Днес представяме пета част на специалния брой на популярното илюстровано списание "Нива" от 1932 г., посветен изцяло на българската столица София. Списанието прави преглед на историята на града през различни периоди, описва настоящето й и хвърля поглед към бъдещето. Ще публикуваме всички материали в няколко поредни публикации, като спазваме тяхната поредност и ги разделим по хронологичен принцип. Вижте също първа, втора, трета и четвърта част.
София след 50 или 100 години
Градът София, на бъдещето, се простира вече до полите на Витоша до Панчерево и отделни квартали до Курило. Селата се унищожиха и се включиха в големия метропол. който брои вече близо милион жители.
Главната и най-хубава част, обаче, се разви по Лозенските възвишения до Драгалевци, Симеоново и Бояна. Широки алейни улици, хубави булеварди и площади, добре наредени къщи в най-разнообразни стилове. Не липсват и разкошни паркове. А покрай полите на Витоша стърчат чудесни резиденции, истински палати затънали в китни градини. Тук там по хребетите на Витоша се издигат разкошни хотели, санаториуми, хижи — един истински алпийски изглед от Швейцарски град.
От Драгалевци до Курило се спуща електрическа подземна железница. Също от Панчарево до Княжево, която стига до Владая — най-пленителното предградие на София, което се отличава със своите увеселителни места и заведения.
Старият град на днешна София е останал истински ориенталски. Тесни улици с високи здания; без алеи и градини, една търговска част от която по-богатите жители бягат за живеене в крайните планински квартали. В тази част, обаче, се намират музеите, банките, работилниците, фабриките и големите търговски улици, наподобяващи със своите пасажи цариградските безистени.
Нещо, което улеснява най-вече съобщенията на София това са вече аеропланните аеродруми между Драгалевци и Курило, между Панчарево и Банки, между Владая и Бухово. Също е уредена въздушна линия от София до Чам Кория.
Казармите на града са в гънките на планините, главно във Владая, Панчарево и Курило. Покрай Искъра се разстилат хубави футболни и тенисни игрища с къпални и плажове.
Издигнати с аероплан над София, градът се разстила внушително под вас със своите насечени къщи и големи градини.
Двадесет хиляди автомобили, които сноват по улиците биват спирани от полицейски постове върху кули с най-модерна светлинна сигнализация.
Онова, което най-много привлича чужденците в София, това са неговите прочути бани из околността, обкръжени с луксозни хотели. А финикюлерът до върха на Витоша е любимата разходка на всички, които искат да надникнат над огромния и величествен град.
София — сърдцето на Балканите
Славата на София неочаквано разрастна. В големия общински дом, истинска палата на града, построена на платото в Лозенец, там, където е Водната кула, има една обширна зала за гости чужденци. В нея има информационно бюро, поща, радио, музейна част за града, художествена галерия от изгледи за развитието на столицата. Наблизо се намира аеродрум и безжична станция.
Специалните служби на София са разширени и всяка длъжност се заема с конкурси, познания, добре известна дейност. Съветите са премахнати, защото изборът на ръководните лица става от кмета на града, който пък бива назначен от правителството.
Интересна е функцията на града. Всичко е в идеален ред. Няма улични блъсканици, няма мърсотия, прах и кал. Всички улици са павирани с най-различни материали, добити по синтетичен начин. Във време на продължителна суша няколко аероплани подгонват облаци, довеждат ги над града и предизвикват валеж по новите способи. Това става през нощта и на утрото градът е окъпан, чист, а във въздуха се носи миризмата на лек парфюм, пръснат чрез различни помпи на града от така наречените „розови кладенци“ — специалитет за нашата столица.
Тъкмо сега, може да се каже за софийските улици: мляко да капне, може да се оближе от тротуара. Но за чистотата съществува служба по последните методи на науката. А красотата, на улиците се дължи на растителността. Има улици на тополите, на брезите, на акациите, на бряста, липите, явора, а не както по-рано — някъде смесени, полуизсечени, разредени, изкривени. Има дори така наречения „тунел на гроздето“ който се състои от продължен асмалък по цяла една улица. По булевардите има пейки, реките са покрити и над тях са построени павилиони за търговски цели или около тях са пазарите.
Домовете са потънали с цветя. Веранди, прозорци, балкони, входове — всичко е замислено и изпълнено с голям художествен усет. Известни улици изглеждат като добри оранжерии.
Нека да споменем и за възпитанието на гражданите. Всички са проникнати от чувството на ред, чистота и естетика. В София са строени много квартални безплатни бани, съществуват специални трапезарии за служебните лица по изпълнение на някои градски, бързи и неотложни функции.
Епидемиите в града са почти неизвестни. На четирите краища на града съществуват крематориуми за изгаряне труповете на умрелите. Паметта на големите заслужили хора е изразена пак с паметници, в така наречения „Парк на безсмъртието“, в който ваятелите са развили своето изкуство на гранита, мрамора и бронза.
Но столицата на бъдещето може да бъде представена и в други краски. Остава на предвидливите с по-богата фантазия да я очертаят. Тук аз посочих само онова, което по отделно съществува в някои градове по света.
А след 100 години... Кой знае? Може би плод на земни катастрофи, София да бъде пепелище. А може би да станат страшни войни, които да го сметат от сегашния му вид и да го изместят на нова почва. Но ние благопожелаваме на нашата столица дълговечност и постоянно развитие.
Пилигрим