Текстът е публикуван през 1939 г. в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека.
ПАМЕТНИКЪТ НА ИЛАРИОН МАКАРИОПОЛСКИ*
Намира се в градинката пред Синодалната палата. Направен е със средства на комитета „Иларион Макариополски", една от задачите на който, между другото, била да издигне в София паметник на знаменития архиерей.
Издигането на паметника е станало по случай петдесетгодишнината от смъртта на Илариона Макариополски. Основният камък на паметника е бил положен на 21 юний 1925 год с голяма тържественост. На тържеството присъствували: синодалните старци, министрите на чело с министър-председателя Алекс. Цанков, Столичният кмет Г. Маджаров, представителя на Двореца Груев, военните и граждански власти, войскови части от Столичния гарнизон, учащата се младеж, делегации на разни патриотични и спортни организации и многоброен народ. След кратка молитва Плов. митрополит Максим прочел акта. След него министър-председателят произнесъл подходяща за целта реч, а председателят на Комитета проф. М. Арнаудов прочел възпоменателно слово.
Актът, написан на пергаментна хартия, бил поставен в стъклена епруветка, а след това сложен в основата на паметника. Върху него била зазидана каменна плоча. На край, хорът на Николаев изпял песента „Заточаването на българските владици", а военният министър генерал Ив. Вълков направил преглед на войсковите части.
Направата на паметника е била възложена от Комитета чрез конкурс на скулптора Ал. Андреев. Паметникът е бил започнат и окончателно привършен още през същата година. Направен е от бял врачански камък и струва 120,000 лв. На лицевата му страна е поставен бронзов барелиеф на образа на архиерея с надпис:
Иларион Макариополски
роден 1812 г. 6 септемврий — 4 юний 1875 г. умрял
*) Мирското му име е Иларион Стоянов Михайловски. Един от най-големите и разпалени борци от епохата на нашето духовно възраждане и един от първите ни архиереи. Роден през 1812 г. в гр. Елена, а починал в Цариград през 1875 г. За да се подготви за духовно лице, след като учил по славянобългарски в родния си град и по гръцки в Арбанаси и Търново, Иларион Макариополски продължил образованието си в гръцкото училище в Света-гора, а след това в Гърция и в Патриаршеското гръцко богословско училище в Цариград.
Поради борбите си с гръцката патриаршия за църковна свобода, той е бил изпращан на заточение няколко пъти. След Севастополската война е бил ръкоположен за епископ от същата патриаршия под името Макариополски и назначен за архиерей в гр. В. Търново. По желанието, обаче, на търновци той не е заел епархията си, а останал на служба при българската църква в Цариград. Едва след учредяването на българския екзархат (1870) Иларион заминал за епархията си и я управлявал две години — от 1872—1874 г. Иларион Макариополски е основател на първото българско духовно училище в Петропавловския манастир при гр. Лясковец.