Знаете ли кой е първият българин, прекосил света, за да стъпи в далечна и загадъчна Япония?
Към днешна дата се смята, че това е Антон Бузуков – български военен и доброволец в Руско-японската война. Или поне той е човекът, оставил след себе си първото известно писмено свидетелство. Неговите пътни бележки „Пътьом през Япония“ разказват за пребиваването му на японска земя през месеците ноември и декември на 1905 година.
Днес обаче ще трябва да пренапишем летописа на българо-японските връзки и благодарение на две щастливи находки да върнем часовника пет години назад, към едно друго забравено пътуване.
През февруари 1900 година две пощенски картички поемат дългия път от Нагасаки към княжеския дворец в София. Подател е Стефан Абаджиев – български морски офицер, пътувал на борда на руския параход „Екатеринослав“.
В онези времена пътят до Япония е истинско изпитание – дълго, трудно и почти немислимо пътешествие. Транссибирската железница все още не е изградена изцяло, а между България и земята на изгряващото слънце лежат безкрайни пространства и почти непознати за нашенеца светове. Морската шир е единствената възможна посока, по която един българин може да се отправи към тази далечна страна. Пътуването на Стефан Абаджиев продължава цели пет месеца и прекосява три океана - от Одеса през Владивосток до Санкт Петербург. Именно от Владивосток Абаджиев успява да достигне и до бреговете на Япония, откъдето отправя своето послание към София.
Получател на изпратените от Нагасаки пощенски картички е Никола Радев – български офицер, юрист и по това време флигел-адютант на княз Фердинанд.
На 1 февруари Абаджиев пише: „Драгий Радев, днес пристигахме благополучно и след няколко часа тръгваме за Владивосток“.
На 19 февруари поема пътя си и втората картичка. В нея Абаджиев отбелязва: „Днес е вторият ден как сме пристигнали от Владивосток, след пет дена тръгваме“.
За съжаление, в картичките липсват описани срещи, впечатления или картини. На пръв поглед те носят само няколко реда и една малка история от миналото. И все пак в кратките думи се крие нещо необикновено – свидетелството, че преди 126 години един българин, може би за първи път, е стоял на японска земя и е изпратил вест към дома. А с нея - и вълнуващата следа за една среща, която завинаги ще свързва България и Япония.







