На 20 септември 1902 г. София посреща с особена тържественост граф Николай Игнатиев. Пристигнал в България като специален гост на големите чествания по случай 25 години от освобождението на страната, графът престоява няколко дни и в българската столица. Столичните вестници отразяват събитието в съзвучие със своите политически и партийни пристрастия. В днешната публикация даваме няколко от репортажите.
Посрещането на граф Игнатиев и тържествената арка при Лъвов мост
Из вестник "Пряпорец" (Орган на Демократическата партия), бр. 41
В събота, в 5 часа подир пладне пристигна в столицата ни многоочакваният и любимият ни гост граф Игнатиев, който биде посрещнат така бляскаво както никой друг не е бил посрещан. Цялото почти население на столицата бе се дигнало на крак. Всички облечени в празнично облекло бяха препълнили пътя от гарата до съборната черква и от там до руското агентство, където графа щеше да слезе. Около гарата беше заело място висшето общество, подир ученичките с китки в ръце и учениците и юнаците с флагове, разните корпорации със своите знамена и най-сетне македоно-одринската емиграция с траурното знаме до съборната църква. Много госпожи и госпожици поднесоха букети на графинята и графа от името на разни дружества. При шареният мост беше устроена една великолепна арка представляюща незавършения идеал на графа. Преди слизанието в руското агентство гостите се отбиха в черква, където в тяхно присъствие се отслужи молебен. Колкото през деня беше красива окичената с многобройни руски и български флагове столица, още по-омайна гледка представляваше тя вечерта с хилядите запалени факели и книжни фенери. Всичките улици около руското агентство и празното пространство пред него, дори до държавната печатница беше препълнено с ликующ народ. Музика, песни, "ура" цепеха въздуха до късно вечерта. В неделя, в два часа след пладне македоно-одринската емиграция в едно голямо множество с музика на чело направи овация на графа, държа се реч от професора Милетич и се поднесе адрес. Графинята и графа както при пристигането, така и при факелното шествие, също така и при овацията от македоно-одринската емиграция бяха трогнати и постоянно се просълзяваха от вниманието на столичните граждани и от изказваните от тях топли чувства.
В неделя вечерта, в чест на графиня и граф Игнатиеви биде дадена вечеря от министър-председателя. В понеделник вечерта имаше вечеря гала в двореца, а вчера на обяд се даде банкет от столичните граждани в "Славянска беседа". В Двореца и в "Славянска беседа" присъствува и г-н П. Каравелов.
*
Из вестник "Право" (Орган на Македоно-Одринските интереси), бр. 31
Граф Игнатиев в София.
Снощи, в 4 часът след пладне, пристигна в столицата, идящ от Шипка, най-големият виновник на българската свобода, любимеца на свободния български народ, граф Игнатиев. Той биде посрещнат тъй бляскаво, както никой път гост на България не е удостояван. От гарата до помещението на Руското агентство целия път бе задръстен от десетки хиляди народ и от учениците и ученичките на всички столични училища. Град от живи цветя от всъде се сипеха в каляската му, която бе буквално натрупана с тях. Всред френетическо ,,ура!“ от народа, той премина пътя си до квартирата. По случай на неговото дохождание, целия град е окичен със знамена. Снощи народ и ученици, с разноцветни фенерчета и факели, направиха шествие пред квартирата му. До късна нощ целия град бе в движение. Графът ще престои в столицата два-три дена.
*
Из "Славянски глас" (Орган на Славянското благотворително дружество), ноември 1902 г.
Граф Игнатиев в столицата.
Столицата ни бе честита да посрещне на 20 септемврий, по необикновено бляскав и сърдечен начин, Негово Сиятелство граф Игнатиев, человекът чието име е тъй тясно свързано с нашето освобождение и с нашите национални идеали. Великите идеи и великите събития създават една неугасима чаровност около лицата, които са биле техни проводници и централни фигури. И живи, и умрели, техните имена стават мили за паметта на народите, сред които и за които те са работили. Такова едно лице е граф Игнатиев. Неговото дохождане възобнови всички чувства, които българският народ е преживявал със своите исторически идеали и ги сля с настоящите му чувства за същите, за да ги подчертае и укрепи.
Нека прибавим тук, че навсякъде из България, дето е минал граф Игнатиев, той е извикал симпатиите на българския народ, на всякъде въодушевени, с трепетно сърце, са излизали да го приветствуват. Българинът, който мъчно се вълнува, доказа, че знае високо да цени сторените добрини, че умее да въздаде на своите благодетели заслужената чест. С искреното и непринудено изказване на своите чувства, българското население навсъде, дето е преминал скъпият гост, даде светло доказателство за това. Нека се надяваме, че Негово Сиятелство ще доживее да види осъществен скоро неговият и наш идеал за една целокупна, обединена България, такава, каквато той начерта най-напред в Цариградската още конференция, като успя да вземе още за нейното одобрение и подписите на представителите на другите сили и, каквато, по-после, той накара Турция да отстъпи на България в историческото Сан-Стефано.
Посрещането на графа в София по своята грандиозност и величественост, по силата на всеобщия ентузиазъм, който достигаше до полуда, беше повече от един триумф — то беше апотеоза, нечувана и невиждана в София от освобождението насам. През време на шествието му от гарата към великолепната арка-пирамида при Шарения мост, онизана с живи гирлянди от юнаци и опълченци, широките алеи на улицата, приличаха на едно развълнувано море от хора, на които жадните погледи бяха вперени в дворцовата колесница, дето седеше високия гост с графиня Игнатиева и със сина си, графа Леонида Игнатиев; сред гръмотевичите ура, махания на безчислени руски и български флагчета, в продължени на един час въздухът бе замрежен от китки, които като един дъжд, валяха въз колесницата. Тримата гости бяха буквално засипани, задушени от цветя; рядко имаше лице, което да не бе обляно със сълзи, или поне очи, в които те да не блещяха. Такава навалица и такова пиянство от възхищение придружаваха графа Игнатиева и до Съборната църква, дето се отслужи благодарствен молебен, и до двореца, дето Н. Ц. Височество Князът излезе та го поздрави, и до руското консулато, дето графът слезе от триумфалната си колесница.
Вечерта едно грандиозно факелно шествие на многохиляден народ, българи и македонци, изново дойде с музика и знамена да акламира госта пред зданието на консулатото, осветлено вълшебно от алегорическата картина на електрически ламби.
Четиридневното пребивание на графа Игнатиева в столицата, бе изпълнено с овации и тържества, с гощавки, с представяне на депутации и поднасяни адреси, с нескончаеми изявления на радост, признателност и народна любов. Сичките други интереси на живота бяха оттикнати на страна, сичките страсти, политически борби, бяха замлъкнали, сичките души бяха се слели в една душа, в едно чувство необуздано и велико: чист възторг!
Споменът на това събитие, което пробуди в душите най-високите и благородна вълнения, няма да се изличи никога из паметта на столичните граждани. Той ще грее и в душата на мастития и славен бългоролюбец, който биде щастлив да види как се ценят високо заслугите му, как жив е неговия образ в сърцето на признателния български народ.
*
Из вестник "Нов век" (Орган на Народната либерална партия), 23 семптември 1902 г.
Посрещанието на граф Игнатиева.
Цанковистите си отплатиха богато за толкоз годишното ядение от руския казан. Граф Игнатиев биде посрещнат така, както никой досега не е бил срещан в София. От десетина дена се правеха приготовления от правителството и кметството. На всички ученици е било казано да си приготвят малки флагчета и да ги държат в ръцете си; който ученик се яви без флаг или не присъствува, ще му турят бележка. А стражарят и агентите на градския съвет ходеха по махлите да заповядват на гражданите да си окичват къщите със знамена и да си покриват прозорците с килими. Това даде възможност на мнозина да си разтръсят килимите. Вярваме, че граф Игнатиев ще да е казал на цанковистите: „халал да ви е яденето от руските казани“. И аслъ за туй се прави това тържество — да отблагодарят и получат похвала.
Ний разбираме, че на един гостенин като графа Игнатиева, трябва да се направи една почет, но до такава прекаленост не вярвахме да се отиде. Туй, което видяхме да става, е унизително за нашето национално достойнство. Най-напред трябва да учат народа и младото поколение да почита своите хора, своите борци за свободата, своите деятели в миналото, че тогава да се почитат чуждите.
