31.01.2011 г.

Откриване на възпоменателна плоча в Княжево



Вече стана дума в петъчната ни загадка за тази плоча. Днес пускаме малко допълнителни снимки.

Откриване на възпоменателна плоча в бившата школа за запасни подпоручици в Княжево на 10 декември 1932 г.

Молебен при откриване на плочата

Реч на ген. Бакърджиев

Възпоменателната плоча за падналите във войните чинове от бившата школа за запасни подпоручици

28.01.2011 г.

26.01.2011 г.

Полската легация в София



Днес ще представим кратък фото-разказ за дейността на полската легация в София между двете световни войни. Публикуваните снимки са от Националния дигитален архив на Полша.

Началото на дипломатическите отношения между България и Полша е поставено през 1918 г. До прекъсването им през 1941 г. у нас работят трима полски пълномощни министри. Първият от тях е Тадеуш Грабовски, заемал поста до 1925 г.

Тадеуш Грабовски

Полският пълномощен министър преди аудиенция в Двореца. Фотографията е направена на улица Врабча.


Тадеуш Грабовски напуска Двореца след аудиенция при цар Борис Трети, вероятно прощална аудиенция през 1925 г.

През 1925 г. в София пристига Владислав Барановски, който изпълнява длъжността до 1930 г. От този период са следващите снимки на полската легация в София.

Пълномощен министър Барановски.


Полската легация в този период. Вече сме коментирали тази сграда, за която установихме, че се е намирала на бул. Патриарх Евтимий, вероятно на мястото на Първа МБАЛ. Сега добавяме още един интересен факт от нейната история.

Изглед от салоните на легацията.

Вътрешността на легацията.


Персоналът на легацията

Най-дълго време Полша е представяна в нашата страна от Адам Тарновски, пребивавал в София между 1930 и 1941 г. По това време легацията се намира и на ул. Сан Стефано 4. През 1936 г. се закупува терен на бул. Евлоги Георгиев, а през 1939 г. легацията се нанася в новата си сграда, където се намира и до днес.

Адам Тарновски

Полагане основния камък на новата легация.


24.01.2011 г.

София преди и сега: Ул. "Оборище" 5


На ул. Оборище 5 се намира някогашната сграда на института "Opera Italiana Pro Oriente" или "Италианско дело за Изтока". Той е основан в началото на 20-те години от Франческо Галони, апостолически легат в България. Институтът се занимава с благотворителна дейност, популяризира италианския език и култура, издава италианска литература и списание. Масивната сграда е построена с помощта на италианската държава. Първата копка е направена на 7 септември 1925 г. лично от папския нунций Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII), а завършената постройка е осветена през 1928 г. В нея се е намирал и институтът "Леонардо да Винчи", който представлява частна смесена прогимназия. След 1944 г. сградата е национализирана и в нея се настанява Националното музикално училище. Днес тя отново е възстановена на католическата църква.

Ул. "Оборище" 5, около 1930 г.

Мястото днес - сградата е претърпяла съществена реконструкция.

Сградата в гръб. Макар и в лошо състояние, е запазила автентичния си вид. Снимката сподели във Фейсбук страницата ни Доротея Радева. 

Разкошната централна порта към ул. "Оборище", днес не съществува.

Салонът на института


Библиотеката на института



21.01.2011 г.

Новата загадка



И този петък ви предизвикваме с нещо малко познато. :)



20.01.2011 г.

Юбилейната книга на София: кметовете (1878-1928)


Като специално приложение в Юбилейната книга на София са публикувани портретите на голяма част от кметовете, управлявали столицата през първите 50 години след Освобождението. Днес ще отделим специално внимание на тези мъже, положили основите на модерния град -такъв, какъвто го познаваме и днес.



Манолаки Ташев
10.2.1878 - 8.6.1878

Димитър Хаджикоцев
9.6.1878 - 1.8.1878

Тодораки Пешев
30.12.1878 - 13.9.1879

Димитър Трайкович
14.9.1879 - 30.6.1880

Тодор Икономов
1.7.1880 - 30.12.1880

Никола Даскалов
15.2.1881 - 30.9.1881

Иван Хаджиенов
1.10.1881 - 29.4.1883

Никола Сукнаров
30.4.1883 - 27.12.1883

Иван Славейков
25.8.1885 - 19.10.1886

Йосиф Ковачев
20.10.1886 - 1.11.1887

Димитър Петков
1.9.1888 - 7.10.1893

Христо Благоев
18.10.1893 - 31.5.1894

Д-р Георги Сарафов
22.3.1908 - 31.3.1908

Атанас Хранов
1.4.1908 - 31.7.1908

Евстати Кирков
1.8.1908 - 18.10.1910

Константин Батолов
6.9.1920 - 8.6.1922

Харалампи Карастоянов
27.9.1911 - 22.5.1912

Иван Гешов
23.5.1912 - 11.2.1914

инж. Петко Тодоров
12.2.1914 - 18.3.1915

Ради Радев
23.6.1915 - 11.8.1918

д-р Георги Калинков
12.9.1918 - 5.9.1920

Крум Попов
8.6.1922 - 9.6.1923

Паскал Паскалев
14.7.1924 - 16.4.1925

Георги Маджаров
10.6.1925 - 13.11.1925

18.01.2011 г.

Една по-ведра София



След няколко мрачни теми, днес сменяме настроението с поредица от слънчеви изгледи. Картичките са публикувани в началото на 30-те и са колорирани по един ведър и приятен начин.






17.01.2011 г.

София преди и сега: Къща-музей на Александър Стамболийски


Пореден пример за пълно безхаберие и съсипия е (някогашната) къща-музей на Александър Стамболийски, намираща се на улиците "Суходол" и "Адам Мицкевич".


Стамболийски е живял и рабoтил в тази сграда между 1921 и 1923 г. като действащ министър-председател. По-късно в нея е устроен музей, а през 1954 г. е посторена и изложбена зала.


На партера се е намирала архивната стая, в която се е съхранявала библиотеката на Стамболийски. На първия етаж е била приемната стая, където в извънредни случаи са заседавали Министерският съвет и ръководството на БЗНС. На втория етаж е бил разположен работният кабинет на министър-председателя. Експозицията е включвала мебели, лични вещи, ръкописи, снимки, документи, картини.

Днешното окаяно състояние на сградата не се нуждае от коментар и буди единствено съжаление. Снимките ни изпрати Рени Райчева. По нейните думи през лятото постройката все още е имала дограма и дори пердета, но освен на природните стихии, тя е станала жертва и на бързо разграбване от пребиваващи наблизо роми.








Допълнение от г-н Иван Кожухаров - наследник на Александър Стамболийски, изпратено през септември 2018 г.:

Някои пояснения от наследниците на Александър Стамболийски относно съдбата на едноименната къща-музей в годините на прехода.
   
Къщата музей „Александър Стамболийски” и прилежащият й поземлен имот на ул. „Суходолска” 44 София е възстановена като собственост на наследниците на Стамболийски с решение на СГС III отделение по АХ Дело № 1500/1997 г. влязло в сила на 12.05.2000 г. 

От промените в България през 1989 г. Музеят и прилежащата експозиционна зала бяха ползвани от една от формациите на БЗНС, а именно тази, ръководена от Георги Пинчев. Благодарение на това години наред експозиционната зала, състояща се от многобройни помещения, беше отдавана под наем на най-различни фирми. Вероятно приходите са били прибирани от БЗНС – Пинчев. Къщата-музей беше съхранена в състоянието, в което е била заварена, като се изключи амортизацията от времето, тъй като за последните поне 20, а и доста повече години, не са влагани никакви пари за ремонтни работи.

Трябва да се отбележи, че макар парите от наем да не се използваха за поддръжка на сградите, все пак присъствието на наематели до голяма степен възпираше набезите на ромите от съседното гето, което е сериозен проблем за района.

Това състояние на нещата продължи и след влизането в сила на споменатото по горе съдебно решение след 2000 г.

През пролетта на 2010 г. ние, наследниците на Стамболийски, бяхме уведомени от държателите на имота – БЗНС за намерението им да ни предадат владението. Това вероятно бе продиктувано от проблемите им с опазване на сградите. От наша страна това бе приветствано, още повече, че се появи възможността чрез сътрудничество с гражданската организация Сдружение „Природа назаем” да бъде възстановена музейната функция на Къщата музей и да бъде обогатена с образователни екологични дейности, като се използва и прилежащият парк. Идеята беше Сдружението да премести офиса си в къщата музей и така да задвижи както музейната функция на къщата, така и другите дейности.

Намеренията бяха:
- да се възстанови водоподаването към старата къща, да се изгради електрозахранване, каквото никога не е имало
- осигуряване на финансиране по европейски програми за ремонт на сградата и поддръжка на музейната сбирка и архив, които към онзи момент бяха относително непокътнати /има снимков материал показващ състоянието на къщата музей отвън и отвътре/
- да се предаде запазения музеен архив на Държавните архиви, за което бяха проведени и нужните разговори
- част от сградата да се ползва от Сдружението като офис, да се възстанови занемарения парк и да се използва за различни екологични, образователни дейности.

Така изложените намерения бяха единствената добра възможност в очите на наследниците на имота той да престане да бъде просто наемна площ.

Разбира се започналото раздвижване около старата непокътната дотогава къща не остана незабелязано и скоро бяха установени дребни взломни кражби по отношение на имуществото на Сдружението. Това наложи поставянето на две метални решетки, като допълнение към присъствието на двете фирми наематели и СОТа, който те използваха. Също така зачестиха и посегателствата към експозиционната сграда, например за една нощ бяха откраднати 9 грамадни чугунени радиатора за което беше викана полиция, както и много пъти при предишни подобни случаи. Наемателите вече бяха уморени от постоянната неравна борба с набезите от гетото и когато и сотаджиите се отказаха повече да опазват клиентите си, съвсем логично набързо напуснаха имота. Така той остана без постоянно присъствие. Всичко това се случваше в периода март – септември 2010 г. 

Така стигаме до датата 10 септември 2010 г. когато беше установен резултатът от истински вандалски погром на къщата музей Александър Стамболийски /има снимков материал за резултатите от погрома/. Къщата дотогава непокътната беше буквално изтърбушена сякаш от специална бригада за бързо реагиране. Металните решетки просто бяха изчезнали заедно с всички оригинални мебели на Александър Стамболийски, заедно с офис мебелите на Сдружение Природа назаем. Архивът на музея и на Сдружението беше вандалски разхвърлян из целия парк и напълно унищожен. Всичко това беше подробно описано пред полицаите от 9-то РПУ. Към днешна дата – няма намерен извършител и разследването е прекратено. В момента и двете сгради са напълно оглозгани, а старата къща музей е пред рухване и е опасна за живота на тези, които продължават да я оглозгват.

От всичко описано до тук резултатът за наследниците на Александър Стамболийски е:

- имот с две полуразрушени сгради, опасни за живота на неканени „гости”
- унищожено ценно историческо наследство и осквернена фамилна памет
- постоянни предупреждения за глоби на наследниците за това, че не съумяват да си опазят имота, който така между другото се намира в уж европейска столица, която обаче няма кой да глоби за това, че е допуснала да остави гражданите си сами да се оправят с проблем, който не е по силите им.

Според наследниците на Александър Стамболийски това, което е останало от къщата-музей, трябва да бъде отписано от списъка на паметници на културата от национално значение поради следните причини:

- На времето къщата и прилежащи към нея около 300 дка. ниви са били предвидени от Стамболийски за създаване на опитно поле, тъй като Стамболийски е бил агроном по образование. Преждевременната му смърт осуетява тези намерения. А социалистическата човеколюбива държава набързо експроприира земите на този фамилен чифлик за индустриални строежи.
- Къщата беше издигната в ранг на музей при социализма в услуга на лицемерната идея, че в България няма комунистическа диктатура, а двупартийна система в която разбира се като параван беше включено и казионното БЗНС, което по никакъв начин не беше наследник на идеологията на Александър Стамболийски. А къщата – музей беше използвана за показване на делегации от братските селски партии. Именно и за това беше поддържана като музей, че даже и с парк около нея, и ненужна експозиционна площ.
- Къщата вече не съществува, като архитектура никога не е представлявала особена ценност, музейна стойност имаше интериора и архива, които уви също вече не съществуват и няма как да бъдат възстановени.
- Истински важният музей на Ал. Стамболийски е къщата в Славовица където е зверски убит и където е прочутият му кървав надпис.