Статия, публикувана в британското списание The Cinema, юли 1912 г. Преводът е наш и може да съдържа неточности.
Кинематографите в София
Настоящата интересна
статия е написана специално за THE CINEMA. Авторът господин
Аларикус Делмард* е
високопоставен служител на Негово Величество Цар Фердинанд Български, който
любезно се съгласи да позволи публикуването на статията в списанието.
Рядко
до английската преса достига информация за кинематографската индустрия в тази
страна. Изглежда, че и тук, като навсякъде, броят на киносалоните расте и по
всичко личи, че тази най-нова форма на забавление се е настанила трайно. В София
тя става все по-популярна и аз като човек, който се вълнува от темата, имах
възможност да посетя всички главни салони и да науча сведения за тяхното
управление, които ще представляват интерес за читателите на The Cinema.
Затова,
с Ваше разрешение, предлагам да разкажа в кратка статия за тази индустрия и за
начина, по който тук се управляват салоните. Моите бележки се придружават с
фотографии на три от водещите заведения, които ще позволят на Вашите читатели
да придобият представа за следвания архитектурен стил. На пръв поглед един-два
от тях не се различават по външен вид от някои салони в Лондон, които познавам,
но начинът на тяхното управление е напълно различен, както и ще видите.
България
има площ от 96 345 квадратни километра и население от 5 000 000
души. Столицата София, където пиша тези бележки, е с население от 100 000
души, други главни градове са Пловдив, Бургас, Търново и Варна. Модата на
киносалоните все още не се е установила напълно, като, общо взето, съществуват
едва около 50 големи заведения в страната, от които пет са в София. Освен тях
обаче има и многобройни малки салони.
Кино "Одеон"
Типичният салон.
Сред
съществуващите в София салони най-значими са „Модерен театър“, „Одеон“, „Нова
Америка“ и „Казиното“. „Модерен театър“,
който
е под управлението на господата Oesterricher
и
Szitagyi, дава четири
представления на ден през седмицата и девет в неделя. Всяко от тях е с
времетраене от час и половина, като се показват около 1700-1800 метра лента.
Програмата се сменя три пъти седмично, а използваните филми са на такива известни
компании като Vitagraph, Lubin, Nordisk,
Itala, Ambrose Pathé, Gaumont и Eclair. Те представят голямо
разнообразие от сюжети, сред които пътувания, пейзажи, исторически, драматични
и комедийни. Салонът побира 850 души и като цяло се пълни при всяко
представление. Театърът се състои от партерен етаж със седалки и балкон с ложи
в единия край. Цените варират от първа до трета категория. Има чудесен оркестър,
съставен от десет музиканти с различни инструменти. Прожекционният апарат е
поставен в огнеупорно помещение, изградено от цимент и желязо и издадено напред
в салона, а използваните машини са на Pathé. Екранът е с размери 8 на 5
метра, като прожекционното отстояние е обичайно.
Кино "Модерен театър"
Безплатни прожекции.
Всички
салони са различно декорирани, но преобладаващият стил е т. нар. модерен или
„Art Nouveau“. Фасадата на „Модерен театър“ е в руски стил, докато тези на
„Нова Америка“ и „Одеон“ – в италиански. „Нова Америка“ се състои от голям
салон и кафене с маси на партерния етаж, обкръжени от два реда ложи и фоайе.
Мястото побира 1200 души, като разполага и с градина на открито, където се
дават представленията през лятото. Програмата е съставена от разнообразни
забавления, сред които две серии с кинематографски прожекции всяка вечер. В
салона на „Одеон“, който е много красиво декориран, могат да се настанят 1000
души. На партерния етаж са разположени редове от седалки и ложи от три страни,
има и балкон с по-евтини места. „Казиното“, което по същество е място за хранене,
предлага голямо разнообразие от забавления и оркестри. През зимните месеци там
се дават по две кинематографски представления всяка вечер.
Градското казино
Надписи за полиглоти.
Сред
по-малките заведения има многобройни кафенета на открито, които дават безплатни
представления с отлично качество за всеки, който реши да влезе, тъй като
вратите са отворени и достъпът е неограничен. Би било любопитно да се отбележи,
че надписите на филмите обикновено са на немски, български, френски и
английски. Собствениците на салоните показват завидна предприемчивост. Така
например кадрите от Дурбар бяха показани в София, само 48 часа след като
достигнаха Англия, тоест бяха видени тук далеч преди публиката в много
английски провинциални градове да има възможност да наблюдава тази историческа
церемония.
* Директор на Царските
ботанически градини
Оригиналът на статията на английски език