5.01.2016 г.

Първият новогодишен бал в София (1879 г.)



Материал от илюстрования седмичен вестник "АБВ", бр. 92


На новогодишен бал в двореца преди 60 години

Един от неколцината живи наши първи офицери след Освобождението е г. Стоян Филипов, запасен полковник. От 120 души от първия випуск на Военното училище, той е между останалите десетина души. Макар и в доста напреднала възраст г. Филипов все още работи, а през свободното време пише свои спомени от далечното минало. Помолихме го да ни разкаже някоя новогодишна преживелица и той с готовност се отзова на молбата ни.

В август 1878 г. бях дребно селянче с цървули и потури, а в май 1879 година — Ваше благородие, започна г. Филипов. Аз ли бях или не бях? Не, не бях аз! Но отгде се взех? От небето не бях паднал, обаче, ходех по земята, но не бях на земята, не бях и на небето, а нещо по-високо от небето. Главата ми бе зашеметена, равновесието изгубено, но не си спомнях. Тогава усещах че миналото ме здраво държи, че то е верига. която с някакво сечиво намери да се строши, та да се освободи. Да можеше да стане чудо, та всичко минало да се изтрие, заличи.

И така външно бях позлатен, но вътрешно си останах окован с робски традиции. От тях не можех да се освободя, защото бяха наследени от деди и прадеди — от 12 поколения по възходяща линия.

Руски офицери бяха поставени пред нас като учители, наставници и възпитатели. Те бяха участници в Освободителната война, затова всички техни желания и заповеди изпълнявахме с най-голямо усърдие. Руските офицери желаеха да бъдем като тях, и какво не ни правеха, за да ни сближат и привлекат към себе си! Но в тяхно присътствие нещо ни стягаше гърлото, та не се докосвахме до сложените пред нас вкусно приготвени ястия. От стеснение се обливахме в пот.

...

Във втората половина на м. декемврий 1879 г. всички офицери в София получиха покана за първия бал в двореца и за посрещане нова година.

И аз лично получих такава покана. Прочетох няколко пъти поканата и я поставих на такова видно място, че който влезе в стаята ми, да разбере кой съм аз, че лично от двореца съм получил покана.

Поканените дами на първия бал в двореца се разтичаха по магазините и шивачи; не искаха да отстъпят назад и поканените мъже, особено офицерите, защото знаеха, че младият княз много бе придирчив към облеклото на офицерите.

— Дрехите на подпоручика трябва да бъдат не ушити, а изляни. Така искам — каза командирът.

На другия ден дрехите бяха готови. Облякох ги и се представих на командира, Той ги намери изляни на мене, похвали Брюдентала и му наброи 50 рубли,

Тъкмо в 8 часа се изкачвахме по широката стълба на двора. Никога не съм чувствувал толкова силно да тупти сърцето ми, колкото при първото ми влизане в двореца. То бе от крайна възбуда. Защото в казармата ни учеха, че Бог е на небето, а Царят на земята. От Бога да се боим, а Царя да почитаме и да му бъдем послушни. Ето защо, очаквах да видя вътре в двореца нещо необикновено, свръхчовешко, неестествено.

Широк салон, осветен от много свещи, до стената наредени столове. Пристигат дами, посрещнати от княжески адютанти, които им подават ръка и отвеждат в особена стая. Така и в селата ставаше: жените отделно от мъжете. Какво бе моето очудване, когато дамите захванаха да се смесват с мъжете. И в какъв вид! С полуразголени гърди и с проточени на един метър памук от роклите им, които се влачеха по пода.

Где се намирам аз? Но това е Содом и Гомор!...

В живота си не бях виждал в обществото мъж да прегърне жена, макар и своя, защото се смяташе неприлично, неморално, греховно?

Като засвири музиката, мъже се насочиха към жени, прегърнаха ги и се завъртяха с тях по салона. Помислих, че всеки мъж прави това със своя жена. Какво бе моето учудване, когато видях, че всеки от танцуващите, като се повърти с една жена, оставя я, прегърне друга, повърти се с нея, залови трета.

Музиката престана да свири. Мъже и жени започнаха да се нареждат по двама едни срещу други. Отново засвири музиката, Двойките прегърнати ту се въртяха, ту се приближаваха, ту се отдалечаваха. Сетне захванаха мъжете да сменяват жените...

— Грешно е дори да се гледа на трампосване жени — каза софийският общински съветник Трайкович, облечен в потури, и въздъхна.

С нетърпение очаквахме да удари часа 12, за да видим царско посрещане на Нова година — нещо необикновено, особено. Никой не се яви да ни суровака. На нас се предложи да суровакаме княза, завърши се с пиене шампанско, викане ура, и всевъзможни хубяви пожелания.

Видяното в двореца много ме смути, разочарова. Като планинско чедо, много бил съм закоравял в разбиране, което не съм в състояние да изменя. Да, жената преди всичко трябва да бъде човек, а сетне жена. Но зашо жената — човек се показа полуразголена на чужди мъже?


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...