14.12.2010 г.

Старософиянци


В рубриката днес представяме още една от интересните личности на някогашна София - капитан Стоян Величков. Информацията ни предостави неговият правнук Александър Величков. Ето какво ни разказа той за своя дядо:

Изпращам ви нещо, което може би ще ви е интересно. Спомени за Стара София, написани от прадядо ми - капитан Стоян Величков, роден на 19.12.1871 г. Участник в Македоно-одринското опълчение, военен, завършил в Петербург инжинерна химия. След това рационализатор, фабрикант, индустриалец. Изобретател на първата в света авиобомба, използвана в атаката на Одринската крепост. Наричан "Българският Нобел". Занимавал се е с благотворителност. След 9.9.1944 г. е национализирано цялото му имущество. Сега имотите и земите му се откраднаха от различни мафиоти.





Спомени от Стара София за преди 1871 год.

Стоян Величков

Годините минават, старото старее и се постепено руши, настъпват години, когато се желае да се знае нещо за миналото, което ще може да се знае ако има някаде да се прочетат записани спомени от съвременици живяли през епохата за която желаем да знаем нещо.

Тук стар Софиянец, живял около 7 години преди освободителната епоха, дава една скица в която са означени тогавашните пазарища, а имено:

1.) Говежди пазар
2.) Солни пазар
3.) Житни пазар
4.) Еврейската каварсана и мръсната им и миризлива улица
5.) Златарски пазар
6.) Еврейския пазар
7.) Чари чаршията
8.) Баня баши и др.



Трябва тук да отбележим и живота в стара София, който е бил основан на еснафлъка в вид на: Майсторство, Калфажилък и Чираклък.

По главните еснафи бяха: Терзиството; Обущарството; Мутафчилъка; Златарството(куюмджии); Железарството; Казанжиство; Калпакчилък и Фесчилък; Фурнажилък и пр. Имало е и търговия наречена еснафска (Продажба на произведеното от еснафа).

Тук трябва да отбележим интересния факт, че и през тая стара епоха е имало Изобретатели и Рационализатори, с това се усъвършенствували занаятията и самата работа (производството). Тук мога да посоча само на изобретенията, които са ползвали нашия мутафчиски и въжарски занаят, а именно: изобретения "Въжарник" за осукване на въжета, "тройяци" и "четвъртаци" и после "Плетени хамове" за вършидбата.

Няма да сгрешим ако кажем няколко думи за живота на трите трудови отрасли, а именно на майсторите, калфите и чираците. Обикновено те всички живееха в домът и работилницата на Майсторското семейство, като се хранеха от общата майсторска кухня. Децата на майстора помагаха на майката (майсторицата) готвачка. Те на обед носеха храната в работилницата, като носача на храна обедваше и той с калфите и чираците. Ако калфите и чираците бяха от София, то те се хранеха и спеха в дома на родителите си. Това ставаше при специално спазаряване.

Работното време се почваше от съмване и продължаваше до стъмване. Осветление на работилницата се правеше при извънредни случаи, когато поръчките са много и срочни. Осветяването ставаше с Борина, газови ламби и лоени свещи. В тия случаи се работеше тъй наречената Шеверекия (извънредни часове).

Всеки занаят се учи 6 години. 3 години Чирак и три години Калфа. Чирака в края на 3 год. извършва пробна работа за да получи повишение в калфа, а калфата получава майсторство в края на 6 год. и то чрез ред пробни работи, които се одобряват от еснафа.

Това е старата София.


Оригиналният ръкопис на спомените.


Фотографии на Стоян Величков (с бялата брада), също предоставени от неговия правнук:








Заседания на българските индустриалци





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...