25.12.2022 г.

Как и къде посрещнаха столичани Новата 1939 година


Из столичната преса

Посрещането на новата година внесе голямо оживление в столицата. През деня широките улици и булеварди се изпълваха с хора, които бързаха да си накупят необходимите неща за вкъщи и подаръци за децата, които отколе очакват свършека на дългата и овехтяла година и нетърпеливо тупкат сърцата им, за да зърнат Новата година, която идва от далечен път и носи на младата, жилава и пъргава снага пълни торби с много радости и щастие за всяко човешко създание.

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН 

на старата година бе извънредно оживен. Пазарът от дълго време не е имал така многобройна клиентела. Магазините за детски играчки бяха препълнени. Сладкарници, бижутерии, до късно вечер не можаха да освободят персонала си, поради големия наплив на купувачи.

Нощта настъпва. Улиците са пълни с хора, които отиват по гости, салони, ресторанти, за да срещат щастливата Нова година.

Навсякъде смях, музика. Тържеството обаче бе във Военния клуб. Стара традиция.

Още от 10 ч. парадният вход на клуба бе украсен с шпалир от гвардейци.

ЗАЛАТА Е ДЕКОРИРАНА 

със зеленина и знамена. Тържественост и респект лъхат от всеки ъгьл на големия салон. Върху естрадата е заел място царският симфоничен оркестър начело с диригента г. Сашо Попов и концерт-майстора Васко Стефанов. Цялата естрада е обляна със светлина. Очертават се ясно вензелите на членовете на Царското семейство, а под тях неосветени още цифрите на новата 1939 година.

Към 10 и пол. часа салонът започва да се изпълва от поканените г. г. офицери. Всички са с парадни униформи при декорации. Трябва да се признае, че дамите бяха направили всичко, за да украсят изящните си фигури за най-големия български бал. Тоалети, бижута, коафюри, всичко говореше за тънкия естетичен вкус така естествен за софийските дами. 

Пристигат едни след други останалите поканени.

Представени са всички съсловия. Започват да пристигат дипломатите. Един след друг пристигат висшите чиновници на нашето външно министерство.

Идват и членовете на дипломатическото тяло. Пристигат г-жа и г. Рендел английски пълномощен м-р, маркиз Таламо — италиански пълн. м-р, Макса м-р на Чехословакия, г-н Беркер — турски пълн. м-р, г-н Калкиа Галкин, г. Белен — френски шарже дефер, г. Шуица и др.

Идат г. г. министрите, начело с м-р председателя заедно с г-жа и г-ца Кьосеиванови.

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ПРИСТИГА 

Часът е 12 без 10 минути. Централната пътека е свободна. Пристига Негово Величество Царят, в генералска униформа. С него е Нейно Величество Царицата.

След Техни Величества пристигат Т. Царски Височества Княз Кирил в генералска униформа и Нейно Величество Княгиня Евдокия. Техни Величества достигат предназначените за тях кресла и се ръкуват с министрите, дипломатите, бившите министри и с познатите си.

Светлината изгасва.

Часът е 12.

ОТВЪН СЕ ЧУВАТ ТОПОВНИ ИЗСТРЕЛИ.

В салона се възцарява мълчание.

Негово Величество Царят ще поднесе своето новогодишно приветствие.

Царят говори.

Последните му думи биват изпратени с „Шуми Марица“, а след това Химна на Царя.

Мощно и продължително ура кънти из целия салон.

Царят е трогнат. Той желае да благодари. Мълчание:

Боже, Царю на Царете, дай на доблестния български народ светли бъднини. Ура!

Ново мощно ура прокънтява из салона.

Всички министри и дипломати държат в ръцете си чаши. Негово Величество Царят слиза. Чука се и поздравлява всички с

ЧЕСТИТА НОВАТА ГОДИНА.

След това той се ръкува с г. г. министрите, дипломатите, генералитета, познатите си.

Царят е следван от Царицата, Князът и Княгинята и свитите им.

КЪМ 12 И ПОЛОВИНА

Техни Величества напуснаха салона на Военния клуб, изпратени от домакина ген. Лукаш, и офицерите.

В 1 часа започнаха танците. В салона се образуват серкъли - най-интересен от всички е тоя на нашите и чужди журналисти.

Балът е открит.

В ЗАЛА БЪЛГАРИЯ

Посрещнаха нова година кооператорите. В 12 часа председателят на националния съюз на българската кооперация г. Хр. Ганев, поздрави присъствуващите с новата година и направи кратьк преглед на стопанската и политическа 1938 година като заключи, че за нея няма защо да се съжалява. Подходяща програма изпълниха артисти от Народния — Г. Белев, Карова и Камбуров.

Веселието продължи до сутринта. 



В КИНО БАЛКАН И ФОАЙЕТАТА

отпразднуваха посрещането на новата година много софиянци. Дамската публика преобладаваше. След филма бяха изпълнени специални нумера от циркови артисти. Разиграна бе лотария и пр.

И тук веселието продължи до разсъмване.

В БАТЕМБЕРГ

В Славянска беседа, във всички софийски ресторанти организирано и неорганизирано софиянци посрещнаха новата година във веселие, танци и игри при чаша червено вино, което допринася за осмислянето на този ден, от който всички очакват щастие, пари, здраве и всичко, което се мярка в мечтите на хората — млади и стари, големи и малки — хора, все недоволни от днешния ден и крепени от надеждата, че утрешният ден ще бъде по-добър, по-светъл, по-лъчезарен.

НОВА ГОДИНА У ПОЩЕНЦИ

Висшият персонал при Дирекцията на пощите посрещна новата година в библиотеката при Дирекцията.

Поддиректорът г. Ив. Кацаров поздрави присъствуващите от името на г. м-р Аврамов и гл. директор г. Янков. Към 1 часа гл. директор г-н Янков лично се е явил и поздравил празнуващите, а към 3 и пол. часа и м-р Аврамов, които в своето приветствие е пожелал да се положат повече грижи и старания за преуспяването на службите и постигане максимум резултати.

ЖЕЛЕЗНИЧАРИТЕ.

Всички началствующи лица бяха събрани към 11 часа, семейно в салоните на железничарския дом. С новата година ги поздрави поддиректорът г. Сгурев.

В 12 и половина часа лично директорът на Б. Д. Ж. г. Колчев, половин час по-късно и г. м-р Аврамов поднесоха поздрави и пожелания.

ПРИВЕТСТВИЯ НА 23 ЕЗИКА

В 12 часа 20 минути Радио София препредаде на 23 езика честитки за Новата година, придружени със звън на камбани от най-големите катедрални църкви.

Българското благопожелание се придружаваше със звъна от камбаните на Ал. Невски и беше трето по ред.

В ДОМА НА ИЗКУСТВАТА.

Столичните журналисти със семействата си посрещнаха Н. Г. в Дома на изкуствата и печата при голямо веселие и задушевност. Точно в 12 ч. г. Г. Белев поздрави гостите с Новата година и отправи сърдечни пожелания към столичните журналисти. Той говори от името на настоятелството и председателя на д-вото г. Юр. Мачмаров, който по това време беше във Военния клуб. И към 1 часа сл. полунощ се яви в клуба, заедно с директора на печата г. Серафимов с госпожите си, гдето останаха до късно след полунощ и взеха участие във веселието. Играха се народни хора и танци до зори.

ПО ДОМОВЕТЕ

Столичните граждани, които по „уважителни“ причини не можаха да бъдат нито във Военния клуб, нито другаде, където през онази нощ в светлина, музика и с искрящо вино в кристални чаши се посрещна Новата година, бяха събрани в домовете си — там където е по-широчко по десетина, двадесет души и пред радиото или грамофона дочакаха първия ден на Новата година. Унесени в разкази и спомени за по-добри и по-щастливи години, подсладени с тъжни напеви на стари песнн те изпратиха старата година с вяра в новата.

А други, много други, за които радостта е в извоювания с тежък труд залък, прекараха в безмълвие, без шум, свити под парцаливи черги.

Но и те проникнаха с право от пълна надежда за по-големи придобивки за себе си и за поколенията, които ги следват като безкрайна върволица.



НОВОГОДИШНОТО ПОЖЕЛАНИЕ НА Н. В. ЦАРЯ

Миналата нощ Негово Величество Царят по радиото от Военния клуб произнесе следното новогодишно приветствие до българския народ:

— Честитя на всички ви Новата 1939 год. и ви я желая щастлива и благополучна!

Да пожелаем от все сърце тя да бъде за България година на спокойствие, на мирно творчество и всестранен напредък. Нека Всевишният закриля винаги българския народ, който, единен и сплотен, с непрестанни и благородни усилия да твори своето благоденствие и своите по-честити бъднини.

Да живее България, да живее нашата храбра войска, да живее доблестния български народ! Ура!

След изпълване на химна, Негово Величество каза:

„Боже, Царю на Царете, дай на доблестния български народ светли бъднини! Ура!“



Вижте също:




18.12.2022 г.

Спомени за някогашна София (Тодор Влайков)


Из списание "Сердика", книга 1-2, 1943 г.


ПРЕЖИВЯНОТО

Тодор Г. Влайков


Тодор Влайков и кметът на София инж. Иван Иванов


— Ето я, провидя се вече и София! — и бае Алекса ми сочи с пръст нейде напред. Вглеждам се. Ниско под Витоша се белее нещо. — Та това е София, а? — и тръпки от радост ме побиват.

Бутам със зенгиите коня да заприпка, та по-скоро да я стигнем. Че уж е близко тя, вижда се вече по-ясно, ала все се не стига, — сякаш бяга пред нас. По едно време току се изгубва. И село никакво се изпречва отпреде ни. Подуяне. Пристигаме до него.

Изведнъж пред очите ни лъсва голям град. Много, много къщи и бели джамии между тях. Нещо светло, нещо тържествено изпълва душата ми... Ето я най-после, пред мене е вече тя, тая София, за която толкова копнеех...

Пристигаме най-после до самия град. При влизането в него, малко отстрани, край напуснати турски гробища, купчина дялани камъни. Тук бил обесен апостол Левски, та щели да му правят паметник, обяснява бае Алекса. От другата страна широк ров, пълен с мътна вода, над който се издига голям насип. Хендека му казвали на тоя ров. Такъв хендек обикалял целия град. Зад хендека са разхърляни прихлупени къщурки, между които шътреят полуголи и боси циганчета. Циганска махала ще да е това.

Вървим из широка, неравна и прашна улица. Погледът ми се спира по-нататък върху голяма старинна сграда, полусрутена в единия край, с много дебели тухлени зидове и със заоблен покрив, обрасъл отгоре с трева и храсталак. Св. София било това.

Наблизо до нея широко е пръснато никакво пожарище, стърчат опушени стени. Тук-таме дотляват дебели диреци. Из пожарището се мяркат войници. Едни ровят нещо из камънака, други пренасят обгорени дървета. — Какво ли ще да е това? — Били са тук, — пояснява бае Алекса —големи войнишки казарми. Преди няколко деня пожар ги обхванал и цели изгорели. Сега войниците разчистват пожарището.

Навлизаме и в самия град. От двете страни на пътя ниски бели къщи. Дюкяни между тях. Стърчат сам-там и запустели джамии. Спущаме се из тясна крива уличка. Много дюкянчета от двете й страни. Чаршия някаква. Завиваме надолу и излизаме на една по-широка улица пак с дюкяни. И това чаршия. Между дюкяните се издигат високи сгради, някои с извити покриви и нашарени стени, други с широки кьошки и с издадени навън стрехи. Ханове са туй. Из улицата, по дюкяните и пред хановете много хора. Сред това голямо движение аз вървя като замаян.

Отбиваме се и през широко отворена порта влизаме в последния, малко прихлупен хан. Из двора голям калабалък — коли, коне, хора. Разтоварваме нещата си. Ханджийският слуга ни посочва да ги внесем в една ниска стаичка с два сламеника на пода.

Влизаме после с бае Алекса в широко ханско помещение, дето е към пътя. То е нещо като механа, па и като гостилница. Вътре много хора: едни стоят около тезгяха, дето е ханджията, други пият по масите, трети ядат. Пъргав ханджийски слуга, възнисичък, с шопски дрехи, препасан с ръждива престилка, бърже разнася едно-друго.

Около една маса, гледам, седнали са две нашенски момчета, ученици в гимназията от миналата година — Гьорги Ганчов и Дончо Николов. Зарадвах им се много. Отиваме с бае Алекса при тях. И първата ни дума е, дали наистина днеска е последният срок за подаване прошения за стипендия в министерството. — Не, утре бил, — казва Дончо. — Утре ли ? — Утре. Знае го това добре, че едно момче ходило да пита. Успокояваме се. До утре има време. И бае Алекса излиза да си гледа своята работа, а пък аз сядам при нашенците. Дончо, с когото дотогава не бях близък, се оказа много приказлив и много услужлив. С готовност ми разправя той за всичко, що го питам. А след пладне ми предлага да ме разведе из София.

Излизаме от хана. Вглеждам се в дюкяните наоколо. Все самарджийници. — Самарджийската чаршия, — казва ми Дончо. Минуваме през тясна и извита уличка, полутъмна, че отгоре е с покрив. Отстрани пак дюкянчета, повечето бояджийски. Това пък е покритата бояджийска чаршия. Навлизаме в широка и дълга улица и тя с дюкяни от двете страни. Всички манифактурни. Голямата чаршия било туй. Правят ми впечатление самите дюкянджии: все с дълги джубета и повечето с червеникави коси и бради. Приказват малко провлачено, някак напевно. Евреи. Имало ги много в София. Цялата чаршия била еврейска.

Възкачваме се из малка уличка нагоре.

— Ще видиш сега княжеския палат. — Излизаме на неголям мегдан. — Ето го. — Дълга двукатна сграда, наскоро измазана със светлопепелява боя. Много прозорци, всички с пердета. По средата вход. Пред входа двама войници с пушки. — Та тук живее князът, а? — Тука. Неговият дворец е това. — И изглеждам го тоя дворец с учудване, а в същото време и с някакво страхопочитание.

Срещу княжеския палат градина. — Градската градина — с много дървета, с много цветя и с хубави пътеки. Минуваме през градината. Под долния й изход широк площад, не твърде чист, с гьолища тук-там. По средата му един топ, а пред него войник. — Защо седи тоя войник с тоя топ тука? — За да гръмне с топа точно когато стане 12 часа по обяд, — обяснява ми Дончо.

Пресичаме площада и тръгваме към запад. И тук редица малки дюкянчета. До тях се издига голямо бяло здание. — Това е Министерството на просвещението. — Тук ще донеса прошението си нали? Тука. — Ако бях го взел със себе си, щях още сега да го дам. — Нищо. И утре може. — Озъртам се наоколо и разгледвам мястото да го запомня добре.

Завежда ме Дончо да видя и Свети Крал — голяма черква с три високи кубета. Показва ми в дъното на черковния двор синкавобоядисана сграда с много прозорци. Прилича на училище. Гимназията било това. Заглеждам се с любопитство. Не ми прави особено впечатление — обикновено, възстаро здание на два ката. Нашето училище в село къде, къде е по-хубаво. И с някакво разочарование: — Та това ли е гимназията? — Това. Тук се помещавала тя през изтеклата година. Сега щяла да е нейде другаде. — Къде? — И той не знае.

Навлизаме в тесни, криви и нечисти улички, постлани с калдъръм. От двете страни високи, стари къщи, надвесени към пътя, стрехите на които почти се допират една до друга. Пред вратниците са насядали много жени с навити около забрадките коси и с жълтици по тях. Приказват шумно на неразбран език. Еврейки. Че еврейската махала е тук. Вървим из тия тесни и мрачни улички, които много криволичат и някакъв страх ме съвзема.

Излизаме в друга чаршия. Всички дюкяни са с бакалски стоки и с разни плодове — грозде, круши, ябълки. И в тия дюкяни все евреи. Шум, вик, глъчка. И много хора из чаршията.

Минуваме сега през някакъвъ широк двор, обграден с високи стени и с дюкяни наоколо. Викало се това Безистенът. Минуваме и през друг двор, обграден със стари тухлени зидове, с шадраван по средата и с кафенета наоколо, пълни с хора. И туй е било безистен, старият безистен му казвали. Оттук през тясна уличка със златарски дюкяни от двете страни — златарската чаршия — излизаме на познатата ми вече улица със самарджийските дюкяни, дето е нашият хан.

 Връщам се изморен с нови впечатления и като замаян.





6.12.2022 г.

Карта на София от 1926 г.


Продължаваме с попълването на колекцията от карти на някогашна София, публикувани на нашата страница. 

Днес представяме изданието "План и пътеводител на столицата София", отпечатано преди почти столетие. То съдържа карта на София и малка книжка със списък на улиците, кратък справочник с адреси и няколко любопитни реклами.


Съставител на плана е Ер. Момчилов, началник на V полицейски участък при Столичното полицейско комендантство, а издател - Ив. Дилберов. Книжката и картата са с датировка 1926 г. 

Предната корица на изданието

План на столицата София от 1926 г.


Вижте също: