15.12.2015 г.

София в миналото, настоящето и бъдещето (1932 г.), част 4


Днес представяме четвърта част на специалния брой на популярното илюстровано списание "Нива" от 1932 г., посветен изцяло на българската столица София. Списанието прави преглед на историята на града през различни периоди, описва настоящето й и хвърля поглед към бъдещето. Ще публикуваме всички материали в няколко поредни публикации, като спазваме тяхната поредност и ги разделим по хронологичен принцип. Вижте също първавтора, трета и пета част.


ДНЕШНА СОФИЯ В ДАННИ И ЦИФРИ


Населението на София

Преди освобождението, според турските официални книжа, град София имал 3,106 къщи, от които 1369 турски и 1737 християнски и еврейски. Според църковните списъци българите броили 1022 къщи и 1150 семейства.

София веднага след освобождението е имала, според книгите на общината пpез февруарий 1878 г. 11,694 жители, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 757 цигани; имало е всичко 2 училща и 7 църкви, 30 джамии и текета; 10 хана, 120 дукяна, 62 механи, 19 фурни и 3306 къщи.

Първото официално преброяване на населението стана в София на 31 декемврий 1880 г. и следват периодически другите до днес.

1880 г. — 20,501 жители 
1887 г. — 17,916 мъже и 13,012 жени 
1892 г. — 27,804 мъже и 18,789 жени
1900 г. — 38,190 мъже и 29,599 жени
1905 г. — 45,832 мъже и 36,789 жени
1910 г. — 55,635 мъже и 47,177 жени
1926 г. — 81,308 мъже и 72,722 жени
1932 г. — около 300,000 жители.

София яде дневно около 120,000 кгр. хляб и изпива около 150,000 литри вода.

Пространство

През 1887 г. София е заемала една площ от 2.49 кв. килом. с 5637 застроени парцели и едно население от 30,428 през 1907 год. — след двадесет години — площта се увеличава на 6.64 кв. клм., парцелите на 9,382 и население на 86,687 д., през 1927 г. площта е 28 кв. клм. при около 20,000 застроени парцели и около 220,000 души население.

София е уникум по заемане голямо пространство в сравнение със своето население, ето защо е тъй лошо благоустроена.

Домът на Инженеро-архитектите в София.

Градините

София беше градински парк с дворни градини, които постепенно чезнат при засилване на строежите. Той обаче, можеше да си има своите градински квартали по подобие на много западни градове, като не се допуща навсякъде строежа на кооперативни жилища, които главно убиват градините.

Днес София разполага с: Борисовата, Градската градини, ония при Народното събрание, при Военния клуб, при църквата Св. Седмочисленици, при Майчин дом, при църквата „Св. Никола“, градините на площадите „Солун“, „Св. Неделя“, „Бански“, „Славейков“, "Ал. Невски“, градината „Бъкстон“ при Руския паметник и при Клементиновата болница. Новоуреждащи се: на пл. „Възраждане“, на пл. „Трапезица“ и др.


Лилии в езерото „Златните рибки" на Борисовата градина сега разширено и уредено. 

В тишината на столицата. Един кът от градината „Докторския паметник".

Храмове в София

В София има 28 православни храмове и параклиси. Те са: 1) Свети Александър Невски; 2) Свети Цар Борис (в Синодната палата); 3) Св. Ив. Рилски (при Духовната семинария); 4) Св. Седмочисленици (при Военното на Н. В. училище); 5) Големи Св. Никола; 6) Св. Петка; 7) Св. Апостол Петър (при централния затвор); 8) Покров на Пресвета Богородица (при приюта „Всех скорбящих радост“); 9) Успение на Пресвета Богородица (при гробищата) и 10) Св. Великомжченик Георги (бившата Гюл джамия). Тези 10 храма са без енории.

Следват: 11) Св. Неделя; 12) Св. Спас; 13) Св. Св. Кирил и Методий; Свети Седмочисленици (бившата Черна джамия); 14) Св. Параскева; 15) Св. София; 17) Свети Великомъченик Георги; 18) Св. Богородица; 19) Св. Великомъченик Димитри; 20) Св. Николай Софийски; 21) Свети Апостоли Петър и Павел; 22) Възкресение Христово; 23) Св. Апостол Андрей; 24) Св. Тройца и 25) Света Параскева. Всичките тези 15 храмове са енорийски.

Освен изброените 25 храма и параклиси в София има още 3 храма при легациите: 1) руска (Св. Николай); 2) ромънска (Св. Тройца) и 3) гръцка (Св. Великомъченик Георги).

София има инославни християни: 2000 души католици, 200 души унияти, армено-григориянци около 2500, протестанти близо 900 члена, теософи 800, адвентисти 30, дъновисти около 200, петдесетници само 2 семейства.

Друговерци: около 20,000 евреи, около 30 души турци, цигани-мохамедани около 3000.

Евреите имат 4 синагоги: 1) Централна; 2) Ючбунарска; 3) Дйортбунарска и 4) Шевет Ахим на ул. Бачо Киро.

Турците имат от многобройните си някога джамии (150), днес само три: 1) Бююк джамия (сегашният Народен археологически музей), която е една от най-големите джамии в София; 2) Коджа-Мехмед паша джамия, наричана от българите Черна джамия, сега християнския храм Св. Седмочисленици и 3) Баня-баши джамия (срещу халите), единственият турски молитвен дом в София.

Руската черква.

Джамията до банята с изглед на черквата "Св. Неделя".

Осветление

Първият протокол на Софийската община е бил от 13 февруарий 1878 г. за изземване ограбените фенери от гражданите през време на анархията. София започнала с мрак и полека се осветлявала с турски газови фенери.

София светна с електрическа светлина на 1 ноемврий 1900 г. Днес тя свети със своите 10,800 електрически лампи.

Електрическата енергия се доставя от „Електрическото дружество за София и България“, което е концесионно. То разполага с 2 централи: една в Панчерево хидро-електрическа, с 3600 к. с. и една в Курило термо-електрическа, с около 17,000 к. с. Дружеството използува и двете общински централи: в Бояна (2000 к. с.) и в Симеоново (1000 к. с.).

Дружеството „Орион“ доставя вече електрическа енергия в околностите на София: Красно-село, Княжево, Владая и пр.

Общинска техническа работилница, където се изработват много уреди, разни коли и предмети необходими по подържане чистотата, благоустройството и хигиената на столицата. Работят 300 души. Имат ресторант, баня и градина.

Трамваи

На 1 януарий 1901 г. е бил пустнат първият градски трамвай, а на 1 април с. г. първият трамвай за Княжево.

При откриване трамвайната мрежа е имало обща дължина 21 клм., днес имаме 61 клм. траамвайни линии.

При откриване трамваите е имало само 25 коли (мотриси). Днес подвижният парк се състои от 157 мотриси и ремаркета.

Днес имаме 10 трамвайни линии. През евтините времена един билет коствувал 10 ст., а за учащите — 5 ст. Днес 3 лева, с разни намаления чрез купони, карти и пр.

Статистика за произшествията по трамваите е започната от 1928 г. насам. През тая година на 1 милион пътници се падат 0.53 убити и ранени. На 1 милион клм. изминат път се падат: 27 дерайлирания, 5 сблъсквания и 13.8 скъсване на жива жица.

Последното нововъведение по трамваите са новите чакални, направа на прегради и градинки между линиите. 

Какво се прави за чистотата в София

Общината разполага с 170 двуколки (гальоти), 10 двуконни коли, 4 вагонни коли, 9 автомобилни коли — всички за изхвърляне на смет; 2 конни метачки, 2 автомобилни такива; 72 улични фараша за смет с 242 кофи за тях; 215 кошчета за хартии, окачени по стълбове и 31 барабана за миене на улицата,

Дневно се изхвърля от София с гальоти 267,000 кгр. смет, с автомобилните събирачки до 40,000 кгр. смет, с камиона и ремаркето около 8200 кгр. смет или общо дневно — 317,000 кгр. смет.

Около 80,000 кгр. смет се затрупва ежедневно в София и ако върви все така — ще се образува с векове една Витоша над нея.

Паважите

Общата квадратура на паважа на Столицата възлиза на 3,914,000 кв. м. от която квадратура до септемврий 1931 г. е павирано всичко 472,263 кв. м. т. е. едва 1/8 част от цялата квадратура. Разбира се, че когато едва 1/8 част от улиците са павирани, а 7/8 не павирани, калта и мръсотията на последните ще замърсяват и павираните улици.

От 1923, до 1930 г. включително, т. е. за един период от 8 години е извършено павиране на улици на обща квадратура 213,286 метра. Значи, годишно се извършвало средно по 26,600 кв. метра.

Ако се работи и в бъдеще със същия темп, докато се павират останалите непавирани улици с обща квадратура 3,441,764 м., ще е необходим един период от 130 години. 

Рилският водопровод

Стойността на целия рилски водопровод възлиза на 740 милиона лева.

Почти една трета от трасето на водопровода Бистрица—Рила преминава с тунели през масивите на Рила, Плана и Витоша. Тяхното число е 20.

Дължината на целия водопровод с двата му клона е кръгло 82 клм.

Завършен напълно, водопроводът заедно с язовирите в Бели Искър и Планщица ще осигурява за София около 2 куб. м. вода в секунда, при една мощност на централата Мала Църква средно 3—5000 к. с., а централа Симеоново — около 10,000 к. сили.

Рилската вода, по мнение на специална комисия, не е гушава.

Част от строящия се Рилски водопровод.

Столичната пожарна команда

Един Захарчук, двама негови помощници, 140 пожарникари, машини, помпи, стълби, въжета, дисциплина, опитност и кураж — ето от какво се състои пожарната команда на София, която предотвратява пожарите, спасява стотици хора и милиони левове в стока и материали.

Известно е, че от момента на съобщението, до тръгването на командата, пожарната се явява в помощ за 7—15 секунди, плюс времето за пробег от командата до пожара.

До центъра на града командата пристига за 1 м. и 30 секунди, до 1.50 м. — и до крайнините на града от 3—4 минути, от момента на съобщението.

Движението на София

В града то е най-голямо по улиците Цар-Освободител, Търговска, Мария-Луиза, Булевард Дондуков, Клементина и Пиротска.

В София дневно се превозват по трамваите около 35% граждани.

От гара София излизат годишно с влакове около един милион пътници и влизат малко повече.

Дневно умират около десетина души, а се раждат по 12—15 души.

Селски коли, коне, катъри и магарета — млекарски, прииждат и си отиват всекидневно, но най-голям е приливът в пазарния петъчен ден.

Автомобилите от година на година се увеличават. Столицата днес разполага от 2000 до 3000 таксита, частни автомобили и камиони, по непроверени сведения.

Столицата има и своите съобщителни слухови нерви. Сиреч, тя разполага с 6500 прави телефони и 2200 допълнителни, Около 75 телефонни връзки обслужват нашите провинциални градове и чужбина.

Благотворителни институти

Институт за глухонеми деца, отворен на 15 април 1898 г. с около 60 деца и 6 лектори.

Институт за слепи деца осиован в началото на 1905—1906 г., с около 75 деца и 10 лектори, от които 2 майстори.

Софийски детски ясли с около 500 деца,

Дом на човещина.

Приют за стари и недъгави хора при Подгумерския монастир „Св. Димитър“.

Столичен общински приют с около 60 деца.

Дом на престарели заслужили жени.

Девет детски здравни съвещателни станции, от които едно за бременни майки и деца с душевни и умствени дефекти.

Софийски читалища днес

Народната библиотека (открита в 1879 г.); „Славянска беседа“ —1880 г.; „Ив. Денкоглу“ — 1897 г.; „Алеко Константинов“ в Подуене; „Ив. Вазов“ — 1912; „Хр. Ботев“ — 1919, „Карнеги“ — 1920; „Гоце Делчев“ -1921; „Мисъл“ — 1922; „Г. С. Раковски“— 1924; „Св. Кирил и Методий“ — 1924; „X. Н. Бялик“ — 1925; „Г. С. Раковски“ — 1925; „П. X. Берон“ —1926; „Средец“ — 1926; „Д-р П. X. Берон“ — 1927; „Тодор Александров“ — 1927; „Д-р П. X. Берон“ — 1927 и „П. Славейков“ — 1927 г.

Всичко 18 читалища.

Гробищата

Столичните гробища при с, Орландовци заемат пространство от 700 декари с 120 парцели. Там има специални участъци за: самоубийци, некръстени, мъртвородени, руснаци, авиатори и от две години насам в гробищата се урежда и продължава уредбата на Военен парк-гробище, на загиналите войскови чинове през войните и погребани в Софийските градски гробища.

От откриването на гробищата до сега лежат костите на близо 100,000 души. Ежедневно се посещават от повече от 5000—6000 души; в петъчни, съботни и неделни дни 7000— 8000, а на задушници над 50,000 души.

Какво впечатление е направила София на един английски писател

Макар и още неизвестен у нас, г. Ратмел Уйлсън е един от най-популярните млади писатели в Англия. Той е пропътувал цяла Европа, една голяма част от Африка и Близкия Изток. На път от Цариград за Лондон, миналата пролет, той прекара Томина неделя в София, и в току що излязлата от печат негова книга, The Wandering Gentile’s Log Book, под заглавие „Днешна София“; той пише следното за нашата столица:

„Преди войните, за София се говореше като град, където се cрещат изток и запад. Сега, обаче, този град се е така изменил, че Ангора, ако смята да се модернизира, трябва да взима пример от него, а Цариград е изостанал много наззад. С други думи, аз считам София като град, в който запад казва „сбогом на изток". Едничкото нещо, останало от бившето турско владичество, са турските керемиди на някои стари къщурки.

Градът ми много хареса, макар че престоях в него само един ден. Неговият външен изглед на благоденствие, готовността с която населението услужва на чужденеца, националните костюми, хубавите здания и покритите със сняг близки планини, чудесната сливовица, начинът на готвене, бирата, знамената на легационните автомобили, хотел „Юнион Палас“, всичко това пленява.

Посетих и красивото селце Бояна, сгушено в полите на Витоша. Тук тоже се намира една стара черквица, в двора на която е погребана втората съпруга на бившия Цар Фердинанд. Целият двор е покрит с цъфнали полски теменужки, които изпускат благоуханна миризма. Сегашният български цар е син от първата съпруга на Цар Фердинанда. Той е много популярен, обича да се движи инкогнито между населението, децата му казват „чичо Борис!“

Кооперативно жилище — Архитект Веселин Яковов.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...