13.09.2021 г.

Гробът на Васил Левски по разказа на очевидец (1929 г.)


В-к "Политика", 5 март 1929 г.


Къде е погребан Левски

Тоя въпрос от 56 години насам се е задавал и никой не е успявал да отговори. Няколко месеца след обесването на Дякона, неговата майка и роднини почнали да разпитват софиянци, за да узнаят гроба му, обаче, още тогава почват противоречивите сведения и напътствия. Синът на Андрея Начев, зет на Левски — Начо, който забягнал в Белград, след дълги разпитвания узнал, че уж г-жа Филаретова получила разрешение от съдиите, що осъдиха дякон Игнатий и прибрала тялото му, обаче и това не се оказало вярно. При чествуване 25-годишнината от обесването на Левски наново бил повдигнат тоя въпрос; тия които са се хвалили, че знаят, са сочили разни места — ту трапищата, които били зад гвардейската казарма, ту гробищата, където е сега окръжната палата, ту на самото място, дето е бил обесен и пр. Всеки разправял това що знае и никой не бил положителен. 1922 година, когато поставих началото на основаването на Народния комитет В. Левски, за да се напише една биография на Дякона и се съберат в един сборник всички спомени за него, подигнаха се наново въпросите: де е погребан апостола на българската свобода? Де почиват костите на тоя велик български мъченик?


Почнах да изследвам щателно. В продължение на 4 г. разпитах повече от 25 "съвременници" и "знаещи", до като един ден г-н Качев (жив. ул. "Пейчинович" 12) член от спортния клуб Левски през 1925 г. месец август ме покани да видя един грохнал старец, който щял да ми съобщи някои интересни данни.

Срещнахме се със стареца, той беше Ленко Ценов, 88-годишен с бистър ум и живо светящи сиви очи. Той бил мухтар — кметски наместник по това време на тая махала, в която спадало мястото гдето били обесени Димитър Общи и Дякон Игнатий и като мухтар бил принуден да присъствува както на обесването, така и на погребението.

Но преди да науча нещо за Левски, почнах да го разпитвам, дали знае нещо за Софийския комитет и кои лица са влизали в него. Той се съживи, неговия глас стана по-твърд и почна да ми разказва, че сам бил член иа комитета и като мухтар бил длъжен да донася всички Наредби в комитета.

В комитета влизали: Трайкович Игнатия Рилски — учител, протосингела Шишков, Нешо-книжар, Киро-книжар, х. Никола Вардев, х. Стоян Вардев, Стоян Посипалката — бакалин, Тако П. Мераклийски, Димитър и Васил х. Янкови, Георги Чукурски, Димитър Гърнев, Таке Чукурски, Иван Андреев, х. Коце, Георги Джумалиев, който бил обесен заедно с Киро-книжара в когото хванали една песнопойка дадена им от Левски. X. Стоян: Вардев бил посочен от двамата, които им дал да преписват песнопойката и той жертвувал мило за драго, за да спаси комитета. В Комитета влизали още Митович, Кръстю Нешев — всички били 62 души, секретаря на Комитета бил Игнатия Рилски — учител.

Виждал Левски три пъти. Първия път го видял в Трайкович, година преди обесването, скоро след съставяне на Комитета. Втори път при Никола Дограмаджията .и Димитър Ангелов, които имали дограмаджийница в Чаршията. Полицията търсила Левски и той се скрил при двамата си познати, защото след него вървял турският шпионин Спас Кафеджията и когато Ленко и другарят му Вакле отишли при него, за да се видят те заварили Нешо-книжара и Алекси мумджията да хвърлят в едно кюше талаш, гдето бил затрупан апостола.

Помни случката с кюмюра и някаква разпра между Левски и Трайкович, поради някой си х. Мано, обаче, защо е било не знаял. Това ставало в комитетската стая в хана на Трайкович. Това виждане било трето.

В денят на обесването, като мухтар, трябвало да присъствува и той, обаче, от жал отишел по-късно, към края. Апостола не бил жив когато го прикачили на въжето. Погребението му станало същия ден в ъгъла между двата пътя, които се кръстосвали при турските гробища, дето е сега Царският манеж. Улица Оборище и бул. Фердинанд заемали мястото на тия два пътя. Това място било покрито с храсти и остраци и било отделено с трап от турските гробища. 24 дни по-рано бил погребан Димитър Общи, до него по към пътя погребали и Левски. Това място е обрасло сега от дървета. Той казва, че състоянието на българите и комитетските хора на София било толкова тежко след обесването на Левски и разтакаването на виновни и не, че никой не е смеел да отиде край бесилката, та камо ли да поискат неговия труп за погребение. И това е много вероятно. За нас нищо друго не остава освен да приемем казаното от дядо Ленко Ценов за вярно и да разчистим мястото и разкрием гроба и на това място да се издигне паметник и да се постави една мраморна плоча, надписът на която ще буди само добри чувства в душите на родолюбивите български синове.

Д. Кацев - Бурски


По-късно авторът отбелязва на друго място: 

Приблизително определихме при една втора среща мястото, където е погребан Дякона и оставихме дървен кръст с надпис. При публикуване на горната статия направихме снимка на самото място и илюстрирахме статията. Тоя кръст изчезна от мястото през 1934 година, когато правеха оградата от жив плет на манежа. При все, че бях молил гвардейския полк да се погрижи още навремето и обгради мястото.

1.09.2021 г.

Първият концерт в зала "България"


Хвърляме поглед назад към откриването на емблематичната за София концертна зала "България" и първия концерт там, провел се на 9 октомври 1937 г. (откъс от в-к "Час")


Най-голямото културно дело на българската кооперативна проява до днес е новопостроената концертна зала „България" на Чиновническото кооперативно застрахователно дружество. Залата бе предадена за ползуване с един безплатен концерт при извънредно разнообразна програма.



Новата зала "България", сп. "Сердика" 1937 г.

За първи път в София прозвучаха пет хиляди свирки на „царя на инструментите'' — органа (оргела). Разнобагрените тонове на тоя могъщ инструмент монтиран в залата от немската фирма „Зауер”, прозвуча под прьстите на френския виртуоз Жозеф Боне и завладя напълно публиката. Органистът владее майсторски регистрите и притежава съвършена педлана техника. Неговото изкуство няма да забравим.

До-минорният концерт за две пиана от И. С. Бах бе изпълнен великолепно от Люба Енчева и Димитър Ненов, съпровождани от Държавната филхармония под палката на проф. Цанко Цанков. С тоя номер бяха показани двата изрядни концертни рояла „Стенуей”, собственост на Чиновническото дружество.

Двата хора из ораторията „Месия” от Хендел бяха изнесени от хоровете на Операта и на „Родна песен” с филхармонията под диригентството на Цанков извънредно сполучливо. За първи път чухме и звуците на органа в ораторно изпълнение. Особено величествено бе изпято „Алилуя”.

Панчо Владигеров за първи път изнесе своята най-нова композиция: трети концерт за пиано с оркестър, написан по случай изграждането на новата концертна зала „България”. Трябва да признаем, че най-продуктивен от всички наши композитори е Владигеров. Всяка година той увеличава броя на своите художествени творби. С тоя трети концерт, Владигеров прави още няколко крачки напред в своя самобитен стил. Неговата музика, въпреки особения маниер на разработка, звучи най-български. Автор и солист – Владигеров бе възторжено акламиран както за хубавата композиция, тъй и за бравурното изпълнение. Но за успеха твърде много допринесе добрият оркестър под вещото ръководство на Цанков. Диригентът се справи отлично с полифонните места, като даваше винаги ясна преднина на соловите пасажи. Рядко сме виждали от нашите диригенти да се открие такава свобода за солиста. Цанков наложи идеално единство между солист и съпровод.

Увертюрата „Балкан” от Петко Стайнов бе изпълнена с въодушевен размах и с по-сполучливо тълкувание от друг път.

Цанков се утвърди с тоя концерт напълно като отличен диригент и няма да сгрешим, ако допълним, че той засега е най-добрият наш концертен диригент. Концертът трябва да бъде повторен, за да го чуят и неудостоените с покани.

П. Костов

Програма за тържествения концерт по случай откриването на зала "България" - корица

Програма за тържествения концерт по случай откриването на зала "България"

Програма за тържествения концерт по случай откриването на зала "България"