През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Княжево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Надежда.
ПРИЕМАНЕ НАДЕЖДА
Същият ден, 13 април, към 5 ч. сл. пл., членовете от Столичната общинска управа бяха вече в с. Надежда, посрещнати край селото от г. кметския представител Ст. Стоименов, г. г. общинските съветници, учащите се и масово стеклите се граждани.
В своята приветствена реч г. кметският представител изтъкна, че присъединяването на с. Надежда към Столицата се е от дълги години очаквало от надежденчани като едно радостно събитие и днес се посреща с извънредна радост. Физиономията на селище Надежда е чисто градско. В късо време, само в няколко години, надежденчани с много труд са изградили и благоустроили своето селище до днешния му вид. Те не се боят, заяви г. кметският представител, нито от труда под формата на доброволна трудова повинност, нито от разходите, които има да се понесат в бъдеще за уреждане на селището им. С желязна дисциплина и ред, — заяви той, — ние сме готови да изпълняваме нарежданията на Столичната общинска управа за всестранното преуспяване на селището ни и на София.
Кметът и членоветe на Общинската управа пристигат в Надежда
В своя отговор г. Кметът подчерта съвършенната близост на живота и поминъка в с. Надежда и в Столицата. „Ние идваме,— каза г. Кметът, — да ви протегнем ръка с пълно съзнание, че София е майка на новите селища, които са израстнали около нейната снага и че тя, бидейки по-голяма и по-мощна, с повече опит и мъдрост, има само желанието да бъде полезна на присъединяващите се селища. Българският народен девиз е — Съединението. Съединявайки се в едно, околните селища и София взаимно ще се подпомагат и със своето трудолюбие ще коват по-лесно бъдещето си благополучие."
След това бе устроено в читалището голямо събрание, посетено масово от гражданите. Пред лицето на сбраните граждани г. кметският представител направи подробно изложение за положението на селището и изброи нуждите, които то днес има. Допълниха го някои от досегашните общински съветници, селският свещеник и други граждани.
Кметът между посрeщачитe
По обща преценка на надежденското гражданство и на неговата настояща общинска управа, нуждите на селището се подреждат така: в най-скоро време е необходимо да се направят бордюри по улиците, които водят за новопостроеното училище, за да не се изцапват децата при влажно и кално време, когато отиват на училище. Ул. „Черковна", която води към храма, сyщо така се нуждае от снабдяване с бордюри.
Кварталът Триъгълникът се нуждае от училищна сграда, за която цел в тазгодишния бюджет на селото е предвидена сумата 400,000 лева. Остава, с оглед на бъдещето развитие на селото, да се разреши въпросът кога и где да се почне строежът.
Селото има нужда от нивелачна скица, каквато до сега не направена.
Надежденчани изказаха благодарност на управата на Столичната община, загдето още от 1934 г. тя е съдействувала за водоснабдяването на селото. Днес, обаче, водопроводната мрежа има нужда да бъде разширена, а също така да се установят за постоянно разклоненията й, с оглед на правилна връзка на мрежата със Софийския водопровод. Река Суходолска предстои да бъде корегирана, защото често причинява наводнение в селото.
Надежда е електрифицирана от д-во Гранитоид, но жителите й считат, че ще имат по-евтина енергия, ако я получат от електропроизводните централи на Общината.
Трамвайната линия № 6 следва да бъде продължена повече към посока на с. Връбница, за да могат всички жители на селището да се ползуват от услугите на трамвая.
Надежда няма гробища. Надежденчани използуват Софийските гробища, които са твърде много отдалечени и в кално и студено време погребалните процесии са цяло мъчение за придружаващите ги.
Понеже с. Надежда оттук нататък следва да се третира като напълно градски квартал, неразличаващ се по нищо от другите квартали, следва и въпросите за общественото подпомагане да бъдат разрешени така, както се разрешават в градските общини. Надежденчани искат още училищните такси на децата да бъдат приравнени с тия в Столицата, защото днес те са твърде тежки.
На тъй изразените от гражданите на Надежда мисли, г. Кметът в заключителната си реч направи обстоен преглед, уясни кои от тия нужди Общинската управа е в състояние в скоро време да задоволи и увери гражданите в неустанните грижи, които Управата ще има за последователното задоволяване на всички нужди на селището. Надежденчани, които са твърде предприемчиви и трудолюбиви, от друга страна засвидетелствуваха своята готовност да понесат всички жертви в труд и средства за доброто уреждане на селото.
Кметът отговаря на приветствията
С приемането и на с. Надежда в състава на Столичната община се завърши нейното оформяване в границите определени от издадения за същата цел закон.
От 14 април т. г. Софийската голяма община почва да функционира в новия си уголемен състав и граници и нека й по-желаем тя да расте като могъща, красива и мъдра Столица на Българското царство и никога през вековете да не остарее!
СЕЛО НАДЕЖДА
С. Надежда е ново селище. До 1906 г. на мястото на днешното с. Надежда е имало само голо поле пресичано от шосето София — Лом. Първите къщички на това място са били застроени през пролетта на 1906 година от работници при ж. п. работилница.
Главна улица в Надежда
До 1924 г. с. Надежда беше само една махала в землището на с. Връбница, към чиято селска община то се и числеше. От 1 януарий 1924 г. Надежда се обособява като самостоятелна административна единица, а, растейки от тогава насам още по-бързо, на 1 септемврий 1934 г. Надежда става център на съставна община, която включва в себе си вече и селата Връбница, Илиенци и Обеля с нейната махала Модерно предградие. На 1 януарий 1936 г. посочените села се отцепват в отделна селска община, а с. Надежда самo остава да съществува като самостоятелна община.
Днешното красиво име на това селище е дадено от първите негови бедни поселници в чест на най-малката сестра на Н. В. Царя — Н. Ц. Височество Княгиня Надежда, Херцогиня Вюртембергска. Освен в чест на най-младата тогава българска княгиня, първите поселници са избрали за селището си това име още и за да изразят тогавашната си свидна надежда, че селището им ще расте и преуспява. Те надали са вярвали тогава, че тъй скоро селището им ще порастне до размерите на среден провинциален град и ще влезе в състава на българската Столица, под чието крило ще има в скоро време всички благоустройствени придобивки на модерен град.
Църквата в Надежда
Границите на досегашната Надежденска селска община сж следните: източно — коритото на р. Суходол и част от ж. п. линия София — Варна; северно — ж. п. линия София — Варна до шосето София — Илиенци и част от далекопроводната линия на д-во Гранитоид; западно — същата далекопроводна линия до ж. п. линия София - Цариброд, която разграничава землищата на Връбница от Надежда; южно — ж. п. линия София — Цариград, включвайки заедно с това и кварталите №№ 150, 151, 155 156 и 157 по плана на с. Надежда.
Надежда има близо 16,000 души жители, от които към 1.I.38 г. по книгите на общината са регистрирани 11,139 лица. Надежденчани са предимно търговци, занаятчии, дребни чиновници, служащи, работници и лица от други най-разнообразни професии, своя поминък те намират главно в Столицата и за това за тях е от голяма важност удобната трамвайна връзка със София. Но и в самото село има сравнително не малко индустриални предприятия, в които намират прехрана надежденчани. Такава е на първо място текстилната фобрика „Фортуна", с индустриална мощност 1600 к. С., а наред с нея следват химическата фабрика „Делта", фабриката за вълна на А. Дрезгачев, химическата фабрика на Ив. Паунов, химическата фабрика на Бр. Аневи, мелницата на Бр. Апостолови и още около 23 дребни индустриални и занаятчийски работилници.
Още от 1926 г. с. Надежда има ж. п. станция. В района на селото е и откритата през последните години гара Военна рампа. Селото има и две основни училища, едното от които е по-стара постройка, а другото — хубава модерна постройка, завършена през 1935 г. на стойност 1.200.000 лева.
Прогимназията Св. Климент в Надежда
Още с оформяването си като отделно селище, жителите му са се погрижили да си изградят молитвен дом, строежът на който е завършен на 1930 г.
Селото до този момент няма никакви държавни, фондови, училищни, общински или други места и гори. Целият хинтерланд на селото е парцелиран на отделни дворни места, по-голямата част от които са застроени, а незастроените се използуват от притежателите им за техни стопански нужди. Местата отредени по плана на селото за улици, площади, градини, паркове, училищни дворове и пр., още не са отчуждени. Направени са твърде малко отчуждения, но за тяхното изплащане дори не се е успяло да се подредят сметките.
Селото за сега е удовлетворително електрифицирано и водоснабдено. Още през октомврий 1925 г. Надежденското общинско управление е сключило с дружество Орион договоръ, по силата на който селото е снабдено с достатъчно електричество за осветление и за двигателна сила. Отначало енергията е била пласирвана между населението чрез общинските органи, а от 1935 г. службата се отделя в самостоятелно стопанско предприятие. Днес цените, по които надежденчани плащат електрическата енергия, са твърде повишени в сравнение с тия от началото на договора и затова надежденчани клонят да потърсят нуждната им електрическа енергия от Столичните общински електропроизводни централи. Вода надежденчани получават от Столичния водопровод. Засега водоснабдяването се извършва посредством 21 обществени чешми, но ще е необходимо да се направи постоянна водопроводна мрежа, за да се доведе водата и в частните жилища.
За заменяване старото си училище с ново надежденчани са предвидили 400,000 лева, но понеже сумата е недостатъчна да започнат строежа веднага, те чакат събирането на достатъчно средства.
Кланицата в Надежда (недовършена)
Едно от належащите мероприятия в с. Надежда е отводняването на кварталите около р. Суходол, които се наводняват при честите прииждания на реката. За това мероприятие ще са нуждни доста средства.
Надежденчани са се загрижили напоследък и за други две мероприятия на селото: едното от тях е да превърнат главната си улица „Кубрат" в улица-парк, а второто прави само чест на родолюбивите надежденски жители. Макар селището да е основано много от скоро и числото на загиналите във войните местни жители да е твърде малко, надежденчани все пак са събрали доста голям фонд и са струпали обработени камъни за да построят паметник в памет на падналите пет-шест души юнаци — техни съграждани. Но тъкмо поради тая причина, поради малкия брой на чествуваните паднали бойци, трябва да заключим колко силно е патриотичното чувство у българина и колко дълбока е почитта му към жертвувалите се за Родината. Заслужена е тогава — трябва да заключим — новата съдба на село Надежда: чрез присъединяването му към Столичната голяма община да тръгне в пътя на своето благоустрояване и напредък с нов темп — с темпа на големия модерен град.