7.05.2012 г.

Присъединяване на селата Бояна и Красно село към Столична голяма община


През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на селата Бояна и Красно село.



ПРИЕМАНЕ БОЯНА И КРАСНО СЕЛО 

На 12 април Кметът, г. инж. Ив. Иванов, придружен от пом. кметовете г. г. Хр. К. Стоилов, Хр. Манолов, инж. Р. Михайлов и д-р Хр. В. Радославов, пристигна пред зданието на Воин­ското селско общинско управление в Красно село на 3 ч. сл. об. и бе посрещнат от кмета на се­лото, г. Кирчев, г. г. общинските съветници и мно­жество граждани. В своята приветствена реч г. Кирчев изрази надеждата на населението от досегашна Боянска община, че с присъедине­нието към София то очаква да се получи едно по-добро бла­гоустрояване, по-добри грижи за подобрение поминъка му, та в скоро време селищата от състава на общината — Бояна и Красно село — да се превърнат в би­сери на огър­лица в хуба­вата Столица. 

Кметският представител на Бояна приветствува г. Кмета

Кметът, г. инж. Ив. Ива­нов, след ка­то изрази благодарността си за радушния прием, даде уверение, че с общи усилия, с основно опознаване нуждите на населението и с помощта на Столицата той ще се постарае на първо време да задоволи най-необ­ходимите нужди на селищата, а по-нататък ще полага усилия от тези околности на Столицата да се създадат планирани и модерни селища. „Да си подадем ръце — апелира Кметът — и с общи усилия и разум да постигнем това, което е ед­накво желано от нас и вас: да направим Бояна и Красно-село едни от най-хубавите части в Столицата!" 

След това в общинското управление, в залата на съветниците, стана събрание, в което Кметът г. инж. Ив. Иванов поиска да чуе от г. г. общинските съветници и от жителите на Красно село и Бояна какви са нуждите на сели­щата, какви мероприятия имат започнати, какви проекти имат, какви са належащите работи, ко­ито в най-скоро време трябва да се привършат, за да бъде всичко това преценено от Столич­ната общинска управа и да се потърсят най-добрите разре­шения за поставените задачи. След Кмета се изказаха кметският представител, г. Кирчев, съвет­ниците и доста голям брой граждани. 

В сегашния бюджет на Об­щината са пред­видени суми за строеж на ед­но училище, търгът свършен, договорът сключен, но липсват средства за обзавеждане. 

Водоснабдяването е незадоволително, както в едното, така и в другото селище. Необходимо е и шосиране на някои по-главни улици в Красно село, за да се отстрани сегашната кал. Но още по-важен е въпросът за отводняване на цялото селище Красно село, землището на което е богато с плитки подпочвени води, наводняващи зимни­ците на всички постройки. От голяма важност е канализацията на селището, а заедно с това корегирането на вадите из селището и направата на праговете по Боянската река, която, вследствие на своята голема бързина, рови дълбоко почвата и руши бреговете. 

Досежно поминъка на населението, боянчани и красноселчани се изказаха в смисъл, че досегашния поминък, който се състои повече в сеене фураж, краварство, ягодарство и овощарство, следва да се запази. Бояна има нужда от един модерен хотел и ресторант. Осветлението си боянчани получават на твърде висока цена —8 лв. за квч. и са се свързали с договор за твър­де голям срок — повече от 20 години. Те търсят начини да се облекчат от тия тежки пла­тежи. По прилагане регулацион­ния план са направени доста отчуждения, които днес общи­ната не е в състояние да изпла­ти, защото предвиденият в бю­джета кредит за тая цел е са­мо 90,000 лева. Най-сетне, Бояна и Красно село, които имат над 1000 крави и изнасят дневно около 10,000 литри мляко за Сто­лицата, имат нужда от една млечна подцентрала, която да облекчи жителите им, за да не дохождат всеки ден с малки колички до София. 

Читалището на красноселча­ни няма читален салон и кни­гите му още стоят завързани във връзки. 

Въпросът за гората и мерата на красносел­чани бе също така повдигнат, за да се получат и по него уяснения. Г. Кметът уясни, че първата предстояща ра­бота е да се съгласуват регулационните планове на селищата с новия градоустройствен план на Столицата. Столичната община отдавна е израбо­тила план за водоснабдяване Красно-село, Бояна и други селища, вода за които ще се доставя от Боянския водопровод и за която цел в извън­редния бюджет на Столичната община за тази година са пред­видени доста суми, — 40.000.000 лв. — от които една част са предназначени за постройка на ре­зервоари. Но Столичната община е отишла и по-далече. В своя план за канализацията тя е пред­видила колектори и събирателни тръби при Хиподрома, с цел да може да се включи канализация­та на Красно-село към общата Софийска канализация. Много от тия мероприятия по канализация­та са построени от Софийската община, от което се вижда, че тя много отдавна е имала грижа по тоя въпрос и е носила отдавна лихвите и разходите, които по право би следвало да легнат не върху софийското, а върху красноселското население. Кметът обясни, че поминъчният характер на Красно-село и Бояна ще бъде запазен, защото, според новия план за Голяма София, за индустриалните предприятия се оставя отделен квартал северно от града, гдето вредните димове, миризми и остатъци при произ­водството ще бъдат от ветровете отнасяни далеко, а Красно село и Бояна ще запазят своя характер на градински селища. Г. Кметът съобщи, че още тоя строителен сезон ще се пристъпи към строежа на млечна централа и нейни клоно­ве — подцентрали, един от които ще бъде в Красно-село. 

Кметът изслушва боянчани в  канцеларията на кметското представителство

Относно изплащането на отчуждените места, г, Кметът посочи на боянчани, че тия разходи не следва да се носят от Общината, а от собствениците на ония имоти, които са били облаго­детелствувани чрез благоустройствените меро­приятия. 

Така, с общи сили и старания — заключи г. Кметът — ще се разрешават последователно и по мярката на възможностите всички въпроси, а представителите на Бояна и Красно село, които от тук нататък ще участвуват в Столичния общински съвет имат длъжността, застъпвайки местните нужди, да ги разглеждат вече от едно по-широко стано­вище, с оглед на об­щите нужди на Столи­цата. 


СЕЛАТА БОЯНА И КРАСНО СЕЛО 

Село Бояна в древ­но минало се е наричало Болярско и в изве­стна епоха е служило за резиденция на старите български царе. То е ед­но от най-старите се­лища в Софийско поле. В землището му, върху една скала, има рутини от стара крепост, наречена Батул, после - Къз тепе, а днес — Момина скала. В XI в. е изградена първа­та част на историческа­та Боянска църква Св. Пантелеймон. През 1259 год. Константин Асен Тих назначил братов­чеда си Калоян за севастократор — началник на крепостта, който изградил втората част на църквата. Третата част на църквата е била изградена през 1882 година от местното население. 

Общ изглед на с. Бояна

И трите части на църквата са украсени с добре запазени черковни фрески, които представляват голям интерес за посетителите. 

Селото привлича голям брой посетители бъл­гари и чужденци. В древността то е пострадвало няколко пъти от нашествия на печенегите и при едно от тия нахлувания, твърди се, те избили цялото мъжко население, оженили се за вдовиците, отдали се на оседнал живот и така се създало племето шопи. 

След Големата европейска война в земли­щето на с. Бояна, по посока към София, тогаваш­ната малобройна махала Красно село се разрастна твърде бързо и днес тя има население 16,000 души. Официално регистрирано към 6 април т. г. населението на цялата Боянска община е около 14,000 души, но в същност броят на жителите на Бояна и Красно село надминава 20,000 души. Регистрирани домакинства — 3,420. По поминък населението се разпределя така: работници — 1960, занаятчии — 293, земледелци 405, пенсионери — 315, рентиери — 17, индустриалци — 23, студенти - 77, търговци — 292, чи­новници — 773 и сво­бодни професии 96. 

Землището на Бояна е включено в следните граници: от моста на ж. п. линия на Тухле­ната фабрика по улици­те: Виларов, Бенков­ски, Траянови врата, Руйче и Свобода до Хиподрома, после по трам­вайния път София — Княжево до бул. Бъкстон, спиртната фабри­ка Княжево, стария ко­ларски път към боровата гора, местността Саковец; Червена моги­ла, Белата вода, Торбаница, Брези-дол, Лучници, Барето, Сири-дол, Дебели лък, Кръстанови ливади, Тричкова мо­гила и по права линия свършва при началната точка — ж. п. мост до Тухлената фабрика. В тия граници землището на Бояна има 125,026 де­кара, от които 34,215 декара гори, 56,124 де­кара ниви, ливади и мери. 

В Красно село има Кооперативна популярна банка и Кредитна коо­перация „Витоша"; На­родното читалище „Ви­делина" е построено върху 400 кв. м. С дворно място над 600 кв. м. 

В Бояна има и електрическа централа при­надлежаща на Столичната община. Село Бояна е от­давна електрифицирано. Водоснабдяването се извършва чрез 33 чешми. Водопроводната мрежа е дълга 30,500 погонни метра. 

Село Бояна ще си остане едно красиво курорт­но селище, посещавано от хиляди излетници и летовници. Боянската река близко над селото пада от една висока скала и Боянският водопад привлича всеки праздничен ден стотици лю­бители на природата. 

В двора на старата, построена от севастократор Калояна, църква днес се покоят и остан­ките на О Бозе починалата любима българска ца­рица Елеонора, за чиито майчински грижи към ранените през войните нашият народ съхранява най-топло чувство на благодарност и обич. 

Гробът на Н.В.Ц. Елеонора в двора на Боянската църква

Красно село не е курортно място. То ще се развива като град-градина, жителите на който в големите дворища около къщите си ще разработват и в бъдеще различни отрасли от овощарство, цветарство и ще отглеждат дребен добитък и до­машни птици. Млекарството ще остане за много години един присъщ за селцето поминък. 

С присъединяването на тия две селца към Столичната голяма община, те ще получат тласък в своето развитие, съобразявайки го със своите по-нататъшни нужди и с нуждите на големия столичен град.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...