Присъединяването на Слатина и Дървеница към Столична голяма община

През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Слатина и Дървеница.




ПРИЕМАНЕ СЛАТИНА 

На 13 април т. г. в 3 ч. сл. обяд г. Кметът, заедно с придружаващите го лица, бе пред общинското управление на с. Слатина, гдето бяха излезли да го посрещнат кметът на селото, г. Владимир Димитров, общинските съветници, учащите се и почти всички жители на селото. 

Кметът и членовете на Общинската управа влизат в Слатина

В своята приветствена реч г. Димитров се спря преди всичко на ония неверни клюки, които злонамерени лица разпространяват във връзка с приложението на новия закон за Голямата столич­на община, с цел да смутят спокойствието на на­селението и да го сплашат с невярното твърдение, че от присъединяването новите жители ще имат само вреда, защото ще носят финансови те­жести, които щели да отиват изключително за бла­гоустрояване на центъра. Подобни злонамерени слу­хове придружават всяко голямо дело, но тяхното опровергаване е лесно, защото изричният текст на чл. чл. 13 и 18 от Наредбата закон за Столич­ната голяма община урежда въпроса за приходите и тяхното разходване по един строго определен начин. 

От името на учащата се младеж една уче­ничка поднесе поздрави на гостите и изказа радостта на слатинчани от присъединяването им към София. Един от г. г. съветниците при общината, председател на търговското сдружение, в своята приветствена реч разгледа доста обстойно сегаш­ните нужди на селището. 

Кметът изслушва приветствията на слатинчани

След като г. Кметът отговори на поздравите и обнадежди жителите на Слатина, че от присъе­динението им към Столицата те ще имат само полза, както от друга страна ще има полза и са­мата Столица, защото ще добие възможност за по-планомерно задоволяване на всички нейни нужди, г. Кметът, заедно с г. г. помощниците и г. г. начални­ците на служби при Столичната община, посетиха кметското представителство и в беседа с кметския представител, дотогавашните общински съ­ветници и явилите се на срещата граждани, разгле­даха по-подробно всички въпроси свързани със се­лото. Общинският дом на с. Слатина е новопо­строено здание, твърде добре обзаведено. През последните години общината е намерила средства, за да построи един хубав и здрав мост над реката в селото. Днес за днес най-голяма нужда слатинчани чувствуват от павиране улиците, които свързват селото им с града. Това са две улици, едната от които следва да ги свърже с ул. Чер­ковна в Подуяне, а другата — с ул. Ив. Асен II. Слатинчани имат нужда и от добра връзка с Цариградското шосе. Училищата им са недоста­тъчни, чувствува се нужда от построяване специални здания за училища в с. Дървеница и в че­тирите квартали зад Борисовата градина. Във фи­нансово отношение общината не стои зле и досе­гашната нейна управа е имала мисълта да сключи заем, за да построи четири училищни сгради в различните квартали. 

Слатинчанки слушат речта на Кмета

Слатинчани изказаха и своята голяма готовност всеки от тях, чрез доброволна трудова повинност, да подпомогнат работите по отводня­ване улиците, по направа канавки за оттичане на водата и по редица други благоустройствени меро­приятия. Слатинчани отдавна имат електричество, но електропроводната им мрежа днес има деста по­вреди и те са загрижени за нейната по-скорошна поправка. Въпросът за водоснабдяване кварта­лите зад Борисовата градина е все пак удовле­творително разрешен, но в самото с. Слатина во­доснабдяването стои зле. Слатинчани изказаха готовността си да понесат разходите по водопро­водната мрежа, но да добият в скоро време едно добро водоснабдяване на селището си. 

Изслушвайки тъй изброените нужди на Сла­тина, г. Кметът даде своите обяснения относно възможността за задоволяването им и увери слатинчани в до­брото желание и във всичкото усърдие, което Столичната общин­ска управа ще има за по-бързото извършване на начертаната при тая конференция програма. 

СЛАТИНА И ДЪРВЕНИЦА 

Слатинска община се състои: от с. Слатина, застроено не­посредствено източно в полите на Слатинския редут, от село Дървеница и от 5 квартали застроени напоследък източно от Борисовата градина, а именно кварталите: Цар Борис III, Царица Иоанна, Княз Кирил, Христо Ботев и Дианабад. 

Общ изглед на с. Слатина 

Граници на Слатинско земли­ще са: от изток землищата на селата Враждебна, Бусманци и Гору­бляне; граничната линия сече Цари­градското шосе при 7-ия километър и оттам се насочва на юг край Американския колеж, Симеоновско землище и до река Средорека стига Драгалевско землище при местността Дрангазица, а оттам през Канзоверица до Драгалевска река; в западна посока границата върви по Дървенишкото шосе до възвишението на 5-ти километър, през местността Мусагеница стига Георговия чифлик, минава повторно Цариградското шосе към 5-ия километъръ и, тангирайки старото землище на Софийска община, се свързва с началната точка при село Враждебна. 

В тия си граници Слатин­ската община е имала 21,000 де­кари работна земя, от които пар­целирани са около 5,000 декари. Сега общината има 13,000 декари работна земя. 

Здравният дом в Слатина

Слатинска община има 10,000 жители, главните занятия на кои­то са: млекарство, земледелие, скотовъдство и песъкчийство. Напоследък песъкчийството, като занятие на слатинци, е съвърше­но отслабнало, вследствие тясноколейната линия, построена спе­циално за да се доставя необ­ходимия пясък за строежите на София. В новозастроените кварта­ли Цар Борис III, Царица Иоанна, Княз Кирил, Хри­сто Ботев и Дианабад поселниците са главно дребни чи­новници, дребни търговци и общи работници, които изкарват препи­танието си в София. 

В Слатинска община има 1400 дойни крави, 1200 глави друг едър и дребен добитък, а извън това още и 2800 овци. 

В землището на Слатина, по­ради близостта му до София, са отчуждени доста много места за държавни нужди. Така, за нуждите на Ветеринарно-медицинския факултет са отчуждени около 70 декара и там са построени вече три големи сгради за нуждите на факултета. Институтът по овощарство при Агрономи­ческия факултет също има голямо землище за своите опити. Други 360 декара са отчуждени за казарми на гвардейския полк, 500 декара са отчуждени за цивилно летище, има опре­делено място за автоматическа телефон­на централа към телефонната станция при Дирекцията на пощите, за ентомологически ин­ститут при Министерството на земледелието— 50 декара, върху които е построено необходимото за целта здание. 

Кметът в Здравния дом на село Слатина

В района на общината има 7 училища, но само това в с. Слатина има своя собствена учи­лищна сграда. Останалите училища се помещават в наети здания и оттук произлиза нуждата от строеж на хигиенични сгради за училищата на слатинчани. 

Към своите училища слатинчани в миналото са имали две училищни трапезарии, а през тази година са открили още три. Училищното настоятел­ство е открило и един детски дневен дом, който се посещава от деца на заети в работа през деня родители. 

В Слатинска община има и две църковни сгради: едната в с. Слатина — църквата „Света Троица", а другата в с. Дървеница — църквата „Свети Георги". Слатинчани имат и два монастира: монастирът „Св. Троица" е при с. Сла­тина, а монастирът „Св. Илия" при с. Дървеница. 

Както Слатина, така и Дървеница са отдавна електрифицирани; те получават електрическа енер­гия от А. Д. Гранитоид и едничкото неудобство за слатинчани е, че купуват енергията на твърде високи цени, поради което стремежът им е да могат след изтичане договора им с Гранитоид да се снабдят с енергия от електропроизводните централи на Столичната община. 

Селищата от Слатинска община се присъединяват към Столичната голяма община, защото това присъединяване е очевидно необходимо. С. Сла­тина, подобно на с. Подуяне, което някога е било отделно село, така много се доближава до строи­телната линия на Софийска община, че не след по­вече от десетина години то ще има съдбата на Подуяне, а именно ще стане нов квартал на Со­фия. Такава ще бъде съдбата и на новите квар­тали Цар Борис III, Царица Иоанна, Княз Кирил, Христо Ботев и Диана­бад. И днес дори минувачите по тия места би бил очуден, ако му се каже, че строежите в тия квартали са на слатинско, а не на софийско зем­лище. 

Народно училище "Васил Левски"

Остава само Дървеница като отделно от София селище, което ще се развива и в бъдеще като едно земледелско село, но и там, благодаре­ние включване селото в границите на Голяма Со­фия, в скоро време трябва да се очаква, че ще бъдатъ направени всички благоустройствени меро­приятия от селскостопански характер и с. Дър­веница ще стане едно образцово за селскостопанска България село. 

Не може да се мисли, че Дървеница в по-близко или по-далечно бъдеще ще стане курортно място. Мъчно е да се допусне също така, че ня­кога София със своите нови квартали ще се разрастне толкова много, че да включи и селото в своя градски план. Остава село Дървеница да си сложи амбицията да стане в най-скоро време образец по благоустрояване на нашите китни села. Но за това се иска още да смени и сегашното си не твърде благозвучно име. 

---