Блог Стара София: август 2013

30.08.2013 г.

Новата загадка

Коя и къде е тази интересна сграда?

28.08.2013 г.

Траурът в София по повод смъртта на Цар Борис III

Из столичната преса

Във връзка с народното поклонение пред тленните останки на о'Бозе починалия Цар Борис III Обединител, се съобщава следното:

Полагането на венци в храма-паметник „Св Ал. Невски" ще става до неделя, 5 септемврий, 1 часа сутринта, като предварително се уведомява секретаря на протокола, който ще определя точния час на полагането. При полагането могат да присъствуват представителите на съответните учреждения и организации, но не повече от 5 души. Поклонението на гражданството пред тленните останки ще става по единично, а не групово, и ще следва денонощно. Полагането на венците и поклонението ще се прекратят в неделя сутринта в 1 часа, когато вратите ще се затворят, за да се приготви храма за церемонията на опелото.

Догдето трае установеният 40-дневен народен траур, мъжете следва да носят черна вратовръзка и креп на лявата ръка или поне черна лента на петлика на дрехата, а дамите — черна рокля или блуза или поне черна фльонга върху блузата. Върху държавните и обществени учреждения следва да се поставят черни знамена, а върху останалите сгради, трицветни знамена с две черни ленти, или трицветни знамена вдигнати на половин мачта.

***

Траурната украса на столичните улици и булеварди, по които днес преди обед ще мине мълчаливата процесия следваща тленните останки на О'Бозе почившия цар Борис, снощи бе окончателно привършена. От площада пред храма-паметник "Св. Александър Невски", по бул. "Цар Освободител", през двора на Двореца, улица "Княз Борис" по булевард „Дондуков" и бул. "Мария Луиза" всички здания са окичени с траурни знамена. На разстояние от около двадесет метра по протежение на двата плочника са поставени обвитите в черна драперия жертвеници, които сочат пътя на тъжното шествие.

По протежение на бул. "Мария Луиза" от Лъвовия мост до площада пред столичната централна гара, средните железни пилони, които подддържат електрическата трамвайна мрежа, носят по едно дълго и широко траурно знаме, спустнато отвесно към земята.

Пред самата централна гара са направени големи промени. Тук пред тленните останки на Цар Борис за последен път ще премине церемониален марш обичаната от Него българска войска. На пресечката на бул. "Мария Луиза" и бул. "Хр. Ботев" е издигнат един подиум, обвит в черна драперия. Той е леко наведен по посока на бул. "Хр. Ботев". На този подиум ще бъдат поставени тлените останки на Н. В. цар Борис и пред тях представителните части на родната войска ще преминат своя последен церемониален марш. Зад наклонения подиум има по-ниски поставки, на които ще стоят Н. В. Царица Иоанна, Т. Ц. Височества княз Кирил, княгиня Евдокия, Т. Кр. Височества Херцог и Херцогиня Вюртембергски, и княгиня Мафалда.

Малката градинка с шадравана пред централния вход на гарата е изчезнала. На нейно място се намира един леко издигнат към средата си подиум, заобиколен с чернодрапираните жертвеници. Малки стълби водят по наклона му в неговото начало и края. По този подиум ще бъде носен на ръце от генералитета ковчега на височайшия покойник.

Входът на централната гара е добил нов вид с направата над него на една голяма и изпъкнала напред рамка драпирана в черен креп. През входа шествието ще премине в централния хол на столичната гара, който също така е силно променен поради покриването на стените му с черни драперии. През него шествието ще излезне на перона на гарата, където точно срещу входа ще се намира специалната влакова композиция, която ще отнесе останките на блажено почившия Цар Борис към Светата Рилска обител.

Вижте още: Смъртта на Цар Борис III
София се прощава с Цар Борис III
През погледа на обикновения софиянец
Чуждестранните делегации на погребението на Цар Борис Трети
Погребението на Цар Борис Трети в Рилския манастир

26.08.2013 г.

Смъртта на Цар Борис III

През тази година се навършват 70 години от кончината на Цар Борис III, починал на 28 август 1943 г. По този повод през идните дни ще публикуваме текстове и фотографии, свързани с това съдбоносно за България събитие.

ПОСЛЕДНА ПОЧИТ КЪМ ЛЮБИМИЯ ЦАР

Текст: сп. Венец, октомври 1943 г.

ТРЕВОЖНИ ВЕСТИ

Когато на 26 август вечерта Радио София извести, че Негово Величество Цар Борис III е заболял сериозно, всички останаха изненадани, защото любимият цар никога не бе боледувал от тежка болест, па и мнозина бяха го виждали преди 4—5 дни в Рила.

На следния ден радиото съобщи, че има подобрение в здравето на Височайшия Болник. Всички се зарадваха и очакваха по скорошното му оздравяване. Но следващото известие помрачи тая къса радост. Съобщиха, че не е настъпила никаква чувствителна промяна, и положението продължава да е сериозно. Това известие стана още по-тревожно, когато се узна, че министър-председателят е приел бившите министри-председатели да им съобщи, какво е истинското положение на Негово Величество.

Във всички църкви се отслужиха молебни за оздравяването на царя. Сърдечни молитви се изливаха пред Бога да възвърне на България нейния достоен цар. Но предчувствията бяха лоши.

Събота, 28 август е големият празник св. Богородица. Хубав свят ден, в който църквата чествува смъртта на Майката Божия. Писано било тъкмо на тоя светъл празник да ни напусне преди време цар Борис III.

Всички сме в тревога, но никой нищо не знае. Хората се срещат, питат се един друг, се за едно и също разговарят, но отникъде добра вест не се чува. Тежка мъка притиска душите, устата шепнат топли пожелания за здравето на вселюбимия цар. Между това радио София започва да пуска плочи с тъжни мелодии — злокобно предчувствие на нещо страшно и неотвратимо. Всички се досещат...

Радиото обажда, че ще говори министър-председателят професор Филов — ще прочете две прокламации към българския народ. Всичко е вече ясно.

Министър-председателят, цял развълнуван, заговорва: „Българи! Негово Величество Цар Борис III, нашия любим Цар Обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 година, на 16 ч. и 22 м. предаде Богудух в Двореца София, обкръжен от Царското семейство..."

Прокламация към българския народ по повод смъртта на Цар Борис III

Всички, които са около радиото, стават на крака, навеждат очи, пълни със сълзи, и мълчат. Чуват се печалните звуци на „Вечная памят". Скръбта е неизказана, защото е безмерна загубата за България.

Следва втора прокламация: „Българи! — чува се пак неспокоен гласът на министър-председателя — Днес, 28 август 1943 год., Негово Царско Височество Престолонаследникът Симеон Княз Търновски, любимецът и надеждата на българския народ, съгласно чл. 34 от Конституцията, встъпи на Престола на българските царе под името Симеон II Цар на българите.."

Последва тържествено изпълнение на „Шуми Марица" и Химна на Царя.

Прокламация към българския народ за встъпването на престола на престолонаследника Симеон II и поемането на управлението от регентството

Когато министър-председателят известяваше за смъртта на царя, камбаните на всички столични църкви забиха в знак на дълбока скръб. И тия, които не бяха пред радио-апаратите, научиха злокобната вест. Сълзи пълнеха очите, мнозина плачеха с глас. Столичани напускаха домовете си, образуваха се върволици от разплакани люде, които тръгнаха за храма-паметник „Св. Ал. Невски", гдето духовенството отслужваше вече първата заупокойна молитва. Цяла България вече знаеше за нещастието Знаеше целият свят.

И все пак заедно със злокобната вест за смъртта на Царя-Обединител, у всички грее една надежда, че България има нов цар.

В ДВОРЦОВАТА ЦЪРКВА

В дворцовата църква „Св. ап. Петър и Павел" на скромен одър, украсен с бели цветя, лежи Царят-Обединител. Облечен е в униформа на генерал от пехотата. По четирима офицери-гвардейци стоят на почетна стража. Край тях минават министри, генерали и други официални лица, да се поклонят на достойния цар. А той сякаш е заспал. От лицето му лъха спокойствие. Ако не е бледостта на лицето и студенината на ръцете и челото му, никой не би повярвал че царят е мъртъв. До набожно скръстените му ръце са поставени иконите на св. Богородица и св. Иван Рилски.

Тишината в църквицата се нарушава само от време на време от хълцанията на поклонниците. Столични свещеници по дежурство възнасят денонощно молитви за успокоение душата на царствения Покойник.

Между това следват нужните разпореждания на правителството: обявява се четиридесет дневен всенароден траур, през което време ще бъдат затворени всички увеселителни заведения; няма да стават забави, няма да свири музика на публични места; до седем дни след погребението не може да има кина, театрални и др. представления.

Министерството на правосъдието съобщи, че смъртта на Негово Величество Цар Борис III е причинена от запушване на лявата сърдечна артерия, двойна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка.

ВСЕНАРОДНО ПОКЛОНЕНИЕ

На 30 август, понеделник, тленните останки на Царя-Обединител бяха пренесени с благоговение в църквата „Св. Александър Невски" за всенародно поклонение.

Мъчно е да се предаде с думи оня изблик на чувства, който се прояви в седемдневното поклонение на народа пред любимия цар Борис III. То се извършваше непрестанно дене и ноще. Пъстри върволици хора се движат смирено към храма с цветя в ръце. Няма никакакъв полицейски кордон. Публиката сама пази реда и дисциплината. Пратеници от всички краища на България пристигат непрекъснато, покланят се и полагат венци. Всеки новопристигнал влак или автобус носи нови поклонници.

В столицата, украсена в черно, цари необикновено оживление. Отиват на поклонение млади и стари, учени и прости, мъже, жени, невръстни деца, старци на преклонна възраст, които едва се държат на краката си, — всички се движат към ковчега със скъпите останки. Хората, наредени във върволицата, трябва търпеливо да изчакат най-малко два часа, докато влязат в църквата. Ясно е, с каква любов се ползувал покойният цар между българското гражданство.

В църквата „Св. Ал. Невски" светят денонощно всички кандила и полилеи. На низък одър, покрит с вишнения щандарт на царския дом, с голям лъв в средата, лежи бездиханен Царят на българите и получава последния поклон от своите обични съграждани. Пазят го офицери, подофицери и войници. Знамената на полковете, командувани от покойния цар, се редят от дясната страна на катафалката. Хиляди цветя издават благоухание. Поклонниците слизат по стълбите на одъра (катафалка) с очи пълни със сълзи, някои ридаят неудържимо, други падат на колене на плочките на храма, шепнейки молитви. Излива се есенен дъжд. От черните знамена се стичат дъждовни капки. Под навъсеното небе на „Ал. Невски" бият протяжно камбаните, сякаш раздират тежкото мълчание на града. Под дъжда, който не престава нито за миг, народът чака с цветя и свещи в ръце да влезе в храма да се поклони на царя, когото и на живот обичаше безпределно.

Постоянно прииждат с влаковете пратеничества от всички краища на страната; идат делегации от Македония, Тракия и Добруджа. От Дунав до Бяло море, от Охрид до Черно море се стича безброен народ, да се поклони, да поднесе цветя и венци, да изкаже безпределната си любов към скъпия Покойник. През тая седмица всички обществени организации имаха траурни заседания, направиха се, вместо венци, много парични дарения за благотворителни и човеколюбиви цели в памет на достойния български цар. Търговци, индустриалци, занаятчии, земеделци, работници единодушно решиха да образуват един общ фонд от всички професионални съюзи на името на Царя-Обединител, от средствата на който да се изградят домове на човеколюбие.

ПОКЛОНЕНИЕ НА ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО

На 2 септемврий пр. об. Нейно Величество Царицата доведе пред смъртните останки на Великия Покойник Н. В. Цар Симеон и Н. Ц. В. княгиня Мария Луиза, придружени от Т. Ц. В. княз Кирил и княгиня Евдокия. Царските деца сами са изказали горещо желание да се поклонят още веднъж пред любимия си баща. Те носеха от Чам-Кория китки от любимите на баща им планински цветя, набрани от тях от пазвите на Рила — от ония хубави кътчета, гдето сам той ги е водил на разходка.

Цар Симеон, облечен в сиви дрешки, с жалейна лента на ръка, пристъпва смирено към ковчега, в който са положени свидните останки на обичния му татко. В храма се отслужва заупокойна литургия. Сълзи блесват в очите на Н. В. Царя, но той се мъчи да ги задържи. Бисери се търкулват по бузите на княгиня Мария Луиза — тя не може да удържи мъката си. Н. В. Царицата повдига малкия Цар, и той слага синовна целувка върху ръката на своя любим баща. Същото прави и княгиня Мария Луиза. След това цар Симеон се оттегля в средата на храма и с дълбоко внимание слуша заупокойните молитви. Когато запяха „Вечная памят", той коленичи. Лицето му е спокойно, сериозно. Две замръзнали на очите му сълзи блестят и издават скръбта, която се таи в гънките на детското му сърце. Той се прекръства, покланя се пред светия кръст, който му поднася митрополитът, и със смирение го целува. Царското семейство напусна храма. Върволицата поклонници наново заприиждаха. Хиляди учители и ученици се поклониха пред светлата памет на Царя-Обединител.

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТДАВА ПОЧИТ КЪМ ЦАРЯ-ОБЕДИНИТЕЛ

На 3 септемврий, петък, Народното събрание отдаде почит към Царя-Обединител с жалейно заседание. Председателят на Народното събрание произнесе прочувствено слово, след което всички министри и народни представители станаха на крака, запазиха едноминутно мълчание и произнесоха: „Бог да го прости"! След това председателят на Събранието държа друго слово в чест на новия цар Н. В. Симеон II, посрещнато от депутатите с ръкопляскания и громко „ура".

ПОГРЕБЕНИЕ

Неделя, 5 септемврий. В храма-паметник "Св. Александър Невски" се извършва тържествена заупокойна литургия, която започна рано сутринта в 7 часа. Служат 100 души духовници начело с всички български архиереи. Събират се постепенно официалните лица и заемат определените им места. Тук са нарочните пратеници на чуждите държави: Германия, Италия, Франция, Испания, Турция, Унгария, Румъния, Япония, Хърватско, Швейцария, Швеция, Словакия, Финландия, Аржентина. В 9 ч. 30 м. пристига царското семейство (без царските деца).

Започва опелото на царствения Покойник под звуците на катедралния хор. Прочита се светото Евангелие от председателя на Св. Синод. При пеенето на "Вечная памят" опечаленото царско семейство и всички присъствуващи падат на колене. Митрополит Неофит произнася развълнуван надгробно слово. Прочита се пак от него разрешителната архиерейска молитва за опрощаване граховете на блаженопочиналия цар. Царицата тихо ридае, и сълзи текат от очите й. Погледът й е насочен към лицето на скъпия й и незабравим съпруг.

Тленните останки на Царя-Обединител се поемат от членовете на правителството, Народ, събрание, войската и правосъдието и се изнасят от храма. Музиките свирят „Кол славен!" Камбаните на всички столични църкви с тържествени удари известяват, че опелото е свършено. Начело на печалното шествие се носи прост дървен кръст с надпис: „Борис III, цар на българите" и една голяма свещ. След тях в църковни одежди са наредени по двама стотех свещеници и владиците.

Тленните останки на Царя-Обединител се полагат върху тежко гаубично оръдие. От двете страни вървят 70 души офицери и войници. Шествието се движи по строго определена програма. Плочниците по всички улици са изпълнени от хиляден народ, дошъл от ранни зори да изпрати своя обичан Владетел. Прозорците и балконите на всички сгради са отрупани с хора. Мълчалива тъга е изписана по техните лица.

По всички улици, гдето минава шествието, са издигнати жертвеници. В поставени върху тях глинени съдове с жар се разнася благоуханен пушек на тамян. Това придава още по-голяма печалност на зрелището.

Шествието спира пред площада на двореца и поема път за към църквата „Св. Неделя". Чуват се песнопенията на църковния хор и сподавения плач на хилядния народ. Към ковчега летят отвсякъде цветя и постилат пътя на Покойника, който отминава за последното си жилище.

На столичната гара стои и чака хиляден народ и войска. Мнозина, по-предвидливи, са си донесли столове. Облаци тамянов дим покриват хората. Тишината е гробна. От началото на площада до входа на чакалнята на гарата е постлан червен килим, дълъг 55 м. Над входа е издигната жалейна арка. Стените на голямата чакалня са покрити в черен плат.

Около гарата са построени колонада жертвеници. Вятърът развява черните знамена. Цяла гора са знамената на полковете: юнкери, пехота, артилерия, конница, флота и въздушни войски. Внушителна група офицери носят венците на царското семейство и чуждите владетели.

Задават се тленните останки. Бойните знамена се навеждат. Всички заемат определените им места. Изтропват първите удари на барабаните. Чуват се отмерени войнишки стъпки, тракане на оръжие — войниниците се прощават с любимия Вожд. В 12 ч. 45 м. генералите се приближават към оръдието, за да свалят ковчега с тленните останки. Чуват се тъжните звуци на погребалния марш. Мъже, жени, стари и млади хълцат. Н. В. Царицата е скръстила молитвено ръце и следва ковчега.

Ковчегът бе изкачен на особен вагон. Прочита се прощалната молитва, хорът запява „Вечная памят", и влакът бавно потегля всред гробна тишина.

ВЪВ ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ

Няма да описваме, какво ставаше по пътя за вечното жилище на Царя-Обединител при спирките на влака по гарите: Горна Баня, Владая, Драгичево, Перник, Радомир, Дупница, Кочериново и др. Народната скръб на местното население не се подава на описание; тя може само да се преживее.

Шествието стигна в Светата Рилска Обител едва към 7 ч. и 40 м. вечерта. Тук са всички владици и всички монаси с игумена на манастира и хорът на манастирските братя. Ковчегът се внася от архиереите в църквата. Отслужва се заупокойна молитва. Всички падат на колене и се прощават за последен път с обичния цар. Неговите останки се покриват най-напред с металически капак, който се запоява. Монашеският хор пее „Вечная памят".

В 8 ч. 25 м. ковчегът бе спуснат в нарочно приготвена гробница, пред олтара на Св. Иван Рилски. Н. В. Царицата, княз Кирил, княгиня Евдокия и другите официални лица взимат пръст, нарочно донесена от Мусала, от Македония, Добруджа и от всички краища на Обединена България, хвърлят я върху ковчега и произнасят, разделяйки се завинаги със скъпия Покойник: „Да бъде лека пръстта ти! Да бъде вечна славата ти и вечна паметта ти!"

Всички плачат, ридания разкъсват рилската нощ. Жертвениците бавно догарят. От църквата долитат последните отзвуци на „Вечная памят".

Погребаха един достоен цар. Тук в Светата Рилска Обител, ще почиват неговите тленни останки, а духът му ще витае над Целокупна България.

сп. Венец, октомври 1943 г.

Вижте още:
Траурът в София

София се прощава с Цар Борис III
През погледа на обикновения софиянец
Чуждестранните делегации на погребението на Цар Борис Трети
Погребението на Цар Борис Трети в Рилския манастир

23.08.2013 г.

Новата загадка

Днес сме на едно специално място. Кое е то?

21.08.2013 г.

Село Драгалевци, 1917 г.

Селска къща в Драгалевци, 1917 г.

Стопански двор

Драгалевският манастир

Още: Присъединяване на село Драгалевци към Столична голяма община

19.08.2013 г.

„Малкият дворец" на княз Батенберг

Текстът е откъс от книгата "Живот и спомени" на Тома Васильов (1938 г.). Всички материали са любезно предоставени от инж. Иванна Стоянова.

На улица „6 Септемврий", близо до едновремешната Черна джамия, обърната преди десетина години в православен храм, на името на славянските просветители Свети Седмочисленици, лежи едно продълговато едноетажно здание, може би, най-низкото от всички здания по тая улица, което сега служи за помещение на Министерството на вътрешните работи, а преди 25 години носеше названието „Малкият дворец". Тоя вече рухнал, но несъмнено исторически quasi дворец след някоя и друга година, вероятно, ще бъде съборен, за да се въздигне на мястото му същински дворец. А той има една малка историйка, която не е без интерес. Прекарал близо четвърт век—и то най-хубавите години от своя живот — в мъртвичевото това здание, което отне здравето на мнозина чиновници, аз му дължа един спомен, за какъвто нека послужат настоящите редове.

Малкият дворец, фотография от 1880 г.

Първият български военен министър генерал Паренсов, като пристигна в София през Юний 1879 год., не можа да си намери сносно жилище. Поради това той се залови да струпа набързо една къща. С пъргавост и постоянство, които го отличаваха в цялата му дейност, Паренсов успя да изкара къщата си за 3—4 месеца и към края на есента се настани в нея. Известно е, че, поради недоразумения между него и княз Александра, генерал Паренсов не остана дълго време на поста си: през Март следната 1880 г. той напусна България. Същата година беше решено да се извършат в княжеския дворец капитални преправки, за да може тоя бивши турски конак да заприлича на истински дворец. Княз Александър, като съобрази, че ремонтът ще трае най-малко две години, и през това време трябва да живее другаде, купи къщата на Паренсова и, след като я разшири с едно ново крило и други пристройки, на другата година се пренесе в нея. Така стана, че скромната къщица на Паренсова се обърна в княжеско жилище и получи название „Малкия дворец", за различие от големия, т. е. истинския дворец, за какъвто служеше съграденият от Махзар паша и поправен от княз Дондуков-Корсакова турски конак. По ирония на съдбата, княз Александър, който много мразеше генерал Паренсова и, за да го махне от България, употреби големи усилия пред императора Александра II, отиде да живее в съградената от тоя генерал къща. След две години ремонтът на двореца беше свършен, и княз Александър се върна в него. Интересно съвпадение: княз Александър живя в „Малкия дворец" през цялото време на пълномощията, и връщането му в същинския дворец стана горе-доле едновременно с възстановяването на Конституцията. Всички наредби и решения, прочее, издадени в име на пълномощията, са правени и подписвани в „Малкия дворец", дето ставаха и много от заседанията на Министерския съвет. Четирите стаи, обърнати на северо-запад, към улицата, служеха за работен кабинет, приемен салон и за дежурния флигел-адютант, а стаите, обърнати на юго-запад към градината, — за спалня, баня, трапезна и др. В бараките, що бяха съградени на двора и сега служат за жилища на разсилните в министерството, се помещаваше политическия кабинет, дето служеха Д-р К. Стоилов (началник), С. Тъпчилещов и С. Константинович (секретари) и други канцеларски чиновници. До трапезната имаше една проста веранда, нещо като едновремешните чикми, дето князът и сътрапезниците му излизаха да пият кафе и да беседват през топлите летни вечери. Когато княз Александър се върна в Големия дворец, в Малкия дворец се настани със семейството си дворцовият маршал барон Ридезел и остана там до края на княз Александровото царуване.

Изгледи откъм улицата и откъм двора на зданието

На 5 Септемврий 1886 г., след като първият български владетел окончателно напусна България, биде свикано на извънредна сесия Народното събрание, главно, за да откупи останалите от княза имоти. И наистина, със закон от 5 същи, всички имоти на княз Александра, а именно: дворецът Сандрово (сегашният Евксиноград), манежът, чифликът при Горна-баня, една градина (сегашната царска зоологическа градина), Малкият дворец, една протестантска капела и покъщнините в софийския и русенския дворци, — се купиха от държавата за 2,500,000 лева. Тая сума, на-спроти тогавашните цени, беше голяма, но правителството и Народното събрание бяха силно привързани към абдикиралия княз и, като знаяха, че той не е богат и има дългове, поискаха да му дадат нещо повече, та по тоя начин да засвидетелствуват народната обич към него. От тая сума, до колкото помня, за покупка на Малкия дворец бяха определени 180,000 лева. По решение на Министерския съвет, Малкия дворец беше определен за Министерство на вътрешните работи, което през последните три години се помещаваше в зданието на Д. Греков, зад княжеския дворец.

План на сградите и двора - "Столичен общински вестник", бр. 19, 1936 г.

Интересно е да се забележи, че до 1880 г. всички министерства бяха сместени в една двуетажна къща, находяща се на ул. „Алабинска", при сегашния хотел Леге Палас. В края на тая година се купи съседната къща, и в нея се премести Министерството на вътрешните работи. През 1883 год. това последното се пренесе в новосъградената къща на покойния Д. Греков, която се нае за три години, с годишен наем 12,000 лева, сума доста висока за тогава. Около това време и другите министерства се настаниха в отделни здания. Двете къщи на ул. „Алабинска" дълго време след това служиха за гимназия и пансион на девици. Ако се направи едно сравнение между помещенията на министерствата преди 30 години и сега, ще се намери едно неимоверно съотношение: поне 1 към 10.

Хандрис, 1892 г.

Към срядата на Септемврий Малкият дворец се завзе от Министерството на вътрешните работи, заедно с Дирекцията за народното здраве (тогава именована Медицинско управление) и Министерския съвет. Припомням си дълбоката скръб на барон Ридезел, когато аз и тогавашният столичен градоначалник Ат. Хранов отидохме при него да ни предаде зданието. Той беше почти изпразнил стаите, но беше му мъчно да го напусне. Обширната градина, току-речи единствена тогава в София, беше разкошна. Тя и сега държи едно от първите места, благодарение на градинаря дяда Димитра (бивш войник в казашкия алай на Садък-паша), който, предаден с инвентара на Малкия дворец, и досега урежда градината, ползувайки се с право на несменяемост. Не се минаха и две години, зданието се препука на няколко места и заплашваше да се събори. Трябваше да се разнесат 10—15,000 лева за укрепяването основите, та да се запази зданието. На другата година Медицинското управление и канцеларията на Медицинския съвет си наеха други помещения, защото в Малкия дворец беше много тясно. Преди 2 год. и една част от самото министерство (счетоводството) напусна Малкия дворец и нае помещение на площад „Славейков".

Изглед по ул. "6-и септември"
днес

Сега Малкият дворец, полуразрушен, изгнил и тъмен, не е вече годен за министерство. В двора му и градината, които имат повече от 5,000 кв. метра, с лице около 50 метра на ул. „6 Септемврий" и около 40 метра на ул. „Цар Шишман", могат да се съградят две грамадни здания за няколко министерства. Самият Малки дворец, ако, предвид неговото историческо значение, се намери за добре, да се запази, би могъл, с един ремонт, да се приспособи за някоя друга цел, като напр. за полицейски или криминален музей.

16.08.2013 г.

Новата загадка

Днес сме на въздух из софийските околности. Къде сме спрели да се фотографираме?

14.08.2013 г.

Уникални архивни кадри от стара София, 1912-1916 г.

Благодарение на кинокамерата, запечатала столицата преди точно един век, днес можем да усетим пулса на някогашна София. Кадрите са дело на известната френска кинематографска компания Gaumont. Макар да са каталогизирани с дата 15 декември 1916 година, по всяка вероятност става дума за по-ранни кадри, направени около 1912-1913 година. По това време компанията изпраща свои оператори, които да отразят Балканските войни, и те успяват да създадат значителни по своя обем записи.

За датиране на кадрите спомагат и някои от обектите, запечатани на кино лентата. От една страна, вижда се сградата на новата градска баня, открита през 1913 г., с издигащ се от комина й пушек. От друга, увековечена е и старата турска банска постройка, премахната през същата година. Не бива да се изключва и възможността хрониката да е компилация от кадри, заснети по различно време и "притоплени" от кинематографската къща покрай участието на страната ни в Първата световна война.

Във всеки случай пред нас са едни от най-старите съхранени до днес движещи се образи на българската столица. Изключителното разнообразие на заснетите обекти и събития и относително дългото времетраене на кадрите дават възможност за една забележителна панорама на града и живота в него.