Присъствието на австрийски и италиански дипломати в София предхожда създаването на свободна българска държава. В града, тогава в рамките на Османската империя, са открити консулства, а след освобождението и установяването през 1879 г. на дипломатически отношения представителствата на Австро-Унгария и Италия са издигнати в ранг дипломатически агентства.
Изграждането на новата българска столица поставя въпроса за построяването на сгради, в които тези представителства да се помещават, отговарящи на престижа и положението на двете държави на международната сцена.
През 1882 г. с разпореждане на българския княз Александър I и с решение на Министерския съвет за нуждите на Австро-Унгария е предоставен парцел на "бъдещата главна улица" (по-късно булевард "Цар Освободител" 9). На тази площ дипломатическият агент Рюдигер фон Бигелебен изгражда със собствени средства вила по проект на архитект Петер Паул Бранг, завършена и открита през 1883 г. Бигелебен отдава сградата под наем на своето Министерство на външните работи (любопитен случай без прецедент) за нуждите на дипломатическото агентство.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjI-mX4tI8tZolQ2Qx8Si2p9gnw0iEqLpJ9cYm1tW5q-O7kw_ddxlqOL87OYVZUu4Pf8EemO52e2vOrfOSSrfunmKGosIRt6NTCkLTuYcvFc3_5FZuZTvvOxJ5XWff07aqqRTuQ6Qx2TmhR/w410-h281/Scan4082.jpg)
Австро-унгарското дипломатическо представителство в началото на 20 век, поглед от булевард "Цар Освободител"
В последствие парцелът е разширен към улица "Шипка", а през 1907 г. Австро-Унгария закупува сградата и прилежащата й площ. Тази стъпка дава възможност на имперското правителство да се заеме с вече належащото нейно разширяване и преустройство. Задачата е възложена на виенския архитект Лудвиг Рихтер, който проектира съществуващата и до днес дипломатическа сграда. Вече с ранг легация, новата постройка е завършена през есента на 1909 г.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgLviob5XUQ2SyyA1QcDfudMDLPsL_jz6p0YsG9DxF4uUF9gBe6_O5m01nSbawGysF8VglXqfKaBINllKVVqq6-aQ_4Q1Gximj57CsduvSahnZBcHcstlSFl_66dFZJrSGom2KCigb_R5qs/w410-h238/Scan3053.jpg)
Сградата във вида си след преустройството през 1907-1909 г.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEioVpeiL9qtHybTKf1m5Vg2_h9AXgKq88VU0GXQ3npp7XJVP_rgxIWFygnsMxyOqhpw1idhJCvOsmej3EkN-jCXlt0TT_5vgC3RN0ICHSO1iuDWCQ4usFbrI8pRD_ydu1_d48NSTqIWbRum/s400/a2.jpg)
Съвременен изглед
От своя страна, италианската държава изгражда дипломатическото си представителство на тогавашния булевард "Цар Освободител" 11, в непосредствена близост до австро-унгарската легация. В периода 1905-1910 г., след продължително забавяне, сградата по чертежи на италианския архитект Енрико Бовио е завършена. Така ансамбълът е окончателно оформен в съхранения си и до днес вид.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhFViw9xxaVTN2ui27nY7y2n2c22l6-CCTtkIkxO4Zwj6m-tv-MzjCclz1YqccpGIm1fWSV25gluoRyFOi-FglIr1h1y-6hGawC7mX2J9kI8XfqNtChGBPkNIW0c7z_HYlsnZJEPFCFxjoZ/w410-h307/Scan2707.jpg)
Поглед по булевард "Цар Освободител" - вдясно са легациите на Австро-Унгария и Италия, около 1910 г.
Това обаче съвсем не е краят на тази любопитна история. След водовъртежа на Голямата война Австро-Унгарската империя изчезва от картата на Европа. През 1918 г. сградата на нейната легация е окупирана от Антантата и по-специално от италианската Военна мисия.
След разпадането на империята наследилите я държави трябва да установят своето дипломатическо присъствие в София. Унгария изгражда собствена легационна сграда, а Италия и Република Австрия постигат споразумение, с което през 1925 г. се урежда размяната на двете легационни сгради - Италия се настанява в някогашното австро-унгарско представителство, а Република Австрия придобива бившата италианска легация.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiDkYtyHs9GfId5AUB_Y56U_Wps5_jrrcbQt6EU839ZpUHwYeN_bJNqTrTOVYQzpl6rz5x8ABSJHlyAnhhfNLqPTzq0SBgqpJvlrpZSdqEquHgsutnDwz-kwS-p7Rzp6vzSIKs4eLMMhf4W/w410-h296/itlegacia.jpg)
Легацията на Австрия, 20-те години
Присъединяването на Австрия към Германския райх слага край на независимата австрийска държава и след 1938 г. сградата на булевард "Цар Освободител" се превръща в резиденция на германския пълномощен министър в София. След 1947 г. и възстановяването на дипломатическите отношения с България тя отново става собственост на Република Австрия.
Съвременен изглед