2.09.2013 г.

София се прощава с Цар Борис Трети



Из столичната преса

ОТ ХРАМА ДО ГАРАТА

Малко преди 7 ч. сутр. от сградата на Св. Синод започнаха да идват в храма архиереите. В това време в храма царуваше мъртва тишина. Около тленните останки на о'Бозе почившия Цар стояха неподвижни на стража по четирима висши офицери, свърхсрочни фелдфебели и редници.

На площада пред храма заприиждаха войсковите части, които заемаха определените им места. Облечени в червените си парадни униформи гвардейци от Лейбгвардейския на Н. В. Царя дивизион образуваха шпалир по стълбището на централния вход, като смениха войниците от бронирания на Н. В. Царя полк, които цяла седмица подред стояха там непрекъснато на пост. Към 8 ч. на площада пристигна италианската представителна войскова част и зае място срещу главния вход на храма, в ляво от ул. „Оборище". Веднага след това с умерени, но бодри стъпки, пристигнаха германските, свободни от наряд, офицери, следвани от представителни части на герм. войска от трите рода оръжие: сухопътни, морски и въздушни войски, начело с военна музика и флотско бойно знаме в траур. По ул."Оборище" се зададе в строй група от дворцови служители, които носеха 4 големи свещи и влязоха в храма.

В 8 и 40 ч., когато всички части от почетната дивизия бяха по местата си, на площада пристигна на кон н-кът на стол. гарнизон г. ген. Наков, придружен от н-к щаба си и от един адютант, също на коне. При обща команда: "3а почест" — г. ген. Наков направи преглед на войските без да ги поздравлява.

Откъм Народното събрание, водени от председателя на Народното събрание г. Хр. Калфов, се зададоха народните представители, които влязоха в храма през централния вход. По същото време в храма пристигнаха и членовете на Стол. общински съвет.

От четирите страни на площада започнаха да прииждат поединично официално поканени лица, г. г. министрите и висши държавни служители. Към 9 ч. между народа по плочниците на площада настъпи оживление.

Започнаха да пристигат чуждите официални мисии — всички пешком, облечени в своите парадни военни и дипломатически униформи. Пристигането на чуждестранните мисии бе прожектирано с голям интерес от всички български  и чуждестранни фото и кинорепортери. Особено силно раздвижване и интерес настъпи, когато откъм Външното м-ство се зададе внушителната и голяма по брой германска мисия, под шефството на великия адмирал на Райха, Рьодер и н-ник щаба на герм. въоръжени сили генерал-фелдмаршал Кайтел. При появяването им,  войсковите части взеха за почест и великият адмирал Рьодер генер.-фелдмаршал Кайтел поздравиха войските с вдигането на маршалските си жезъли. С чуждите мисии, или по отделно, в храма пристигнаха и чуждите дипломатически мисии, акредитирани към особата на Н. В. Царя.

В 9 15 ч. н-кът на стол. гарнизон, г. ген. Наков даде отново команда, този път за среща на военния м-р г. ген. Михов. Пет минути по-късно, пешком, пристигна и м-р-председателят и г-жа проф. Б. Филова.

Настъпи след това момент на очакване. Всички официално поканени лица бяха заели вече местата си, определени им в храма. Вратите на храма се затвориха. Площадът онемя в очакване. Погледите на всички се отправиха към Двореца, откъдето трябваше да дойде дълбоко опечаленото Царско семейство

Тази тишина на трепетно очакване продължи около десетина минути само, но се стори на множеството около храма цяла вечност. Когато по ул. Московска се зададе кортежът от дворцовите автомобили, се разнесе отново командата. Всички войскови части български и чуждестранни взеха за почест. Бавно, пред плочника на храма спря първата кола. От нея слязоха Н. В. Царицата, придружена от Н. Ц. В. княз Кирил. Опечалената Царица е облечена в скромен, дълбокотраурен тоалет, а княз Кирил носи униформата на генерал от пехотата със златната кавалерска лента на ордена Св. св. Кирил и Методий. С бавни крачки, Те се заизкачваха по стълбището на храма, следвани от Н. Ц. В. княгиня Евдокия, Т. Кр. В. херцогиня Надежда и херцог Албрерт Вюртембергски и Н. Кр. В. княгиня Мафалда Хесенска.

Централните порти на храма отново се затвориха.


Докато в храма-паметник "Ал. Невски" се отслужваше заупокойната служба, на потъналия в скръбна тишина площад се извършиха някои нови приготовления. Откъм Народното събрание се зададе тежкото гаубично оръдие, върху което трябваше да бъде положен саркофага с тленните останки на о'Бозе почившия Цар-Обединител. Върху оръдието бе поставена драпирана в черно сукно платформа. Оръдието беше теглено от три чифта едри, черни коне, наметнати с траурни плащеници с бели кантове по краищата и с белия царски вензел на Царя Обединител. На главите си конете носеха по китка черно боядисани щраусови пера. Всеки кон поотделно беше воден от по един щатен подофицер непосредствено до който вървеше и по един младши артилерийски офицер.

Тежкото оръдие бе докарано непосредствено до стълбището пред главния вход на храма и поставено с дулото към входа. Войници от бронирания полк донесоха две специално изработени стълбички-подставки, драпиран и също така в 1 черно сукно, по които трябваше да минат изнасящите от храма саркофага лица и да го поставят върху оръдието.

По това време върху жертвениците бяха поставени глинени съдове с тлееща жар. Мирисът на сложения в жеравата тамян се разнесе над площада и по всички улици, през които трябваше да мине шествието. Пушекът, който се издигаше над жертвениците, придаваше още по-скръбна тържественост на замръзналия в дълбоко смирение площад.

Точно в 10 30 ч. камбаните на храма-паметник последвани от черковните камбани на цялата Столица, започнаха да отмерват тържествени траурни удари, които оповестяваха края на опелото.

През отворените врати на храма долетяха последните звуци на „Вечная памят".

При команда "За почест" бойните знамена бяха изнесени от храма и отправени към Народното събрание, за да заемат реда си в траурната процесия, която престоеше да се образува. След това офицери изнесоха венците, поднесени пред саркофага от членовете на Царското семейство и чуждите държавни глави и правителства.

В този момент, под тържествените звуци на "Кол славен" и под тежките отмерени удари на църковните камбани, от входа на храма заизлиза духовенството, което взе участие в заупокойната литургия. Начело се носеше кръста, изработен от славонски дъб и с надпис: "Борис III, Цар на българите" и по една голяма свещ. След тях, в черковни одежди се подредиха по двама в ред стоте избрани свещеници. След тях идваха архиереите на българската църква, следвани от своите дякони. До тук образуваното шествие се изтегли по посока към Народното събрание и там зачака изнасянето на тленните останки на Царя-Обединител и полагането им върху оръдието.

Настъпи най-редкият трогателен момент за всички присъствуващи, който овлажни очите и изпълни сърцата с дълбока скръб. Ковчегът с тленните останки на о'Бозе почившия Цар бе изнесен на ръце от храма от министра на войната г. генерал Михов, м-ра на вътр. работи г. П. Габровски, м-ра на правосъдието г. д-р К. Партов, подпредседателя на Нар. събрание г. д-р П. Кьосеиванов, председателя на Върх. касац. съд г. Вл. Аврамов, народните представители г. г. Ст. Багрилов, Д. Андреев, д-р П. Шишков и Г. Султанов.


Ковчегът, изработен също от славонски дъб в светло кафяв тон, носеше на двете си страни скромните надписи "Борис III — Цар на българите". След поставянето му върху оръдието, ковчегът и площадката под него, бяха покрити с Царски щандарт.

В дълбоко смирение, народът и войската, докато ставаха тия последни приготовления за потеглянето на траурното шествие, видяха Н. В. Царицата и Н. Ц. княз Кирил да застават на горното стъпало пред самия вход на храма. Настъпи един колкото тъжен, толкова и тържествен момент, през време на който безмълвната Царица-Майка изчака потеглянето на оръдието. След нея и княз Кирил, потеглиха Т. Ц. В. княгиня Надежда и принц Албрехт Вюртембергски, следвани от Н. Ц. В. княгиня Евдокия и Н. Ц. В. княгиня Мафалда Хесенска.


От двете страни на Царския ковчег застанаха м-р-председателят г. проф, Б. Филов, председателят на Нар. събрание г. Хр. Калфов, м-ра на войната г. ген. Михов, н-кът на личния кабинет на Н. В. Царя, пълном. м-р г. Пав. Груев, подпредседателят на Академията на науките г. проф. Петков и столичния кмет г. инж. Ив. Иванов. От двете им страни, в подвижен шпалир заеха места 70 души офицери и войници от Лейбгвардейския на Н. В. Царя дивизион.


Под звуците на траурни маршове, оръдието с тленните останки на о'Бозе почившия Цар потегли по посока на бул. "Цар Освободител". Хилядното множество, присъствуващо на площада изпрати своя любим Цар с горещи сълзи.

КЪМ ПЛОЩАДА ПРЕД ДВОРЕЦА

Едва при Външното министерство траурното шествие доби вида опредeлен от протокола. Начело се движеше стол. полиц. комендант г. Чавдаров на кон, следван от взвод конни стражари. Осем души сигналисти предхождаха началника на стол. гарнизон, който бе следван от н-ка иа щаба си, един адютант, от музиката на Гврадейския дивизион, представители от шефските полкове на Н. В. Цар Борис III, венците и др.

След това идваха служащите на Н. В. Царя, Светият кръст, архиереите, флигел-адютантът на Н. В. Царя г. ген. Жечев, оръдието с тленните останки на Царя-Обединител, дълбоко опечалените членове на Царското семейство, извънредните пратеници на чуждите владетели, нарочните чуждестранни мисии, членовете на Министерския съвет и др.







Двата плочника на бул. "Цар Освободител" бяха изпълнени с хиляден народ, дошъл още в ранни зори да изпроводи своя обичан Владетел. От двете страни на траурната процесия се виждаха в шпалир възпитаниците на Школата за запасни офицери и бранници, взели за почест. Прозорците и балконите на всички сгради са отрупани с хора. Няма тъга е изписана по техните лица. При появата на оръдието с тленните останки на Царя-Обединител, тази тъга се излива в горещи сълзи и вопли. Млади и стари, войници и бранници, граждани и селяни, всички плачат. Сърцето на един цял народ се разкисваше от печал.

Процесията се придвижва към пл. "Александьр". От плочника при градската градина няколко просълзени деца, с немощни от мъка ръце, хвърлят китки пресни планински цветя към саркофага. Немее събраното множество.

НА ПЛОЩАДА ПРЕД ДВОРЕЦА 

Заръмява дъжд. Сборен хор от 100 души, нареден по стълбището на Народната банка, подема „Вечная памет". Шествието спира. Отслужва се кратка заупокойна молитва. За последен път о'Бозе почившият Цар-Обединител минава край своя дом, където се е родил и е преживял мъките и радостите на Своя народ и със Своето семейство. Трогателен момент, който просълзява не само народа, но и много от суровите воини, който Царят води 25 години в служба на род и родина. Плачат в дълбоко вълнение мъже, жени и деца, които са отрупали прозорците и балконите на околните големи здания.

ПРЕД "СВ. НЕДЕЛЯ"

Отново шествието потегли по ул. "Княз Борис Търновски" и оттам по бул. "Дондуков" достигна пл. "Св. Недeля". Пред катедралата шествието е посрещнато от катедралните свещеници, облечени в одеждите си. Тук шествието наново спира.


Площадът, който обикновено е сърцето на най-голямото движение на Столицата, е замрял днес в тиха скръб. Чуват се само песнопенията на черковния хор и молитвите, които духовенството произнася към Всевишния. Часът е 11 и 40. Траурното шествие поема своя път. По отрупаните с хиляден народ плочници се чуват сподавени, а често пъти и неудържими хълцания и плач. Все така, всред хиляден народ, траурното шествие минава по бул. "Мария Луиза" на път за гарата. Последни оттекват отмерените бавни стъпки на родната войска, която изпраща своя досегашен любим Върховен вожд.

При храма "Света Неделя"

ПО БУЛ. "МАРИЯ ЛУИЗА"

множеството, скръбно и търпеливо, чака дълги часове наредено по тротоарите. Някои, по-предвидливи, са донесли от домовете си столове. Разговорите са тихи, сдържани.

Часовете бавно се нижат, но всеки чака с търпение момента, когато ще хвърли последен поглед към ковчега с останките на своя любим цар и му каже последно "прости".


Към 11.30 ч. нервен трепет раздвижва множеството: бранниците запалват огън в жертвениците и благоуханието на тамяна се разнася над улиците. Народът стои като изтръпнал: никакъв шепот. Бавно се задава шествието. Главите се навеждат и сълзи бликват в очите. Когато минават тлънните останки, много жени и мъже плачат. Чуват се раздиращи писъци. Цветя полетяват към ковчега и постилят пътя на любимия отминаващ цар към последното Му жилище. Премрежени от сълзи, погледите проследяват бавно отминаващото шествие.

НА СТОЛИЧНАТА ГАРА

Още от тъмно вчера сутринта, на гара София се довършваха приготовленията за изпращане покойния народен Цар към вечното жилище.

Хиляден народ вече е изпълнил околните улици и нови вълни прииждат непрекъснато. Бул. "Хр. Ботев" е вече запълнен. Зад седналите на столове граждани са застанали на крака няколко редици, а зад тях на платформени коли и камиони са се покачили стотици граждани. Всички прозорци са също изпълнени. На покрива на една постройка, върху циментова плоча, са се покачили стотина граждани. Шпалирът, образуван отначало от полицаи, подкрепен после от бранници, едва удържа напора на масата народ; към 8 ч. бе поставен шпалирът от войници.

Точно срещу централната гара на края на бул. "Ботев" са издигнати пет грамадни черни знамена. От тях към входа на гарата е изправена гъста колонада от жертвеници. От началото на площада пред гарата до входа в чакалнята на централната гара е постлан червен килим, дълъг 55 м., който не е бил употребяван от царската сватба през 1930 год. Над малката градинка в средата на площада е построен подиум. Пред стълбите на чакалнята е постлан великолепен персийски килим. Огромен килим, също персийски, е покрил целият хол. Над входа и пред него е построена траурна арка от черен плат и зеленина. Стените на голямата чакалня са покрити с черен плат и дъбови листа; всички врати са извадени. Към перона е постлан друг скъп килим. В хола е направен от креп огромен кръст. Покрай стените на гарата е построена колонада от жертвеници. На всички стълбове са окачени и се веят от вятъра траурни знамена.

До самата първа ж. п. линия е построена стълба с осем стъпала, по която ще бъде изкачен саркофагът на специален, огкрит вагон.

В 845 м. на първата линия бе установен нарочният влак, с който ще бъдат отнесени тленните останки на  Царя Обединител. Влакът е от 7  вагони: един фургон, два салона от царския влак, открит вагон за саркофага и още три вагона-салони. За влака са прикачени два мощни локомотиви, обвити в траур.

На предната част на първия локомотив са закрепени две електрически свещи, които горят. В открития вагон по средата е построен одър за ковчега, а в четирите ъгли са издигнати жертвеници. Целият вагон е обвит в черен плат и зеленина. Околовръст около одъра са проснати по дължина четири грамадни венци от цветя и зеленина. Одърът е напълно в черно — с гънки и дъги от черна материя. Вагонът за саркофага е спрян точно срещу стълбището.

Малко по-късно на перона пристига и се построява една дружина от броневите войски, а до нея, до входа на перона, застава музиката на флотските на Н. В. войски.

От началото на площада до входа в централната гара гвардейци образуваха шпалир. Пъстрите им дрехи се сливат в хубавата хармония с останалата обстановка.

С насълзени очи и дълбоко мълчание огромната маса народ, струпал се по улиците около гарата, изслуша опелото на пок. Цар-Обединител в храма "Св. Ал. Невски", което се предаваше чрез няколко високоговорители, поставени на площада и по прозорците на гарата. По тях народът следеше хода на процесията и се вълнуваше.

Процесията по бул. "Мария Луиза"

Прощалният церемониален марш

Наближаваше пладне. Напрежението примесено с безпокойство и скръб се увеличаваше. Малко след 12 часа откъм ъгьла на бул. "Мария Луиза", при сточ. гара, се зададе групата конни полицаи, начело с полиц. коменданта г. Чавдаров: траурната процесия пристигаше на гарата. Множеството се раздвижи, облаци от тамянов дим, излизащ от жертвениците, полазиха над хората, за да отнесат тяхната скръб към небето. Тишината е гробна, като че ли нямаше хиляден народ по улиците, тротоарите, в къщите и по покривите. Скоро челната група от полицаи пристигна на кръстовището на бул."Ботев" с "Мария Луиза" и продължи по последния булевард към Клементинската болница. След тях с бавна и отмерена стъпка вървяха осем тръбачи, последвани от духовата музика на гвардейския дивизион. Разливаха се тъжните звуци на погребален марш. Зад музикантите се зададе гора от знамена — знамената на полковете от стол. гарнизон, пазени от офицери, а след тях представителните отделения на полковете, на които покойния Владетел бе шеф — юнкери, пехота, артилерия, конница, флота и въздушни войски.

Бавно, тържествено и тъжно пристъпваха младите войници под звуците на погребалния марш. Музиката изви на ляво и зае место в нарочно построеното каре от траурни знамена и жертвеници на изхода на бул. "Ботев" с лице към гарата. Занизаха се след това внушителната група от офицери, носещи венците на Царското семейство и чуждите владетели и мисии, служащите на Н. В. Цар-Обединител, духовенството, флигел-адютантът г. ген. Жечев заедно с двама майори от свитата. Знамената захождат в ляво и заемат място точно срещу централната гара. Широката улица се изпълва с духовници и върху окото бият златистите цветове на пищните им одежди.

Постепенно тишината се нарушава. Долавяте се единични хълцания, които все повече се увеличават, колкото оръдието с ковчега наближава. Бойните знамена се навеждат: зададе се кортежът с тленните останки. Постепенно конните прътове на оръдието с ковчега завиха в дясно и оставиха оръдието точно срещу изхода на бул. "Ботев" от северната страна на бул. "Мария Луиза" с лице срещу Витоша. В ляво от ковчега заеха места Н. В. Царицата, Н. Ц. В. княз Кирил; зад тях Н. Ц. В. Вюртембергският херцог, Т. Ц. В. княгините Надежда, Евдокия и Мафалда, а в ляво от тях членовете на Министерския съвет начело с м-р-председателя г. проф. Б. Филов, кметът г. Иванов и др. В дясно от ковчега застанаха членовете на всички чуждестранни мисии, дипломатич. тяло, а източно от оръдието с ковчега и североизточно от него — бившите м-р-председатели, бившите министри, висши чиновници, народни представители и пр. Духовенството зае мястото от двете страни на коридора, що водеше от площада към главния вход на централната гара.

След като всички заеха местата си, зададе се отсеченият глас на н-ка на гарнизона г. ген. Наков: „За прощален церемониален марш". На стража при ковчега с извадени саби стояха четирима от генералите. Изтропаха първите удари на барабаните и след това екнаха тържествените звуци на толкова познатия ни марш: „Ний ще победим". У всекиго нещо трепна, нещо се пробуди изпод напластената тъга. Чуха се отмерени войнишки стъпки, тракане на оръжие. Българските воини се прощаваха с любимия си върховен вожд. Ето, първи минават г. г. генералите с опнати тела и устремен поглед към ковчега. Редят се след това германските офицери, следвани от наши свободни от наряд офицери. Ехтят стъпките на бойците по паважа, с ръце за почест.

Зададе се нова колона—представителните германски части начело със своя музика и знаме, пехотни, флотски и въздушни войски, а след тях представителната италианска пехотна рота.


Музиката засвири бойния марш: "Велик е нашият войник". Зададе се колоната с българските войски, люлеещо се море от компактни маси войници, стегнати, стройни, бойки. Паважът се тресеше от отмерената стъпка на всички. Представителна част на гвардейския дивизион, юнкерите и кадетите от Военното училище, пехотата, конницата, флотата, въздушните войски, школниците, броневаците, артилеристите, а в началото пред тях конят на Царя-Обединител, маршируващ привел глава, воден от двама прислужници. Церемониалният марш приключи с дефилирането на един полк возима артилерия, минаваща във взводна колона, както и един полк конница.



Рядко нашите войници са минавали така безупречно, с такъв устрем, вперили поглед дано видят лицето на любимия си върховен вожд. Минаха прекрасно и вчера, за първи и последен път, те не получиха обичайни похвален зов на Царя: „Отлично, момци!"...

Наближаваше 12:45 ч. когато церемониалният марш завърши. Г. г. генералите се приближиха към оръдието, за да свалят ковчега с тленните останки. Чу се командата "За почест!" пушките и сабите отново изтракаха. Тъжните звуци на погребален марш изплакаха отново в тишината и генералите понесоха ковчега към перона на гарата. Личаха на първите редици г. г. генералите: Айрянов, Ганев. Марков, К. Стоянов, Пенев, Сираков, Николов, Наков, п. Димитров, Бекяров, Каров, Сапунджиев, полк. Цанков и др.


Тъжна, тъжна картина, съпроводена с хълцанията вече на всички, мъже и жени, млади и стари, всички свели глави при прощаването завинаги с любимия владетел. Ковчегът бе последван от Н. В. Царицата, скръстила молитствено ръце, Н. Ц. В. княз Кирил, Царското семейство, г. г. министрите, членовете на чуждите делегации и пр.


На перона се чу отсечената команда "3а почест", музиката засвири „Кол славен". Ковчегът бе изкачен на специален вагон и поставен на нарочно направената поставка. Прочетена бе прощалната молитва от архиереите, хорът запя молитствено и тихо "Вечная памет". Множеството падна на колене, бойните знамена се сведоха в знак на почит и печал, прощавахме се с Царя Обединител...


В 1:10 ч. по обед влакът бавно потегли всред гробна тишина. Само звуците на "Кол славен" се носеха набожно...

Вижте също: Смъртта на Цар Борис Трети
                        Траурът в София
                        През погледа на обикновения софиянец
                        Чуждестранните делегации на погребението на Цар Борис Трети
                        Погребението на Цар Борис Трети в Рилския манастир


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...