30.05.2012 г.

Присъединяване на село Надежда към Столична голяма община


През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Надежда.



ПРИЕМАНЕ НАДЕЖДА 

Същият ден, 13 април, към 5 ч. сл. пл., чле­новете от Столичната общинска управа бяха вече в с. Надежда, посрещнати край селото от г. кмет­ския представител Ст. Стоименов, г. г. общин­ските съветници, учащите се и масово стеклите се граждани. 

В своята приветствена реч г. кметският представител изтъкна, че присъединяването на с. Надежда към Столицата се е от дълги години очаквало от надежденчани като едно радостно събитие и днес се посреща с извънредна радост. Физиономията на селище Надежда е чисто градско. В късо време, само в няколко години, надеж­денчани с много труд са изградили и благо­устроили своето селище до днешния му вид. Те ­не се боят, заяви г. кметският представител, нито от труда под формата на доброволна тру­дова повинност, нито от разходите, които има да се понесат в бъдеще за уреждане на сели­щето им. С желязна дисциплина и ред, — заяви той, — ние сме готови да изпълняваме нарежда­нията на Столичната общинска управа за всестран­ното преуспяване на селището ни и на София. 

Кметът и членоветe на Общинската управа пристигат в Надежда 

В своя отговор г. Кметът подчерта съвършенната близост на живота и поминъка в с. На­дежда и в Столицата. „Ние идваме,— каза г. Кме­тът, — да ви протегнем ръка с пълно съзнание, че София е майка на новите селища, които са израстнали около нейната снага и че тя, бидейки по-голяма и по-мощна, с повече опит и мъдрост, има само желанието да бъде полезна на присъединяващите се селища. Българският народен девиз е — Съединението. Съединявайки се в едно, околните сели­ща и София взаимно ще се подпомагат и със своето трудолюбие ще коват по-лесно бъдещето си бла­гополучие." 

След това бе устроено в читалището голямо събрание, посетено масово от гражданите. Пред лицето на сбраните граждани г. кметският пред­ставител направи подробно изложение за положе­нието на селището и изброи нуждите, които то днес има. Допълниха го някои от досегашните общински съветници, селският свещеник и други граждани. 

Кметът между посрeщачитe

По обща преценка на надежденското граждан­ство и на неговата настояща об­щинска управа, нуждите на сели­щето се подреждат така: в най-скоро време е необходимо да се направят бордюри по улици­те, които водят за новопострое­ното училище, за да не се изцапват децата при влажно и кално време, когато отиват на учили­ще. Ул. „Черковна", която води към храма, сyщо така се нуж­дае от снабдяване с бордюри. 

Кварталът Триъгълникът се нуждае от училищна сграда, за която цел в тазгодишния бюджет на селото е предвидена сумата 400,000 лева. Остава, с оглед на бъдещето развитие на селото, да се разреши въпросът кога и где да се почне строежът. 

Селото има нужда от нивелачна скица, каквато до сега не направена. 

Надежденчани изказаха благодарност на управата на Сто­личната община, загдето още от 1934 г. тя е съдействувала за водоснабдяването на селото. Днес, обаче, водопроводната мрежа има нужда да бъде разширена, а също така да се установят за по­стоянно разклоненията й, с оглед на правилна връзка на мрежата със Софийския водопровод. Ре­ка Суходолска предстои да бъде корегирана, за­щото често причинява наводнение в селото. 

Надежда е електрифицирана от д-во Гранитоид, но жителите й считат, че ще имат по-евтина енергия, ако я получат от електропроизводните централи на Общината. 

Трамвайната линия № 6 следва да бъде продължена повече към посока на с. Връбница, за да могат всички жители на селището да се ползуват от услугите на трамвая. 

Надежда няма гробища. Надеж­денчани използуват Софийските гробища, които са твърде много отдалечени и в кално и студено време погребалните процесии са цяло мъчение за придружаващи­те ги. 

Понеже с. Надежда оттук нататък следва да се третира като напълно градски квартал, неразличаващ се по нищо от другите квартали, следва и въпро­сите за общественото подпома­гане да бъдат разрешени така, както се разрешават в град­ските общини. Надежденчани искат още училищните такси на децата да бъдат приравнени с тия в Столицата, защото днес те са твърде тежки. 

На тъй изразените от гражданите на Надежда мисли, г. Кметът в заключителната си реч направи обстоен преглед, уясни кои от тия нужди Общинската управа е в състояние в скоро време да задоволи и увери гражданите в неустанните грижи, които Управата ще има за последователното задоволяване на всички нужди на сели­щето. Надежденчани, които са твърде предприем­чиви и трудолюбиви, от друга страна засвидетелствуваха своята готовност да понесат всички жертви в труд и средства за доброто уреждане на селото. 

Кметът отговаря на приветствията 

С приемането и на с. Надежда в състава на Столичната община се завър­ши нейното оформяване в гра­ниците определени от издаде­ния за същата цел закон. 

От 14 април т. г. Софийска­та голяма община почва да функ­ционира в новия си уголемен състав и граници и нека й по-желаем тя да расте като могъща, красива и мъдра Столица на Българското царство и никога през вековете да не остарее! 


СЕЛО НАДЕЖДА 

С. Надежда е ново се­лище. До 1906 г. на мястото на днешното с. Надежда е имало са­мо голо поле пресичано от шо­сето София — Лом. Първите къщички на това място са били застроени през пролетта на 1906 година от работници при ж. п. работилница. 

Главна улица в Надежда

До 1924 г. с. Надежда беше само една ма­хала в землището на с. Връбница, към чиято селска община то се и числеше. От 1 януарий 1924 г. Надежда се обособява като самостоятелна административна единица, а, растейки от тогава насам още по-бързо, на 1 септемврий 1934 г. На­дежда става център на съставна община, която включва в себе си вече и селата Връбница, Илиенци и Обеля с нейната махала Модерно предгра­дие. На 1 януарий 1936 г. посо­чените села се отцепват в отделна селска община, а с. На­дежда самo остава да съще­ствува като самостоятелна община. 

Днешното красиво име на това селище е дадено от първи­те негови бедни поселници в чест на най-малката сестра на Н. В. Царя — Н. Ц. Височе­ство Княгиня Надежда, Херцогиня Вюртембергска. Освен в чест на най-мла­дата тогава българска княгиня, първите поселници са избрали за селището си това име още и за да изразят тогавашната си свидна надежда, че селището им ще расте и преуспява. Те надали са вярвали тогава, че тъй скоро селището им ще порастне до размерите на среден провинциален град и ще влезе в състава на българската Столица, под чието крило ще има в скоро време всички благоустройствени придобивки на модерен град. 

Църквата в Надежда 

Границите на досегашната Надежденска сел­ска община сж следните: източно — коритото на р. Суходол и част от ж. п. линия София — Варна; северно — ж. п. линия София — Варна до шосето София — Илиенци и част от далекопроводната линия на д-во Гранитоид; западно — същата далекопроводна линия до ж. п. линия София - Цариброд, която разграничава землищата на Връбница от Надежда; южно — ж. п. линия София — Цариград, включвайки заедно с това и кварталите №№ 150, 151, 155 156 и 157 по плана на с. Надежда. 

Надежда има близо 16,000 души жители, от които към 1.I.38 г. по книгите на общината са регистрирани 11,139 лица. На­дежденчани са предимно търгов­ци, занаятчии, дребни чиновници, служащи, работници и лица от други най-разнообразни професии, своя поминък те намират главно в Столицата и за това за тях е от голяма важност удобната трамвайна връзка със София. Но и в самото село има сравнително не малко инду­стриални предприятия, в които намират прехрана надежденчани. Такава е на първо място текстил­ната фобрика „Фортуна", с индустриална мощност 1600 к. С., а наред с нея следват хими­ческата фабрика „Делта", фа­бриката за вълна на А. Дрезгачев, химическата фабрика на Ив. Паунов, химическата фабрика на Бр. Аневи, мелницата на Бр. Апо­столови и още около 23 дребни индустриални и занаятчийски ра­ботилници. 

Още от 1926 г. с. Надежда има ж. п. станция. В района на селото е и откритата през последните години гара Военна рампа. Селото има и две основни училища, едното от които е по-стара постройка, а другото — хубава модерна постройка, завършена през 1935 г. на стойност 1.200.000 лева. 

Прогимназията Св. Климент в Надежда 

Още с оформяването си като отделно селище, жителите му са се погрижили да си изградят молитвен дом, строежът на който е завършен на 1930 г. 

Селото до този момент няма никакви държавни, фондови, училищни, общински или други места и гори. Целият хинтерланд на селото е парцелиран на отделни дворни места, по-голямата част от които са застроени, а незастроените се използуват от притежателите им за техни стопански нужди. Ме­стата отредени по плана на се­лото за улици, площади, градини, паркове, училищни дворове и пр., още не са отчуждени. Направени са твърде малко отчуждения, но за тяхното изплащане дори не се е успяло да се подредят смет­ките. 

Селото за сега е удовлетво­рително електрифицирано и водо­снабдено. Още през октомврий 1925 г. Надежденското общинско управление е сключило с дру­жество Орион договоръ, по силата на който се­лото е снабдено с достатъчно електричество за осветление и за двигателна сила. Отначало енер­гията е била пласирвана между населението чрез общинските органи, а от 1935 г. службата се от­деля в самостоятелно стопанско предприятие. Днес цените, по които надежденчани плащат електрическата енергия, са твърде повишени в сравнение с тия от началото на договора и затова надеж­денчани клонят да потърсят нуждната им елек­трическа енергия от Столичните общински електропроизводни централи. Вода надежденчани получават от Столичния водопровод. Засега водо­снабдяването се извършва посредством 21 общест­вени чешми, но ще е необходимо да се направи постоянна водопроводна мрежа, за да се доведе во­дата и в частните жилища. 

За заменяване старото си училище с ново надежденчани са предвидили 400,000 лева, но по­неже сумата е недостатъчна да започнат строежа веднага, те чакат събирането на достатъчно сред­ства. 

Кланицата в Надежда (недовършена) 

Едно от належащите мероприятия в с. На­дежда е отводняването на кварталите около р. Суходол, които се наводняват при честите прииж­дания на реката. За това мероприятие ще са нуждни доста средства. 

Надежденчани са се загрижили напоследък и за други две мероприятия на селото: едното от тях е да превърнат главната си улица „Кубрат" в улица-парк, а второто прави само чест на ро­долюбивите надежденски жители. Макар селището да е основано много от скоро и числото на заги­налите във войните местни жители да е твърде малко, надежденчани все пак са събрали доста голям фонд и са струпали обработени камъни за да построят паметник в памет на падналите пет-шест души юнаци — техни съграждани. Но тъкмо поради тая причина, поради малкия брой на чествуваните паднали бойци, трябва да заключим колко силно е патриотичното чувство у българина и колко дълбока е почитта му към жертвувалите се за Родината. Заслужена е тогава — трябва да заклю­чим — новата съдба на село Надежда: чрез при­съединяването му към Столичната голяма община да тръгне в пътя на своето благоустрояване и напредък с нов темп — с темпа на голе­мия модерен град. 



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...