30.06.2020 г.

София преди и сега: Софийският Гутенберг


Площад "Гарибалди" е сред немногобройните пешеходни площадчета на София и благодарение на характерната си атмосфера се радва на сърдечното приятелство на мнозинството столични. Любителите на историята знаят, че някога този почти незначителен по мащаб триъгълник между няколко софийски улици е приютявал не една бележита институция - в различни периоди тук са старата централна поща, някогашната румънска легация, прословутата Бурова банка, Софийската фондова борса.

Вече близо век "Гарибалди" е дом и на един друг жител на площада, който тихо наблюдава нашето забързано ежедневие откъм пресечката с улица "Денкоглу". По-наблюдателните веднага ще се досетят, че става дума за бащата на съвременното книгопечатане Йоханес Гутенберг, чиято скулптура се е възкачила над представителния вход на намиращото се там здание.


Историята на софийския Гутенберг е тясно свързана с името на един роден представител на печатарския занаят - Стефан Стайков. Роденият в Клисура Стайков се установява в София, където през 1908 г. основава фирмата "С. М. Стайков" и изгражда собствена печатница, намирала се на пресечката на улиците "Ангел Кънчев" и "Иван Денкоглу".

Успешната работа позволява на Стайков да се утвърди и да построи нова модерна сграда, разположена на отсрещната страна на улицата ("Ангел Кънчев" 1), в която около 1925 г. премества своята печатница.

Втората печатница на Стефан Стайков, намирала се на "Ангел Кънчев" 1

Мястото днес

Съществуващото преди това здание на площад "Гарибалди" е надстроено в познатия днес представителен вид (според съществуващите данни автори са архитектите Георги Русев и Тодор Горанов) и вече служи за жилищните нужди на Стайков и семейството му. На фасадата, като символ на печатарския занаят, е поставена познатата ни фигура в цял ръст на първопроходеца Гутенберг.

По време на Втората световна война сградата на площад "Гарибалди" понася тежък удар при съюзническите бомбардировки. В последствие е възстановена и укрепена, но част от пластичната й украса изчезва завинаги. За щастие, отличителната скулптура на Гутенберг оцелява и продължава да радва окото на минувачите.

Софийският Гутенберг се разминава на косъм с унищожението

Сградата днес

През 1947 г. печатницата на улица "Ангел Кънчев" 1 е национализирана, по-късно и надстроена, като нейната сграда днес изпълнява други функции.


9.06.2020 г.

София преди и сега: Домът на генерал Георги Вазов


Един от най-интригуващите образци сред характерните за Стара София богати фамилни домове от началото на 20 век е този на генерал Георги Вазов. 

Георги Вазов, представител на именитата фамилия, е висш български офицер и военен министър, който остава в историята с решаващия си принос за превземането на одринската крепост през 1913 г.

Неговата забележителна къща в столицата дълги години се разполага на пресечката на улица "Георги Раковски" с улица "Гурко". Парцелът (също както и мястото, на което е построен домът на неговия брат Иван Вазов малко по-нагоре по улицата) е принадлежал на Кирко Вазов, техен чичо.

Домът на генерал Вазов, началото на 20 век

Сградата е построена в периода 1898-1902 г. Според някои източници автор на проекта е бележитият архитект Никола Лазаров, чието богато творчество и до днес радва минувачите в София и в редица други български градове. Според други данни, възможно е проектът да е дело на самия генерал Вазов.

Архитект Никола Лазаров в ателието си, 1898 г.

Старите фотографии и картички са съхранили някогашния изглед на зданието. Домът на генерал Вазов е на два етажа и се отличава с характерна архитектура - фасада в ориенталски стил и купол, красящ елегантно нейния ъглов завършек. Представителният вход е изграден откъм по-значимата улица "Раковски".

Поглед по улица "Раковски", около 1910 г. - вдясно се вижда и зданието на генерал Вазов.

За съжаление, къщата не е подмината от строителния бум в столицата през 30-те години. Тя е разрушена през 1938 г., когато на нейно място е издигната съществуващата и днес пететажна кооперативна сграда. В част от апартаментите живеят някои от наследниците на генерал Вазов.

Съвременен вид на ъгъла на "Раковски" и "Гурко", сградата е заменена с кооперация.


26.05.2020 г.

София преди и сега: Изчезналата сецесионова красавица


Продължаваме парче по парче да събираме големия пъзел на някогашна София. Днешната находка ни разкрива една досега непозната, но типична за София сецесионова сграда от началото на 20 век - по всяка вероятност фамилен дом на заможно семейство. 

Снимка за спомен в семейния двор е запечатала загадъчна сграда отвъд улицата

Успяхме да установим, че къщата е била разположена на пресечката на булевард "Христо Ботев" и улица "Солунска". По косвени данни можем да съдим, че сградата съществува поне до началото на Втората световна война.

Изглед от площад "Македония" разкрива тайната на сецесионовата загадка 

Днес на нейно място се издига масивна жилищна сграда, в която разпознаваме чертите на характерната сталинистка архитектура, превзела основните софийски булеварди в началото на 50-те години.

Днешен изглед към мястото на снимката

Любопитният еркер с цветя, който надзърта в левия край на старата фотография, е съхранен и до днес

За щастие, паметта за този пореден призрачен образ от миналото на София ще бъде съхранена, благодарение на малката избеляла фотография.


15.05.2020 г.

София преди и сега: Улица "Гургулят" №1


Внушителната сграда, намираща се на улица "Гургулят" №1, днес е дом на Националната спортна академия. Нейната история обаче е дълга и води началото си от активната дейност на католиците в София.

През 1905 г. Софийско-Пловдивският епископ Роберто Менини основава сиропиталище, носещо името "Княгиня Надежда", което поверява на милосърдните сестри от ордена Свети Викентий. За нуждите на сиропиталището е построена собствена сграда. Сестрите създават също така детска градина и основно училище, в което се преподава на български и немски език. През 20-те години то се разраства с прогимназиални класове, а не след дълго се открива и девическа гимназия.

Старата сграда на сиропиталище "Княгиня Надежда"

С времето старата сграда се оказва недостатъчна да поеме нарастващия брой ученици и не задоволява нуждите на училището. Ето защо в периода 1929-30 г. в съседство е предприет строежът на ново просторно здание, издигнато в духа на модернизма. Основният камък е осветен от монсеньор Анжело Ронкали, апостолически делегат в България и бъдещ папа Йоан XXIII. Колежът, поставен под покровителството на Света Мария (Санта Мария), е осветен на 17 май 1931 г. 

В началото на 30-те години в училището (детска градина, основно училище, прогимназия и гимназия) учат вече общо 576 деца, от които 77 католици, 380 православни и 119 израилтяни. Преподавателският състав по това време включва 2 свещеници, 23 сестри и 17 светски учители. 

Католическата гимназия с пансион "Санта Мария", заснет откъм двора в началото на 30-те години


Поглед от двора в наши дни

Англо-американските бомбардировки през 1943-44 година не пощадяват и този кът от многоликата предвоенна София. Старата сграда е унищожена, а масивното ново здание понася значителни щети.

В крайна сметка католическото училище е закрито през втората половина на 40-те години. Днес в обновената сграда се помещава филиал на Националната спортна академия, като на мястото на някогашното сиропиталище е изградена спортна зала.

При бомбардировките през март 1944 г. старата сграда е срината, а намиращото се в съседство модерно здание търпи сериозни поражения

Поглед по улица"Гургулят" в наши дни - вижда се спортната зала на мястото на старото сиропиталище

Началото на улица "Гургулят", 70-те години - поглед към (тогава) Спортния факултет на Софийския университет (още тук)

Поглед по улица "Гургулят" в наши дни


1.05.2020 г.

София преди и сега: Денят на труда


Вече близо 130 години в България се отбелязва 1 май - Ден на труда и работническата солидарност. Нека проследим в няколко снимки как се случва това в три съвсем различни епохи от новата ни история.

"Майската манифестация" на площад "Света Неделя", 1905 г.

Работници с макет на фабрика, манифестация на 1 май 1950 г.

Още един кадър от тържествата на 1 май 1950 г.


Първомайско шествие, 2010 г. (Снимката е любезно предоставена от Марин.)


26.04.2020 г.

Милионите от Държавната лотария (1936 г.)


Из вестник "Дневник", 15 юни 1936 г.

ВЧЕРАШНИТЕ ПЕЧАЛБИ ОТ ДЪРЖАВНАТА ЛОТАРИЯ

Вчера от 10 и пол. часа на игрище "Юнак" при препълнен стадиум от любопитна публика се извърши тегленето на печалбите от третия дял на държавната лотария. На тегленето присъствуваха УС на лотарията г. Н. Стоянов, Д. Божилов, Красновски и директора на лотарията г. д-р Петков. Комисията за финансов контрол се състоеше от гл. инспектор г. Андреев, съветникът от сметната палата г. Петков, г. Хр. Конов от БНБ и първия нотариус г. Величков.

Преди тегленето на печалбите от Държавната лотария

Публиката през време на тегленето на лотарията

КОИ СА НОВИТЕ ЩАСТЛИВЦИ.

Още при самото теглене на тиража на игрище "Юнак" научихме за едно щастливо столично семейство. То е на содо-фабриканта Павел Българов, купил четири билети за домашните си и двете си деца. Той държеше билетите в ръцете си и за обща изненада всички печелиха. Билетът на майката — 100 хиляди лева, а другите по 1000, 400 и 200 лв.

ЩАСТЛИВИЯТ ПЕРНИЧАНИН.

Друг щастливец е Никола Недялков от Перник, който вчера бил в София за тегленето на лотарията. Той печели 25,000 лв. Щом узнал това, той обиколил близките си и снощи си заминал за Перник, от където ще изтегли парите си.

КЪДЕ СА ПРОДАДЕНИ БИЛЕТИТЕ, КОИТО ПЕЧЕЛЯТ МИЛИОНИ.

Тази сутрин от дирекцията на държ. лотария ни заявиха, че билетите, които са печелили милионите, са продадени в Плевен и Хасково. Но никой до 10 часа пр. обед не се е явил, за да вземе писмо за получаване на спечелените така щастливо и леко пари.

ИЗПЛАЩАНЕТО НА ГОЛЕМИТЕ ПЕЧАЛБИ.

ще започне от утре, вторник, когато в броя на "Държавен вестник" ще бъде обявен тиража на третия дял.

Приготвяне на топките, които ще бъдат поставени в сферите

Черни дъски, на които се поставят табелки с печелившите нумера


ПЪРВОТО ИНТЕРВЮ С НОВИТЕ МИЛИОНЕРИ

Плевен, 15 юний. (По телефона). Както е известно билетът от 1 милион № 6214 — Ф бе продаден и се падна в Плевен. За забелязване е, че и трите четвъртинки от този билет са се паднали на лица с име Николай. Първият е Никола Чорбаджиев запасен фелдфебел, бакалин иа 70 години. Запитан от къде е купил билета си, той ни отговори:

— Отидох с жена си в популярната банка и от там купихме 6 четвъртинки, като си уговорихме да ги поделим между двамата по равно.

— Какво ще правите със сумата?

— Ще си купя

НАЙ-НАПРЕД ФАЙТОН

(той бил стар файтонджия) Ще купя също една къща на жената. С останалите ще взема повече стока, за да не ходя да взимам всеки момент по малко. През лятото ще ида на курорт.

Вторият — Николайчо Сербезов е ученик от I клас от I прогимназия. Баща му — Никола Сербезов е бивш полицейски пристав, убит през 1925 година от бандата на Васил Героя. Той има по-голям брат и майка. Семейството е бедно. Николай купил 8 четвъртинки с пари, които му дала майка му. Едната четвъртинка спечелила. Майка му ни съобщи:

— Отивам веднага в София за да прибера парите. Като се върна мисля да осигуря семейството си като

КУПЯ ЕДНА КЪЩА.

Ще употребя останалата сума, за да издържам синовете си в училище. Друго засега не мога да направя, защото съм без съпруг.

Третият Николай Обоймаков, руснак, неженен на 60 години е търговец на готови дрехи на Съръ-пазар. Отивал в банката да внася пари и касиерът му предложил една четвъртинка. Пред нашия кореспондент той заяви:

— Много се радвам, че ми се паднаха изведнъж толкова много пари,

ДАДОХ ВЕДНАГА БАНКЕТ

на моите приятели, които останаха крайно доволни. С парите мисля да си увелича капитала в търговията. Понеже нямам къща, мисля да си купя такава.

Четвъртият печеливш от милиона е Иван Христо Минков, бояджия. Понеже имал много работа и нямал време да купува билети, дал пари на свой приятел — чиновник в банката да му купи две четвъртинки. Неговият приятел поставил билетите в плик и му дал нумерата.

— Научих се вчера от сестра си — ни заяви щастливецът, че съм спечелил. През целия ден бях на работа. На сестра си ще дам 80.000 лева за зестра. Това съм й го обещал. Понеже къщата ни е стара, а имаме голямо място, ще построя я нова.

ЩЕ СИ НАБАВЯ ИНВЕНТАР ЗА РАБОТАТА.

На приятеля си, който ми купи билетите, понеже е женен, ще направя голям сватбен подарък. Ще дам банкет от 15.000 лева на приятелите си.

Оповестяване на резултатите

Управителното тяло на Държавната лотария заедно с управителя на БНБанка г. Божилов и гл. секретар на финансиите г. Стоянов


КЪДЕ СЕ ПАДНА ВТОРИЯТ МИЛИОН

Пловдив, 15 юний (По телефона). Половинката от билета, печелящ един милион № 8118, с. П е бил продаден на Христо Георгиев шивач. Потърсихме го в магазина му, но се оказа, че той не се е мяркал през цялата сутрин.

Освен това в Пловдив са продадени печеливши билети от 20, 50 и 100 хиляди лева. В Каршияка Лазар Петков бакалин, Атанас Големанов дърводелец и Димитър Петков, абитуриент от мъжката гимназия, притежават по една четвъртинка от билет 8091, който печели 100,000 лева. Пенка Левинова, работничка, жив. кв. игрище "Кубрат" №16 притежава четвъртинка от билет 9649, който печели 50,000 лева.

Според наши сведения половинката от билета № 8118 серия П е продадена в Хасково от Банка "Доверие". Предполага се, че една четвъртинка от този билет е купил Тома Иванов, бояджийски работник в Хасково.


10.04.2020 г.

София преди и сега: Площад "Възраждане"


Море от хора е превзело кален и все още необлагороден площад в някогашна София. Това показва нашата рядка и любопитна фотография, направена около 1910 г. 

Неузнаваемото за съвременните софиянци място е днешният площад "Възраждане", известен по това време с две по-забележителни сгради - Вайсовата воденица и салона "Нова Америка".

Вероятно причината да се фотографира тук това внушително за мащабите на тогавашна София множество е именно заведението "Нова Америка". Макар да служи преди всичко за забавление и консумиране на бира, просторното помещение често се използва за срещи и конгреси. Сред тях са и политическите събрания, без които не може нито една епоха. Без съмнение снимката е направена по повод един от многобройните партийни конгреси, състояли се в столицата през онези бурни години. На челно място пред тълпата, здраво нагазила в площадната кал, е ръководство на партията.

Ако оставим повода за кадъра настрана, фотографията съдържа много и вълнуващи детайли. Възможностите да видим как е изглеждал днешният площад "Възраждане" толкова рано в своята история се броят на пръсти. Вайсовата воденица пък остава малко познат фрагмент от миналото на София. 

Според наличните сведения още по османско време през площада преминавала вада, отбита от Владайска река, която била използвана за нуждите на не една воденица. Артур/Жул Вайс закупува съществуваща воденица от турчин на име хаджи Осман. Още през 1879 г., както показва тази карта, Вайсовата воденица се разполага в периферията на града, където дълги години стърчи самотна и уединена. Вайс модернизира воденицата, като монтира парен двигател и електрическо осветление, и тя се превръща в едно от първите индустриални предприятия в новоосвободена София. 

Според Райна Костенцева предприемчивият собственик напуска България, след като преживява тежко любовно разочарование. Вайсовата воденица запустява, а останките й са премахнати през 1928 г., за да се създаде просторен и модерен площад. 

Така площад "Възраждане" е благоустроен в днешния му вид в началото на 30-те години.

Море от хора е превзело калния и все още необлагороден площад "Възраждане", около 1910 г.

Същият изглед в наши дни

Детайл от фотографията - Вайсовата воденица и салона "Нова Америка"

До края на 20-те години на всички карти сградите на воденицата са ясно отбелязвани

Поглед към булевард "Христо Ботев" - вляво е началото на днешния булевард "Стефан Стамболов" в посока Женския пазар, а най-вдясно - днешният булевард "Стамболийски". Различават се и кубетата на храма "Св. св. Кирил и Методий".

Снимката е запечатала партиен конгрес. На преден план вероятно са партийните водачи, от които успяваме да разпознаем единствено Стоян Данев - през своята дълга политическа кариера той е няколко пъти министър-председател, председател на Народното събрание и водач на Прогресивно-либералната партия (вероятно на снимката е запечатан конгрес именно на тази партия).

Лицата на българина в началото на 20 век


4.04.2020 г.

София преди и сега: Трамвайчето между площад "Журналист" и Семинарията


Едва ли има някой, който да не е чувал за вълшебната трамвайна спирка "Вишнева". Тя е скътана в гората и всеки, качил се на мотриса по линия №10, има възможността да мине покрай навяващата романтични мисли къщичка. Едва ли мнозина обаче пазят спомен за не по-малко приказната трамвайна спирка "Борова гора", намирала се в непосредствена близост по трамвайното трасе.

Историята на трамвайната отсечка между площад "Журналист" и Семинарията започва в началото на 30-те години. Лозенчани страдали от факта, че през есента и зимата тази част на квартала оставала почти откъсната от града. Мъките им ги принудили да изпратят делегация при помощник-кмета на столицата, която успява да убеди общината съществуващата трамвайна линия №1 да бъде продължена от тогавашния площад "Руен" до Семинарията.

Задачата се оказала сложна и трудоемка. Въпреки че линията започвала в началото на улица "Мосул" (днес "Арх. Йордан Миланов") и завършвала в нейния край, поради стръмния терен се наложило тя да се извие през съществуващата борова гора. Произтичащото от този факт изсичане на дървета предизвикало остри критики и обвинения във "варварство". В крайна сметка, изграждането на двойната линия с дължина 998 метра възлязло на близо 3 милиона лева. Тя се оказала и най-трудната за експлоатация в цялата трамвайна мрежа на столицата.

Изграждане на трамвайното трасе - поставяне на въздушната мрежа, септември 1933 г.

Новото трасе е открито на 3 декември 1933 г. от кмета Харалампи Орошаков с благословията на софийския митрополит Стефан. Първата кола потегля по новото трасе в 11 часа и 5 минути. Трамваят спира на "Вишнева" и "Борова гора", за да могат духовните лица да ги поръсят със светена вода. На последната спирка на Семинарското плато мотрисата е посрещната с мощно "ура" от "грамадно множество" кварталци. Тържеството завършва с голям банкет в близката пивница "Горски цар".

Митрополит Стефан отслужва молебен преди тържественото прерязване на лентичката

Ако сравним картата на София от 1935 г. с други от 20-те години, ще видим как трамвайната линия вече продължава и след днешния площад "Журналист", като лъкатуши през гората под Семинарията, преди да достигне последната точка от своето пътуване - днешния площад "Велчова завера".

Удълженото трасе на трамвая върху карта от 1935 г.

Тогава спирките, обслужващи този участък, са три, а две от тях са горски - "Борова гора" и "Вишнева". Първа по трасето е била спирка "Борова гора". Макар и по-скромна по размер от спирка "Вишнева", тя споделяла същите характерни дървени елементи, железните парапети и цялостното усещане за уютна планинска хижа. Тази спирка се е разполагала в гористия участък край булевард "Митрополит Кирил Видински".

Трамвайна спирка "Борова гора", вероятно 30-те години

Мястото днес

Останките на някогашната спирка, заснети откъм бул. "Митрополит Кирил Видински"

Днес обаче от спирка "Борова гора" не е останало много и единственото, което напомня, че някога тук е спирал трамваят, са останките от каменните основи на изчезналата къщичка. Кога спирката е премахната и защо сградата е изоставена и разрушена не успяхме да установим с точност.

Първият трамвай на спирка "Вишнева"

Спирка "Вишнева" е използвана и обичана до днес

В разчета на разходите за постройката на трасето се посочва, че за заслони по спирките са похарчени 190 хиляди лева. Вероятно зад този разход се крие именно изграждането на двете здания - "Вишнева" и "Борова гора".

На днешния площад "Велчова завера" тогава се намира ухото на трамвая и съответно последната спирка по трасето.

Трамвайната линия при площад "Велчова завера", 70-те години

Кръстовището и трамвайната линия в близост до Семинарията

Площад "Велчова завера" в наши дни


1.04.2020 г.

София преди и сега: Дворецът при купите сено


Миналото ревниво пази своите съкровища. Понякога обаче вратата на времето се открехва по малко и ни позволява да надникнем, за да разбулим поне отчасти онези загадки, чиито фрагменти са достигнали до наши дни.

Така, преди месеци, няколко стари фотографии ни срещнаха с непознат малък дворец, останал завинаги в някогашна София. Тези кадри от първите години на 20 век задаваха своите въпроси и ни изкушиха да открием допълнителни сведения за изящния дом с богата външност и пищен приемен салон. Известно ни беше единствено, че в този период къщата е обитавана от вицеконсула на Австро-Унгария в София г-н Storck и неговата съпруга.

Щастлива находка с важно значение, съхранила завинаги къс унищожена софийска история. Фотографията е запечатала неповторим градски дом от зората на 20 век.

В центъра на този живописен изглед се вижда и нашият малък дворец. Купите сено би трябвало да са приблизително на пресечката на улица "Мургаш" и днешния булевард "Евлоги и Христо Георгиеви" - тогава престижна част на града съвсем накрай столицата. Ясно се вижда и характерната денивелация между улица "Шейново" и булеварда.

Освен с пищна външност домът на австро-унгарския вицеконсул в София се е отличавал и с богат интериор

Г-н и г-жа Storck в своя дом


Интериор от дома на семейство Storck

Дворецът при купите сено все така ни се изплъзваше, а лутанията да установим местоположението му удариха на камък. Едва ли щяхме да открием повече, ако не бяха споделените детски спомени на г-н Константин Нанев. 

В тях несъществуващият вече представителен дом продължава да живее на улица "Шейново" 22. Според думите му сградата, край която е израснал, е разрушена преди 1970 г., за да бъде построен блок за нуждите на Министерството на леката промишленост.

Пренасяме се повече от 60 години по-късно. На снимката от личния архив на г-н Нанев, правена преди разрушаването на къщата, ясно се разпознава оградата, видима и на старата фотография

Улица "Шейново" 22 в наши дни с изградения на мястото на къщата жилищен блок


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...