Блог Стара София: юли 2015

31.07.2015 г.

27.07.2015 г.

Кинематографите в София

Статия, публикувана в британското списание The Cinema, юли 1912 г. Преводът е наш и може да съдържа неточности.

Кинематографите в София

Настоящата интересна статия е написана специално за THE CINEMA. Авторът господин Аларикус Делмард* е високопоставен служител на Негово Величество Цар Фердинанд Български, който любезно се съгласи да позволи публикуването на статията в списанието.

Рядко до английската преса достига информация за кинематографската индустрия в тази страна. Изглежда, че и тук, като навсякъде, броят на киносалоните расте и по всичко личи, че тази най-нова форма на забавление се е настанила трайно. В София тя става все по-популярна и аз като човек, който се вълнува от темата, имах възможност да посетя всички главни салони и да науча сведения за тяхното управление, които ще представляват интерес за читателите на The Cinema.

Затова, с Ваше разрешение, предлагам да разкажа в кратка статия за тази индустрия и за начина, по който тук се управляват салоните. Моите бележки се придружават с фотографии на три от водещите заведения, които ще позволят на Вашите читатели да придобият представа за следвания архитектурен стил. На пръв поглед един-два от тях не се различават по външен вид от някои салони в Лондон, които познавам, но начинът на тяхното управление е напълно различен, както и ще видите.

България има площ от 96 345 квадратни километра и население от 5 000 000 души. Столицата София, където пиша тези бележки, е с население от 100 000 души, други главни градове са Пловдив, Бургас, Търново и Варна. Модата на киносалоните все още не се е установила напълно, като, общо взето, съществуват едва около 50 големи заведения в страната, от които пет са в София. Освен тях обаче има и многобройни малки салони.

Кино "Одеон"

Типичният салон.

Сред съществуващите в София салони най-значими са „Модерен театър“, „Одеон“, „Нова Америка“ и „Казиното“. „Модерен театър“, който е под управлението на господата Oesterricher и Szitagyi, дава четири представления на ден през седмицата и девет в неделя. Всяко от тях е с времетраене от час и половина, като се показват около 1700-1800 метра лента. Програмата се сменя три пъти седмично, а използваните филми са на такива известни компании като Vitagraph, Lubin, Nordisk, Itala, Ambrose Pathé, Gaumont и Eclair. Те представят голямо разнообразие от сюжети, сред които пътувания, пейзажи, исторически, драматични и комедийни. Салонът побира 850 души и като цяло се пълни при всяко представление. Театърът се състои от партерен етаж със седалки и балкон с ложи в единия край. Цените варират от първа до трета категория. Има чудесен оркестър, съставен от десет музиканти с различни инструменти. Прожекционният апарат е поставен в огнеупорно помещение, изградено от цимент и желязо и издадено напред в салона, а използваните машини са на Pathé. Екранът е с размери 8 на 5 метра, като прожекционното отстояние е обичайно.

Кино "Модерен театър"

Безплатни прожекции.

Всички салони са различно декорирани, но преобладаващият стил е т. нар. модерен или „Art Nouveau“. Фасадата на „Модерен театър“ е в руски стил, докато тези на „Нова Америка“ и „Одеон“ – в италиански. „Нова Америка“ се състои от голям салон и кафене с маси на партерния етаж, обкръжени от два реда ложи и фоайе. Мястото побира 1200 души, като разполага и с градина на открито, където се дават представленията през лятото. Програмата е съставена от разнообразни забавления, сред които две серии с кинематографски прожекции всяка вечер. В салона на „Одеон“, който е много красиво декориран, могат да се настанят 1000 души. На партерния етаж са разположени редове от седалки и ложи от три страни, има и балкон с по-евтини места. „Казиното“, което по същество е място за хранене, предлага голямо разнообразие от забавления и оркестри. През зимните месеци там се дават по две кинематографски представления всяка вечер.

Градското казино

Надписи за полиглоти.

Сред по-малките заведения има многобройни кафенета на открито, които дават безплатни представления с отлично качество за всеки, който реши да влезе, тъй като вратите са отворени и достъпът е неограничен. Би било любопитно да се отбележи, че надписите на филмите обикновено са на немски, български, френски и английски. Собствениците на салоните показват завидна предприемчивост. Така например кадрите от Дурбар бяха показани в София, само 48 часа след като достигнаха Англия, тоест бяха видени тук далеч преди публиката в много английски провинциални градове да има възможност да наблюдава тази историческа церемония.

* Директор на Царските ботанически градини

Оригиналът на статията на английски език

24.07.2015 г.

Новата загадка

Днес ще се забавляваме. Къде?

20.07.2015 г.

Устройството на столичната пожарна

Из списание "Нива", 20.12.1930 г.

Устройството на пожарната команда

Общият персонал на Софийската градска пожарна команда се състои от 140 души, от които 110 души строеви, а другите нестроеви; канцеларисти, сарачи и готвачи.

Командата разполага с 7 машини коли: 2 служебни коли-помпи; 3 помпи водоноски, 1 водоноска и една стълба. Тая стълба „Магирус“ се издига на 26 метра височина.

Пожарната висока стълба за действие при високи здания

Има газово отделение с 14 маски за работа, срещу задушване от пушек и газове. То разполага и с азбестови дрехи.

Азбестови дрехи за предпазване от огън

Интересна последна новост е водната маска, предназначена за гасене всред пламъци и газове. Не по-малко интересна е пушката за стреляне с въже, което е предназначено да се хвърли за спасяване на хора от 5—6 етажни здания, в които няма възможност за други спасителни средства.

Към това модерно машинно отделение има прибавено и едно конно, което разполага с 3 бурета. То има за цел да действува в много тесни и кални улици.

Конното отделение на пожарната команда

Помещението на пожарната команда в София е образец на ред, чистота и модерни улеснения. В двора се издига пожарна кула, само за упражнения. Сега високите кули за наблюдения на пожари станаха излишни. В някои по-големи здания има автоматичен уред за сигнализация, наречен пожарен съобщител.

Пожарен съобщител, който действува автоматически, чрез сигнализация

В София, освенцентралната пожарна команда, има и два клона: единият в Лозенец, а другият при еврейските гробища.

В нашата провинция се преустройват също пожарните команди. 3а сега по-добри са в Русе и Пловдив.

Ръководителите на софийската градска пожарна команда: Ю. П. Захарчук — пожарният командир (в средата), Дончо А. Мицков старши помощник (в ляво) и Самуил х. Радионов, помощник (в дясно).

Вижте също: Гори ли често София

17.07.2015 г.

Новата загадка

Къде е нашата разходка днес?

14.07.2015 г.

Гори ли често София?

Из списание "Нива", 20.12.1930 г.

За да нe ме разберете криво, бързам да добавя: стават ли често пожари в София?

Разбира се, пак на мен се пада да отговоря.

Средно, в кръгли числа, София гори всеки ден, с изключение на неделни и празнични дни, т. e. в София стават ежегодно около 300 пожара.

През миналата година са станали 288 пожари. Сградите, които пожарната команда отишла да спасява, са били застраховани за около 272,260,000 лева. Причинени загуби около 1,729,000 лева. Не всички подпалили се здания са били застраховани.

За угасяване на пожарите командата е изразходвала около 1,000,000 литри вода, като си е послужила с черва на около. 15 х. м. дължина.

Автомобилните седем пожарни машини на Соф. град. пожарна команда

Средно на всеки пожар се пада по един пострадал пожарникар — задушен, ранен, настинал и др.

За потушаване на миналогодишните пожари и за други работи във връзка с пожарите командата е употребила около 500,000 работни часове, като се има предвид, че на всеки пожарникар се е паднала работа на всяко денонощие по около 12 часа.

На какво се дължат най-много пожарите в София? В София газ се употреблява много малко, сградите са защитени, вода се намира. Дължат се в повечето случаи на забравена цигара, съборен мангал, възпламеняване на избухвателни материяли, електрическо съединение.

Пожарът в мелница "София" в столицата

Когато се говори за софийската пожарна команда, не може да не се изтъкне, че от няколко години тя е поставена на едни начала, които са я издигнали в очите на гражданството. Не може също да не се спомене името на инструктора, г. Захарчук.

До година София ще празнува 100 годишнината на една — ето един случай, когато най-правилно може да се каже „светла“ дата. До преди 100 години пожарите са „осветлявали“ цяла София по няколко денонощия, при пълната безпомощност на населението: не е имало кой да ги гаси и с какво да ги гаси.

В началото на 1831 година избухнал небивал по размерите си пожар, който унищожил голяма част от града и стреснал турските власти. Тогава, със специален султански ферман на София била пратена „тулумба“.

„Тулумбата“ пристигнала тържествено в София на 25 март ст. ст. 1831 година, посрещната от софиянци така както след стотина години посрещнаха Рабиндранат Тагоре.

След свобожданието, за пръв път общинският съвет се занимал с пожарното дело на 14 март 1879 година и решил да има две пожарни команди — нa „Гурковски площад“ и на „Житни пазар“. На тия площади имало джамии с високи минарета, от гдето най-добре са могли да бъдат наблюдавани пожарите. Към всяка команда принадлежали само по 6 „щатни“ пожарникари, тъй да се каже — официалните, началствуващите лица, а другите пожарникари били „волни“ (сега „доброволни“), но въпреки „волността“ им, задължени махленци да напускат работата си и да се притичват да гасят. Всеки еснаф се задължавал да се явява при пожар с инструменти: брадви, кофи, лопати и др. — според занаята си. При пожар камбаните биели непрекъснато, а пожарникарите, дорде стигнели до мястото на пожара, все викали.

Най-куриозното било, че кръчмарите били задължени да пращат по двама слуги с по един „чембър“ вода — което, в днешно време на развито остроумие, би се изтълкувало във вреда на кръчмарите.