3.09.2014 г.

София през 1640 г.


Откъс от "Описание на Царство България" на Петър Богдан Бакшев, 1640 г.

20 май 1640 г. Посетих града София (който е) без стени, разположен е в едно поле много дълго и широко между две планини: от север е планината Хемус, а на юг планината Родопа; тази планина Хемус или, както я наричат италианците, “Верига на света” разделя Мизия от Тракия, сега всичко назовавано България. Областта е премного плодородна, обилства с жита, вино, добитък и плодове, които идват от различни части. Градът е разположен под известни малки хълмове, дори между хълмове, и през него минава неголяма река, назовавана Искър, която идва от изворите на Орфея, минава планината Хемус и се влива в Дунава, тази област около София отглежда добри и пъргави коне. Риба не винаги се намира, бидейки все пак далече от Дунава, но въпреки това солена риба се намира всякога, намират се също южни плодове: като маслини, сухи смокини, стафиди и други неща. Има всякакъв вид месо и с това обилства навсякъде турското царство.

София е разположена на главния път и сред страната, та затова е търговски град, където се стича много народ отвсякъде, сиреч от Унгария, от Влашко,от Молдова дори от Полша и други страни. Намират се всякакви неща и стоки, както италиански, така и други, седалище е на пашата или везира и в този град пребивава великият кадия – назовавай мула – като архиепископ, и един друг назован муфти, сиреч “тълкувател на закона”, когато другите съдии не могат да решат някое съдебно дело, отива се при него и той веднага дава, съобразно с техния закон и наредба, едно писмо, което се нарича фетва, и съдията не може да постъпи иначе освен по закона. А мюфтията не се меси в други неща освен в делата на закона и правосъдието.

В този град нашите католици имат една църква или църквица, дълга 10 крачки и широка 6, посветена на Богородица и Очищението, неосветена. Свещенодействува се на посветения камък на големия олтар. Има два малки олтара, но върху тях не се свещенодействува. Тази църквица е построена някога от господата търговци от Дубровник и те досега са я запазили в тяхно имение, бидейки всред техните къщи. Под същия покрив се намира стая за свещеника. Притежават необходимите неща за извършване на богослужбата. Не намерих писмо откога е построена тази църквица. Гробищата се намират извън града, както (на жителите от) други народности.

Люде за причастие има 50 и 8 деца по народност дубровчани или славяни. Миропозамах 25, тъй като тук не е бивал епископ от много време. Понякога са още повече, защото като търговци идват и отиват. Понеже (тука) е главният път за Цариград, никога не липсват пътници католици, а минават също и мнозина пратеници. Тези господа издържат свещеника на свои разноски, като му плащат известна сума годишно. Имаше някои свещеници, които не желаеха да се подчиняват в нещата относно раздаването на тайнствата на софийския епископ, като посочваха за основание декрета на светата Конгрегация в полза на архиепископа на Дубровник и че свещениците не са подчинени в нищо на епископа, но после декретът биде изяснен в едно писмо на св. Конгрегация, което получих тази година. По-рано е имало в този град много католици, но сега поради намалението на стоките са отишли по други места.

Къщи на схизматици има повече от 6 хиляди, които ще сторят повече от 25 хиляди души. Има пет църкви, две от които бяха разрушени от турците през миналите години. Тук е седалище на техния архиепископ схизматик. Архиепископите са винаги гърци, а народът от българска народност. В митрополията има едни мощи, които наричат “свети крал”. Но на мен ми се струва, че този цар е бил балсамиран. Не позволяват да се види освен една ръка, а останалото е покрито. Този архиепископ има под своя власт в своята епархия 1500 свещеници извън манастирите и църквите, които нямат свещеници. Голямата църква, която е била катедрала, била посветена на св. София, но сега е джамия. Тя е голяма и висока, та се вижда от половин ден далече и повече. Тя е била много красива, а и сега изглежда, че е съградена отново. Между българите има и (жители) от гръцка народност, понеже градът е търговски и обитават мнозина гърци своите семейства, техните тържища са отделно. Има много къщи арменци, които също имат свои църкви; те дори са разделени помежду си, едни други смятат за еретици. Ще да има около 200 къщи, които ще имат повече или по-малко от 1600 души. Къщи на турци има повече от 8 хиляди, което прави повече от 30 хиляди души, а може би ще са и повече; не се осмелихме да питаме турците, а само направихме сметка така на око. Джамиите са повече от 150, изработени премного чисто и с голямо умение. Има толкова други хубави постройки, като ханове за пътници и други места за странници търговци и много други хубави къщи. Къщите са по турски образец. Извори има по целия град, доведени от планините. В града има естествено топли води и от тях са направени прекрасни бани и на много места на същата вода перат. Площадите са хубави, намират се всякакви неща, както казах по-горе. В цяла Турция няма по-хубави конски принадлежности, като седла, юзди, зингии и други подобни. Къщи на евреи ще да има повече от 4000 семейства, обитават заедно, както в Италия, и ще има повече от 15 хиляди души; имат много синагоги и училища и богати, защото всички стоки се намират в ръцете на евреите, те са преголеми лихвари. Не им се забранява нищо, защото плащат на султана много и сами не се мешат с другите народности. За да плащат данъка си, помагат взаимно.

Близо до града се вижда една църква на едно високо и хубаво място, там, казват, се е състоял Сардийският събор, на български език това място се нарича Триядица.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...