10.05.2012 г.

Присъединяване на село Драгалевци към Столична голяма община


През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Драгалевци.

ПРИЕМАНЕ ДРАГАЛЕВСКА ОБЩИНА 

На следния ден, 12 април, Кметът, заедно с г. г. пом. кметовете и г. г, началниците на служ­би при Столичната община, продължиха приема­нето на присъединяващите се към Столицата сел­ски общини. В 3 ч. сл. пл. те бяха вече на пло­щада в с. Драгалевци, гдето гражданите, начело с досегашния си кмет, г. Александър Тризлинцев, бяха излезли масово да ги посрещнат. Бяха излезли на срещата също така и учениците от Драгалевската прогимназия. Децата посрещнаха го­стите с изпяване националния химн, хим­на на Царя и със свои хубави училищни песни. Г. Тризлинцев, от името на драгалевчани, поздра­ви гостите си с радушна реч, в която намери случай, наред с изра­зената радост на съграждани­те му от присъединяването, да даде доста пълен отчет за особеностите на Драгалевска­та община, за извършените досега и за предстоящите мероприятия. 

Учителка от Драгалевци поднася букет на г. Кмета

Кметът на Столицата, г. инж. Ив. Иванов, отговори на приветствията и увери драгалевчани в готовността на членовете от Столичната общин­ска управа да положат всички старания за напре­дъка на Драгалевци, което и в бъдеще ще бъде оставено да се развива в съгласие със своите местни условия като курортен и селско-стопански център. 

След това г. Кметът, заедно с придружа­ващите го членове на Столичната общинска управа и Началниците на служби в Столичната община, посетиха Драгалевското кметско представителство и останаха там доста дълго време, достатъчно за да се проучат службите, да се дадат наставления за тяхното бъдеще водене, а г. Кметът посвети времето си в разговор с кметския представител, с общинските съветници на Драгалевци и с по-първите жители на селото. 

Кметът между драгалевчани

Главните въпроси, които драгалевчани повдигнаха пред г. Кмета, са следните: най-напред въпроса за по-скорошното завършване на шосей­ната връзка със София. Драга­левчани чувствуват необходима нужда от създаване на един млекосъбирателен център и вече са се заели да подготвят не­говото урежда­не, като са на­правили начал­ните постъпки за създаване млекопроизводителна коопе­рация от всич­ки производите­ли на мляко в селото си. При конференцията се изтъкна, че в здравно от­ношение, вследствие добрите грижи, които пред­ставителите на тая служба полагат, Драгалевци е много по-добре отколкото съседните му села. Жерт­ви на епидемически болести Драгалевци дава 4 пъти по-малко, отколкото близките му села. Същото е и с детската смъртност. В селото има здравна съвещателна станция, която досега е по­лагала примерни грижи за родилките, за пеленаче­тата и за разширяване здравната просвета. Драгалевчани са уредили безплатни трапезарии, имат детска градина и детски дневен дом. Една грижа на драгалевчани, която е сега на дневен ред, е тази за изработване точен списък на бедните и за намиране бюджетни средства за тяхното без­платно лечение. Драгалевчани също така са загри­жени за водоснабдяването си, макар че, в срав­нение с другите села, този въпрос е вече удовлетворително разрешен. Но драгалевчани искат да достигнат и в тая насока удобства, които да отговарят на нуждите на едно добро курортно място. 

В своя отговор на множеството зададени му въпроси, г, Кметът преди всичко изказа една похвала към здра­вия смисъл на драгалевските жи­тели, които не са разпродали мерата си подобно на жителите от други близки села. Драгалев­чани и сега са останали собственици на старите си имоти и, ако някой ден дойде ред тия имо­ти да получат друго предназна­чение, драгалевчани ще могат за тях да получат повишената им цена или пък сами да ги стопанисват при подобренията, конто вече имотите са получили. Г. Кметът увери драгалевчани в добрите грижи, които Столичната общинска управа ще има винаги и за тяхното селце и им съобщи, че още тази година ще се направи всичко възможно да се ускори и завърши строежа на шосето, а също така че още тази година ще се почне постройката на млекосъбирателни пунктове, еднн от които вероятно ще бъде близо до тяхното село. Разяснявайки постановленията на закона за Голямата столична община, г. Кметът подчерта пред драгалевчани, че приходите, които е събирала досегашната тяхна община, ще запазят своя характер и в бъдеще, а от друга страна тия приходи ще бъдат употребени изклю­чително за нуждите на селото им. Запазва се една финансова автономност на новоприсъединените към Столичната община селища и, следователно, от тях самите най-много ще зависи разумно и усърдно да се извършва бъдещето благоустрояване на селото. Ръка за ръка със Столичната общи­на, която има да насочи по-мал­ките си сестри с придобивките на своя опит, новоприсъедине­ните общини, запазвайки своята стопанска независимост, ще могат взаимно да си подпомагат и общо да изградят благополу­чието на българската Столица. 


СЕЛО ДРАГАЛЕВЦИ 

Драгалевската селска общи­на, преди присъединяването й към Голямата столична община, се състоеше от две села: Дра­галевци и Симеоново, а също така и от един квартал-предградие на София, намиращ се зад Погребите. Сега, с присъединяването към Софий­ската община, с. Симеоново отпадна, защото е твърде отдалечено. Присъединяват се към София с. Драгалевци, с около 350 къщи и население 1,700 души, и Кварталът при Погреби­те, от стотина къщи с 600 жители. 

В тоя си вид присъединената Драгалевска община има около 15,000 декара ниви и ливади, 8.000 декари гора, а свободни и застроени парцели 2.500 декара. 

На изток драгалевско землище граничи със Суха река, на запад с Кръстаново ливаге — Го­лямата могила, на север с бул. Андрея Ляпчев и Боровата гора на Борисова градина, а на юг — с граничната линия на националния парк „Витоша". 

За 1938 г. бюджетът на общината е бил предвиден в размер 1.479.012 лева приход и толкова разход. 

Главният поминък на населението е млекопроизводство и свързаното с него отглеждане на добитък. Млякото, разбира се, се пласира в Столицата, но до сега пренасянето му става по съвсем примитивен начин, с малки кабриолетчета и товарен добитък. Дневно Драгалевци пла­сира в София 4.000 литри мляко. От първа необходимост е да се основе в селото една коопера­ция на млекопроизводителите, да се изгради в близост до селото един млекосъбирателен пункт и с това да се спести много труд и време на драгалевчани, които до сега са се твърде много утруднявали при поединичното разнасяне на млякото. 

Драгалевци има утвърден регулационен план още от 1910 г. и от тогава до сега той постепенно и постоянно се прилага. Почти всички предвидени в плана улици са открити, направени са удобни и проходими за пешеходци и коли, а на някои места вече започва и тяхното покриване с павета. 

Махалата Погребите има утвърден от 1927 г. регулационен план. Неговото прилагане през последни години бе спряно от Министер­ството на благоустройството, поради предстоящето изготовляване на Мусмановия градоустройствен план за Голяма София. 

Селото отдавна е електрифицирано. 

Драгалевци има и добро водоснабдяване. До сега за снабдяване селото с вода са каптирани три извора. Първият, „Зоньовец", е каптиран още в 1911 г. и в 1934 г. са направени доста подобрения във водопроводната му мрежа. Вторият извор, „Ваклинец", също така е каптиран от 1911 г., още тогава водопроводната мрежа е правена с манесманови стоманени тръби, а през 1935 год. са направени доста разширения в мре­жата. Третият извор, „Герговец", има каптаж строен в 1924 г. През 1936 г. водопро­водната мрежа на тоя извор също така е доста разширена. Извън прокараната по домовете вода, в селото има и повече от 10 приспособени за во­допой на добитъка чешми, а също така има направени чешми и вън от селото, всред ливадите, за нуждите на работещите в полето. 

Махалата „Погребите” до 1936 г. е била почти без вода, каквато се е доставяла от частни кладенци. През тая година е използуван каптажът „Паша бунар”, намиращ се северно от с. Драгалевци и днес доставената от там вода, ако не изцяло, то до известна степен задоволява нуждите на махалата. 

Село Драгалевци до сега действително се е раз­вивало и като доставчик на мляко за София и като курортно място на софиянци. Някога софиянци обичаха да пътуват в селските хижи на драга­левчани, с техните неудобни одаи и широки дво­рове. Днес в селото, което вече си е създало един минимум от благоустройство, има изник­нали доста хубави вили и къщи за летуване. Но най-хубавото и привлекателно място за летовни­ците е стародревният монастир на „Св. Бого­родица Витошка", строен от Цар Иван Александър. Не е точно известно през кои години тоя български цар е почнал и завършил това свое благочестиво дело — строежът на монастира, но се знае, че след смъртта на Иван Алек­сандра монастирът Св. Богородица Витошка е минал изпърво във владение на сина му Иван Срацимир, а по-късно (1378 г.) е влязъл в пределите на Шишмановото царство. Вероятно по тоя случай цар Иван Шишман е издал на монастира грамота, която и до сега се пази в българския Зографски монастир на Атон. 

Драгалевски монастир

Сгушен в една запазена от ветровете па­дина от полите на Витоша и обгърнат от всички страни с богата растителност, Драгалевският монастир представлява истинско спокойно гнездо за летен отдих. Днес постройките на монастира са подновени с две хубави триетажни здания, в които могат да отсядат многобройни летовници. Голяма част от фреските и стенописите на ста­ринната църква са запазени и с това монастирското летовище, като запазва спомена и лъха на нашата славна древност, съединява я с преле­стите на планината, на съвременното благоустроя­ване и с несравнимия изглед, който има софий­ско поле и красавицата София, гледани от височините на монастиря, в рамките на Старопланин­ската верига. 

Драгалевци ще запази за дълго време в бъ­деще своя характер на село. Наред с това то ще стане и едно от най-китните летовища на София, защото в непосредствена близост до него Витоша разкрива в своите пазви суровата си пла­нинска хубост, а националният парк — горските си прелести.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...