29.09.2023 г.

Първата въздушна битка и бомбардировка над София (1916)


30 септември 1916 г. влиза в историята като деня на първото в историята въздушно нападение над българската столица. Самотен аероплан, долетял от Солун, извършва бомбардировка над града, като след преследване и въздушен бой е принуден да кацне от край Курило. Повече за събитието намираме в разказа на Тома Чилов, публикуван през 1940 г.


Из "Въздушни боеве" от Тома Чилов (1940 г.)


ВЪЗДУШЕН БОЙ НАД СОФИЯ

Хубав, ясен септемврийски ден. Небето бeше чисто. Слънцето, огряваше върховете на Витоша, а топлите му лъчи бяха съживили столичани. Всички бързаха, и движението из улиците беше оживено: животът кипеше, при все че беше война.

— Аллло! Аллло! . . . Аллоо! . . . Свържете ни по-бърже с летише Божурище! . . . със София! . . . предавайте! . . . французки самолет лети към София!

Този тревожен вик се разнесе по телефона от летището Белица на 30 септемврий 1916 година, когато над него, на 3000 м. височина мина французкият самолет.

Идващ от Солун, той отиваше към София със задача да я бомбардира.

Каква ли смелост имаха тези неприятелски летци. Да минат нашите позиции, да прилетят над нашите летища, за да посетят София? И при това с какъв самолет? — С тежък двуместен, система „Фарман", при наличността на наши и германски „Фокери“ и „Роланди“.

Тази им смелост не граничеше ли с безумие? Жребие ли им се беше паднало, по заповед, или на своя глава бяxa предприели тази военна авантюра?

Ако останат живи, то ще бъде чудо!

Двама млади смелчаци: пилотът, французин-фелдфебел, и наблюдателят — сърбин, летяха към София, решени да хвърлят бомби, да рушат, дa палят. За връщане или съвсем не са мислили, или пък са предполагали, че столицата е без каквато и да е противовъздушна отбрана.

Те бяха решили на всяка цена да всеят паника в престолния град, да убият духа на мирното население, като го поставят в постоянен страх от подобни чести нападения. Ако беше тръгнала към София цяла неприятелска ескадра бомбардировачи, охранявани от леки, не би било рисковано, но да тръгне тежък двуместен, който няма бърза и мощна машина и съвсем сам, неохраняван от лек апарат, бе много смело и рисковано. Това беше самолетът система „Фарман“, който нямаше голяма скорост. Тъкмо за това техният подвиг е голям и наподобява моряци, решили с малка лодка да преплуват океан. На всичко отгоре поручикът, като сьрбин, обичаше да си попийва, казвам го, не защого е бил пиян при тръгването, а при вземане решението. Този чудак офицер, военен авиатор, беше взел това отчаяно решение, след като си бе пийнал в едно Солунско кабаре. А за него казват някои, че след първите няколко чаши, ставал необикновено буен и смел и вземел ли тогава някое решение, нищо не било в състояние да го спре и отмени.

От Солун неприятелският самолет тръгнал към 10 часа преди пладне. Летците се ориентирали с компаса и, изглежда, че не са познавали местата, а само по предварителни изчисления направени по картата, защото, вместо да се явятъ над София откъм Черни-връх, най-правата въздушна линия Солун-София, се бяха отклонили от него, което нещо ще видим в последствие!

В самолета носеха няколко бомби, картечница, радкотелеграфен ключ и карта.

Тези приятели, като че съвсем бяха забравили, че близо до фронта има наши летища и ако бъдат забелязани, биха били свалени или изгорени като факли във въздуха. Но, за тяхно щастие македонското небе този ден беше покрито с гъсти черни облаци, а до софийското поле, както всека есен, обикновено беше покрито с гъста мъгла, която не се беше вдигала от два дена.

— Аллло! Аллло! Аллооо! ... — продължаваше да крещи по телефона поручикът-летец, който пръв, въпреки височината, позна по бръмченето, че това е французки самолет, но последният се бе доста отдалечил, а тогава леки апарати в летището нямаше, за да го догонят.

— Да не се шегувате? — питаше един капитан, който случайно бе влязъл във връзка по телефона с поручика и без да дочака потвърждение, тъй като нямаше време за губене, се затича към хангара. Той беше познал по гласа поручика, знаеше, че е сериозен и че не обича да се шегува. Веднага даде нареждане на войниците, крещейки:

— Бърже! . . . Изкарайте аеропланите! . . .

В летището настъпи голяма бъркотия. Всички тичаха, всички крещяха. Тревожно заби сигналът за неприятелско нападение. Летището Божурище е разположено близо до София, западно от захарната фабрика. Тогава то се състоеше от два хангара и три барачки — жилища на летците. В хангарите, построени от дъски, имаше три „Фокера", няколко двуместни и няколко учебни. За отбраната на София имаше няколко наши и германски летци.

Вестта за пристигането на неприятелски самолет се разнесе по телефона из столицата още преди той да е пристигнал.

Изведнъж настана паника. Жени, деца и някои по-страхливи граждани започнаха да се крият из къщите, когато чуха тревожното биене на камбаните на Александър Невски. Движението из улиците за миг спря. Трамваите и автомобилите се заковаха на местата си и надаваха тревожни сигнали, а фабричните сирени зловещо и продължително свиреха.

В този тревожен час, фокерите, — предназначени за отбрана на София, огрени от слънцето светкаха и кръстосваха небесните висини, търсейки неприятеля. Моторите им бръмчаха горе из небето и шумът се сливаше с този на сирените, долу на земята.

Когато неприятелският самолет се зададе откъм северо-източната част на София, червено-боядисаната перка на „Фармана“ описваше големи огнени кръгове, които светеха от слънцето. Червено-синкавите кръгове по крилата му френски трикольорни знаци се виждаха ясно.

Противосамолетната артилерия започна да го обстрелва, и бели облачета прошариха небето и го следваха из пътя.

Първата работа на неприятелския самолет, когато беше вече над София, да хвърли бомбите. И той не закъсня да стори това. Страшни трясъци се разнесоха. Черен дим и прах се вдигна от земята. Прозорците на близките къщи се изпотрошиха. Първата бомба падна близо до Царския манеж, втората — при паметника на Цар Освободителя, а третата при „Лъвовия мост“. Първите две не взеха жертви — третата уби един беден сергиджия-продавач на любеници и пръсна стоката му. След това, неприятелският самолет побърза да продължи към север. Пилотът правеше свърхусилия да вземе височина, защото разбираше, че в неприятелска територия височината е спасението.

В годините на Първата световна война златните кубета на храма "Св. Александър Невски" са покрити с платнища. Целта е да се скрие блясъкът им, за да не служат те като ориентир за вражески аероплани.

В кипежа и бъркотията нашите фокери, които в тоя момент бяха вече доста високо на небето, забелязаха неприятелския самолет и се насочиха към него.

Германски фелдфебел Вагнер, — учителят на нашите летци в изкуството да летят с фокери — беше успял да вземе височината, на която се намираше неприятелският самолет и се насочи към него, за да го настигне.

В това време поручик П. беше вече на същата височина с него и без да са се предварително споразумели с фелдфебела от друга страна се насочи да преследва неканения гост на столицата.

Капитанът, който беше говорил по телефона с летище Белица, беше излетял с двуместен самолет, но нямаше още нужната височина и беше останал малко назад. Във въздуха също имаше и няколко учебни апарати.

Страшен шум от бучение на мотори се разнесе из въздуха над София.

Когато противосамолетната артилерия престана да праща огън по небето, две светкавици се извиха всред небето и образуваха две зигзагообразни ивици близо до неприятелския самолет. Това бяха фокерите които от различни страни, като хищници, се спущаха върху му.

Когато фокерите бяха вече доста близо до „Фармана“, нашите летци изведнъж откриха стрелба и го отминаха, като че искаха да му пресекът пътя и да го накарат да се върне обратно, тъй като по всичко личеше, че той няма намерение да се връща към Солунъ, а цели да прелети България и по най-късия път да отиде в Румъния.

Започна страшно гонене из въздуха. Имаше моменти, когато се чуваше само тракането на картечниците, а не можеше да се различи и да се види, кой от двата фокера атакува, защото атакуваха ту отпред, ту отстрани, ту отдолу, ту откъм опашката — почти от всички страни едновременно. Точно какво ставаше горе в небесата не можеше ясно да се види от земята.

По едно време фокерът на фелдфебела настигне „Фармана“ и от близко разстояние го обсипа с картечен огън, като не му даде време да се опомни и не го изпусна нито за момент. „Фарманът“ се видя в чудо и търсеше спасение, правейки зигзаци.

Поручикът, на свой ред, се спусна срещу неприятелския апарат и го обсипа с картечен огън. Попаднал под кръстосания огън на двата фокера, неприятелският самолет усили бягството. Куршумите дупчеха крилете му. Той продължаваше да бяга, но все още стреляше с картечница.

Това бясно гонене из въздуха трая около 15—20 минути.

„Фарманът“ летеше на север, но . . . моторът спря . . , картечницата престана да работи. . . Той едва се крепеше във въздуха. Пилотът с големи усилия се мъчеше да продължава бягството си, но не успя. Скоро неприятелският самолет започна да пада. Той направи няколко бързи кръгове надолу, след това — с бавни кръгове той падаше все по-низко и по-низко.

Нашите фокери, като схванаха безизходното положение на неприятелския самолет, прекратиха стрелбата, за да не убият летците и само се виеха над него. Те вървяха по петите му, убедени, че самолетът е вече обезвреден, и че летците скоро ще бъдат пленници.

След няколко минути, като бледна сянка, преди малко могъщата птица, мина ниско над Искъра и без да може да се задържи на слабите и изтощени крила, използувайки въздушното течение, направи няколко боязливи скокове, и кацна до Курило. Това беше победеният неприятелски самолет.

По крилата си той имаше много дупки от попаденията на кръстосания огън на нашите фокери. Червената му перка беше надупчена, а магнитите и картечницата — повредени.

На времето перката, картечницата и мотора на сваления неприятелски самолет бяха изложени на показ пред столичани.

Хиляди очи тържествуваха от тази победа. А днес тия останки са изложени във Военния музей в София и под тях личи надписа:

„Неприятелският „Фарман“ дошъл на 30. X. 1916 година да бомбардира София — свален при Курило от поручик М. Първанов и германския фелдфебел 3. Вагнер“.

Родната авиация записа още една победа във въздуха.

Славата за този подвиг на българските орли бързо се разнесе из цяла България.

— Те няма да пропуснат чужд самолет! — казваха радостно всички.

И наистина, до края на войната, неприятелски самолети не посмяха да посетят София.

16.09.2023 г.

София преди 30 години и днес (спомени на Екатерина Каравелова)

 

Из вестник "Пряпорец", бр.19 от 13 април 1910 г.


София преди 30 години и днес 

(Сказка, държана от г-жа Е. Каравелова в дружество "Майка")

Да можеше да се пробуди някой софиянец, заспал вечен сън преди 25-30 години, дълго време щеше да си трие очите, додето се опомни, че се намира в своята старичка, някогашна, дрипава, мръсничка София, додето разпознае между новите заселници своите по-млади останали живи роднини. Недоумението на такъв възкръснал щеше да расте от час на час, ако стореше труд да се поразходи всред днешна София и се повгледа в новите лица.

Своя своих не познаша.

Старият турски град, седалището на беглербейовците, докато добие изгледа на днешната столица на независимото царство, е претърпял големи промени. Само 4 цифри са достатъчни, за да покажат нагледно неговия бърз растеж.

През 1880 г. застроената площад на София е обемала 2750 декара и според преброяванието на 31.XII.80 г. в нея са се числили 20 856 жители; оттогава застроеното пространство се е увеличило на 8960 декара и населението е достигнало до 95 000 жители. Градът разрасна и се простря в разни посоки. Дето днес е съвсем новият гиздав квартал край широкия булевард Фердинанд с английската легация, през 85-86 година още се зеленееха бостаните на дяда Мелетия, софийския владика. Там софиянци ходеха на вечерен хлад за зеленчук и пресни любеници. Тук до Народното събрание, отдето се почва друг нов квартал все с модерни хубави къщи и спретнати градини, се простираха турски гробища по цялото пространство между цариградското и орханийското шосета. При полагане основите на първите сгради се натъкваха на недоразложени трупове. На място старата Ломска улица, крива, тясна, през която почти всеки чужденец трябваше да влезе в София и да получи първите си доста неприятни впечатления за българската столица, днес се шири улицата „Мария Луиза“, все с високи сгради от двете страни, и стопаните, обитателите им често не знаят какви стари, разкривени къщурки стояха на мястото на техните.

Част от новооформената градска градина, фотографирана през 1886 г.
Горе вдясно се подава оградата на новия княжески дворец, вляво от нея се различават наченките на площад "Александър I"

В центра на града, до самата градска градина, вечерно време столичани се наслаждаваха на оглушителен жабешки концерт. Тая част на градината, дето днес е построено казиното, по онова време бе мегдан, мястото на тогавашните тържествени молебствия; няколко тополи като надгробни мавзолеи се извишаваха към края, дето е издигната къщата на покойния Д. Марков с магазина на Цветков отдолу; на нейно място тогава стърчеше едно вехто двуетажно здание, в което се помещаваше Министерството на правосъдието; турска чешма шуртеше в стените на самата сграда; в каменното корито пред нея идеха на водопой не само едър добитък, но и гъските от всички съседни дворове, дори отвъд мегдана.

Съдбините народни се решаваха в дървената сграда на Народното събрание - което отсетне изгоря - приблизително на мястото на гимнастическия салон при I Девическа гимназия. Княз Александър имаше за жилище тъй наречения малък дворец, къщата на генерал Паренсов, без двуетажната пристройка на днешното Министерство на вътрешните работи, докато се ремонтира старият турски конак. В едно от подземията му Левски си е разбил главата, преди да го откарат полумъртъв на бесило. С разнесените пари за вечни поправки на тоя конак можеше да се направи съвършено нов великолепен дворец. В случая бе забравена народната поговорка: „вехто кърпи, хаби конци“. Софийските улици, криви, тесни, с провалени калдъръми се осветляват божем с газ: тук-там стърчеше по един разкривен фенер, хвърляйки мъжделива светлина току край него, а помежду и навред цареше зловещ мрак. Между днешния градски съвет и къщата на Орошакова, на чиито места стояха прихлупените ниски къщици на покойните К. Стоилов и Т. Георгиев, след дъжд се образуваше непроходима река, тъй че да се иде на сегашния площад Славейков - тогава Кафене-баши, трябваше да има човек венецианска гондола или просто да обиколи през 3-4 улици.

Разходката до Подуене за събора в петък през великденската седмица се смяташе за излет вън от града. Новият квартал с Военното училище ни съедини със селото. Борисовата градина преди 25 години се простираше от реката едвам до павилиона на градината и тогава нямаше де да застане човек под сянка. От Орлов и Лъвов мост нямаше и помен. По онова време София опасваше мъртво и голо поле с тръни и бодили. Зелен оазис бе само Курубаглар. Руският паметник по пътя за Княжево също бе вън от чертата на града; днес той влиза вътре, и къщи и къщурки се простират покрай шосето до самото Княжево - предишно Бальиефенди. Курубаглар, Юч-бунар, Конювица, всички днешни окръжни и не окръжни булеварди и маса нови улици са застроени все в по-ново време. Само исполинска Витоша неизменно издига величаво чело над София и неизменно мени загадъчен образ: ту виолетови, ту черни сенки като призраци на изчезнали великани, пълзят по нейните широки гърди; ту кървави, ту розови зори руменеят по тях. И всякога прекрасна, тя навява покой и ведрини на смутения от злободневни тревоги дух. Новото време, като по-естетично, и нея разхубави: голи сипеи се облякоха с къдрави шубръчки, на място се запази гора, като хубавата борова горичка над Княжево. До неотколе разходка до Княжево бе достъпна само за добрите пешаци и за по-заможните хора; да отидеш дотам и да се върнеш струваше от 8-12 лева нагоре, според времето и престояването; сега отиване и връщане с трамвай I класа струва 60 стотинки. 

Изглед по протежение на улица "Дякон Игнатий" в посока Двореца от пресечката с улица "Гурко", 1885 г. Къщата на Каравелови се вижда вдясно.

До неотколе София бе изолирана от външния и от своя свят. Съобщенията със северна и южна България ставаха с кола; напр. да идеш от София за Русе, трябваше да се возиш два деня с кола до Лом и оттам с парахода до Русе. Някои е удоволствие си спомнят за хубавите местности от Фердинанд - старото Кутловица - до Петрохан, за пренощуването в Клисура, дето пътниците гощаваха с пъстърва и малиново вино. Също пътуването от тук до Пловдив траеше два деня с кола. Днес София е свързана с мрежа железници в разни посоки и дето се губеха дни, днес се отива за десетина часа и по-малко.

Къщите и вътрешната им наредба също претърпяха големи промени към по-добро. През 80-те години големи помещения, с отделни стаи за гостна, трапезария, кабинет, отделни спални за връстните членове на семейството, бяха достъпни само за честити единици. Напр. товарищ министра на финансиите, пресимпатичният г. Роге, който живееше в скромната къщица на Стоилова, имаше на разположение три малки стаи; а той бе женен и имаше две деца. Двете стаички им служеха за спални, едната за гостна, и за трапезария, и за кабинет, и за всекидневна; а кога канеха гости на обяд, трапеза се слагаше на пруста. Всичката им мобилировка за гостната и пруста се състоеше от 3 маси и 12 стола и миндер покрай едната стена в гостната стая. Днес едно еснафско момиче, преди да встъпи в брак, ламти да има салон с меки мобили, пиано, трапезария, е буфетите му, специалните маси, столове, сервизи, такъми и пр., неща, за които в наше време младите домакинства можеха само да мечтаят. Изтънчени станахме и в облеклото. На бал, на концерти, в театър, като се напременим, можем се прода за родени в свила да ходим. Мъжете знаят колко им струва тоя наш салтанат и каяфет. Те имат думата за това.

Подобрението на жилищата, храната, облеклото благотворно се е отразило на по-младите поколения, физически те са по-хубави от поколението, към което аз принадлежа. Ние се наслаждаваме на благата на новото време: електрическо осветление, водопроводи, канализация, трамваи, всевъзможни достъпни за мнозинство забавления - Народен театър, Модерен театър, биограф, опера и пр. От скоро в София има и автомобили, що профучават със светкавична бързина, като хали, всред облаци прах.

Истина, през тоя тридесетгодишен период ние сме направили неимоверен напредък и успех в много отношения; надминали сме някои наши съседи, които са заживели свободно с половин век по-рано от нас, придобили сме люстро, здраве му речи. Но дали вътрешният ни мир, душевното ни съдържание върви на равна нога с него?