26.08.2013 г.

Смъртта на Цар Борис III


През тази година се навършват 70 години от кончината на Цар Борис III, починал на 28 август 1943 г. По този повод през идните дни ще публикуваме текстове и фотографии, свързани с това съдбоносно за България събитие. 


ПОСЛЕДНА ПОЧИТ КЪМ ЛЮБИМИЯ ЦАР
Текст: сп. Венец, октомври 1943 г.


ТРЕВОЖНИ ВЕСТИ

Когато на 26 август вечерта Радио София извести, че Негово Величество Цар Борис III е заболял сериозно, всички останаха изненадани, защото любимият цар никога не бе боледувал от тежка болест, па и мнозина бяха го виждали преди 4—5 дни в Рила.

На следния ден радиото съобщи, че има подобрение в здравето на Височайшия Болник. Всички се зарадваха и очакваха по скорошното му оздравяване. Но следващото известие помрачи тая къса радост. Съобщиха, че не е настъпила никаква чувствителна промяна, и положението продължава да е сериозно. Това известие стана още по-тревожно, когато се узна, че министър-председателят е приел бившите министри-председатели да им съобщи, какво е истинското положение на Негово Величество.

Във всички църкви се отслужиха молебни за оздравяването на царя. Сърдечни молитви се изливаха пред Бога да възвърне на България нейния достоен цар. Но предчувствията бяха лоши.

Събота, 28 август е големият празник св. Богородица. Хубав свят ден, в който църквата чествува смъртта на Майката Божия. Писано било тъкмо на тоя светъл празник да ни напусне преди време цар Борис III.

Всички сме в тревога, но никой нищо не знае. Хората се срещат, питат се един друг, се за едно и също разговарят, но отникъде добра вест не се чува. Тежка мъка притиска душите, устата шепнат топли пожелания за здравето на вселюбимия цар. Между това радио София започва да пуска плочи с тъжни мелодии — злокобно предчувствие на нещо страшно и неотвратимо. Всички се досещат...

Радиото обажда, че ще говори министър-председателят професор Филов — ще прочете две прокламации към българския народ. Всичко е вече ясно.

Министър-председателят, цял развълнуван, заговорва: „Българи! Негово Величество Цар Борис III, нашия любим Цар Обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 година, на 16 ч. и 22 м. предаде Богудух в Двореца София, обкръжен от Царското семейство..."

Прокламация към българския народ по повод смъртта на Цар Борис III

Всички, които са около радиото, стават на крака, навеждат очи, пълни със сълзи, и мълчат. Чуват се печалните звуци на „Вечная памят". Скръбта е неизказана, защото е безмерна загубата за България.

Следва втора прокламация: „Българи! — чува се пак неспокоен гласът на министър-председателя — Днес, 28 август 1943 год., Негово Царско Височество Престолонаследникът Симеон Княз Търновски, любимецът и надеждата на българския народ, съгласно чл. 34 от Конституцията, встъпи на Престола на българските царе под името Симеон II Цар на българите.." 

Последва тържествено изпълнение на „Шуми Марица" и Химна на Царя.

Прокламация към българския народ за встъпването на престола на престолонаследника Симеон II и поемането на управлението от регентството

Когато министър-председателят известяваше за смъртта на царя, камбаните на всички столични църкви забиха в знак на дълбока скръб. И тия, които не бяха пред радио-апаратите, научиха злокобната вест. Сълзи пълнеха очите, мнозина плачеха с глас. Столичани напускаха домовете си, образуваха се върволици от разплакани люде, които тръгнаха за храма-паметник „Св. Ал. Невски", гдето духовенството отслужваше вече първата заупокойна молитва. Цяла България вече знаеше за нещастието Знаеше целият свят.

И все пак заедно със злокобната вест за смъртта на Царя-Обединител, у всички грее една надежда, че България има нов цар.

В ДВОРЦОВАТА ЦЪРКВА

В дворцовата църква „Св. ап. Петър и Павел" на скромен одър, украсен с бели цветя, лежи Царят-Обединител. Облечен е в униформа на генерал от пехотата. По четирима офицери-гвардейци стоят на почетна стража. Край тях минават министри, генерали и други официални лица, да се поклонят на достойния цар. А той сякаш е заспал. От лицето му лъха спокойствие. Ако не е бледостта на лицето и студенината на ръцете и челото му, никой не би повярвал че царят е мъртъв. До набожно скръстените му ръце са поставени иконите на св. Богородица и св. Иван Рилски.

Тишината в църквицата се нарушава само от време на време от хълцанията на поклонниците. Столични свещеници по дежурство възнасят денонощно молитви за успокоение душата на царствения Покойник.

Между това следват нужните разпореждания на правителството: обявява се четиридесет дневен всенароден траур, през което време ще бъдат затворени всички увеселителни заведения; няма да стават забави, няма да свири музика на публични места; до седем дни след погребението не може да има кина, театрални и др. представления.

Министерството на правосъдието съобщи, че смъртта на Негово Величество Цар Борис III е причинена от запушване на лявата сърдечна артерия, двойна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка.

ВСЕНАРОДНО ПОКЛОНЕНИЕ

На 30 август, понеделник, тленните останки на Царя-Обединител бяха пренесени с благоговение в църквата „Св. Александър Невски" за всенародно поклонение.


Мъчно е да се предаде с думи оня изблик на чувства, който се прояви в седемдневното поклонение на народа пред любимия цар Борис III. То се извършваше непрестанно дене и ноще. Пъстри върволици хора се движат смирено към храма с цветя в ръце. Няма никакакъв полицейски кордон. Публиката сама пази реда и дисциплината. Пратеници от всички краища на България пристигат непрекъснато, покланят се и полагат венци. Всеки новопристигнал влак или автобус носи нови поклонници.


В столицата, украсена в черно, цари необикновено оживление. Отиват на поклонение млади и стари, учени и прости, мъже, жени, невръстни деца, старци на преклонна възраст, които едва се държат на краката си, — всички се движат към ковчега със скъпите останки. Хората, наредени във върволицата, трябва търпеливо да изчакат най-малко два часа, докато влязат в църквата. Ясно е, с каква любов се ползувал покойният цар между българското гражданство.


В църквата „Св. Ал. Невски" светят денонощно всички кандила и полилеи. На низък одър, покрит с вишнения щандарт на царския дом, с голям лъв в средата, лежи бездиханен Царят на българите и получава последния поклон от своите обични съграждани. Пазят го офицери, подофицери и войници. Знамената на полковете, командувани от покойния цар, се редят от дясната страна на катафалката. Хиляди цветя издават благоухание. Поклонниците слизат по стълбите на одъра (катафалка) с очи пълни със сълзи, някои ридаят неудържимо, други падат на колене на плочките на храма, шепнейки молитви. Излива се есенен дъжд. От черните знамена се стичат дъждовни капки. Под навъсеното небе на „Ал. Невски" бият протяжно камбаните, сякаш раздират тежкото мълчание на града. Под дъжда, който не престава нито за миг, народът чака с цветя и свещи в ръце да влезе в храма да се поклони на царя, когото и на живот обичаше безпределно.


Постоянно прииждат с влаковете пратеничества от всички краища на страната; идат делегации от Македония, Тракия и Добруджа. От Дунав до Бяло море, от Охрид до Черно море се стича безброен народ, да се поклони, да поднесе цветя и венци, да изкаже безпределната си любов към скъпия Покойник. През тая седмица всички обществени организации имаха траурни заседания, направиха се, вместо венци, много парични дарения за благотворителни и човеколюбиви цели в памет на достойния български цар. Търговци, индустриалци, занаятчии, земеделци, работници единодушно решиха да образуват един общ фонд от всички професионални съюзи на името на Царя-Обединител, от средствата на който да се изградят домове на човеколюбие.



ПОКЛОНЕНИЕ НА ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО

На 2 септемврий пр. об. Нейно Величество Царицата доведе пред смъртните останки на Великия Покойник Н. В. Цар Симеон и Н. Ц. В. княгиня Мария Луиза, придружени от Т. Ц. В. княз Кирил и княгиня Евдокия. Царските деца сами са изказали горещо желание да се поклонят още веднъж пред любимия си баща. Те носеха от Чам-Кория китки от любимите на баща им планински цветя, набрани от тях от пазвите на Рила — от ония хубави кътчета, гдето сам той ги е водил на разходка.

Цар Симеон, облечен в сиви дрешки, с жалейна лента на ръка, пристъпва смирено към ковчега, в който са положени свидните останки на обичния му татко. В храма се отслужва заупокойна литургия. Сълзи блесват в очите на Н. В. Царя, но той се мъчи да ги задържи. Бисери се търкулват по бузите на княгиня Мария Луиза — тя не може да удържи мъката си. Н. В. Царицата повдига малкия Цар, и той слага синовна целувка върху ръката на своя любим баща. Същото прави и княгиня Мария Луиза. След това цар Симеон се оттегля в средата на храма и с дълбоко внимание слуша заупокойните молитви. Когато запяха „Вечная памят", той коленичи. Лицето му е спокойно, сериозно. Две замръзнали на очите му сълзи блестят и издават скръбта, която се таи в гънките на детското му сърце. Той се прекръства, покланя се пред светия кръст, който му поднася митрополитът, и със смирение го целува. Царското семейство напусна храма. Върволицата поклонници наново заприиждаха. Хиляди учители и ученици се поклониха пред светлата памет на Царя-Обединител.



НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТДАВА ПОЧИТ КЪМ ЦАРЯ-ОБЕДИНИТЕЛ

На 3 септемврий, петък, Народното събрание отдаде почит към Царя-Обединител с жалейно заседание. Председателят на Народното събрание произнесе прочувствено слово, след което всички министри и народни представители станаха на крака, запазиха едноминутно мълчание и произнесоха: „Бог да го прости"! След това председателят на Събранието държа друго слово в чест на новия цар Н. В. Симеон II, посрещнато от депутатите с ръкопляскания и громко „ура".

ПОГРЕБЕНИЕ

Неделя, 5 септемврий. В храма-паметник "Св. Александър Невски" се извършва тържествена заупокойна литургия, която започна рано сутринта в 7 часа. Служат 100 души духовници начело с всички български архиереи. Събират се постепенно официалните лица и заемат определените им места. Тук са нарочните пратеници на чуждите държави: Германия, Италия, Франция, Испания, Турция, Унгария, Румъния, Япония, Хърватско, Швейцария, Швеция, Словакия, Финландия, Аржентина. В 9 ч. 30 м. пристига царското семейство (без царските деца).

Започва опелото на царствения Покойник под звуците на катедралния хор. Прочита се светото Евангелие от председателя на Св. Синод. При пеенето на "Вечная памят" опечаленото царско семейство и всички присъствуващи падат на колене. Митрополит Неофит произнася развълнуван надгробно слово. Прочита се пак от него разрешителната архиерейска молитва за опрощаване граховете на блаженопочиналия цар. Царицата тихо ридае, и сълзи текат от очите й. Погледът й е насочен към лицето на скъпия й и незабравим съпруг.

Тленните останки на Царя-Обединител се поемат от членовете на правителството, Народ, събрание, войската и правосъдието и се изнасят от храма. Музиките свирят „Кол славен!" Камбаните на всички столични църкви с тържествени удари известяват, че опелото е свършено. Начело на печалното шествие се носи прост дървен кръст с надпис: „Борис III, цар на българите" и една голяма свещ. След тях в църковни одежди са наредени по двама стотех свещеници и владиците.



Тленните останки на Царя-Обединител се полагат върху тежко гаубично оръдие. От двете страни вървят 70 души офицери и войници. Шествието се движи по строго определена програма. Плочниците по всички улици са изпълнени от хиляден народ, дошъл от ранни зори да изпрати своя обичан Владетел. Прозорците и балконите на всички сгради са отрупани с хора. Мълчалива тъга е изписана по техните лица.


По всички улици, гдето минава шествието, са издигнати жертвеници. В поставени върху тях глинени съдове с жар се разнася благоуханен пушек на тамян. Това придава още по-голяма печалност на зрелището.

Шествието спира пред площада на двореца и поема път за към църквата „Св. Неделя". Чуват се песнопенията на църковния хор и сподавения плач на хилядния народ. Към ковчега летят отвсякъде цветя и постилат пътя на Покойника, който отминава за последното си жилище.


На столичната гара стои и чака хиляден народ и войска. Мнозина, по-предвидливи, са си донесли столове. Облаци тамянов дим покриват хората. Тишината е гробна. От началото на площада до входа на чакалнята на гарата е постлан червен килим, дълъг 55 м. Над входа е издигната жалейна арка. Стените на голямата чакалня са покрити в черен плат.

Около гарата са построени колонада жертвеници. Вятърът развява черните знамена. Цяла гора са знамената на полковете: юнкери, пехота, артилерия, конница, флота и въздушни войски. Внушителна група офицери носят венците на царското семейство и чуждите владетели.

Задават се тленните останки. Бойните знамена се навеждат. Всички заемат определените им места. Изтропват първите удари на барабаните. Чуват се отмерени войнишки стъпки, тракане на оръжие — войниниците се прощават с любимия Вожд. В 12 ч. 45 м. генералите се приближават към оръдието, за да свалят ковчега с тленните останки. Чуват се тъжните звуци на погребалния марш. Мъже, жени, стари и млади хълцат. Н. В. Царицата е скръстила молитвено ръце и следва ковчега.


Ковчегът бе изкачен на особен вагон. Прочита се прощалната молитва, хорът запява „Вечная памят", и влакът бавно потегля всред гробна тишина.

ВЪВ ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ

Няма да описваме, какво ставаше по пътя за вечното жилище на Царя-Обединител при спирките на влака по гарите: Горна Баня, Владая, Драгичево, Перник, Радомир, Дупница, Кочериново и др. Народната скръб на местното население не се подава на описание; тя може само да се преживее.

Шествието стигна в Светата Рилска Обител едва към 7 ч. и 40 м. вечерта. Тук са всички владици и всички монаси с игумена на манастира и хорът на манастирските братя. Ковчегът се внася от архиереите в църквата. Отслужва се заупокойна молитва. Всички падат на колене и се прощават за последен път с обичния цар. Неговите останки се покриват най-напред с металически капак, който се запоява. Монашеският хор пее „Вечная памят".

В 8 ч. 25 м. ковчегът бе спуснат в нарочно приготвена гробница, пред олтара на Св. Иван Рилски. Н. В. Царицата, княз Кирил, княгиня Евдокия и другите официални лица взимат пръст, нарочно донесена от Мусала, от Македония, Добруджа и от всички краища на Обединена България, хвърлят я върху ковчега и произнасят, разделяйки се завинаги със скъпия Покойник: „Да бъде лека пръстта ти! Да бъде вечна славата ти и вечна паметта ти!"


Всички плачат, ридания разкъсват рилската нощ. Жертвениците бавно догарят. От църквата долитат последните отзвуци на „Вечная памят".

Погребаха един достоен цар. Тук в Светата Рилска Обител, ще почиват неговите тленни останки, а духът му ще витае над Целокупна България.

сп. Венец, октомври 1943 г.


Вижте още: Траурът в София


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...