Из столичната преса (8-9 септември 1940 г.)
100 ХИЛЯДИ ДУШИ МАНИФЕСТИРАХА ЗА ДОБРУДЖА ПРЕД Н. В. ЦАРЯ
Голямото тържество по официалното чествуване за възвръщането на Добруджа към майка България започна вчера с благодарствения молебен в храма паметник "Ал. Невски". Цяла София обкичена с национални знамена. Няма врата, нито прозорец, нито балкон, на който да не се вее българският трибагреник. На всички улици на столицата още от 9 часа сутринта (на 8 септември 1940 г.) се чувствува необикновено оживление. От краищата на София непрекъснато се стичат към центъра празнично облечени хора - мъже, жени и деца, с радостни лица. В дворовете на гимназии, прогимназии и училища свирят ученич. музики. Всички се приготовляват да отидат на големия молебен.
Към 10 часа София почна да се наводнява с много гости от Провинцията — граждани и селяни с най-пъстри носии от цялата страна, дошли с първите сутрешни влакове. Площадът пред "Ал. Невски" още от 10 часа преди обед е препълнен. Околовръст храма се строят команди от Военното училище, гвардейския полк, останалите пехотни, артилерийски и конни полкове на столичния гарнизон, запасното офицерство, запасните подофицери, юнаци с цялата управа на съюза Юнак в юнашки униформи, студентите, националната спортна федерация, поборниците от Шипка, д-во „Сливница", македоно-одринското опълчение и Македонският научен институт с български знамена, обвити в траур, цялата добруджанска организация, начело с председателят си Ангел Стоянов, железничарите и пощенци в униформа, начело със своите директори г. г. Колчев и Янков, големи групи учащи от мъжките гимназии на столицата с музиките си, целият младежки съюз „Отец Паисий", руските ветерани от освободителната война, разни други родолюбиви организации и хиляден народ по тротоарите около площада.
Молебенът е определен за 11 часа преди обед. Официалните лица пристигат бавно. Цялата германска легация, начело с м-р барон фон Рихтхофен, цялата италианска легация, начело с м-р граф Маджистрати, всички в парадни хитлеристки и фашистки униформи, и унгарският пълномощен министър Юнгерт Арноти влизат в храма всред поздравления и ръкопляскания, където началникът на протокола м-р Белинов, подпомогнат от няколко секретари и аташета, посрещаше и настаняваше пристигащите официални лица. Военните аташета на Германия и Италия бяха в парадни униформи. Нашата делегация от Крайова, водена от г. министър Поменов, също така бе бурно акламирана от народа при влизането й в църквата.
Часът е 11 часа. Целият храм е изпълнен с официални лица и народ. Никога в храма паметник "Ал. Невски" не се помни подобен грандиозен молебен. Цялото свободно от наряд офицерство начело с генералитета, между които се вижда началник щаба на войската ген. Хаджи Петков, е направило шпалир на източната и западната страни в храма. В средата на храма целият малък състав на Св. Синод, начело с наместник-председател на Св. Синод митрополит Неофит, соф. митрополит Стефан и многобройно свещеничество са готови да започнат благодарствения молебен.
Между официалните лица в храма са: всички министри начело с м-р-председателя д-р Филов, членовете от гражданската и военната свита на Техни Величества Царя и Царицата, кметът на София ииженер Иванов, бившите м-р председатели Н. Мушанов, Цанков и П. Златев, цялото бюро на Нар. събрание, начело с председателя г. Логофетов, подпредседателите Захариев и Пешев, много народни представители, много бивши министри, директорът на полицията Пантев, висшите чиновници от всички министерства и обществени учреждения. Бившият главнокомандующ ген. Жеков също бе поздравен с възторжени "ура" и ръкопляскания. От двете страни на западните врати на "Ал. Невски" стоят стотици млади момичета облечени в народни носии от Добруджа, Тракия, Македония и останалите бъпгарски покрайнини. Музики близо и далече гърмят само "О, добруджански край".
ЦАРЯТ И ЦАРИЦАТА ПРИСТИГАТ НА МОЛЕБЕНА
Внезапно откъм "Цар Освободител" гръмват още по-мощни овации и "ура". От всички страни се чува само:
— Царят и Царицата!
Техни Величества, придружени от княз Кирил и княгиня Евдокия, в открити автомобили, се явиха на площада, бурно акламирани от всички страни, от хиляди хора. Всенародното въодушевление по случай освобождението на Добруджа достигна кулминационната си точка в буйните овации към Техни Величества. Царят и Царицата бяха посрещнати пред храма от министерския съвет, начело с м-р председателя г. Филов и членовете на царската свита и всред нестихващи акламации влязоха в Божия храм.
МОЛЕБЕНЪТ
Молебенът бe отслужен веднага. Никога в храма паметник "Ал. Невски" не сa се възнасяли по-радностно тропари и пасажи от Евангелието, колкото в този тържествен исторически момент. Митрополит Стефан произнесе възторжена реч, в която между другото подчерта: „В този исторически момент ние чествуваме осъществяването на един въжделен блян от целокупния български народ: връщането на Добруджа към майка България. Ние имаме всички причини да очакваме други подобни радости."
Н. В Царят и Царицата се ръкуваха с всички министри, пълномощните министри на Германия, Италия и Унгария, с много други официални личиости и богомолци в храма. От всички страни се чуват само радостни възклицания към Н. В. Царя:
- Честито, Ваше Величество, Добруджа е вече българска!
Молебенът завърши десетина минути пред 12 часа. Техни Величества, придружени от министри и генералитета, напуснаха храма. След като остави Н. В. Царицата на стълбите на западните врати на храма, Царят, придружен от министра на войната ген. Даскалов и генералитета, поздрави строените войскови команди и родолюбиви организации, които отново в продължение на 15 минути бурно и стихийно огласяваха площада с "ура" за Царя. Техни Величества, придружени от княгиня Евдокия и княз Кирил, се отправиха с автомобили обратно по "Цар Освободител", за да се върнат в двореца, където трябваше да приемат всенародната манифестация с минаване през двореца. Царят и Царицата бяха отново предмет на грандиозни акламации по целия бул. „Цар Освободител".
ВСЕНАРОДНА МАНИФЕСТАЦИЯ ПРЕД ДВОРЕЦА
Тя почна веднага след като Техни Величества се завърнаха в двореца. Всички министри, начело с м-р председателя г. д-р Филов, председателят на Нар. събрание г. Логофетов и подпредседателите Захариев и Пешев, се отправиха към двореца, за да присъствуват на дефилирането на десетките хиляди лица, родолюбиви организации, гости от провинцията, особено на селяните от цяла България, дошли специално за официалното чествуване на възвръщането на Добруджа към България, за да изкажат още веднъж пред любимия си вожд Царя въодушевлението на цяла България от възкресението на Добруджа.
Дефилирането почна в 12.30 часа на пладне. На балкона на двореца Техни Величества Царят и Царицата, Княз Кирил и Княгиня Евдокия, заедно с министрите и бюрото на Народното събрание, заеха веднага места. Първо влезе в двореца офицерството, свободно от наряд, начело с министра на войната и генералитета. Две военни музики свиреха "О, добруджански край!" При влизането на офицерството, хилядният народ, натрупан по всички тротоари на "Цар Освободител" бурно акламира родното войнство. След това минаха запасните офицери, които нестихващо акламираха Царя и Царицата. При минаването на запасното офицерство лично от Царицата бяха изведени на дворцовия балкон височайшите деца - престолонаследника Княз Симеон Търновски, облечен в бяло костюмче и Княгиня Мария Луиза, които, махайки с ръчичките си към деифилиращето действащо и запасно войнство, бяха предмет на продължителни овации. Застанал между своите височайши родители, Престолонаследникът и княгиня Мария Луиза, с радостни очи и непрестанно любопитство гледаха към десетките хиляди хора, които запълнили целия булевард "Цар Освободител", доколкото могат да видят очите, чакаха също да минат през двореца.
След това почна една невиждана и незапомнена досега народна манифестация през двореца. Никога по-рано София не е преживявала по-дълга и по-внушителна манифестация от вчерашната, която продължи до три часа и половина сл. пладне. След действуващето офицерство, от което се отдели генералитетът и остана в двореца, под балкона и след запасното офицерство, бурно дефилираха хилядите селяни — задругари, дошли най-масово от Плевенска област и останала България. Водени лично от м-р Багрянов, с развети национални и задругарски знамена, в най-пъстри селски маси, тия горди синове на България, беззаветно обичащи родината си селяни, напуснали най-далечни планини и долини, показаха, че селска България, народните маси, изпитват дълбоко вълнение и неизразима радост от възвръщането на Добруджа. Качили се набързо на първите влакове за София, носещи куфари и торби със себе си, непочинали още от дългото пътуване до София, взели със себе си жени и деца, тия селяни бързаха първи да изкажат пред Царя своите радости и чувства. Първо, преди всички други официални лица и жителите на София, българското селячество засвидетелствува своето родолюбие и дълбока почит пред Царя.
След това почна една невиждана и незапомнена досега народна манифестация през двореца. Никога по-рано София не е преживявала по-дълга и по-внушителна манифестация от вчерашната, която продължи до три часа и половина сл. пладне. След действуващето офицерство, от което се отдели генералитетът и остана в двореца, под балкона и след запасното офицерство, бурно дефилираха хилядите селяни — задругари, дошли най-масово от Плевенска област и останала България. Водени лично от м-р Багрянов, с развети национални и задругарски знамена, в най-пъстри селски маси, тия горди синове на България, беззаветно обичащи родината си селяни, напуснали най-далечни планини и долини, показаха, че селска България, народните маси, изпитват дълбоко вълнение и неизразима радост от възвръщането на Добруджа. Качили се набързо на първите влакове за София, носещи куфари и торби със себе си, непочинали още от дългото пътуване до София, взели със себе си жени и деца, тия селяни бързаха първи да изкажат пред Царя своите радости и чувства. Първо, преди всички други официални лица и жителите на София, българското селячество засвидетелствува своето родолюбие и дълбока почит пред Царя.
СОФИЯ МАНИФЕСТИРА
След повече от половин час чакане пред Нар. събрание, докато минат през двореца селяните задругари и гостите от провинцията, потегли към двореца и официалната част на манифестацията, начело с кмета г. Иванов. В челната част на тази група са всички членове от нашата делегация от Крайова, висшите чиновници от разните министерства, помощник- кметовете на София, бившите м-р председатели Мушанов, Цанков, Пенчо Златев и други видни наши общественици. София дефилира с възторжени овации за Добруджа, Царя и България.
НАРОДЪТ СТИХИЙНО НАХЛУВА В ДВОРЕЦА
Военните музики в Двореца свирят само "О, Добруджански край", който заставя всички български сърца да бият с най-трепетно вълнение и буйна радост. Под звуците на тази велика българска песен, народът, натрупан по тротоарите на "Цар Освободител", се втурва стихийно към Двореца. Всеки бърза по-рано да изкаже радостта си пред Техни Величества. Участието на височайшите деца при приемането на манифестацията,възбужда още повече любопитството на хилядите хора. Полицейската охрана, пазеща реда при влизането в двореца, се огъва и полага усилия да поддържа реда. Народът се блъска с напор все напред. Човек до човек, хиляди души, с погледи насочени нагоре към балкона на двореца, към Царя и Царицата, акламират...
Бащи, поставили децата си на рамената, майки издигащи високо дори пеленачета, баби с побелели коси, старци с ордени — всичко това представлява една огромна маса от ентусиазирани хора, които, освободени от мъки и страдания, бяха дали безграничен израз на всепобедна радост. Инвалиди минават с колички, до тях войници под козирог стъпват твърдо пред своя Върховен Вожд. Жени са във възторг от Царицата, която се усмихва и покланя приветливо на техните овации.
Разляното море от народа от време на време спира пред вратите на двореца, докато се изредят влезлите вече в двореца манифестанти. След това последва нов още по-възторжен прилив от още повече ентусиазирани хора. Вълни след вълни нахлуват в двореца. Отново селяни навеждат знамена пред Царя. Манифестантите се сменяват бързо както на филм. Отново се задават в стройни редица селяни задругари, всред които, в море от български трибагреници и задругарски знамена, се виждат носии от Тракия, Дунавската равнина, Балкана, Западните покрайнини, Македония, Рила и Пирин. Не липсва нито една българска покрайнина във всебългарската манифестация пред Царя. Стотици млади момичета от Никополско, Видинско, Сомовитско и Кнежа предизвикват възхищение със своите дивни носии. Следват ги мъже от техните краища с бели дрехи. Китните тракийски носии говорят, че също и цяла Тракия участвува в радостта на цяла България. Всеки вижда, че цяла България манифестира своите чувства.
ЗНАМЕНАТА В ТРАУР
С благовение публиката поздравлява още преди да влязат знамената, обвити с траур, на тракийци, македоно-одринското опълчение, македонския научен комитет. Хиляди тракийци и македонци акламират Царя. Всички се радват, че България възкръсва и нови надежди окриляват народа.
МЛАДА БЪЛГАРИЯ ДЕФИЛИРА
Юнаците акламират Царя с истинско юнашко ура. Добруджанци манифестираха със сълзи от радост на очите. Мнозина от тях още не вярват, че скоро ще могат да прегърнат бащи и майки, братя и сестри. Железничари и пощенци, водени от директорите г. г. Колчев и Янков, минаха с музиките си и гьрмовито ура. На пощенски мотоциклети е поставен портрет на Царя.
Учащата младеж от мъжките гимназии и първата девическа гимназия дефилира с хиляди големи и малки български знамена. Ученичките махаха към Царя и Престолонаследника с кърпички, направени от български трикольор. Те носеха портретите на Царя и Царицата. Стройно и с високо нагоре вдигната ръка минаха легионерите, показаха, че те обичат България с беззаветна преданост. Спортната младеж, скаути, спортисти и други не знае умора в безконечните овации. Младежите от "Червен кръст" дефилираха с войнишка стегнатост и дълбоко съзнание за деня, който преживява България. Цялото XI-то районно кметство на София минава начело с кмета си, първенците си, всички свои жители.
Манифестацията изглежда, че няма край. Всички новопристигащи с влаковете в София гости из провинцията всеки момент се вливат в множеството и нахлуват в двореца. Право от гарата те дефилират пред Царя. Никой от тях не иска отново да се върне в родния край без да не е видял Царя, Царицата и Престолонаследника.
Часът е вече три и половина. Нечуваната и незапомнена манифестация се завършва, най-сетне, с дефилиране на стотици автомобили, отобуси и камиони, украсени с трикольорни ленти и изпълнени с ликуващи хора. Всички махаха към балкона на двореца.
Н. В. ЦАРЯТ ЦЕЛИ ТРИ ЧАСА ПРИЕМА МАНИФЕСТАЦИЯТА
Точно в три и пол. ч. сл. пл. след като преминаха последните манифестанти през Двореца, Царят напусна балкона. Цели 3 ч. без да се мръдне от мястото си, Царят наблюдаваше тържествуваща и радваща се България. Заедно с Царя, също Царицата и малката княгиня Мария Луиза издържаха тази най-дълга досега ставала в София всенародна манифестация. Престолонаследникът наблюдава без умора около час и половина манифестацията. Малката княгиня видя цялата манифестация, без да напусне нито за миг баща си. Царят и Царицата, след като изказаха пълното си задоволство и дълбока радост от големия ден за цяла България, се сбогуваха с министрите и бюрото на Камарата и се оттеглиха в Двореца.
Манифестацията ще остане паметна. Тя бе манифестация на българския дух, българското единение, българската воля, българската вяра за тържеството на българската правда. Въпреки че повече от 100 000 души дефилираха през Двореца, не се случи нито едно тежко нещастие, нито един инцидент.
ГОЛЕМИТЕ МАНИФЕСТАЦИИ ПРЕД ЛЕГАЦИИТЕ НА ГЕРМАНИЯ И ИТАЛИЯ
Всички манифестанти, които минаха през Двореца, едновременно минаваха и пред намиращите се на Цар Освободител легации на Германия и Италия. Възторжени овации бидоха направени на пълномощните министри барон фон Рихтхофен и граф Маджистрати. Хиляди души акламираха с възгласите си Хитлер и Дуче. Няколко пъти дворовете иа двете легации бяха изпълнени с манифестанти. Италианската колония в София взе участие и в молебена в „Ал. Невски" с малко отделение черноризци от местното фашио. Селяните от провинцията гръмогласно правеха овации на Германия и Италия.
МЕЖДУ НАРОДА НА ПЛ. АЛЕКСАНДЪР I
Към 10 ч. сутринта многоброен народ изпълни тротоарите около пл. "Александър I". След малко, кордонът от стража бе разкъсан и народът зае западния вход на Двореца, очаквайки да започне манифестацията. Множеството се тълпеше все повече. Инсталираните високоговорители предаваха молебена от храма Ал. Невски. По лицата на всички се четеше възторг и радостно вълнение.
— Каква ли радост изпитват сега братята добруджанци? — говори един възрастен мъж, под чийто ревер са накачени няколко ордени на близкостоящия младеж.
— От седмици време добруджанците държат от сутрин до вечер радиоприемниците си отворени, отвръща друг.
Разговорът се върти само върху сключената спогодба, за златната Добруджа.
Една стара селянка с уморен глас се моли да й отворят път да мине по-напред. За ръка водеше своето внуче.
— Още през нощта съм тръгнала за града с тоя малък юнак. Сирак бедният и няма кой да го доведе. Тръгнаха много от село, та като ми заплака и той искал да иде в София. Пък и мен ми се искаше. Такова чудо на сто години еднаж се случва.
Музиката отново гръмна "О, добруджански край". Очичките на малкия трепнаха. Околните му дадоха път и малкия весело зазяпа дефилиращите селяни от земедълските задруги, начело със своите гайди.
ПО БЕЗЛЮДНИТЕ УЛИЦИ ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ТЪРЖЕСТВОТО
Когато хиляди столични граждани по всички главни артерии масово се стичаха към центъра на града, за да вземат участие във всенародното тържество, с една от редакционните коли, ние потеглихме към периферията, за да видим какво става там в този тържествен ден. Ето един случай при който журналиста трябва да бъде по-скромен и да признае, че не е видял нищо, защото всичко здраво и годно да се движи, беше се стекло в сърцето на града. Толкова голям бе ентусиазма на столичани за свободата на Добруджа. Излизаме към близките до столицата села. Обикаляме и тях. Те също са обезлюдели. Всичко се е стекло в престолния град. Едва подир обед в селата се извиха кръшните народни хора и младите момци и моми бяха в най-новите си премени, необикновенно много накичени с цветята на селската градина.
Връщаме се към столицата. Радиоапаратът на колата ни показва, че тържеството е в своя разгар. В периферията на града е пусто и тихо. Отправяме се към гарата. Тук всеки няколко минути пристигат редовни извънредни влакове, които стоварват десетки хиляди пътници, пристигнали специално за тържеството. Особено впечатление правят представителите на земеделските задруги. Гори от знамена се носят над многобройните пристигащи пътници от всички краища на България. Като че ли само членовете на земеделските задруги са знаели за наближаваща радост и са се подготвили за нея. Никой събор и никой конгрес досега не е привличал в столицата толкова много организирани земеделци, както вчерашното тържество. Единството и сплотеността им прави чест на земеделска България. Само до 10 часа сутринта младежките червенокръстни отряди, под непосредственото ръководство на д-р Т. Зъбов, посрещнаха с хляб и сирене около 4,000 земеделци от задругите. За целта те бяха наредили цяла верига от маси в градината при гарата. Върволицата от новопристигащи, обаче, не спря до вечерта.
РАДОСТТА НА ЗАТВОРНИЦИТЕ
Напуснахме града по шосето за Княжево и се отбихме в Дома на човещината. Тук са настанени малолетните престъпници. При нашето влизане, директорът на дома г. Иван Иванов, току що събираше младежите, за да им говори за значението на празника и по този начин да не ги лиши от удоволствието да участвуват във всенародното тържество. Своето слово директорът завърши с "ура" за Царя, за България и за Свободна Добруджа. Едно наистина мощно и възторжено ура се изтръгна от гърлата на юношите, които макар и млади, са преминали вече прага на първата противозаконна простъпка. След това, разбира се, тяхното внимание се съсредоточава към нас, представителите на печата и хората които знаем всичко.
— Какво става по града?... Вие ще ходите ли в Добруджа?... Това бяха първите въпроси, с които малолетните престъпници ни отрупват. Отговаряме им както можем. Интересуват ги помилванията. Ние клатим глави обнадеждително. Казваме им, че търпението и добрата воля винаги се награждават. Когато мнозина мислеха, че Добруджа е забравена и остава само като една непостижима мечта, часът на освобождението удари. И те трябва да вярват, че правдата цари навсякъде.
Като че ли всички разбират думите ми. Погледите им блестят, озарени от радостна надежда за недалечната свобода. Свободата, за която цялото човечество е в непрестанна борба.
СНОЩНОТО ФАКЕЛНО ШЕСТВИЕ
Избликът на народна радост не стихнал през вчерашния ден, продължи и снощи. Във всички квартали на Столицата бяха устроени народни тържества, които продължиха до късно през нощта. Една железничарска рота, съставена от повече от 500 души иаправи факелно шествие из града начело с железничарската музика и хор. Железничарите тръгнаха от площада пред гарата, минаха през главните улици, като пред двореца направиха бурни овации.
По всички улици се присъединяваха непрекъснато групи от граждани, което придаде на шествието още по-голяма величественост. Навсякъде където минаха железничарите бяха сърдечно акламирани от гражданството, което изпълваше до късно снощи улиците. Пред Народното събрание железничарската музика изсвири няколко народни хора. Ликуващият народ изви кръшни хора, придружавайки играта с песни и възгласи. Шествието се закри пред гарата.
Вижте също: Освобождението на София: Денят 7 септември 1940 г.