Из "Вестник на вестниците", януари 1938 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.
Изглежда, че Новата година не носи нищо ново за репортера: все същите сергии, все същите сурвачки за нов късмет, все същите реклами за новогодишни вина, танци и забави. До ушите ми достигат познатите натрапчиви викове на продавачите, които не будят никакво любопитство. Ето, един младеж е налапал върха на една фуния и гърми над цялата "Мария Луиза":
— Тук е новото! Тук е новото!
Надничам към неговата количка: вехти детски играчки, някои дори счупени. Но с какъв интерес са опулили очи в тях тези дрипави дечурлига, за които те са винаги нови.
Прислушвам се в разговорите на хората, мъча се да открия в тях нещо оригинално, но не намирам н и щ о, което бих могъл да прибавя към своя миналогодишен репортаж за Новата година. Haй-после, отчаян, решавам да потърся в аналите на миналото новото за своя новогодишен репортаж...
Отивам в Нар. библиотека и поисквам няколко годишнини от стари соф. вестници и списания. Почвам усърдно да се ровя в тях. Ето в. "Свобода", 1895 година. Разгръщам го нетърпеливо, търся някой репортаж или какво да е описание за посрещането на новата 1896 година в София, но не намирам н и т о р е д. С а м о в една статия старата година се описва с най-черни краски, защото през време на нея е управлявала противна партия. Търся тоже някое съобщение за забави, вечеринки, радост. Нищо друго освен едно партизанско злоезичие, което съска от всички колони. Ако човек не спре погледа си върху някои постни реклами, в които по случай на Новата година се говори за н а т у р а л н и вина по 30, 25, 20 стотинки, би останал с впечатлението, че тогава софиянци не са празнували Новата година. Неволно съпоставям тези пожълтели страници, от които иде лъх на сухост, с излезлите през деня софийски ежедневници, пълни с репортажи, снимки, фейлетони, весели страници, детски страници, стихове и рисунки, посветени иа Новата година
Но ето, най-после, намирам едно съобщение за Новата година в отдела "Разни" и почвам да го чета с любопитство.
На Нова година г. Стоилов, като влизал в църквата "Св. Крал", "още от стълбата почнал да се кланя и да се кръсти с усърдието на някой фанатик руски мужик. Пустата библия на Начовича, много силен ефект произвела върху Стоилова и той вече изглеждал достатъчно подготвен, за да се прати на осветяване в някой отдалечен манастир, дето има особени стаи с железни решетки“.
Затварям в. "Свобода" и разтварям в. "Народни права" от същата година. И тук същото партизанско злоезичие и нито дума за новата година. Разгръщам други вестници, ровя се в илюстрацията "Светлина“, в детското сп. "Зорница" — но никъде нищо за големия празник. Библиотекарката ми донася нови томове, но аз ги оставям неразтворени и се мъча да си представя сам посрещането на Нова година в някогашна София, Кални улици, мъждукащи фенери, тук-таме минувачи, които бързат да се приберат у дома си, където ще се състои роднинската вечеринка с традиционния млин. Отвреме навреме препусва файтон, отнасящ някой посръбнал от Курубаглар. Няколко кръчми в циганската махала се огласят от даарета и кючеци — там се посреща големият празник Св. Василий. В 12 часа Новата година навлиза в тихи, заспали улици. Само в една сграда, в сградата на Военния клуб, гърми музика: там се играе на полка, мазурка и кадрил.
След 12 часа там се раздават ордени, там княз и министри изказват новогодишните си приветствия.
Затварям книгите, от които лъха на мухъл, и бързам да изляза навън. София се къпе в ярка електрическа светлина. Всички улици са пьлни с шум и движение. Не търся вече новото, което идва с всяка Нова година: то е пред очите ми, то блещи и притегля властно погледа. Минавам край хола на кино "Славянска беседа", край шпалир от нови, луксозни коли, от които чувам гласа на Виена, Париж, Берлин. Афиши, пъстри, ярки афиши пеят в хор за Новата година: балове, вечеринки, детски забави, спектакли, лотарии. Минавам край новите сгради на две министерства, които ще бъдат довършени през 1938 година, и надничам през оголените дървета на градската градина към белия масив на нашата Народна банка. Гъстата навалица по "Цар Освободител" ме грабва със своето предпразнично настроение. Спирам се пред хотел "България", център на новогодишните увеселения. Тук всеки кът е ангажиран. Тук ще посрещнат дружно Новата 1938 година кооперативните служители.
Гледам грейналите прозорци на хотел "България" и мисля за творческия принос на годините, които са превърнали София в един модeрен град. Празникът на Новата година е излязъл от тесните рамки на домашния бит, за да се превърне в един интензивен колективен празник.
Петър Дачев