Списание "Нива", бр. 37, 1930 г.
П. М. Матеев
Потърсих в Одрин у фотографа Михаилиди някои снимки от старини в града и попаднах на снимки, взети в София и Търново преди освобождението. Една от тия снимки е дадената тук. В тая снимка виждаме турския конак, днес царския дворец. Всеки ще забележи, че стилът на днешния дворец, с изключение източното и западното крила, прибавени през князуването на княз Фердинанда, е досущ предишния на конака. Балконът е копие от стария. Покривът е само модернизиран.
Лично помня представата в тая снимка във всичките й подробности. Ще си спомнят, които са чели дневникът на Иречек, отчасти обнародван във в. Мир, как той една сутрин е видял, когато работници се бяха отдали на събарянето на джамията, стърчаща в снимката, близо до конака, приспособен набърже в дворец.
От двете страни на улицата, с върби от страните, имаше зеленчукови градини. Една от тия върби е и историческа. Един ден Каравелов минавал по тая улица, разговаряйки с Бурмов, възбуден от нещо изказано от Бурмова, изхоква го, като му казва — ей на тая върба ще та обеся. Бурмов си заминал, след 2—3 часа намира Каравелова и с пръст на темето си казва му, с най-голямата негова сериозност. — Не можеш!
Малко преди избирането на княз Александра руското управление се загрижи с приготовлението жилище за княза. Турският конак се измаза, боядиса и украси до колкото бе възможно, и в него слезе новоизбраният и провъзгласен княз. Имах честта да присъствувам в салона, в който набърже събрани видни българи, го приеха. Помня, че той се особено зарадва като позна покойния Д. В. Хранов, познавал го през време на войната в главиата квартира.
Не се мина много време и набърже извършените мазилки и поправки в двореца започнаха да се развалят и рушат. Видя се необходимо тоя дворец да се преустрои. Назначи се за тая цел комисия, която реши дворецът да се построи отново. Водима, преди всичко, от икономията, реши да запази главните основи и връх тях да построи новия дворец, и му се даде вънкашния вид досущ онзи на стария конак, запазвайки и стила на балкона. Докато се строеше дворецът, князът обитаваше къщата на генерал Паренсов, от когото я бе откупил, и тя се нарече малкия дворец. Напуснат от княза, тоя се зае от Министерството на вътрешните работи, което го заема и до днес.
Първата обществена градска градина се уреди в частта надясно от улицата в снимката, в която стърчаха няколко дървета вишни. От това начало тя се разшири на няколко пъти до днешното й състояние. Южната част, гдето е казиното, незаето още от градината, се назначи за съдебна палата и дори се построиха основите й. Тия основи се заринаха и градината се разшири и връх тях е хотел България. А Военното министерство беше заето от малки турско-цигански къщурки. Мястото беше низко и мъчно проходимо в мокро време от кал. Вада течеше, идяща от към Бояна, минаваше през мястото на дивизионната и Александровската болница, минаваше през горната част на площад Славейков, дето беше "Кафене баши" с върби пред него.
Тая вада, блатиста, минаваше през гдето днес е издигнат великолепния Народен театър, и опера, и излизаше на Цар Освободител при определеното място за въздигане паметник на митрополит Климент Охридски. Тук военния клуб използва водата и уреди първата в България пързалка с кънки. В онова време крайното здание по Цариградското шосе, днес Булевард Цар Освободител, беше турската болница — няколко сгради, на по един етаж, една зад друга — която се преобърна за помещение на Военното училище. От там нататък стърчаха гробни камъни на турски гробища, из които и по-нататък стада овци свободно пасоха. Никакво живо дърво не съществуваше, гдето днес се шири хубавият Борисов парк, с изключение на върбите покрай Цариградското шосе.
Днешното Княжево се наричаше Бали ефенди, гдето имаше теке с хубава солидна джамия и гробът мавзолей на Бали ефенди, светец. „Бали ефенди“ беше любимата разходка на княз Александър и по това се измени името му на Княжево.
Има имена, които продължават да носят име, дадено от особен белег на тях и след като такъв е отдавна изчезнал и заместен от друг много по-забележителен. Такъв е случаят с Лъвския мост, познат и до днес най-добре под името Шарен мост. Предишният турски мост беше нашарен от двете страни с ивици от бели и червени бои, от там Шарен мост. Бронзовите лъвове, които красят днешния мост, са репродукция от известните художествени лъвове, красящи лувърската градина в Париж.
Целта ми бе да дам няколко данни за представената тук снимка, увлякох се, обаче, и продължих с някои данни, спомени за положението на ранната българска столица, които вярвам не са без интерес за читателите.
Вижте също:
Спомени за предосвобожденска София (Хр. Златарев)
Спомени от София при освобождението (Йордан Венедиков)
Прежната София и нейните обитатели (Асен Белковски)
София някога и сега (Георги Белчев)
Спомени за стара София (Крум Димитров)
Спомени от Стара София за преди 1871 год. (Стоян Величков)