Институт "Дом на човещината" в Красно село

Из "Страници за всеки", книга 11 от 1934 г.

По инициативата на г. Генко Ханджиев, дългогодишен съдия, през 1917 година се основава д-во за борба с детската престъпност и покровителство на затворниците в София.

Първата задача на това д-во е била да изолира малолетните затворници от пагубното влияние на възрастните затворници. По застъпничеството на д-вото тогава се извадили около 50 младежи, от софийския централен затвор и били настанени в държ. овощен разсадник при Павлово. Тук при един режим на труд и на просвета, макар и при много първобитни и неблагоприятни условия, д-то започва да осъществява своите цели — да подготвя младежите за свободния живот, да ги направи съзнателни и дейни членове на обществата.

Едновременно с това назрява също и идеята за построяване на държавен дом, в който да бъдат настанени малолетните затворници.

Д-вото брои вече достатъчен брой членове между които и видни общественици, юристи, лекари, педагози и др. и започна усилена дейност за събиране материални средства.

Неоценима е заслугата на Столичната община, която отпусна на д-вото 60 декара празно място в Красно село. Д-вото е почерпило средства също така и от много провинциални общини и от частни дарители.

Зданието на дружеството

Завършването на дружествения дом в по-голямата му част става в 1924 год. Тук се основават столарска, резбарска и обущарска работилници. Едновременно с това, започва обработването на празното място, което се превръща на Модерно земеделско стопанство. В следните няколко години Управителния съвет на д-вото успява да увеличи и да подобри и персонала в института.

От Министерството на народното просвещение изпращат двама учители с висше педагогическо образование, които да уреждат интернатния живот и учебно-възпитателната работа в института. От Министерството на Търговията и Земеделието назначават в института учители по столарство, резбарство, кошничарство, трикотаж и земеделие.

Сградата съществува и днес, в нея се намира администрацията на район "Красно село"

Поради индивидуалните особености на постъпващите питомци — възрасти, степен на добитото отвън образование, природна интелигентност, вида на занятието им и др. И от друга страна поради специалните задачи, които има института да даде възпитание, професионална и гражданска подготовка на своите питомци, през тази учебна година общообразователните и професионални занятия се водят по специално наредена програма. Общото образование е пригодено към нуждите на професионалното. Тук, повече отколкото в което и да е образователно заведение, е необходима индивидуализацията на образователния процес.

От системните наблюдения над питомните извършени от учителите са изведени следните заключения: поради кратковременното престояване в института мнозина от питомците излизат неподготвени, в избраната от тях професия, която не може да осигури нито прехраната им, нито по-нататъшното усъвьршенствуване. След един къс период на безуспешно лутане, те изоставят започнатата професия и потърсват старите начини за препитаване. Друга част от питомците, по добре подготвени, след излизането им, биват зле посрещнати от работодателите заради тяхното минало свързано със затвора. Тези две основни причини компрометират по начало както усилията на персонала така и добитите резултати в института. Същите причини породиха отдавна идеята за създаване и на една работилница, под патронажа на д-вото, като преход към свободния труд. Такава работилница се вече създаде и за сега тя играе и ролята на първо убежище за някои питомци напуснали института.

В работилниците на института

В плана за своята бъдеща дейност д-вото има предвид и да се създаде специален закон за малолетните правонарушители защото липсата на такъв закон е една спънка за сериозна борба с детската престъпност.

Серги Коссов

Излезе от печат вторият том на албума „Една като никоя. София в старите пощенски картички и снимки“

Христо Алексиев

Скъпи приятели, отново ни събира празник на любителите, съхранили паметта за стара София. 

През 2018 година представих албума „ЕДНА КАТО НИКОЯ. София в старите пощенски картички и снимки“, който обхваща периода 1879-1920 година. Той доби широка популярност сред кореняците софиянци и сред младите любители на възрожденския дух в архитектурните традиции на старата ни столица, възкресявайки местната градска култура. Изданието беше високо оценено от Столична община, за което бях удостоен със Златната значка на София. 

Замисълът ми беше да подготвя втори албум със същото заглавие за периода 1920-1943 година. При работата върху него се оказа, че огромният документален материал в моята колекция не може да се побере в един том и това наложи разделянето му в две книжни тела. 

Сега представям първата част на албума „ЕДНА КАТО НИКОЯ. София в старите пощенски картички и снимки“ за периода 1920-1943 година. Предстои отпечатването на втората му част. 

Обложката на новото издание

В този албум изчезналият живописен образ на стара София, нейната аура се обогатява и изявява с нови, още по-ярки краски. И днес някои от архитектурните „бисери“ на старата ни столица са запазени и по-любознателният читател все още може да се убеди в непреходната красота на изчезващата София. Прецизно вглеждайки се, изследвам илюстрованите пощенски картички в България, тяхната роля в културния ни живот и сътвореното от българските фотографи за съхраняване на бита и традициите на старите софиянци. 

Взискателният читател ще се наслади на редки стари снимки и документи. Сред тях са: витрините на фотоателието на Тома Хитров на булевард „Фердинанд“, оригинална фотография на арката, построена на  Лъвов мост за посрещането на Сръбския Крал Петър I на 17 октомври 1904 година, правилник на Постоянната художествена галерия (Тръпковата галерия) на улица „Аксаков“ 16, рекламен плакат за Юбилейната изложба на Художествената академия – 1896-1921 година, оригинални снимки от строителството на Пражката кредитна банка на булевард „Дондуков“, оригинална фотография на разрушената църква „Света Неделя“  двадесет минути след кървавия атентат, снимка на учение на пожарната команда при канала на Перловската река, оригинална снимка на биволите в „гьола“ на градината пред Военния клуб, тържествен водосвет за полагането на основите на паметника на Иларион Макариополски пред Синодалната палата и други.

Албумът отново е с формат 24х33 см. В обем от 334 страници са подредени около 700 пощенски картички, оригинални снимки и документи. Изданието е двуезично – на български и английски език. Илюстрациите са високо професионално обработени и четирицветно отпечатани.  Албумът е луксозен, с твърди корици, обложка и суперобложка. Прецизната компютърна обработка и подреждането на изобразителния материал отне около четири години.

Изданието беше допълнено с безкористната подкрепа на Виктор Михайлов, създател на сайта „Стара София“, който ми предостави ценни изображения от неговата колекция.

Като художник, графичен дизайнер и автор на „ЕДНА КАТО НИКОЯ. София в старите пощенски картички и снимки“ се постарах да възкреся забравените имена на фотографа Тома Хитров (1840-1906), книгоиздателя Тодор. Ф. Чипев (1867-1944), фотографската фамилия Григор Пасков (1870-1954) и Георги Пасков (1903-1975), художника Хараламби Тачев (1875-1944) – автор на герба на София, архитекта Лазар Парашкеванов (1890-1977), художника Райко Алексиев (1893-1944) и много други. 

Авторът, удостоен със златната значка на София за първия том на албума

Сърдечно благодаря на Столична община и на Центъра „Българо-Европейски културни диалози“ на Нов български университет в лицето на д-р Анжела Данева за финансовата подкрепа на изданието.

За повече информация и връзка с автора: christosart@yahoo.com