През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Княжево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Драгалевци.
ПРИЕМАНЕ ДРАГАЛЕВСКА ОБЩИНА
На следния ден, 12 април, Кметът, заедно с г. г. пом. кметовете и г. г, началниците на служби при Столичната община, продължиха приемането на присъединяващите се към Столицата селски общини. В 3 ч. сл. пл. те бяха вече на площада в с. Драгалевци, гдето гражданите, начело с досегашния си кмет, г. Александър Тризлинцев, бяха излезли масово да ги посрещнат. Бяха излезли на срещата също така и учениците от Драгалевската прогимназия. Децата посрещнаха гостите с изпяване националния химн, химна на Царя и със свои хубави училищни песни. Г. Тризлинцев, от името на драгалевчани, поздрави гостите си с радушна реч, в която намери случай, наред с изразената радост на съгражданите му от присъединяването, да даде доста пълен отчет за особеностите на Драгалевската община, за извършените досега и за предстоящите мероприятия.
Учителка от Драгалевци поднася букет на г. Кмета
Кметът на Столицата, г. инж. Ив. Иванов, отговори на приветствията и увери драгалевчани в готовността на членовете от Столичната общинска управа да положат всички старания за напредъка на Драгалевци, което и в бъдеще ще бъде оставено да се развива в съгласие със своите местни условия като курортен и селско-стопански център.
След това г. Кметът, заедно с придружаващите го членове на Столичната общинска управа и Началниците на служби в Столичната община, посетиха Драгалевското кметско представителство и останаха там доста дълго време, достатъчно за да се проучат службите, да се дадат наставления за тяхното бъдеще водене, а г. Кметът посвети времето си в разговор с кметския представител, с общинските съветници на Драгалевци и с по-първите жители на селото.
Кметът между драгалевчани
Главните въпроси, които драгалевчани повдигнаха пред г. Кмета, са следните: най-напред въпроса за по-скорошното завършване на шосейната връзка със София. Драгалевчани чувствуват необходима нужда от създаване на един млекосъбирателен център и вече са се заели да подготвят неговото уреждане, като са направили началните постъпки за създаване млекопроизводителна кооперация от всички производители на мляко в селото си. При конференцията се изтъкна, че в здравно отношение, вследствие добрите грижи, които представителите на тая служба полагат, Драгалевци е много по-добре отколкото съседните му села. Жертви на епидемически болести Драгалевци дава 4 пъти по-малко, отколкото близките му села. Същото е и с детската смъртност. В селото има здравна съвещателна станция, която досега е полагала примерни грижи за родилките, за пеленачетата и за разширяване здравната просвета. Драгалевчани са уредили безплатни трапезарии, имат детска градина и детски дневен дом. Една грижа на драгалевчани, която е сега на дневен ред, е тази за изработване точен списък на бедните и за намиране бюджетни средства за тяхното безплатно лечение. Драгалевчани също така са загрижени за водоснабдяването си, макар че, в сравнение с другите села, този въпрос е вече удовлетворително разрешен. Но драгалевчани искат да достигнат и в тая насока удобства, които да отговарят на нуждите на едно добро курортно място.
В своя отговор на множеството зададени му въпроси, г, Кметът преди всичко изказа една похвала към здравия смисъл на драгалевските жители, които не са разпродали мерата си подобно на жителите от други близки села. Драгалевчани и сега са останали собственици на старите си имоти и, ако някой ден дойде ред тия имоти да получат друго предназначение, драгалевчани ще могат за тях да получат повишената им цена или пък сами да ги стопанисват при подобренията, конто вече имотите са получили. Г. Кметът увери драгалевчани в добрите грижи, които Столичната общинска управа ще има винаги и за тяхното селце и им съобщи, че още тази година ще се направи всичко възможно да се ускори и завърши строежа на шосето, а също така че още тази година ще се почне постройката на млекосъбирателни пунктове, еднн от които вероятно ще бъде близо до тяхното село. Разяснявайки постановленията на закона за Голямата столична община, г. Кметът подчерта пред драгалевчани, че приходите, които е събирала досегашната тяхна община, ще запазят своя характер и в бъдеще, а от друга страна тия приходи ще бъдат употребени изключително за нуждите на селото им. Запазва се една финансова автономност на новоприсъединените към Столичната община селища и, следователно, от тях самите най-много ще зависи разумно и усърдно да се извършва бъдещето благоустрояване на селото. Ръка за ръка със Столичната община, която има да насочи по-малките си сестри с придобивките на своя опит, новоприсъединените общини, запазвайки своята стопанска независимост, ще могат взаимно да си подпомагат и общо да изградят благополучието на българската Столица.
СЕЛО ДРАГАЛЕВЦИ
Драгалевската селска община, преди присъединяването й към Голямата столична община, се състоеше от две села: Драгалевци и Симеоново, а също така и от един квартал-предградие на София, намиращ се зад Погребите. Сега, с присъединяването към Софийската община, с. Симеоново отпадна, защото е твърде отдалечено. Присъединяват се към София с. Драгалевци, с около 350 къщи и население 1,700 души, и Кварталът при Погребите, от стотина къщи с 600 жители.
В тоя си вид присъединената Драгалевска община има около 15,000 декара ниви и ливади, 8.000 декари гора, а свободни и застроени парцели 2.500 декара.
На изток драгалевско землище граничи със Суха река, на запад с Кръстаново ливаге — Голямата могила, на север с бул. Андрея Ляпчев и Боровата гора на Борисова градина, а на юг — с граничната линия на националния парк „Витоша".
За 1938 г. бюджетът на общината е бил предвиден в размер 1.479.012 лева приход и толкова разход.
Главният поминък на населението е млекопроизводство и свързаното с него отглеждане на добитък. Млякото, разбира се, се пласира в Столицата, но до сега пренасянето му става по съвсем примитивен начин, с малки кабриолетчета и товарен добитък. Дневно Драгалевци пласира в София 4.000 литри мляко. От първа необходимост е да се основе в селото една кооперация на млекопроизводителите, да се изгради в близост до селото един млекосъбирателен пункт и с това да се спести много труд и време на драгалевчани, които до сега са се твърде много утруднявали при поединичното разнасяне на млякото.
Драгалевци има утвърден регулационен план още от 1910 г. и от тогава до сега той постепенно и постоянно се прилага. Почти всички предвидени в плана улици са открити, направени са удобни и проходими за пешеходци и коли, а на някои места вече започва и тяхното покриване с павета.
Махалата Погребите има утвърден от 1927 г. регулационен план. Неговото прилагане през последни години бе спряно от Министерството на благоустройството, поради предстоящето изготовляване на Мусмановия градоустройствен план за Голяма София.
Селото отдавна е електрифицирано.
Драгалевци има и добро водоснабдяване. До сега за снабдяване селото с вода са каптирани три извора. Първият, „Зоньовец", е каптиран още в 1911 г. и в 1934 г. са направени доста подобрения във водопроводната му мрежа. Вторият извор, „Ваклинец", също така е каптиран от 1911 г., още тогава водопроводната мрежа е правена с манесманови стоманени тръби, а през 1935 год. са направени доста разширения в мрежата. Третият извор, „Герговец", има каптаж строен в 1924 г. През 1936 г. водопроводната мрежа на тоя извор също така е доста разширена. Извън прокараната по домовете вода, в селото има и повече от 10 приспособени за водопой на добитъка чешми, а също така има направени чешми и вън от селото, всред ливадите, за нуждите на работещите в полето.
Махалата „Погребите” до 1936 г. е била почти без вода, каквато се е доставяла от частни кладенци. През тая година е използуван каптажът „Паша бунар”, намиращ се северно от с. Драгалевци и днес доставената от там вода, ако не изцяло, то до известна степен задоволява нуждите на махалата.
Село Драгалевци до сега действително се е развивало и като доставчик на мляко за София и като курортно място на софиянци. Някога софиянци обичаха да пътуват в селските хижи на драгалевчани, с техните неудобни одаи и широки дворове. Днес в селото, което вече си е създало един минимум от благоустройство, има изникнали доста хубави вили и къщи за летуване. Но най-хубавото и привлекателно място за летовниците е стародревният монастир на „Св. Богородица Витошка", строен от Цар Иван Александър. Не е точно известно през кои години тоя български цар е почнал и завършил това свое благочестиво дело — строежът на монастира, но се знае, че след смъртта на Иван Александра монастирът Св. Богородица Витошка е минал изпърво във владение на сина му Иван Срацимир, а по-късно (1378 г.) е влязъл в пределите на Шишмановото царство. Вероятно по тоя случай цар Иван Шишман е издал на монастира грамота, която и до сега се пази в българския Зографски монастир на Атон.
Драгалевски монастир
Сгушен в една запазена от ветровете падина от полите на Витоша и обгърнат от всички страни с богата растителност, Драгалевският монастир представлява истинско спокойно гнездо за летен отдих. Днес постройките на монастира са подновени с две хубави триетажни здания, в които могат да отсядат многобройни летовници. Голяма част от фреските и стенописите на старинната църква са запазени и с това монастирското летовище, като запазва спомена и лъха на нашата славна древност, съединява я с прелестите на планината, на съвременното благоустрояване и с несравнимия изглед, който има софийско поле и красавицата София, гледани от височините на монастиря, в рамките на Старопланинската верига.
Драгалевци ще запази за дълго време в бъдеще своя характер на село. Наред с това то ще стане и едно от най-китните летовища на София, защото в непосредствена близост до него Витоша разкрива в своите пазви суровата си планинска хубост, а националният парк — горските си прелести.