30.04.2012 г.

Присъединяване на село Княжево към Столичната голяма община


През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Княжево.


ПРИЕМАНЕ КНЯЖЕВО 

Същият ден, на 11 април т.г., към 10.30 ч., Столичният кмет заедно с г. г. Пом. кметовете и началниците на службите пристигнаха пред об­щинския дом на Княжево, гдето бяха посрещнати от княжевския кметски представител г. Ив. Панайотов, от бившите общински съветници и първенците на селището. 

Г. Кметът поздрави служителите при Кня­жевското кметско представителство и ги прикани към честна и преданна служба на Голяма София, а след това посети всички канцеларии на пред­ставителството. Началниците на службите също така разучиха досега водените служби на Княжев­ската община и дадоха своите наставления и на­пътствия за в бъдеще. 

В разговор с досегашните общински съ­ветници на Княжевската община и с явилите се на срещата предни княжевски граждани се уста­нови, че едни от най-важните за момента нужди на княжевчани, които нужди трябва в най-близко време да бъдат задоволени, са: 1) намаление на трамвайните такси, поне на абонаментните карти за учениците; 2) по-скорошното уреждане на водо­снабдяването на селището, тъй като досега извър­шените мероприятия по водоснабдяването не са за днешния момент напълно задоволителни; 3) свързване с пряко шосе на курорта Овча купел с Княжево. 

Г. Кметът, който и от по-рано познава тия нужди на Княжево, даде на самото място осветле­ния пред г. г. общинските съветници и присътствуващите граждани за мерките, които Столичната общинска управа ще бъде в положение от тук нататък да вземе за задоволяване тия нужди. 

Общ изглед на Княжево

СЕЛО КНЯЖЕВО 

Преди Освобождението днешното селище Кня­жево е носило турското название Бали ефенди. С Освобождението, в чест на датата на която е бил избран първият княз като Държавен глава на свободна и самостоятелна България, сели­щето е получило днешното си име. 

При създаване българските общини след Освободителната война, Княжево е било средищно селище на община, в състава на която са влизали още селата Бояна и Горна-баня. По-късно към об­щината са били присъединени още селата: Владая, Мърчаево и Кладница, но няколко години след това тия последните села наново са били отде­лени. В 1910 г. Горна-баня и Бояна се отделят в самостоятелни общини и Княжево остава да съществува като отделна община. 

До Европейската война с. Княжево се сла­веше със своето красиво местоположение в полите на Витоша и с целебните си минерални бани. По онова време Княжево служеше само като място за разходки на столичани и като лечебно място на нуждаещите се от бани. След Европейската война обаче, когато София твърде много нарастна, Княжево се разви и като твърде оживен индустриален център, с множество и разнообразни промишлени предприятия, в кои­то намират препитание голям брой работници и чиновници. В последни години полите на Вито­ша над Княжево се окичиха с множество кокетни и хубави вили. 

Землището на Княжево има следните граници: от хълма Коньовица в южна посока под жилищната кооперация Овча купел и държавната минерална ба­ня със същото наименование, ули­цата над трамвайното депо до шосето София — Кюстендил, ре­ката срещу спиртната фабрика, ви­лата на д-р Николиев, Червена могила, Торбаница, тунелите по течението на Планиничка река до Поповското върбище към гората на Иван Табаков, Коплова глава, Поточка бара, през шосето София — Кюстендил до кантона на ж. п. линия, Мечо усое, Бургийска скала, Кърлежа по пътя за Кралина дупка, Смаилица до Домуз дере, Рудината до пионерския път и завършва с начал­ния пункт Коньовица. 

Княжевска община притежава по склоновете на Витоша и Люлин гори и поляни общо — 3,000 декара, а мери — 2,033 декара, част от които са залесени с орехови, борови, акациеви и други фи­данки. Княжево има две църкви, едната ,Св. Илия", с дворно място около — 12,000 кв.м. и втората „Св. Лука", с дворище — 3,000 кв. м. Църковните имоти са малко - 2 декара ливади и праздно място около 30 декара в местността Селище. 

Княжевската църква "Св. Илия"

Училищната сграда на Княжево е твърде стара и следва в близко време да се поднови. 

Княжевчани имат добро помещение за об­щинските си служби. В същата сграда се поме­щава и читалището им, което е снабдено с обширен салон, със стаи за канцелария и бюфет. 

Княжево отдавна е електрифицирано, напра­вено е доста за неговото благоустройство, а двой­ната трамвайна линия, която свързва селището със София го прави в пълната смисъл на думата предградие-градина на София, в което мнозина со­фиянци живеят, като през деня извършват за­нятията си в София, а вечер, благодарение на удобните съобщения, могат леко да се връщат за нощуване. 

Днес населението на Княжево брои 5,000 души. Бюджетът на Княжевската отделна община за 1938 г. е възлизал на — 4,000,000 лева. Около 1/4 от приходите на общината се внасят от фабричните предприятия. Земледелието е съвсем сла­бо развито. Поради липса на паша и скотовъдството е почти замряло. 

Подобно на Горна-баня и Княжево има свое граж­данско дружество, което се грижи за разхубавяване на селището и което носи името на именития наш туристически деятел Тодор Новаков. Пряката трамвайна връзка на Княжево със София е била причина, обаче, отдавна да се вземат елементарни мерки за благоустрояване на селището. Днес про­грамата, която има да осъществява това друже­ство, па и самата управа на селището, не е така обширна, както програмата на горнобанчани. 

Но сега, когато Княжево е част от Голема София, благоустройствените мероприятия ще има да се проектират в друг, по-широк мащаб. 

Княжево днес е пропускателният пункт на ония хилядници туристи, които неделен ден трамваят стоварва на княжевската спирка и които, нарамили раниците си, поемат нагоре пътя през Боровата гора и Бялата вода, за хижите „Момина скала", „Планинец", „Фонфоните", „Тинтява" и към безчислените поляни, долини, потоци и върхове на Витоша. Неделен ден Княжево гъмжи заран като кошер, а към пладне наново настъпва тишината на малкия град. Привечер, когато излетниците се връщат, Княжево наново се препълва с весел глъч и песни на хиляди млади и стари освежени от планината туристи. Тъй някога Княжево преди две десетици години кънтеше от весел младеж­ки глъч, от бойните песни и от юнашката крачка на школнишките роти. Защото по онова време в Княжево се намираше школата на запасни подпоручици, която даде на България оня великолепен кадър от храбри взводни командири, които раз­несоха славата на нашето бойно оръжие от Мра­морно море до Адриатика и от Серес до Солун. 

Днес в Княжево е устроен пансионът за сираците от войните. Там, в пазвите на Витоша, в тишината на малкото селище, всред хубавата природа и кристален въздух растат и се възпитават децата на ония витязи, които никога нема да се върнат и които сложиха главите си в ос­новите на мечтаната Велика България. Нека ра­стат тия млади юноши и нека един ден съдбата им донесе осъществена мечтата на техните бащи!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...