След като отворихме темата за пътните настилки в старата част на града, днес публикуваме една интересна статия от сп. "Сердика", в което се онагледяват видовете пътно покритие, съществуващи в столицата към 1940 г. Някои от тях, макар днес да не се използват, все още се срещат по много от софийските улици.
Видове улични настилки в София
При Освобождението на България град София не е имал регулация и очертани улици. Последните са били тесни и криви. Някои от тях, главно търговските, са били покрити с турски калдаръм от кръгли камъни с различна големина. В средата, вместо днешната издутост, платното им е било вдлъбнато във вид на корито за отичане на водите. За ограничение на тротоарите са били нареждани речни големи камъни, отдалечени от къщите и оградите на около 0.80—1.00 м. Самите тротоари са били настлани също с калдаръм, но от дребни, кръгли, речни камъни. Улиците в покрайнините не с имали никакви настилки.
С прилагането на първия регулационен план на града започва и модерното строене на улиците, като по дължината на строителните линии известни ивици от уличните платна — тротоари за пешеходците, се ограничават с бордюри от дялани камъни, а останалата част се разпределя на едно или повече платна, които обслужват движението на колите. За улеснение на последното и за спазване хигиената, тези платна са покривани отначало с чакълени настилки от баластра или с калдаръм, като на самото платно се дава една издутост, за да се отичат дъждовните води встрани до бордюрите, а от 1905 година насам, особено улиците в центъра на града, са покривани с паваж.
Всички видове улични настилки трябва да се полагат на здрава основа, за да имат необходимата трайност и добър вид. Положените само върху пясък или баластра паважи изгубват в скоро време дадения им напречен и надлъжен профили, като на местата, гдето проникне дъждовната вода, се образуват отначало хлътнатини, а в последствие — цели ями.
За основи на паважните настилки могат да служат: пласт трамбован бетон, шосировка или калдаръм.
От 1905 год. до 1934 год. Столичните улици се покриваха с едър, дребен-сегментен, малък-сегментен и керамичен паважи, а от 1934 год. насам се въведоха, за улици с уредени канализация и водопровод, и новите настилки: цементо-чакълената, бетоновата и бетонната мозайка.
Приложените до сега в София улични настилки имат следните сравнителни особености:
1. Едър паваж: употребяваните за тази улична настилка паралелопипедни блокчета (павета), от естествени камъни с еруптивен произход (гранит, сиенит и др.), имат размери: широчина от 12 до 14 см., височина от 14 до 16 см. и дължина от 20 до 24 см. Реденето им става в пясък, върху основа от шосировка, бетон или турски калдаръм и, според нуждата, в прави, перпендикулярни или наведени под 45° към бордюрите редове. Едрият паваж е подходящ и е възприет за улици с много тежко движение. Главните недостатъци на този паваж са, че след изтриване на паветата става хлъзгав, предава ударите и шума по-чуствително и е по-скъп от другите настилки у нас.
Едър паваж — пред пл. Ал. Невски
2. Сегментен паваж: употребяваните за тази настилка кубически блокчета (павета), също от естествени еруптивни камъни, имат размери от 10 до 12 см. (среден паваж). Реденето им става в пясък, върху основа от шосировка, бетон или турски калдаръм, в пояси от равни кръгови сегменти с размери зависими от широчината на уличното платно. В миналото са употребявани блокчета с размери 5 до 7 см. (дребен паваж), които се указаха неиздържливи, неустойчиви и непрактични. Сегментният паваж — с размери 10—12 см. е подходящ и е възприет за улици със средно тежко движение. Той има всички преимущества на една добра улична настилка: достатъчна грапавост, предава сътресенията, ударите и шума по-слабо, има добър изглед и е по-евтин от едрия паваж.
Дребен паваж без основа — бул. Македония
3. Керамичен паваж: употребяваните за този вид паваж съвършенно правилни паралелопипедни блокчета от изкуствен камък (фабрично пресувана печена глина) имат размери: широчина 10-5 см., височина 8 см. и дължина 21 см. Реденето им става върху пласт пясък над бетонова основа в абсолютно правилни, перпендикулярни или наведени под 45° към бордюрите редове, със залени с асфалт междини (фуги). Керамичният паваж е луксозна настилка, която отлично издържа средно тежко движение. Той съчетава всички качества на една идеална улична настилка: отличен изглед, ненадмината трайност, достатъчна грапавост, движение без сътресения, голяма хигиеничност — лесно почистване и недостъп на водите до основата. Единственият недостатък на керамичния паваж у нас е, че строителните материали се доставят от странство, и това повишава неколкократно цената му в сравнение с тази на другите настилки. Трябва да се съжалява, че, въпреки опитите, до сега в България не е постигнато произвеждане на доброкачествени керамични павета.
Керамичен паваж — бул. Ц. Освободител
Керамичен паваж — ул. Леге
4. Цименто-чакълната настилка представлява разтлани и валирани върху основа пластове чакъл и цименто-песъчен разтвор. Настилката е подходяща за пътища с автомобилно движение. Преимуществата й са: движение без сътресение, голяма хигиеничност, недостъп на водите до основата и сравнително ниска цена. Главните недостатъци са: затваряне на движението за дълго време, необходимо за втвърдяване на настилката след направата й, трудно разкъртване и възстановяване за ремонт и за надзор на подземните съоръжения и лесно разрушаване от действието на железните шини на колелата.
5. Бетонна настилка: представлява трамбован, земновлажен, със специална зърненост бетон. Преимуществата и недостатъците на бетонната настилка са приблизително същите, както и на цименто-чакълената такава.
Бетонова настилка — ул. В. Търново
6. Бетонната мозайка представлява положени в цименто-пясъчен разтвор, гъсто наредени един до друг, добре трамбовани дребни ломени камъни, на които само горнята страна е равна. Нареждането на камъните става в специални форми или направо върху основа от трамбован бетон. Бетонната мозайка е подходяща и е възприета за улици със средно тежко движение. Тя напълно конкурира със средния паваж, като при това има и следните преимущества: по-голяма издържливост — респективно запазване дадения профил, по-хигиенична, движение без сътресение и с по-малък шум, недостъп на водите до основата, по-чист изглед и по-ниска строителна цена. Главният й недостатък е неудобството при разкопаването й за канали и др.
Бетонна мозайка — ул. Париж