30.12.2014 г.

Как бе посрещната Новата 1941 година в София


Из "Вестник на вестниците", януари 1941 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.

Силата на традицията надви и властта разреши да бъде посрещана Новата година до зори. Макар и да не бяха разрешени официални балове и корпоративни срещи, всички салони на София бяха претъпкани с граждани от разни съсловия. Според ранга на салона - дали в ресторант "България" или в някоя скромна махаленска кръчма, навсякъде бе изпълнено с празнуващи хора, радващи се на една Нова година, която има добър изглед поне декоративно — наметната с чиста снежна плащаница.

Пазарният център на столицата бе оживен до късна вечер, за да предлага играчки, украшения за елхи, сурвачки и др. новогодишни специалитети. Към полунощ вече всички салони бяха претъпкaни. В центъра на внимание бе „България“, украсена изящно, с разнообразна весела програма и непрекъсваща музика. Клубовете: Софийски, дипломатическият „Юнион", "Славянска беседа" бяха приютили своите членове в по-интимна обстановка. Журналистите прекараха в своя дом, току-що отпечатили вестника, който сега държите в ръцете си.

Настъпването на 12-ия час бе оповестено от 21 топовни салюти, с които бе запълнено отмененото официално обяване на Новата година от салоните на Военния клуб.

Към 2 — 3 часа след полунощ улиците вече започнаха да се огласяват от многобройни граждани, някои променящи заведенията, други, прибиращи се.

Днес в 11 ч. пр. пл. в храма "Св. Ал. Невски" ще се отслужи благодарствен молебен.

В 1 и половина часа сл. пл. министър-председaтелят. г. Г. Кьосеиванов ще произнесе по радио София новогодишно приветствие. Подир него ще говори наместник-председателят на Светия Синод, Н. В. Пр. митрополит Неофит.


26.12.2014 г.

Новата загадка


Последната загадка за 2014! Кой ще изпрати годината подобаващо, като първи познае мястото?



22.12.2014 г.

Коледен репортаж от 1940 година


Из "Вестник на вестниците", януари 1941 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.


Столицата в навечерието на Коледа

Загърнати в зимни палта, с големи пакети в ръце, мъже и жени прекосяват оживените улици, които сега са придобили някаква празнична тържественост.

Утре е Коледа!...

Всеки бърза, суети се в навалицата, извръща се при всеки рев на такситата и на продавачите или, примамен от някоя пищно наредена витрина, преглъща пред наредените предмети и лакомства, за да се откъсне от нея с присвито сърце.

Небето висне над града, сиво и неприветно, като помътено око. По цялото протежение на "Мария Луиза" са наредени сергии, сякаш ЦИГАНСКИ ТАБОР С РАЗНОЦВЕТНИ ЧЕРГИЛА, летви и кошове с евтини плодове.

Много сърца са омекнали, много кесии са разтворени за празниците, а "стоката", изостанала от лани, тъкмо сега би намерила добър пазар. Амбулантните продавачи дерат прегракналите си гърла, подканят минувачите с "евтина и чудо стока, само за празниците", а червенокос малчуган предлага "тамян, сега пристигнал от Абисиния".

Големите кооперативни сгради ме гледат високомерно и предизвикателно. Върху изопнатите медни антени по покривите се люлеят черни птици, вечните гостенки на Градската градина. Големите червени прозорци зеят, като очите на дракон. Отвътре ПРИВЕТЛИВО СЕ УСМИХВАТ ЕЛХИ, стройни и нагиздени като булки, те крият много радости за малките къдроглавци, нетърпеливо очакващи подаръците, които сега красят елхите, а утре непременно ще са в ръцете им, защото са обречени тем.

Вървя по улиците, а рой мисли дръзко и натрапчиво жужукат в главата ми, като в кошер.

На хоризонта се изрязват високите фабрични комини, които стърчат като огромни лули на великани от приказките. Някакви високи комини, опушени от дим и сажди, говорят, че желязното време пристъпя с тежки стъпки и поглъща ПАТРИАРХАЛНАТА ТИШИНА НА СОФИЙСКИТЕ ШОПИ, дави техните гърла с бензин и дим и смущава съня им с непривичния шум на трансмисии, юзини и фабрични сирени...

Улиците гъмжат от люде. Всички са еднакви в своите помисли и грижи за утрешния ден. Всички са излезли да набавят за семействата си най-необходимото за празниците. Минуват край мен като на парад: работници в сини рубашки и огрубели длани, с обрулени от студ и вятър ланити и крака в подковани обуща. Дребни чиновници, движещи се като след тежка болест, с прозрачни бледи страни и хлътнали орбити, приведени под тежестта на житейското бреме и ИЗМАМНАТА НАДЕЖДА ЗА ОТСРОЧЕНИ ПОЛИЦИ на хлебари, бакали и въглищари. Пенсионери, с протъркани колена и безцветни връхни дрехи. Дребни физиономии, без име, без установена професия, с мънички радости под закърпената риза, с безцветна усмивка на обраслото лице и една велика скръб в очите. И най-сетне — млади момичета, с безкръвни устни, зацапани в евтино червило, които бързат нанякъде. Нарядко ще срещнете и някой безупречно избръснат, с грижливо изопнат ръб на панталона, с ръкавици и вратовръзка и нехайно перната шапка, изпод която се ветреят няколко къдри.

Къщурките тук са малки, прихлупени обиталища с четири стени и прозорци, често пъти закнижени. Освен керемидите, над тях тежат и олихвените кредити, получавани от различни места и в различни времена. Множеството от жителите тук са СОБСТВЕНИЦИ НА... ДЪЛГОВЕ, разбира се, защото и това, което имат, все още си остава на банки и лихвари.

Паважи, тротоари, канали, чешми?

— Това в окрайнините е нещо непознато, толкова непознато, колкото за центъра — жителите на Марс. Но съвсем не е така с прословутата столична кал, която просто се лепи като баница. Има и улици и домове, където гражданите драговолно са се лишили от грижите на великодушния г. Себион. На много места подир Нова година ОСВЕТЛЕНИЕТО СЕ ПОЛУЧАВА БЕЗПЛАТНО — НАПРАВО ОТ ЛУНАТА.

Ето, това е някаква болница. Санаториум за гръдоболни. Спирам край сградата и вдигам очи нагоре. Накацали като ластовички по прозорците, момичетата наблюдават живия поток минувачи. Гледам бледоликите девойки и си мисля: тия пламнали очи крият една неизразима мъка, всяка една от тях носи по една трагедия — СЪКРУШЕНИЯТ КОПНЕЖ ЗА ЖИВОТ, ЗА СЛЪНЦЕ И ЛАСКИ. Малка девойка, с бяло колие и руси къдри, се усмихва кокетно, изпраща ми въздушна целувка и се потуля зад другарката си. Бедната! Тя сега, може би, спомня прекрасните звездни вечери, преживени нявга в дружба с любимия или, може би, в копнеж по дълго жаждания рицар на своето сърце, очаква да я навести поне в сънищата, нея — ПЛЕННИЦАТА НА ЖЪЛТАТА ГОСТЕНКА.

И затуй, в това лирическо опиянение, тя е тъй безмълвна и разточителна в нежности и ласки...

Виелицата се хвърля в лицето ми като котка. Вдигам яката на балтона си и отминавам по-нататък. По улицата се носи изтърканата мелодия на позната песен. Свири шарманка. Двама клетници обхождат магазини и кафенета, мъкнат на гръб олющената шарманка, свирят и пръскат житени зърна за "плодородие и сполука", а сетне подканят за няколко дребни монети. Стоплени от напевната мелодия, минувачите тръгват по-добри, но все така мълчаливи и унесени.

КРИЗАТА И НЕМОТИЯТА СА ПРЕСУШИЛИ УСМИВКИТЕ от лицата на людете. Радостта грее само в детските сърца и се прелива в очите им.

Утре е Коледа. Коледа за невръстните граждани. Коледа за малките деца на заможните столичани, на децата в сиропиталищата и приютите. Повечето от тях утре ще получат подаръци, може би за пръв път в живота си. И ще се радват искрено и от сърце, както само децата могат.

На ъгъла се тълпят любопитни. Приближавам насъбралите се. Гражданин държи някакъв предмет, който мърда в ръцете му и писука като пиле. НОВОРОДЕНО!

То се е пръкнало на света едва преди няколко дена и се нуждае от грижи, от майчина нежност и любов. То сега плаче и протестира срещу неправдите в живота и проявената жестокост спрямо него, ТОЧНО В НАВЕЧЕРИЕТО, КОГАТО СЕ РАЖДА ВИТЛЕЕМСКИЯТ МЛАДЕНЕЦ, а людете се готвят за радост и веселие. Протестира новодошлият земен гражданин, реве безгласно, като малко котенце, и рита със слабите си крачка, като яре. Не го интересуват нито посланията на папата, нито войната. То иска твърде малко: кърма и топла майчина прегръдка.

Разказват, че покойният французки държавник Бриян е дошъл на света точно при същите обстоятелства, намерен на улицата и отгледан от добри люде. Кой знае: Може би новият гражданин е УТРЕШНИЯТ ДИКТАТОР НА БЪЛГАРИЯ или кмет на столицата?

Денят отхожда бавно. По улиците се чува проточеният глас на вехтошар, който купува стари дрехи. Дрезгавият глас прозвучава в привечерния сумрак тъжно и се удавя в бездънната бездна от мрак. Черни драперии се спускат над града и покриват къщите и улиците.

Изнурените от труд и мъка люде се приютяват в своите топли домашни огнища. Там тази вечер ги очаква малка радост. Усмихнатите очи на невръстни рожби и топлата ласка на любящо сърце.

Улица "Сердика" е бременна от похот, много мрак, коварство и кал. УЛИЦА БЕЗ СЛЪНЦЕ И БЕЗ РАДОСТ. Сборище на "горски нимфи" и "нощни пеперуди". Да не мислите — някои знатни дами или Венери с маниерите на Холивуд? Те имат много от красотите на Венера Милоска, само че са по-целомъдрени от нея. Те раздават сърцата си, продават телата си, за да живеят. У тях любовта се купува с пари.

Ах, тази ПРОЗА НА ЖИВАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ! — да носиш сърце — символ на най-възвишеното — и редом с него и някакъв стомах, който настоятелно иска своята определена доза — по два пъти на ден!...

Сега е Коледа. Празник на всички. А ето, че и на Коледа вие се пробуждате в леглото и пращате да ви купят вестник, за да узнаете новините на деня. Помисляли ли сте някога, драги читатели, за ония безименни труженци, които ви доставят ежедневно всички новини? — Това са репортерите.

РЕПОРТЕРЪТ Е ОЧИТЕ И УШИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, който е навсякъде и всичко знае. Той търси новината и я улавя, за да ви я съобщи, да я направи ваше достояние, да я научите. Вие всички го знаете и все пак той си остава безименен и непознат за публиката. Неговите най-близки са редакторът, който стои над бюрото и чака материал за вестника, и малката машинописка от прашната архива, която често пъти е най-щедрият доставчик на новини, след министрите и приближените им.

Сега е Коледа. Празник за всички. Но и на Коледа, когато вие почивате, репортерите работят. Когато вие празнувате, те трябва да научат как празнува народът, за да съобщят това на своите читатели. Мисълта на репортера е все във вестника и винаги в предстоящия брой, който утре ще бъде в ръцете ви. ЗА РЕПОРТЕРА ПРАЗНИЦИТЕ СА САМО ЧЕРВЕНИ ТОЧКИ, отбелязани в стенния календар. Позволено е да си спомним за репортера поне веднъж в годината.

Честита Коледа!

Атанас Душков


19.12.2014 г.

Новата загадка


Машината на времето отново ни пренася в някогашна София. Ви трябва да познаете къде се намираме.



17.12.2014 г.

Добрите примери: Бул. "Христо Ботев" 95


Една от любимите ни рубрики, която за съжаление рядко имаме възможност да попълним с нови публикации, е "Добрите примери". В нея представяме реставрации и обновявания, които връщат към живот и достойно съществуване перлите на някогашна София.

Днес се спираме на булевард "Христо Ботев" 95, където привършва обновяването на една от най-представителни сгради в тази част на града. Къщата е построена от Барух Мюшолам през 1912 година за доходно здание. 

Сградата през 70-те години

До неотдавна зданието се вписваше в цялостната запуснатост на района

Днес, след добре изпипаната работа, сградата грее в новите си дрехи

Детайли

 При обновяването зданието се е разминало само с една умерена надстройка

Дано тази прекрасна реставрация повлече крак и скоро видим и други обновени сгради в тази интересна, но безкрайно запусната и неприятна за пешеходците част на София.


15.12.2014 г.

Основно училище "Св. Св. Кирил и Методий"


Крикор Асланян

На ъгъла на ул. "Гурко" и бул. "Фердинанд" /сега "Васил Левски"/, точно срещу зоологическата градина, се намираше Основно училище "Св. св. Кирил и Методий".

Сградата на училището през 20-те години

“В двуетажната сграда учехме главно деца от квартала, на възраст от седем до десет години, т.е от първо до четвърто отделение”, разказва г-жа Селма Закарян, учила в това училище от 1937 до 1941 година.

“През септември 1937 година трябваше да тръгна на училище. Родителите ми ме записаха в “Дойче шуле”, немското училище. Но само след 2-3 седмици по съвет на Министъра на Просветата, г-н Цветинов, който беше приятел на баща ми, ме преместиха в училище “Св. св. Кирил и Методий", което беше близко до дома ни. Тогава ние вече живеехме в новата ни къща на ул. Славянска 16. “

“Училището беше построено в средата на огромен двор, където през междучасията играехме на гоненица, на криеница, скачахме на въже, на топка, а момчетата ритаха топка като във всички други училища в България. Нашата учителка се казваше Велина Попова. В нашият клас учеха бъдещият Главен прокурор Иван Татарчев и Христо Попов - син на професор Попов. Имах и една съученичка на име Павлина, дъщеря на известен софийски адвокат. По късно научих, че Павлина заминала за Франция и следвала в Сорбоната. Имахме и една много симпатична, русичка учителка, но за съжаление вече не си спомням името й. След завършването на четвърто отделение, продължих образованието си в Трета Прогимназия, на ъгъла на улица Граф Игнатиев и ул. 6-ти Септември.”

В средата момчето с връзката е Иван Татарчев, над него вляво, през едно момиче от учителката с бялото сако, е Селма Закарян; момичето с бялата панделка вляво е дъщерята на художника Щъркелов. Правият мъж в средата е директорът на училището

По време на една от големите бомбардировки над София основно училище "Св. св. Кирил и Методий" беше разрушено до основи. На това място по-късно беше построена сградата на БСФС.


12.12.2014 г.

Новата загадка


Отново имаме предизвикателство към вас. Ще познаете ли мястото?




10.12.2014 г.

Няколко часа в подземията на БНБ


Из "Вестник на вестниците", март 1941 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.


Няколко часа в подземията на БНБ

Ако "Банк де Франс" е пpочута със своето хранилище, което е вдълбано в една грамадна подземна скала и се смята недостигаемо за престъпния свят, днес, това смело може да се каже, хранилището на Българската народна банка далеч е по-сигурно, абсолютно недостъпно за престъпния свят, снабдено с най-усъвършенствуваните апарати за предотвратяване на каквито и да са обири.

ПОСЕТИХ ПОДЗЕМИЯТА НА БАНКАТА.

Всичко е желязо и бетон, всичко е снабдено с такива инсталации, че дори и муха да премине през някоя от тия врати, които водят към хранилищата, ще се предизвика тревога. Да, само една муха да прелети и цялата стража ще бъде на крак. Но ще кажете: как е възможно това?

Ето: около двадесетина стъпала ни въведоха пред вратата на първото хранилище. Тук са касетките, в които всеки гражданин може срещу минимална годишна такса да съхранява ценности, книжа и др. Но имате ли представа как може да се влезе в това помещение? Външната врата е нещо съвършено по техническото си устройство. Тежи 6000 кгр. и се движи на съчмени лагери. От външната cтрана има няколко преплетени лостове, две грамадни бубини, на които са поставени знаците на шифъра. Тя е с форма на пресечен конус с върха си навътре. Така че когато вратата е затворена, да се допусне, че престъпникът ще може да изреже всички външни лостове и тогава той не би могъл да помръдне вратата, защото тя се държи, за да не падне навън с около 16 железни зъбци, които влизат в стената. За да се отворят тия зъбци ще трябва да се знае шифърът на първата и втората бубини.

След това следват още няколко други по-дребни манипулации. докато този грамаден железен масив може и с една ръка да се отвори. Идва втората преграда: желязна решетка, която се отваря като двукрила врата. Зад тази врата идва третата, невидима, преграда:

ТАЙНСТВЕНИТЕ ЛЪЧИ, КОИТО НЕ ПРОПУЩАТ И МУХА ДА ПРЕХВРЪКНЕ.

От страни на входа са поставени няколко специални апарати и няколко огледала. Тия апарати пущат невидими лъчи, които се отражават в огледалата под строго определен ъгъл и по такъв начин, че зад желязната решетка образуват истинска мрежа от невидими лъчи. Достатъчно ще бъде само, както ни заявиха специалистите, да се прекъсне за един миг един от тия невидими лъчи и стражата да се вдигне в тревога... Помислете си сега би ли могъл през тази врата да мине човек, щом не може да прелети една муха! Може ли да се допусне, че тук ще може да се провре престъпник? Hякои ще кажат: ще прекъснат електрическата енергия и тия механизми и невидими лъчи не ще могат да действуват. И това е предвидено.

БАНКАТА ИМА СПЕЦИАЛНА ДИЗЕЛОВА ЮЗИНА, КОЯТО ЗАПОЧВА АВТОМАТИЧЕСКИ ДА РАБОТИ НА 8-ТА СЕКУНДА СЛЕД ПРЕКЪСВАНЕТО НА ГРАДСКАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, 

и, следователно, всички автомати ще почнат мигновено да работят.

Ако би могъл престъпникът в дух да се преобърне, пак не би се промъкнал в което и да било хранилище, защото всички те са снабдени с едни и същи защитни средства.

Хранилището с касетките съдържа 3340 касетки от различна големина. И тук са предотвратени всички възможности за престъпни намерения. 

КАСЕТКИТЕ СЕ ЗАКЛЮЧВАТ С ДВА РАЗЛИЧНИ КЛЮЧА, 

единнят от които се предава на наемателя, а другият остава в банката. Отварянето на касетката е възможно само при действието и на двата ключа заедно. Наемателят не би могъл да извади ключа от бравата, докато не дойде банковият чиновник, който със своя ключ да затвори касетката. След като наемателят освободи касетката, със специален ключ банковият чиновник разваля поставения шифър на ключа, който е в наемателя, и втори път тази касетка с този ключ е невъзможно да се отвори.

ТИЯ КАСЕТКИ ИМАТ НАД 5000 КОМБИНАЦИИ ЗА ШИФЪРИ...

Любопитството ми да надникна в някои от наетите касетки не бе възможно да се удовлетвори, защото не можеше да се отворят. Помислих си:

— Кой каквото си иска. Може би тимброфили са затворили скъпите си колекции от марки, може би богати столични дами са затворили бижутата си, които поставят само при тържествени случаи, па мислите ли, че е изключено и някой поет да съхранява ръкописите си ,докато намери издател, който да му ги издаде?

В тия касетки всеки гражданин може да постави всичко, каквото за него е ценност, стига само то да не е лесно запалително и да не се развали от дългото стоене. Може да бъдете сигурен така, както сте сигурен, че утре слънцето ще изгрее, че и след една година да отворите касетката си, ще намерите ценностите си в същото положение, в което сте ги оставили.


*

Второто и третото хранилища са за ценните книжа и за златната наличност. И тук същата 5000-килограмова желязна врата, множество железни решетки, апарати за невидими лъчи и... един войник-часовой.

В хранилището за златната наличност се слиза със специален асансьор на около 60 метра в земята. Самото хранилище е отделено с две стени.

Влезнахме в едно от отделенията на това хранилище. Зад студените железни шкафове стоеха опаковани в пакети милиони и милиони левове. Придружаваше ни началникът на касовия отдел г-н Иванов и един от директорите - г. Аврамов.

- ДАЙ ПЕТ МИЛИОНА ЛЕВА! -

обърна се г. Иванов към един от своите помощници.

Аз трепнах. Никога в живота си не бях виждал толкова много пари на едно място. Помощникът отвори един от шкафовете и от там извади на масата едно пакетче от по 5000-левови банкноти.

Взех пакета в ръцете си, попрехвърлих го ту в едната, ту в другата си ръка и със страх го оставих пак на масата...

Помощникът отвори един друг шкаф. Носеше в ръцете си две торбички. И от двете торбички изсипа на масата по едно жълтеникаво блокче.

— ЗЛАТО!...

— Да, злато, добито в България... — отговори касиерът.

Обърнах го няколко пъти ту от лицевата, ту от опаката му страна, без да кажа нещо. Тежеше около десетина килограма и чистотата му бе 999.9.

В тоя момент си помислих: Колко честни са тия доблестни държавни служители, чиято съвест не би се купила с парите и златото на цяла България!...

Вратите се затвориха. Тръгнахме към асансьора. Сетих се, че съм забравил шапката си на масата, на която само преди една минута се търкаляха милиони левове и златни късове...

На какво ли се дължеше това?...

Г. АП. Г.


Вижте също: 


8.12.2014 г.

Паметникът на Цар Освободител в ремонт


Из "Вестник на вестниците", 1937 г., дигитализиран от Народната библиотека


Ремонтът на паметника Цар Освободител



От няколко дни ремонтират паметника на Цар-Освободителя. Единият крак на коня се бе пукнал. Вчера столичният кмет г. Иванов лично провери работата по ремонта; г. кметът се качи на самия паметник, както се вижда на нашите снимки.


5.12.2014 г.

Новата загадка


Мобилизацията тече с пълна сила. Къде се намираме?



2.12.2014 г.

В еврейския квартал


Из "Вестник на вестниците" - април 1936 г., дигитализиран от Народната библиотека


Един квартал из непознатата София

Сл. Васев

Из живота на евреите в София

За болшинството софиянци ул. „Позитано“ почва и свършва със Солни пазар. Може би, изобилието на плодове по бараките на тази улица, през всички сезони на годината, богатият зелен пейзаж от зеленчук, прошарен от керемидения тон на кромидовите венци и замечтания кармин на сушените чушки, да са достатъчно богатство за запаметяването на една улица.

Но "Позитано“ има друг и малко познат живот в средното си и долно течение. Тя се отделя от бул. „Хр. Ботев", близу до Сметната Палата, облизва сивочерните стени на голямата еврейска болница-паметник, отсича ъгъл с ул. „Марко Балабанов" и се спуска към „Булина ливада".

Оттук „Позитано" става център на еврейския квартал в София. Животът тук е по-друг, понесъл отпечатъка на расовата особеност на жителите, които я обитават.

Тук се чувствува как си отива, залязва, онази чудна и старинна легенда, за която всички сме слушали като деца. Легендата за добрите и лошите евреи.

Сутрин, когато зората е едва заляла покривите на къщите, когато започва да кипи събуждането на града и виолетовите отблясъци от покривите на Сметната палата затрептят, по улицата тръгват старите евреи, с библейските бради, бели коси, черни броеници, запушили прогорели лули и наметнати дрехи. Същите, каквито сме ги виждали на филми, или откривали в художествени или сензационни романи. Те вървят бавно. Седят на групи в прихлупените, с попръскан изметен под, кафенета и пият сутринните си кафета. Тротоарите са пометени и поръсени с вода. Улицата свети от първите лъчи на слънцето, Ето, насреща е и самата синагога със сините прозорци. Ранобудни минувачи прекосяват улицата и бързат към града. А библейските старци пият кафе, смъркат лулите и слушат с най-голямо внимание онова, което им се чете. Един от тях чете на глас вестник.

Следват тълкувания. Колко мъдрост, колко житейски опит, но често пъти толкова далечни от логиката на съвременния сложен и технизиран живот, че разговорите им прозвучават като старинна поезия...

Романтиката е погребана, пасторалността - разрушена и библейските старци се превръщат на живи картини и... музейна стойност.

Защото, зад тях кипи жнвотът. Работници, чиновници, армия от амбулантни търговци снове непрекъснато из улиците на столицата.

Скитническият живот, излагането на случайности и незгоди са създали тежка традиция, която прави съдбоносна зората на младото еврейче. То се явява на света, очаквано с двете най-силни чувства у човека: страх и радост. Момче ли е — радостта в къщата пламва и акушерката потрива доволно ръце... Толкова пък е по-голямо унинието, ако е момиче. Особено днес, когато кризата и тук е надникнала с двете си очи. Пред новородената потомка на Ева стои мъчителен въпрос. Трябва да се воюва за зестра — един самоволен тежък данък в живота на евреите. Всяка мома и зестра! И колкото е по-богат младоженекът, толкова по-голям е размерът на зестрата. За богатите е разрешен въпроса. Но бедните? Те пълнят тютюневите складове, стават текстилни работнички, шапкарки, продавачки в магазини — денонощен труд за осигуряване на женитбата...

Но времената са трудни и, въпреки героичните усилия, числото на щастливите девици намалява. Намаляват и браковете...

И чуват се проповедници на „брак без зестра“. Дали ще успеят?

Спогодят ли се по зестрата, женихът може да види момата, ако не я познава. Годежът съществува. После из улиците се дига сватба, всеки според възможностите и вкуса. Равинът в синагогата ще извърши религиозната служба, ще хвърли плащеница върху главата на младоженците и ще ги благослови. Тогава, става и традиционното чупене на чашата на щастието и началото на семейството е сложено.

В петък вечерта синагогите се заемат от богомолци. Събота е почивният ден. Най-тържествен е праздникът Иом Кипура - праздникът на всеопрощението. Празднуването му трае два дни. В синагогите се служат тържествени служби. Централната синагога има отличен черковен хор.

Евреи живеят, пръснати из цяла София, но компактна маса са в еврейския квартал. Общо в София, както заявиха, има над 30,000 евреи. Числото след войната значително им се увеличава, поради преселването на евреи от провинцията, като Кюстендил, Дупница, Самоков и др. Съществуват 85 локални задруги и едно кореняшко дружество, на име "Тошавим“.

По-голямата част от интелигенцията е ученолюбива, прогресивна и крайно отзивчива към духовния живот в страната. Освен това, евреите участвуват с всички права в нашия политически живот.

Обед наближава. Отнякъде се чуват 12 удара на часовник. Няколко минути след това и улиците се изпълват с хора. Децата с чанти се връщат от училище с весели викове. Работници, работнички, чиновници бързат. Амбулантните търговци спускат котва край тротоарите. Дигат се и библейските старци. Тракат броениците и бавно се люлеят към домовете си, често хванали за ръка играещото на улицата внуче.

Днес е неделя. Слънчев ден. По улиците, преки на „Позитано", се стичат деца с бели забрадки, като кокичета и цъфнали червени кръстове, като макове... Праздникът на „Червен кръст" е. Учениците от еврейските основни училища взимат живо участие в отпразднуването му. Жива дейност развива и юнашката организация „Макаби“.

А лятно време - Витоша, Люлин и Стара планина имат за едни от най-редовните посетители евреите туристи.

Наскоро бе дадена вечер в чест на Хайне, от страна на еврейския вестник „Пробуда". Салонът се оказа съвсем недостатъчен да побере всички желаещи да влязат. Една жива културна отзивчивост бе подчертана. Съществува и Народен университет, вестници. Малко ли са имената на евреи - хора на изкуството! Художници, певци, музиканти!

Ранната пролет е разтворила прозорците. Кафенетата по „Позитано" са пометени. Улицата - чиста. Люлеят се библейските старци, а от двете страни на улицата по тротоарите са наслагани големи кюпове, из които се дига пара и няколко жълточервени яйца, изпечени по еврейски, срамежливо подканят. От една будка се чува песен. Стар мекичар с бяло кепе върти ръжена с мекиците и тананика старинна еврейска песен. Рояк деца тичат из улицата. Двама спретнато облечени разсилни стоят от двете страни на вратата на синагогата. На един прозорец се пудри млада госпожица, а една майка гордо разхожда близначетата си по слънчевия тротоар.

Старците тълкуват вестника и по лицата им се чете улегналост и привързаност към гостоприемната земя.