Кои са старите софийски кина и в какво са превърнати днес? След като нашият приятел Крикор Асланян вече ни разказа за кината в миналото, днес представяме неговото изследване за тяхната съдба днес.
Софиянецът винаги е обичал забавленията. Едно от най-достъпните дълги години беше киното. Особено през студените зимни вечери, уюта на полутъмния киносалон привличаше столичани като магнит. Не само заради топлината на любимата, която стискаше ръката на кавалера в страшните мигове от действието на екрана, но и заради онези чудни светове, в които ни пренасяше киното. Къде на друго място можеше да видим джунглата на Тарзан, великолепните танци на Фред Астер и Джуди Гарланд. Можехме ли да се възхищаваме на приказната Соня Хени и очарователната палавница Шърлей Темпъл, ако не в киносалона на кварталното кино. Само за някакви дребни левчета или стотинки, ние прекарвахме 2 вълшебни часа било с приятели, било с родителите си. А вълшебството ставаше още по-магическо, ако до нас седеше тази, която ни вълнуваше, тази, чиято ръка се гушеше в нашите още не съвсем възмъжали длани.
Киното, леснодостъпно и евтино народно забавление, в продължение на десетки години беше номер едно в живота на софиянци. Почти нямаше квартал без кино, без шкембеджийница и без кебапчийница. Кварталът или махалата, както я наричахме с любов, беше прекрасна социално-административна единица. Ами ние бяхме готови да се бием за нейната чест, жертвахме младите си луди глави, за да я предпазим от посегателствата на „хората от другата махала”. Това ни костваше и спукани глави, и синини тук-там, ожулени колена и „смъртни” врагове.
В кварталното кино ни познаваха и касиерките, и разпоредителките, а когато още бяхме малки, понякога ни пускаха и гратис.
В центъра имаше и по-луксозни киносалони, като Европа Палас, Модерен Театър, Балкан, Роял, Рекс. В тези кина имаше меки кресла, ложи, добре облечени разпоредителки с фенерчета в ръка, които любезно ни съпровождаха и ни светеха, докато заемем означеното на билета място. Най-луксозното беше кино Балкан. Не случайно след 1946 година именно то стана Театър на младежта.
Това беше някога, до преди 20-22 години. Какво е положението с кината днес? Сега кварталните кина не съществуват изобщо. От 35-36 кина е останало едно единствено - кино Влайкова на ул. Цар Иван Асен Втори, номер 11. И то, защото е собственост на едноименното читалище.
Нима вече софиянци не ходят на кино? Ходят, но много по-рядко. Има нови кина. Към търговските центрове са създадени Мега комплекси. Тази тенденция не е само българска, така е в цял свят. Казват, че в Москва са запазени всички кинотеатри от миналото, но модернизирани, с много зали, с богати кафе-сладкарници. Руснакът много обича да похапне солидно преди да влезе в залата, и то не само пуканки. Това за пуканките сме копирали от американците.
Основната причина за отдалечаването на хората от киносалоните е телевизията - кино у дома. Лежиш на дивана или дремеш във фотьойла и ако има кой да те ръчка отвреме на време, може и да видиш нещо от кървищата, които се леят от екрана, като бира по време на Октобърфест. И е безплатно.
А за да отидеш на кино в някой мол, трябва да изминеш понякога няколко десетки километра по задръстените от коли софийски сокаци. /„Мол” - ужасна дума, която не значи нищо за средностатистическия Нане и брат му Вуте. Даже и да я изричат думата, все едно - не знаят какво е нейното значение. Просто я повтарят като пъстроцветни папагалчета. Но това е друга тема./
Но да се върнем към софийските кинотеатри съществували десетилетия и радвали едномилионна София. Вече казахме, че само един действа все още. А другите? Какво стана с тях?
Главно долнопробни тържища за парцали - базари /кината Македония, Москва, Красно село, кино Славейков и Култура. Други са в руини, но без археологическа стойност /кино Капитол-Севастопол/. Трети са разрушени и на тяхно място е построена поредната „модерна сграда” /кино Солун на ул.Солунска/.
Фоайетата на някои кина са превърнати в магазини, а салонът - в склад /кино Екселсиор - Асен Златаров на бул. Христо Ботев 85./
Останалото вижте сами върху приложените снимки, направени през лятото на 2010 година от мен.
Кината днес:
1. Кино “Подем” (“Освобождение”, Културен дом на транспортните работници) - Намираше се до Централна гара, след Транспортна болница, бул. Мария Луиза
Софиянецът винаги е обичал забавленията. Едно от най-достъпните дълги години беше киното. Особено през студените зимни вечери, уюта на полутъмния киносалон привличаше столичани като магнит. Не само заради топлината на любимата, която стискаше ръката на кавалера в страшните мигове от действието на екрана, но и заради онези чудни светове, в които ни пренасяше киното. Къде на друго място можеше да видим джунглата на Тарзан, великолепните танци на Фред Астер и Джуди Гарланд. Можехме ли да се възхищаваме на приказната Соня Хени и очарователната палавница Шърлей Темпъл, ако не в киносалона на кварталното кино. Само за някакви дребни левчета или стотинки, ние прекарвахме 2 вълшебни часа било с приятели, било с родителите си. А вълшебството ставаше още по-магическо, ако до нас седеше тази, която ни вълнуваше, тази, чиято ръка се гушеше в нашите още не съвсем възмъжали длани.
Киното, леснодостъпно и евтино народно забавление, в продължение на десетки години беше номер едно в живота на софиянци. Почти нямаше квартал без кино, без шкембеджийница и без кебапчийница. Кварталът или махалата, както я наричахме с любов, беше прекрасна социално-административна единица. Ами ние бяхме готови да се бием за нейната чест, жертвахме младите си луди глави, за да я предпазим от посегателствата на „хората от другата махала”. Това ни костваше и спукани глави, и синини тук-там, ожулени колена и „смъртни” врагове.
В кварталното кино ни познаваха и касиерките, и разпоредителките, а когато още бяхме малки, понякога ни пускаха и гратис.
В центъра имаше и по-луксозни киносалони, като Европа Палас, Модерен Театър, Балкан, Роял, Рекс. В тези кина имаше меки кресла, ложи, добре облечени разпоредителки с фенерчета в ръка, които любезно ни съпровождаха и ни светеха, докато заемем означеното на билета място. Най-луксозното беше кино Балкан. Не случайно след 1946 година именно то стана Театър на младежта.
Това беше някога, до преди 20-22 години. Какво е положението с кината днес? Сега кварталните кина не съществуват изобщо. От 35-36 кина е останало едно единствено - кино Влайкова на ул. Цар Иван Асен Втори, номер 11. И то, защото е собственост на едноименното читалище.
Нима вече софиянци не ходят на кино? Ходят, но много по-рядко. Има нови кина. Към търговските центрове са създадени Мега комплекси. Тази тенденция не е само българска, така е в цял свят. Казват, че в Москва са запазени всички кинотеатри от миналото, но модернизирани, с много зали, с богати кафе-сладкарници. Руснакът много обича да похапне солидно преди да влезе в залата, и то не само пуканки. Това за пуканките сме копирали от американците.
Основната причина за отдалечаването на хората от киносалоните е телевизията - кино у дома. Лежиш на дивана или дремеш във фотьойла и ако има кой да те ръчка отвреме на време, може и да видиш нещо от кървищата, които се леят от екрана, като бира по време на Октобърфест. И е безплатно.
А за да отидеш на кино в някой мол, трябва да изминеш понякога няколко десетки километра по задръстените от коли софийски сокаци. /„Мол” - ужасна дума, която не значи нищо за средностатистическия Нане и брат му Вуте. Даже и да я изричат думата, все едно - не знаят какво е нейното значение. Просто я повтарят като пъстроцветни папагалчета. Но това е друга тема./
Но да се върнем към софийските кинотеатри съществували десетилетия и радвали едномилионна София. Вече казахме, че само един действа все още. А другите? Какво стана с тях?
Главно долнопробни тържища за парцали - базари /кината Македония, Москва, Красно село, кино Славейков и Култура. Други са в руини, но без археологическа стойност /кино Капитол-Севастопол/. Трети са разрушени и на тяхно място е построена поредната „модерна сграда” /кино Солун на ул.Солунска/.
Фоайетата на някои кина са превърнати в магазини, а салонът - в склад /кино Екселсиор - Асен Златаров на бул. Христо Ботев 85./
Останалото вижте сами върху приложените снимки, направени през лятото на 2010 година от мен.
Кината днес:
1. Кино “Подем” (“Освобождение”, Културен дом на транспортните работници) - Намираше се до Централна гара, след Транспортна болница, бул. Мария Луиза
2. Кино “Екселсиор” (“Асен Златаров”) - ул. Христо Ботев 85.
Квартално кино, непретенциозно и посещавано от хора средна ръка от квартала.
3. Кино "Уфа" (Културен дом на строителните работници, Дюлгерското) - бул. Христо Ботев 71
.jpg)
4. Кино "Г. Димитров" (театър "Ренесанс") - пл. Възраждане, днес център на чалгата
Благодарим на Любо за снимката5. Кино "Модерен театър" ("Цанко Церковски") - бул. Мария Луиза
6. "Глория Палас" ("Отдих и култура") - бул. Мария Луиза
7. Кино "Капитол" ("Севастопол") - ул. Екзарх Йосиф
8. Кино "Македония" - ул. Пиротска 5
9. Кино "Пачев" – разрушено при бомбирдировките 1944г. Намираше се на бул. Дондуков и ул. Търговска.
10. Кино "Солун" - ул. Солунска
11. Кино "Рекс" ("Млада гвардия") – бул. Витошка 37
12. Кино "Москва" - ул. Алабин
13. Кино "Култура" - ул. Граф Игнатиев
14. Кино "Славейков" - пл. Славейков
.jpg)
15. Кино "Роял" (Театър на Народната армия) - Ул. Раковски 98
16. Кино "Славянска беседа" (филиал на Народния театър /театър "Сълза и смях"/) – Ул. Раковски 127
17. Кино "Балкан" (Театър на младежта)
18. Кино "Феникс" - бул. Дондуков
19. Кино "Левски" - ул.Регентска /Заимов, Янко Сакъзов/
20. Кино "Влайкова" - ул. Цар Иван Асен Втори 11
.jpg)
21. Кино "Петър Берон" - бул. Витоша 109 /след пл. Баба Неделя/, тази улица беше прекръстена на Ернест Телман
22. Кино "Иван Вазов" - бул. Скобелев
23. Кино "Арда" - на ул.Арда, малка пряка на ул.Търговска (след бомбардировките не съществува)
24. Кино "Аура" - бул. Ал. Стамболийски
Благодарим на Пипилота за снимката. 25. Кино "Изток" - Цариградско шосе срещу х-л Плиска
26. Кино "Красно село" - на спирка Красно село, бул. "Цар Борис Трети"
27. Кино "Одеон" (театър Одеон /оперетен театър/) - ул. Цар Симеон
28. Кино "Дружба" (сега кино „Одеон”) - бул. Патриарх Евтимий
29. Кино "Витоша" - бул. Патриарх Евтимий 68
30. Кино "Европа Палас" ("Димитър Благоев") - Ул. Алабин
31. Кино "Царя" (Студентски дом) - Пл. Народно събрание
32. Кино "Княжево"
33. Кино "Хаджи Димитър"
34. Кино "Сердика" - до паметника на Васил Левски
