Захариев. Тази манифестация беше спонтанна, внушителна и масова.
Манифестацията започна от кафене "България", образувана отначало от малка група, начело с подпредседателя на Народното събрание г. Н. Захариев. Всеки момент към нея се присъединяваха тълпи от граждани от различни възрасти, мъже и жени, докато тя стана многохилядна, внушителна, масова и се понася като море по софийските булеварди, залива ги и понася като стихийна река възторга на Столицата, радостта на гражданството. Манифестантите грабват български знамена от първите обществени сгради и ги развяват начело на ентусиазирания поток.
Вчера следобед, веднага щом стана известно, че в Крайова е подписан договорът за отстъпването на Южна Добруджа, в столицата бе образувана народна манифестация. На снимката ни личи нейното началото в първите моменти.
Пред Двореца многохилядното множество изпя с вдъхновение националния химн, химна на Царя и Добруджанския марш. Мощно "ура" залива плошада пред Двореца. Разнасят се възгласи "Да живее Н. В. Царя", "Да живее България".
Една група досетливи младежи се втурнаха към официалното германско пътническо бюро на ъгъла на Ц. Освободител и Раковски и взе едно знаме. От тук манифестацията се насочи към германската легация на бул. "Цар Освободител". Понася се непрекъснато "ура" и възгласи "Да живее великия Райх и неговия вдъхновен водач Адолф Хитлер!". Появява се на балкона на легацията германският пълн. м-р барон фон Рихтхофен със съпругата си баронеса Рихтхофен. В негова чест манифестантите направиха шумни овации. При това настроение подпредседателят на Камарата г. Захариев произнесе прочувствено слово, в което изказа признателността на целокупния български народ към днешна Германия, към храбрия германски народ и към неговия велик водач Хитлер, който съдействува и подпомогна Бьлгария, за да осъществи една от своите национални мечти. Българският народ никога няма да забрави тази ценна подкрепа на водача Хитлер, зад който стои целият германски народ. Г-н Захариев се обърна към германския пълномощен м-р фон Рихтхофен да предаде на г. Хитлер чувствата, които вълнуват българския народ в тези велики за него моменти.
Ликуващият народ направи овации пред Германската легация и на германския пълномощен министър фон Рихтхофен
Германският пълн. м-р барон фон Рихтхофен, развълнуван от внушителната манифестация, отговори на български език:
— Благодаря за овациите, които правите на Германия и на Фюрера. Аз съм поласкан от спонтанната овация, която ми се прави от българския народ и българската младеж. Да живее Царят на българите, да живее Велика България!
Пълномощният министър на Великия Райх г. фон Рихтхофен благодари на столичани за сърдечните манифестации. На снимката е и г-жа фон Рихтхофен.
До германската легация се намира сградата на италианската. Водачите на манифестацията се отправят към балкона. Тук подпредседателят на Народното събрание г. Захариев изказа благодарността на българския народ към благородния италиански народ и неговия водач Дуче, който винаги е имал присърце справедливата национална кауза на България. По това време италианският пълн. м-р граф Маджистрати не беше в легацията. След половин час, обаче, при манифестацията, посред овациите пред италианската легация, граф Маджистрати се появи на балкона и благодари с вдигната по фашистки ръка, като каза:
— Благодаря ви за тази проява на приятелство и на симпатия и ще я донеса до знанието на Дуче и на фашистка Италия, чието съчувствие и чиято симпатия към благородната българска нация датира от далечно време. Извиквам заедно с вас: Да живее България! Да живее цар Борис!
Народът акламира италианския пълномощен министър граф Маджистрати
Грамадното ентусиазирано множество вече наброява повече от 30 000 души. Манифестацията се запътва по ул. "Раковски" към Министерския съвет. Тук са г. г. министрите. Възгласите "Да живее свободна Добруджа", "Да живее България!", "Да живее Царят!".
Съвещанието на министрите прекъсва. Те излизат на балкона.
Г-н Н. Захариев тук произнесе вдъхновено слово, изказвайки благодарността на българския народ към всички фактори, които са отстоявали българската кауза, която с освобождението на Добруджа отбелязва началото на нейното справедливо възтържествуване.
Голямата манифестация пред Министерски съвет
Множеството по време на вчерашната манифестация изслушва речта на министъра на вътрешните работи г. Габровски пред сградата на Министерски съвет
На речта на г. Захариев, изпратена с "ура", отговори м-рът на вътр. работи г. П. Габровски, който изрази надеждата и вярата на българския народ в светлото бъдеще на България. Г-н м-р Габровски отправи апел за сплотеност и единение на всички българи, за да може с общи усилия по пътя на досегашната политика, вдъхновявана мъдро от Н. В. Царя, да живеем с вяра в българщината още по-радостни дни. Той завърши речта си с възгласи за България и Н. В. Царя. Множеството изпрати речта на г. м-ра с бурно "ура", след което запя "О! Добруджански край!"
Министрите П. Габровски, Д. Божилов и Ив. Горанов наблюдават манифестацията от балкона на Министерски съвет
Министър Габровски говори от балкона на Министерския съвет
Манифестацията се насочва към дома на патриарха на българската войска, стария генерал Дан. Николаев, който се появи на прозореца. И тук г. Н. Захариев поздрави стария генерал с радостното събитие и му пожела да доживее щастливия момент да види обединена и велика България. По лицето на генерал Николаев потекоха сълзи от вълнение. С развълнуван глас той пожела по-скорошното обединение на българския народ под скиптъра на цар Борис III.
По булевард Фердинанд народът се запъти към унгарската легация. По целия път на манифестацията се пееха патриотични песни. Пред унгарската легация г. Н. Захариев държа кратка реч, изтъквайки общата политическа съдба на унгарския и българския народ и техните общи усилия за разкъсване на договорите от Трианон и Ньоий. Голяма е радостта на българския народ, когато вижда, че благородния унгарски народ постига своето национално обединение. Обща е политическата ни съдба с Унгария, обща е нашата радост.
На речта на г. Захариев отговори съветникът при легацията г. Лукач, който с енергичен глас каза:
— Поздравлявам българския народ с неговия успех. Освобождението на Добруджа е само едно начало. Унгарският народ желае да види цялостното осъществяване на българския национален идеал.
Бурно "Ура" изпроводи думите на г. Лукач.
Множеството се отправя към дома на г. ген. Жеков на бул Патриарх Евтимий. Пред бившия главнокомандуващ на българската войска г. Н. Захариев изрази радостта на българския народ, че откъснатите земи започват да се приобщават към майката земя. Г-н ген. Жеков отговори с енергично слово, в което каза:
— Аз живях 20 години със свито от болка сърце по моето разпокъсано отечество. Но както аз така и целият български народ изтърпя със стоицизъм и достойнство тази болка. Сега идват радостни за всички българи дни. Аз доживях и ше надживея деня, когато българските идеали ще бъдат осъществени, следвайки пътя на политиката, която се вдъхновява от Н. В. Царя. Да живее Хитлер! Да живее Дуче! Да живее Царят на българите!
От тук манифестацията се опъти към Народното събрание от стълбите на което г. Н. Захариев покани множеството да коленичи и да изрази своята почит и признателност към всички паднали за освобождението на България и за обединението на българския народ, както и за тия добруджанци, които дадоха живота си в защита на българското име и на българщината. Моментът бе много трогателен. Цялото множество коленичи и благоговейно изпя "Покойници". Сълзи обливаха бузите на мнозина. Съзнанието, че скъпите жертви дадени по полетата на честта дават своите отгласи, обзе всички. Смирена благодарност към паметта на падналите развълнува цялото множество.
Минавайки пред съветската легация, г. Н Захариев покани множеството да извика "ура" за водачите на руския народ, които в тия тежки времена съдействуваха на водачите на великия Райх и на фашистка Италия в техните усилия да създадат нов ред в Европа и по специално на Балканите. Гръмогласно "ура" изпроводи думите на г. Захариев.
От тук манифестацията се отправи към пл. "Александър I". От стълбите на Народната банка г. Н. Захариев закри манифестацията. Множеството запя "Шуми Марица", "Химна на Царя" и добруджанския марш. Непрекъснато "ура" ехтеше из площада.
До късно снощи групи младежи изпълваха столичните улици, пеейки патриотични песни. Вчера народната радост се разля най-непринудено. Късно градът стихна, за да се отдаде днес на ново тържествуване — участието в официалната манифестация и благодарствения молебен.
Всички таксита бяха обкичени с трикольорни ленти и цветя, а всички обществени и частни сгради бяха украсени със знамена. До късно снощи по-големите булеварди на Столицата бяха осветени празнично.