24.11.2010 г.

Гангстерски екшън на “Дондуков” и “Търговска”


Откъс от книгата "Сензационните престъпления и катастрофи в България" на Александър Мирков. Публикува се с разрешение на автора.

Анархисти не успяват да оберат еврейска банка

Вечерта на 2 октомври 1910 г. паника обхваща стотиците минувачи, които се разхождат в центъра на София. От банкерската къща “Юда Б. Израел”, намираща се на бул. “Дондуков” и ул. “Търговска”, на бегом излизат петима мъже дегизирани с бради и дълги коси. Облян в кръв човек се показва след тях и надава викове “убийци, убийци”. Един от нападателите е все още пред очите му и той го посочва на насъбралите се граждани. Тълпата се впуска след него. Гонитбата продължава по посока към Царския дворец. Намесват се стражари от дворцовата охрана. Те изтеглят саби и се опитват да заловят престъпника. Последният се обръща няколко пъти и стреля по преследвачите. Падат ранени полицаите Константин Великов, Христоско Стоянов и студента Ганчо Гаврилов. Въпреки това бандитът е настигнат на площад “Александър І” и повален на земята. Обезоръжен е откаран в Четвърти полицейски участък.

Какво се случва в действителност? Седмица по-рано двама подозрителни типове посещават често банката. Сменят пари в злато, интересуват се от курса на турската лира, искат да им се издадат чекове за Солун. В същото време внимателно оглеждат разположението на касите и обстановката в паричния салон. Установяват, че банковите служители работят до късно вечер дори и в събота. Предполагат, че най-много налични пари се събират в началото на месеца. Именно тогава решават да извършат кражбата.

Около 19 часа в банката влиза внушителна група бандити. С външния вид и действията си те веднага предизвикват смут сред персонала. Като “под индиго” прилагат американския тертип за банков обир. В ръцете им лъсват револвери и заповядват никой да не мърда. Един от тях се обръща към касиера Соломон Бони с думите: “Не се бойте, ще ни дадете всичките пари, а ние ще ви оставим румънски леи в банкноти. В противен случай всички ще бъдете избити”. Служителят обяснява, че вече е късно и касите са затворени. Това не разколебава нападателите и те се насочват към гишетата. Никой от банковите чиновници не оказва съпротива. За късмет разсилният Васил Димов в момента се намира в едно от страничните помещения и остава незабелязан. Той се окопитва, отива в съседната стая и взема законния си пистолет. Излиза незабелязано зад гърба на престъпниците и се опитва да стреля, но оръжието му засича. Те се нахвърлят с ножове върху него и му нанасят сериозни рани в гърдите и ръката. Използвайки суматохата някои от служителите отварят прозорците и надават викове за помощ. Стреснати от развоя на събитията бандитите бързо се изнизват от банката.

Полицията блокира сградата и прави оглед на местопрестъплението. Намерени са черна пелерина, шапка с широка периферия и джобен нож. Тежко раненият В. Димов и двамата ранени полицаи са откарани в Александровската болница, а студентът в близката клиника на д-р Балсамов. Час по-късно охранителят издъхва от раните си. Последните му слова са : “Съобщете на господаря за нападението. Телефонният му номер е 841”. Достоен край на неговата дългогодишна лоялност към еврейската фирма и нейният директор Роберт Бехар.

Случаят е поверен на съдебния следовател Константинов и прокурора Пупешков. В началото разследването тъпче на едно място. Разказите на банковите чиновници не хвърлят светлина върху престъплението. Те уточняват само броя на нападателите. Установена е самоличността на арестувания. Това е Георги Пенков, на 19 години, родом от с. Мечкул, Мелнишко. Пристига в средата на септември в столицата и се настанява в хотел “Брезник” на ул. “Нишка” (дн. бул. “Тодор Александров”). Според думите му идва с намерението да се запише да учи в Търговската гимназия. В стаята му е намерена анархистка литература на руски и български език. На първите разпити Пенков мълчи или твърди, че не е участвал в обира. Отказва да назове имената на останалите престъпници. По този начин им осигурява достатъчно време да се измъкнат. Независимо от липсата на улики следствието започва да работи по версията, че нападението е дело на анархисти. Ето защо полицията поставя под наблюдение безвластниците, които обикновено се събират в арменското кафене срещу Градската градина. През следващите дни са задържани десетки от тях. При извършените обиски ченгетата се натъкват на писма и наставления, в които се разяснява как трябва да се действа за промяна на съществуващата политическа система в безвластническо общество. Анархистите не отричат своите убеждения и привързаността си към идеите на Бакунин и Кропаткин.Но същевременно отхвърлят обвиненията за участие в нападението над банкерската къща “Юда Б. Израел”. Това принуждава полицията да ги освободи.

За инцидента е информиран и цар Фердинанд. Той изисква от градоначалника подробни сведения за хода на следствието. Куртоазният монарх не пропуска възможността да демонстрира своята загриженост към съдбата на ранените стражари от охраната на двореца. Нарежда на силовия министър Н. Мушанов да ги награди за проявената самоотверженост с по 500 лева. Личният лекар на царя д-р Грецер ги посещава в болницата и постоянно се интересува за тяхното здраве.

Минават три дни и задържаният Пенков започва да прави самопризнания. Съобщава имената на другите членове на бандата. В банката влиза заедно с Петър Блъсков, Мануш Стоименов, Стоимен Трайков и Христо Зарзанов. Отвън остават да наблюдават Петко Смилов и Енчо Гайдов. Всички са македонски анархисти от Горна Джумая – тогава в пределите на Османската империя. Пристигат в София и веднага се свързват с местните безвластнически структури. Основната им цел е осигуряването на финансови средства за откриване на нелегална печатница и организирането на анархистки комуни из цяла Македония. Най-лесният начин е обира на няколко софийски банки. Решават да започнат с “Юда Б. Израел”. Надяват се от нейните трезори да задигнат 50-60 000 лева. Впоследствие се оказва, че в момента на нападението наличната сума е едва 11 000 лева, а обикновено в банковите каси не се държат повече от 2000 лева. Това показва, че бандитската акция не е изпипана професионално. Пенков признава, че е стрелял срещу преследвачите си, но разсилния Димов е намушкан от неговите съучастници.

Полицията предприема спешни мерки за залавяне на престъпниците. Арестувани са Е. Гайдов и П. Смилов. Останалите се издирват в цяла София, но от тях няма следа. Столичното градоначалство нарежда на полицейските управления в Самоков, Дупница и Кюстендил да следят за появата на съмнителни елементи и веднага да уведомят софийските си колеги. Ала вече е твърде късно. Мудното разследване дава възможност на крадците да се покрият. След нападението те духват през Градската градина и прекарват нощта в покрайнините на града. На следващия ден се качват на влака за Кюстендил – Гюешево. Спокойно преминават през българския граничен пост при Девебаир и се прехвърлят на турска територия. Едва ден по-късно идва съобщение от столицата за тяхното задържане.

Дирекцията на полицията в столицата и градоначалството се чувстват твърде неловко. Те са получавали сигнали за готвените престъпления, но остават напълно изненадани. Цялата преса се надсмива над техните действия и ги обвинява в некадърност. Измъкването на бандитите предизвиква язвителни клюки сред столичани.

За около два месеца следствието приключва своята работа. На 13 декември 1910 г. Второ углавно отделение на Софийския окръжен съд дава ход на делото. Под наказателна отговорност са подведени Г. Пенков, Е. Гайдов и П. Смилов. Вдовицата на убития охранител предявява граждански иск за 20 000 лева. Председателят на съда Иван Фиков чете обвинителния акт, с който подробно възпроизвежда всички обстоятелства на злодеянието. Заключава, че анархистката група е целяла чрез терор да се сдобие с пари и след това да избяга в Македония. Прокурорът настоява подсъдимите да бъдат съдени в опит за грабеж с умишлено убийство. Според него това е първото по рода си престъпление в България. Обвиняемият Пенков отговаря спокойно и полага усилия да представи престъпните си действия за патриотично дело. Същата теза поддържа и защитата. Маститите адвокати Григор Василев и Димо Кьорчев се мъчат да докажат, че подсъдимите са действали не като анархисти, а в качеството си на македонски революционери. Стремежът е те да не попаднат под ударите на суровия Закон за анархистите.

Четири дни след началото на процеса съдът прочита присъдата. Г. Пенков е осъден на доживотен тъмничен затвор. Тъй като е непълнолетен наказанието е намалено на 10 години зад решетките. Смилов и Гайдов са оправдани поради липса на доказателства.

Нападението над банкерската къща “Юда Б. Израел” стряска собствениците на софийските банки. Те трескаво търсят допълнителни охранителни средства за гарантиране на безопасността. Извикани са специалисти от странство. Като първа мярка се въвежда американския метод ежедневно след 17.30 часа, когато се прави баланс на операциите през деня, банковите институции да прекратяват работа с клиенти. Входните врати се оборудват с алармени системи и слаб електрически ток.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...