Из списание "Нива", 20.12.1930 г.
За да нe ме разберете криво, бързам да добавя: стават ли често пожари в София?
Разбира се, пак на мен се пада да отговоря.
Средно, в кръгли числа, София гори всеки ден, с изключение на неделни и празнични дни, т. e. в София стават ежегодно около 300 пожара.
През миналата година са станали 288 пожари. Сградите, които пожарната команда отишла да спасява, са били застраховани за около 272,260,000 лева. Причинени загуби около 1,729,000 лева. Не всички подпалили се здания са били застраховани.
За угасяване на пожарите командата е изразходвала около 1,000,000 литри вода, като си е послужила с черва на около. 15 х. м. дължина.
Автомобилните седем пожарни машини на Соф. град. пожарна команда
Средно на всеки пожар се пада по един пострадал пожарникар — задушен, ранен, настинал и др.
За потушаване на миналогодишните пожари и за други работи във връзка с пожарите командата е употребила около 500,000 работни часове, като се има предвид, че на всеки пожарникар се е паднала работа на всяко денонощие по около 12 часа.
На какво се дължат най-много пожарите в София? В София газ се употреблява много малко, сградите са защитени, вода се намира. Дължат се в повечето случаи на забравена цигара, съборен мангал, възпламеняване на избухвателни материяли, електрическо съединение.
Пожарът в мелница "София" в столицата
Когато се говори за софийската пожарна команда, не може да не се изтъкне, че от няколко години тя е поставена на едни начала, които са я издигнали в очите на гражданството. Не може също да не се спомене името на инструктора, г. Захарчук.
*
До година София ще празнува 100 годишнината на една — ето един случай, когато най-правилно може да се каже „светла“ дата. До преди 100 години пожарите са „осветлявали“ цяла София по няколко денонощия, при пълната безпомощност на населението: не е имало кой да ги гаси и с какво да ги гаси.
В началото на 1831 година избухнал небивал по размерите си пожар, който унищожил голяма част от града и стреснал турските власти. Тогава, със специален султански ферман на София била пратена „тулумба“.
„Тулумбата“ пристигнала тържествено в София на 25 март ст. ст. 1831 година, посрещната от софиянци така както след стотина години посрещнаха Рабиндранат Тагоре.
След свобожданието, за пръв път общинският съвет се занимал с пожарното дело на 14 март 1879 година и решил да има две пожарни команди — нa „Гурковски площад“ и на „Житни пазар“. На тия площади имало джамии с високи минарета, от гдето най-добре са могли да бъдат наблюдавани пожарите. Към всяка команда принадлежали само по 6 „щатни“ пожарникари, тъй да се каже — официалните, началствуващите лица, а другите пожарникари били „волни“ (сега „доброволни“), но въпреки „волността“ им, задължени махленци да напускат работата си и да се притичват да гасят. Всеки еснаф се задължавал да се явява при пожар с инструменти: брадви, кофи, лопати и др. — според занаята си. При пожар камбаните биели непрекъснато, а пожарникарите, дорде стигнели до мястото на пожара, все викали.
Най-куриозното било, че кръчмарите били задължени да пращат по двама слуги с по един „чембър“ вода — което, в днешно време на развито остроумие, би се изтълкувало във вреда на кръчмарите.
Пожарът във фабрика "Македония" в столицата