23.04.2012 г.

Присъединяване на село Горна Баня към Столична голяма община


През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно-село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за процеса. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Горна Баня.


ПРИЕМАНЕ ГОРНА-БАНЯ

Наредбата-закон за Столичната голяма община (Голяма София), по силата на която Столичната голяма община трябва за в бъдеще да се състои от днешния Столичен град и към него да се присъединят селата: Горна-Баня, Княжево, Бояна, Слатина, Драгалевци, Дървеница, Красно-село и Надежда, бе публикувана на 5 април 1938 г., а на 11 април, съгласно заповедта на г. Столичния кмет, всички г. г. пом. кме­тове и началници на отделни служби при Столичната община, начело със самия кмет — г. инж. Ив. Иванов, в 8 ч. и 30 м. пр. пл. бяха в с. Горна-Баня, за да почнат последователно приемането на селата и включването им, съгласно казания закон, към Голямата столична община. 

Горнобанска минерална баня

Населението на Горна-Баня не бе предупредено за идването на гостите. Посещението в тоя ранен час имаше служебен характер и то бе използуване от една страна, да се запознаят ръководителите с новите влизащи под тяхно ведение служби, а — от друга страна — да се дадат на самото място известни наставления и упътвания върху уреждане на службите на местна почва и да се съгласува бъдещето им водене с общото ръководство, което се дава от Централната управа на Столичната голяма община. Всички началници на служби, а именно: на Касовото, Финансовото, Материалното, Административното и Гражданското отделения, отделението за Държавна контрола, Обществени грижи, Чистота, Градини и пар­кове, Гробища, Водопроводи и канализация, имаха достатъчна възможност до 10 ч. и 15 м. пр. пл. да се опознаят с начина, по който се водят тия служби в Горнобанската отделна община, да дадат своите наставления, а също така г. кметът и г. г. пом. кметовете да дадат своите общи указания на досегашните членове от общинската уп­рава на с. Горна-баня.

Общ изглед на село Горна-Баня

В 10 ч. и 15 м. пр. пл. ръководителите на Столичната община вкупом и начело с г. Кмета отпътуваха за Княжево, гдето това първо тяхно посещение имаше същия служебен характер. 

Към 15 ч. и 15 м. Членовете на Столичната общинска управа наново пристигнаха в Горна-баня. Още от 14 ч. и 30 м. цялото население на селото, начело с музика, кметския наместник и първенците граждани бе сбрано пред входа на селото, до красива новопостроена арка, с надпис „Добре дошли", „Да пребъде Столичната голяма община", за да посрещне Столичния кмет г. инж. Ив. Иванов и придружаващите го. От името на Горнобанската община, която, сега вече се преименува София — Горна-Баня — X кметско представителство, г. Атанас Буров, досегашен кмет и отсега нататък кметски представител, с топла и сърдечна реч приветствува г. Кмета, подчертавайки важността на днешния момент за историята на селището Горна-баня и давайки израз на добрите чувства и надежди, които изпитват жителите на Горна-баня поради присъединяването им към Столицата на България. От името на тьрговско-занаятчийското сдружение в Горна-баня, председателят му също така приветствува г. Кмета с топли думи. Три девойки — ученички поднесоха на г. Кмета букети от живи цветя и възтор­жени приветствия от страна на младежта и учащите се. Кметът, г. инж. Ив. Иванов, отговори с топли думи, като благодари за сърдечното и общоселско посрещане, толкова по-ценно, защото става при такова лошо време и снежна виелица. Той подчерта значението на реформата със създаване новата Столична голяма община, в която ще влиза и Горна-баня и посочи, че бъдещето на селището е да се развие като курортен център от първокласна важност.

Горнобанчани очакват представителите на Столичната община

След това в помещението на Горнобанското кметско пред­ставителство Столичният кмет прие първенците граждани, с които разговаря върху днешните най-насъщни нужди на се­лището. Като такива трябва да се изтъкнат 1) нуждата от до­статъчно количество и чиста пи­тейна вода, 2) уреждане всеки­дневните съобщения със София, главно през курортния сезон, 3) организиране удобното съби­ране на млякото от производи­телите и неговото удобно и евтино пренасяне до София и 4) намиране средства, с които да може там да се устрои хубав парк и големи площа­ди, с което ще се увеличи привлекателността на Горна-баня за летовниците. По всички въпроси, повдигнати както от досегашната общинска управа на с. Горна-баня така и от дошлите граждани — първенци, г. Кметът даде своите пояснения и увери новите столични граждани в грижите, които Столичната голяма община от тук нататък ще има за задо­воляване нуждите на селището, за неговото разхубавяване и неговия всестранен напредък.


В очакване на гостите

Към 19 ч. и 15 м. г. Кметът, заедно с г. г. пом. кметовете и началниците на служби, се сбогуваха с жителите-на Горна-баня; и отпътуваха за Княжево. 


СЕЛО ГОРНА-БАНЯ 

Допреди реформата от 8 април т. г. Горнобанската селска община е брояла 3,100 жите­ли на с. Горна-баня и 800 души — жители на с Суходол. Днес към състава на Голямата Столична община преминава само с. Горна-баня, а с. Суходол се от­късва от старата своя община и преминава към Иванянска община. 

Землището на с. Горна-баня е 16,407 декара и има следните граници: от Софийско землище местността Смърдан — Коньовица, чифликът на наследниците на Ив. Божинов, църковна ливада, държавно опитно поле, войнишки път, Домуз дере, Княжевско землище, местностите Къдравец, Смаилица и Кърлеж, вододелната линия между земли­щето на с. Владая по гребена на Люлин планина, Голямо Бучинско землище, Добренов Камък, Суходолско землище по Суходолската река, Голяма могила и свършва при чифликът на наследниците—Васил Петков. Тия 16,407 декара се разпределят така: дворни места, застроени и незастроени,—1.300 декари, ниви — 4.817, ливади —4.515, частни гори — 1.376 декара, общински гори — 2,600 декара, общински мери — 1.000 декари, овощни градини — 12 де­кара, училищни имоти — 75 де­кара, църковни имоти — 2 декара. 


Горнобанска девойка поднася букет Кмету

Утвърденият бюджет на Горнобанската община за 1938 г. е възлизал на общата сума 2.163.500 лева. 

Не може да се каже, че на­селението на Горна-баня има някакъв общ главен свой поминък. Действително, голяма част от горнобанчани се поминават със земледелие и скотовъдство, но не по-малка част са чинов­ници в Столицата и работници в немалобройните индустриални и фабрични предприятия около Горна-баня. Също така постоянно се увеличава броят на ония гор­нобанчани, които изкарват пре­питанието си главно от даване подслон и удобства на идващи летовници. 

Горна-баня се намира на ж. п. линия София—Перник и през китната Горнобанска ж п. стан­ция преминават множество път­нически и товарни влакове, които разнасят черно­то пернишко злато по страната. Но най-голямата ценност на с. Горна-баня е неговият минерален извор, прочут по своята лековитост, от който именно и селището е добило своето наименование. 

Този извор днес се експлоатира от държавата и последната, върху мястото на старата турска банска постройка, е издигнала от преди десетина години модерна постройка, снабдена с всички удобства за посетителите и привличаща погледа на минувача със своята красива и изящна външност. Около банското здание има уреден хубав парк за от­мора и разходка на летовниците, който предстои да бъде раз­ширен и още по-добре уреден. Горнобанчани, които до пре­ди няколко години се считаха истински селяни, все пак не са забравили в тоя парк около банското здание (няколко години преди самият парк да бъде уре­ден) да издигнат един хубав паметник в чест на загиналите през войната свои съселяни.

Кметът, пом. кметовете и началниците на служби влизат в селото

Горна-баня има хубава църк­ва „Св. Николай”, основно учили­ще „Отец Паисий”, голяма дър­жавна трудова обущарска и ши­вашка фабрика, но за съжаление горнобанчани и до сега не са сколасали да си построят зда­ние, гдето да поместят свои­те общински служби. Определен е само специален парцел за тая цел и вероятно в скоро време ще бъде построено там нуждното здание, за което има вече събран фонд 1,000.000 лева. 

На около 3 клм. от Горна-баня, в пазвите на Люлин, се намира построеният на горнобан­ско землище монастир „Св. Св.Кирил и Методий", посещаван твърде много от софийски излетници, а главно зиме от любители на спорта със ски. 

Горнобанчани отдавна са разбрали, че бъдещето на тяхното селище е в неговото разхубавя­ване и благоустрояване като курортно място. И затова още през 1927 г. здравият усет на горнобанските разсъдливи селяни ги е подтикнал да основат свой селски комитет за благоустрояване и разхубавяване на селото. Първият председател на комитета е бил г. Ангел Карагьозов и под негово ръководство комитетът е успял да повдигне инициа­тивите: за построяване шосето от трамвайната спирка до сели­щето, за започване работите по водоснабдяване на селището, за прокарване много от улиците по регулационния план и изобщо за прилагане регулационния план на селото, който до тогава е бил почти изоставен. Днес същият комитет действува под предсе­дателството на г. Никола Цачев и е изработил една пълна и доста подробна програма за пред­стоящите благоустройствени ме­роприятия на селото. Според тая програма селото се разделя на три благоустройствени зони, от които 1-ва зона е чисто курортна и ще бъде благоустроена най-напред, II-ра зона би могла да се нарече полукурортна, т. е. пред­назначена за живеене както на летовници, така и на местните жители, а III-та зона дава удобства за едно чисто селско стопанисване и устройство на жилищата. В предначертанията от благоустройствен характер в програмата се предвижда преди всичко доброто канализиране на селището, свързването на Горна-баня със София чрез трамвай и редовна общинска автобусна служба. За снабдяване с изобилна питейна вода са били правени постъпки за отклоняване част от пернишкия водопровод, който е трасиран през с. Кладница за Банкя и конеза­вода; както и за аеродрума Божу­рище. Плановете за прокарване тоя водопровод, както и откло­нението му към с. Горна-баня са готови от преди три години, но със сегашното присъединяване на с. Горна-баня към Големата сто­лична община, вероятно, за снаб­дяване селото с достатъчно во­да ще се намери друг по-удобен способ. Комитетът е предначертал от извора Хазната да направи в близко време модерна пералня и летна прохладна къпалня. И сега комитетът твърде много пристоява за уреждане градините, за засаждане дървета по тротоарите, за почистване ули­ците и дворищата, както и за залесяване една голема площ над селото, гдето летовниците да могат да намерят место за прохлада през горещите летни дни. Комитетът се грижи и за пропагандиране достойнствата и удобствата на Горна-баня като курорт, взел е инициативата да бъдат нормирани продуктите през летния сезон, уредил е бюро, което улеснява летовниците при дирене помещения за живеене и грижливо се за­нимава с всички въпроси, свързани с благоустроя­ването и напредъка на селището. 

В близко време, когато се почне строежът на здание за помещаване общинските служби, към него, според приготвените планове, ще има читалищен дом и театрален салон, който ще служи от една страна за уреждане различни раз­влечения за летовниците, а от друга страна през зимния сезон ще бъде в услуга на мест­ните културно-просветни организации за техните събрания и забави на учащата се младеж. 

Източно от селището, върху един удобен склон, е уреден постоянен лагер на някои вой­скови части от Софийския гарнизон, които в лежащата наоколо разнообразна и вълниста местност намират удобен терен за своите летни военни обучения. Присътствието лете на войскова част в близост до селището придава на курорта още по-голяма оживеност. 

г. Кметът отговаря на приветствията

От няколко години предприемчивите горно­банчани правят всичко, което е по силите им за доброто устройване и разхубавяване на тяхното селище. С влизането на Горна-Баня в състава на Голямата столична община се откриват нови по-големи перспективи за напредъка на Горна-баня като първокласен курорт, и нека се надяваме, че тия перспективи в скоро време ще ги видим осъществени.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...