30.11.2010 г.

Криворазбрана строителна политика


Статия, публикувана в списанието на Българското инженерно-архитектурно дружество през 1927 г., в която ще намерите много любопитна информация за някои от най-големите строителни проекти в София, които никога не са осъществени, както и интересни размисли за обществените сгради изобщо.


Криворазбрана строителна политика

от архитект Я. Шамарджиев

Кому не се свива сърцето от болки, когато минава по главната улица — булевард Цар-Освободител и вижда тъкмо срещу Военния клуб, как немилостиво се зарива едно богатство, спечелено с кървав пот, подарено народу от приснопаметния Евлоги Георгиев? На това централно място се целеше със завещаните суми на родолюбивия благодетел да се въздигне монументално здание за „Музей и Библиотека", но нерешителната и пипкава строителна политика на ефорията доведе това начинание до нещастния резултат, който виждаме сега и който опечалява всяко българско сърдце и обезкуражава родолюбиви дарители. Към такъв неизвестен резултат повидимому отива и постройката на университета, строенето на който още преди двадесет години, след приключването конкурса за проекта му, трябваше да се започне и до сега да бъдеше довършен.

Ако хвърлим поглед на миналото, ще констатираме, че това не е първият и последен случай на необмислени строежи: към него се причисляват още много други. Безразборно пиление на държавни и общински средства за града в миналото се наблюдава с десетки, а, което е още по-жално, то е, че по същия път се върви главоломно и по настоящем. Зариването основите на Съдебната Палата през 1887 год. в градската градина „Александър I", уничтожението на основите и на приготвените материали за минералната баня на Бански площад през 1926 г.; веещите и до днес основи и разхвърлени материали за градски общински дом на най-видното място в столицата: площад Александър I до двореца; уничтожението на извършените работи на саноториум за гръдоболни при гр. Троян; основите на девическата гимназия в Русе, които зеят от 20 години насам; основите на хубавия гранитен цокъл на рисувалното училище, които от 15 години загрозяват най-главния площад „Св. Александър Невски" и пр. — всички тия паметници на миналата необмислена разсипническа строителна политика, които струват най-малко 200 милиона грешни пари — види се не можаха да вразумят нашите държавници и началствующи — лица техници, та и днес продължават да се правят такива — ако не и по-големи и по-непростителни грешки. И днес се играе с народната пара така, както никъде по света. От голямата световна война нанасам всекой вика за економия, за спестявание, за разумно оползотворявание на народните средства; оплакват се търговци и занаятчии от голямата криза, която терзае страната ни; тънат в мизерия чиновници, работници, граждани и селяни; а от друга страна пък се пръска напусто народното богатство от демагози — министри, от късогледи — началници-техници. Милиони левове се заравят неизползувани в земята за започване нуждни и ненуждни грамадни сгради, по-вечето от които ги очаква злата съдба на музея и библиотеката пред Военното събрание.

Пред нас в този момент се намира една таблица за започнатите сгради от министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството — архитектурно отделение — от която се вижда много нагледно безразсъдната, безпътната — да не кажем безумната строителна политика на това министерство по отношение на сградите. Започнати са до четиридесет грамадни сгради, за довършванието и инсталирането на които, за да бъдат годни за използувание, са потребни най-малко 800 милиона лева. А от где ще се вземе тая голема сума и кога ще се довършат тия сгради — за това никой не му мисли. Главната цел, която се е гонила, е била: да се започне еднаж сградата да се залови за хорото държавата: тя няма да остави да изгният основите! Между тия сгради личат следните:

Анатомич. институт при медицинския факултет—25 мил. лв.; анатомич. институт при ветеринарния факултет 14 мил. лв.; Психиатрическа клиника 17 милиона; Хигиенически музей 19 милиона, Парна кухня при Александр. болница — София 6 милиона, Парна перална при Алекс, болница — София 7 милиона, Кожно-венерическо отделение при Алекс. болница — София 4 милиона; Агрономически факултет 14000 кв. м. — 43 милиона, Зоотехнически институт при Агрономич. факултет — 12 милиона, Народно Събрание пристройка — 12 милиона, Средно Техническо у-ще София 25 милиона, Мъжка гимназия в София — 27 милиона, Мъжка гимназия във Видин — 24 милиона, Мъжка гимназия в Плевен — 19 милиона, Девическа гимназия в Русе — 19 милиона, Каменоделско у-ще в Кунино — 4 мил., Рибарско у-ще в Бургаз — 10 мил., Столарско у-ще в Трявна — 7 мил., Леярно Механо-технич. у-ще в София — 4 мил., Механо-техническо у-ще в Габрово — 6 мил., Санаториум в с. Лъджене, Чепинско — 20 мил. Царски музей в София — 12 мил., Кожарско у-ще в Ловеч — 7 м., Държавно мебелно у-ще в Русе — 12 мил., Народен театър в София — 80 мил., Баня „Овча купел" в София — 28 мил.. Колонада при минералната баня „Вършец" — 3 мил. Минерална баня втора „Вършец” — 6 мил. Пансион при Земледел. у-ще в Айтос — 3 мил., Пансион при Земледел. у-ще в Кюстендил — 3 милиона лева и т.н.т.

До днес за изброените по-горе сгради са потрошени около 200 мил. лева. а за довършването им трябват още минимум 600 мил. лева. Най-осъдителното в случая е това, че макар да е изразходвана такава грамадна сума, при все това до днес нито едно здание не е още сгодно за използуване: направени са само изкопи, основи, цокли, плочи и част от зидове, и понеже държавата няма средства да ги довърши, тъй като дължи на разни предприемачи за извършени работи по ситуации по-вече от 800 милиона лева и по-вечето от тях са преустановени, то те ще останат в това си положение с години и направеното ще се разрушава.

Кой разумен стопанин би направил това, което държавата върши: да зарови в земята неизползувани 200 мил. л., та към вече направената в миналото глупост да се прибави нова лудория.

Не може ли тия пари да се употребят за направата на 7—8 най-необходими здания, за които да се осигуряват предварително нуждните суми и след 2—3 години най-много вложения за тях капитал да се използува.

Чужденци, които посещават столицата, с недоумение свиват рамена, като гледат, как в центъра на града има започнати и изоставени обществени здания и праздни държавни места и вместо сградите да се довършат и местата да се застрояват, започват се нови големи в крайнините, които на свой ред да останат недовършени. Достатъчна е неразборията с жилищните сгради в София. Пословична е вече градската ни глупава строителна политика: нигде в света не се допуща да се правят жилища в квартали неурегулирани, неснабдени с: пътища, вода, канал и осветление, както прави общината ни.

От друга страна, ако влезем в подробно разбирателство на започнатите вече държавни сгради, ще се натъкнем на неразбория от друго естество. С какво се оправдава направата на такива грамадни здания за Агрономически факултет и за Зоотехнически институт при същия, които заедно с инвентара и инсталациите ще струват 100 милиона лева. Не е ли това лукс за една малка бедна България, какъвто не би си позволила и най-голямата земледелска страна? Резултата ще бъде: наводнение от агрономи, които ще овиснат на врата на държавния бюджет. Във всеки случай не ни е известно до сега някой агроном да е развил някъде свое образцово стопанство. Известното стопанство „Минкова махала" не е продукт на агроном. Ами какво да кажем за театъра. Защо за него се харчат 80 милиона, когато най-много с 25—30 милиона можеше да се възстанови театра в своя първоначален приличен и напълно завършен — естетичен вид. Резултата от голямата похарчена сума не съответствува на желаемото: имаме грамадна сцена и склад за декори, а зрителна зала съща и външен вид просто грозен. Отделението на входа, вестибюла, фоайето и залата за публиката по отношение на новата пристройка представлява вид на животно с малка глава и грамадно туловище. Това всеки може да забележи. Нуждата от нов голям театър остава пак висяща. Значи, освен продължителното строение и неизвестността, кога ще се избави театралната трупа от чергарския си живот, и тука голяма част от парите са хвърлени напраздно. Ами как да си обясним навременността на започнатите сгради за Анатомически институт при ветеринарния факултет, Психиатрическа клиника, Хигиенически музей, Анатомически институт, пресловутата „Овча купел”, съвсем безполезната колонада при Вършечките бани, Каменоделското училище при село Кунино — грамадна сграда каквато няма и в Карара — страна на мраморите и др. Действително ли е наложимо тъкмо в тези тежки години построяването на тия грамадни здания? По всичко личи, че не взимаме поука от миналото. Ние сме народ, който няма граници на искането си, който не знае златна среда: ние или се свиваме в малки чорупки или правим големи здания вън от силите си, та после да ги изоставяме и да зариваме основите им. Относително строителната ни политика България би трябвало да вземе пример от бившата Източна Румелия, в която в кратко време се въздигнаха доста необходимите нуждни държавни здания и гдето няма нито едно здание започнато и изоставено.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...