19.08.2020 г.

Унгарската легация в София


България и Австро-Унгария установяват дипломатически отношения още през 1879 г., веднага след освобождението на нашето отечество. Империята изгражда своето дипломатическо представителство на едно от най-хубавите места в София - булевард "Цар Освободител", между двореца и Народното събрание. 

След злополучния край на Първата световна война и обособяването на независима унгарска държава легацията на Унгария трябва да напусне тази сграда (която междувременно е окупирана от Италия като победител във войната) и да изгради самостоятелно представителство в българската столица. 

Любопитен спомен от този период ни е оставил унгарският дипломат Шандор Киш-Немешкери, публикуван през 1993 г. от Пенка Пейковска в "Известия на държавните архиви" (кн. 66):


Преместването на унгарската легация протече при необикновени обстоятелства. Когато пристигнах в София, бях неприятно изненадан, че дипломатическият представител на една от неутралните страни, упълномощен да защитава интересите ни, не можеше или не искаше да попречи на италианците да заемат и се настанят по правото на победителя в чудесната сграда на австро-унгарската легация (както стана с двореца на легацията ни в Истанбул), която по квота, тоест около една трета част от нея се падаше на нас, след като непосредствено до нея имаше собствен, макар и много по-малък дворец. 

Представителството на Австро-Унгария на булевард "Цар Освободител" в края на 19 век

Вярно, италианският дипломатически представител граф Дурини ди Монца (по-късно такъв в Будапеща) заемаше само две трети от двореца, а в останалата част се разположи чехословашката легация. Със силно чувство за справедливост Дурини разбираше моето трудно положение и отначало ми отстъпи две стаи на партера. 

Впоследствие от чехословашкия дипломатически представител Кюнзл-Ижерски, благодарение на това, че бяхме стари бойни другари, даже добри приятели, получих няколко служебни помещения, дори когато отидоха в собствена сграда, услужливо ми отстъпи заеманата от него част от сградата. Дурини отстъпи и празната конюшня на легацията, което за мене като ездач означаваше твърде много. Всичко вървеше добре, докато Дурини беше там, обаче възникнаха трудности с наследниците му; отдъхнахме си, когато правителствата ни се споразумяха Италия да заплати в брой полагащата ни се според квотата част от двореца. 

Сградата на новата унгарска легация в строеж (пресечката на бул. "Евлоги Георгиев" и ул. "6-и септември"), 20-те години

Унгарската легация в завършен вид

Тогава издействувах от столичната община да ни отпусне хубав, голям, безплатен парцел до английската легация, където после с получените от италианците пари построихме сегашния хубав дворец на легацията ни с красива градина, конюшня, гараж. По специална, но не необичайна ирония насъдбата, тъкмо дворецът ни беше готов след толкова, мъки, неприятности и работа, едва бях изкарал в него една година, и ме преместиха...

Новият унгарски пълномощен министър в София на път да връчи акредитивните си писма на Цар Борис III, около 1930 г. Дипломатът е придружаван от Павел Груев, съветник и началник на канцеларията на двореца. Фотографията е направена пред парадния вход на унгарската легация - прави впечатление несъществуващата днес богата декорация, в това число фигури в цял ръст вероятно на личности от унгарската история.


5.08.2020 г.

Трамвайно депо "Мария Луиза"


Днес имаме приятната задача да представим няколко редки и вълнуващи фотографии от зората на трамвайния транспорт в българската столица. Те са запечатали първото депо с няколко от най-ранните трамвайни коли на София и прилежащата електроцентрала.

Фотографиите могат да бъде датирана около самото начало на 20 век, вероятно съвсем скоро след пускането на трамвайното движение на 1 януари 1901 г. На първата снимка освен сградата на депото се вижда и част от подвижния състав (коли с номера 1, 12 и 19). По това време градът разполага с 25 мотриси и 21 километра железен път. 


Депото е изградено през 1900 година от белгийския концесионер на столичните трамваи. Разполагало се е на пресечката на булевард "Мария Луиза" и ул. "Клокотница", където сградата с висока историческа стойност е запазена и до днес. Дълги години (до изграждането на депо "Красно село" през 1934-5 г.) това е единственото трамвайно депо в София. Тогава то служи и като работилница за ремонт и поддръжка на подвижния състав.

Електроцентралата при трамвайното депо, фотография на Георг Волц от началото на века

Сградата на депото е част от по-голям комплекс, включващ административно здание и парна електроцентрала, изградена откъм улица "Веслец". Въпреки вече въведената в експлоатация ВЕЦ "Панчарево", желанието на белгийския концесионер било да направи трамвайната мрежа независима от капризите на река Искър. Ето защо електроцентралата при депото е трябвало самостоятелно да осигури захранването с електричество на трамвайната мрежа. Нейният масивен 40-метров комин дълги години доминира над тази част на София.

Електроцентралата при трамвайното депо, фотография на Георг Волц от началото на века

Първоначално са инсталирани два генератора от по 275 kW, достатъчни за наличните тогава мотриси. Скоро са добавени допълнителни мощности. Централата работи до 1928 г., когато машините са махнати, а на тяхно място е монтиран живачен токоизправител. Сградата все още съществува, като в нея се намира токоизправителна станция "Веслец".

Вероятно токоизправителна станция "Веслец", 30-те години

Вероятно токоизправителна станция "Веслец", 30-те години

Вероятно токоизправителна станция "Веслец", 30-те години


Повече можете да прочетете тук:

Софиянци се страхували от първите трамваи
Електроснабдяването на София (1900-1937 г.)