Днес представяме трета част на специалния брой на популярното илюстровано списание "Нива" от 1932 г., посветен изцяло на българската столица София. Списанието прави преглед на историята на града през различни периоди, описва настоящето й и хвърля поглед към бъдещето. Ще публикуваме всички материали в няколко поредни публикации, като спазваме тяхната поредност и ги разделим по хронологичен принцип. Вижте също първа, втора, четвърта и пета част.
Руското окупационно управление в България
Съгласно статия седма на Сан-Стефанския договор „Устройството и управлението на България и наблюдението за тяхното прилагане трябваше да бъдат представени на императорския руски комисар докато населението избере свободно княза на България.
Когато княз Владимир Черкаски въвеждаше гражданското управление в България в качеството си на комисар, предполагаше, че ще продължи вътрешното устройство на България, но неговата неочаквана смърт в самия ден на подписване на мира в Сан-Стефано, на 19 февруарий 1878 г., попречи за окончателното решение, което заедно с това бе усложнено с предложеното за съединяване в едно гражданската власт в България с властта над войските, които трябваше да влязат в руския окупационен отряд.
Императорът Александър II избра за тази длъжност княз Александра Михайловича Дондукова — Корсакова, който бе назначен на 16 април 1878 г. за императорски руски комисар в България.
Княз Дондуков—Корсаков пристигна в Пловдив — тогава административен център на новото българско княжество — на 20 май с. г. и прие длъжността от генерал Анучкин, помощник на княз Черкаски, който след смъртта на последния завеждаше временно делата на гражданското управление на България.
След Берлинския договор княз Дондуков напустна Пловдив, предаде длъжността генерал-губернатор на Източна Румелия на командира на 9-и армейски корпусъ — генерал лейтенант Аркадий Димитриевич Столипин и на 9 октомврий 1878 г. пристигна в София.
В помощ на императорския руски комисар се намираха началниците на отделите. Началник на дипломатическата канцелария бе генерал Михаил Алексеевич Домонтович, а началници на другите отдели бяха следните лица: генерал-майор Петър Аполонович Гресер — вътрешните работи, Константин Андреевич — Бух — финансите, Сергей Иванович Лукиянов — правосъдието, Марин Стефанов Дринов — народната просвета и изповеданията, Тухолка — митниците, генерал-майор Василий Григориевич Золотарев — земската войска.
След изработването на конституцията, избирането на княз Александър Батемберг и съставянето на 5 юлий 1879 г. на първото българско конституционно министерство от Тодор Бурмов, руското окупационно управление се свърши и всички началници на отдели и руският комисар напуснаха България и заминаха за Русия.
Велико Димов
Жилището на генерал Гресер, на площад "Позитано" в 1879 год. От ляво на дясно седнали са: Княз Александър Михаилович Дондуков-Корсаков, императорски руски комисар в България, г-жа генерал Гресер, Вл. Роге, Сергий Ив. Лукиянов, Конст. Андреевич Бух, и ген. майор Петър Аполонович Гресер (с детето си)—всички началници на отдели на разните министерства.
ПЪРВИТЕ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ НА СОФИЯ
Градските общински съвети в Дунавския вилает са били учредени през 1865 г. на основание едно решение на Вилаетския „Идаре-меджилиси“. За целта се написали две наставления, които валията изпратил на Високата порта за утвърждение. Наставленията били утвърдени, след което било предписано на 7-те каймакамлъци да пристъпят към уреждането на градските съвети.
Софийският меджилис се е състоял от един председател, един муавинин и от шест членове (аази). За членове през 1865 г. били избрани: Панчо Петрин Андонов (коджа-башия) (1); Поп Мато (2); Димитър Ножаров (3); Димитър Манов (4); Веселин Груев, учител (5) и Хаджи поп Ангелков (6).
СТАРИ ПАМЕТНИЦИ В СОФИЯ
По проф. Б. Филов
Най-старите и ценни в архитектурно и историческо значение черкви са: Св. Георги и Св. София.
Св. Георги, по разкопки през 1915 г. предприети от народния музей, е била първоначално римска баня, построена през втория или най-късно в началото на III в. сл. Хр. Развалините на банята са били обърнати в църква не по-рано от V в.
Най-старото известие за църквата Св. Георги датира от 1469 г., когато тя, според разказа на Владислава Граматика, за пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски от Търново в Рила, е била софийска митрополитска църква. Наскоро след това, а именно в началото на XVI век, тя е била обърната в турска джамия под името Гюл-джами. След освобождението сградата престанала да служи за джамия и била съвършено напустната. По-късно, след смъртта на княз Александра I, тя била поправена и в нея се пазело тялото на покойния княз до пренасянето му в построения за него мавзолей.
Най-ценното в тая черква са фреските. Запазени са два пласта фрески, които се отличават значително както по стил, така и по колорит.
Църквата „Св. Георги" (според акварела на И. Обербауер от 1906 год.)
Като архитектурен паметник много по-голям интерес представя църквата Св. София. Произходът на архитектурната й форма трябва да се търси вън от Византия, а именно в Мала Азия, дето е била и създадена най-напред кръстовидната куполна базилика. От друга страна църквата Св. София показва и някои твърде характерни аналогии с така наречената романска архитектура в западна Европа. Тъкмо в това се заключава и нейното голямо значение за историята на архитектурата, тъй като тя принадлежи към ония постройки, които се явяват като преходни форми между старо-християнската архитектура на Ориента и романската архитектура на западна Европа.
Най-първо църквата е отбелязана в IV век в малка църквица, чийто под е бил постлан с красиво изработена цветна мозайка, запазена много добре и до днес. Тази църквица е била разрушена, както изглежда, през време на нашествията на вестготите между 376 и 332 г. Върху нейните развалини, в началото на V век, е била издигната друга по-голяма църква, която е имала също така мозаичен под, значителни остатъци от който бяха намерени през време на разкопките. Обаче и тази църква не е съществувала дълго време: тя е била разрушена вероятно при превземането на София от хуните в 447 г., когато целият град е бил изгорен и опустошен. Сегашната сграда е била издигната, както изглежда, в началото на VI-и век, върху развалините на двете по-стари църкви. Превръщана в джамия (1386 г.), в склад, изоставяна, пострадала от земетресения, днес тя е реставрирана напълно и се явява най-ценния паметник на България.
Също и църквата Св, Седмочисленици, бившата Черна-джамия, заслужава да се спомене като една от по-интересните сгради на София. Тази джамия, според надписа, който е бил вграден над вратата, е била построена в 1528 година, във времето на султан Сюлейман I, и то по инициативата и с иждивението на великия везир Мехмед паша, Тавил Ибни Абдул Муаедин, бошняк по произхождение. Джамията има само един огромен купол, който почива непосредствено върху стените и покрива почти цялото пространство на сградата. В конструктивно отношение той е твърде интересен с това, че преходът от четвъртитата форма на сградата към кръглата основа на купола се извършва не посредством пандативи, както намираме това във византийската архитектура, но посредством така наречените тромпи, съгласно традициите на ориенталско-персийската архитектура. След освобождението Черната джамия е служила първоначално за склад и за затвор. По-късно, по инициативата на Петко Каравелов, тя е била приспособена за църква, като е била преправена във византийски стил и е била осветена на 27 юлий 1903 год.
Най-значителната постройка от турската епоха, запазена в София до днешно време, е така наречената Бююк-джамия, в която се помещават сега сбирките на Народния археологически музей. Тази джамия, според запазения в музея надпис, е била построена още в 1474 г. и принадлежи следователно към най-старите турски сгради в София.