14.04.2021 г.

Откриване на ХХIV-то Обикновено народно събрание, 1938 г.


Списание "Сердика", книга 5, май 1938 г.

ТЪРЖЕСТВЕНОТО ОТКРИВАНЕ
НА ХХIV-то ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Н. В. Царят чете Тронното слово

След четири години политически живот без приноса на едно законодателно тяло изхождащо и избрано от народа, най-сетне през м. май т. г. се осъществи отдавнашното желание на Държавния глава да призове по един нормален ред народа, в лицето на неговите избранници, към законодателна дейност. Осъществи се и желанието на самия народ да промишлява сам над своите съдбини чрез посочените свои избранници.

На 22 май, неделя, още от 9 часа сутринта настъпи оживление в тремовете на новоремонтираната сграда на Народното събрание, а също така оживление настъпи и по бул. Цар Освободител, от Двореца до Парламента.

Около обляната със светлината на пролетното слънце сграда на Парламента, украсена по главното стълбище с цветя и килими, се трупаше гъсто множество граждани.

Към 10 часа пристигна рота при знаме и музика и зае местото си между Министерството на външните работи и Парламента. На десния фланг се построиха висшите офицери на гарнизона. Към 10 и половина часа пристигнаха членовете на дипломатическото тяло, за да заемат местата си вътре в Парламента. Военният министър пристигна и поздрави почетната рота. Към 11 без 10 м. от към Двореца се зададе колата на царската свита, а няколко минути след това и тая на Н. В. Царицата, придружена от Т. Ц. В. Княгиня Евдокия и Княз Кирил. В 11 без 5 м., посрещнат с военни почести и с ура от гражданството, Н. Величество пристигна пред входа на Народното събрание и влезе в него. В това време в заседателната зала бяха всички народни избранници, които посрещнаха Н. В. Царя с акламации и ръкопляскания.

От определеното в залата място, изправен пред своя трон, заобиколен от дясно от членовете на Министерския съвет, а от ляво — от членовете на своята гражданска и военна свита, Н. В. Царя прочете с ясен и твърд глас Тронното слово, с което открива ХХIV-то Обикновено народно събрание.

Когато стигна до пасажа, в който се говори за ощастливяването на Царското семейство и България с раждането на Престолонаследник и който завършва с думите: „Това чедо на България ще расте, ще крепне и ще се възпитава в български дух и традиции, за да може един ден с мъдрост и любов да служи преданно и самоотвержено на Родината", думите на Н. Величество бяха изпратени с бурни овации и ръкопляскания.

Н. Величество напуска Народното Събрание

Тронното слово бе също така изпроводено с шумни овации и ръкопляскания от народните представители, след което Н. Величество, покланяйки се пред събранието на народа, се ръкува с г. м-р председателя и с Н. Високопреосвещенство Митрополит Стефан и напусна залата на Събранието, последван от министрите и своята свита.

Н. В. прие рапорта на командира на почетната рота, поздрави войниците и всред овациите на гражданите се отправи, заедно с членовете на Царския дом, към Двореца.

Н. Величество поздравлява почетната рота

В залата на Народното събрание, след водосвета извършен от духовенството и след полагане клетва от народните избранници, председателското място се зае от най-възрастния народен представител, бившия м-р г. д-р Кънчо Миланов, а след това при избора на президиум бяха прогласени за избрани: г. Стойчо Мошанов — за председател на Народното събрание и г. г. Георги Марков и Д. Пешев за подпредседатели. С това законодателното тяло се конструира и почна своята редовна работа.

Нека Бог бди над дейността на българските избранници, сподобявайки с мъдрост тяхната деятелност и нека тя донесе само доброчестини на нашия народ.

Н. В. Царицата и Н. Ц. В. княгиня Евдокия на излизане от Народното събрание


25.02.2021 г.

Старата руска легация


Една от първите обществени сгради, изградени в новата българска столица след свобождението, е зданието на руското дипломатическо агентство. За целта общината предоставя парцел в близост до княжеския дворец, разположен между днешните улици "Раковски", "Московска" и "Бенковски". На парцела са изградени няколко сгради, в които се помещават дипломатическото агентство и генералното консулство на Русия.

Изглед по улица "Московска" към пресечката с "Бенковски", 80-те години на 19 век

От тях до днес е оцеляла единствено ъгловата постройка откъм улица "Раковски". Полагането на основния й камък се извършва на 8 април 1880 г. в присъствието на княз Батенберг. Сградата, изпълнена най-вероятно по руски проект, е двуетажна, представителна, с богато декорирани салони. Освен за официални цели, тя е служила и за жилищните нужди на дипломатите.

Изглед по улица "Московска" към пресечката с улица "Раковски", края на 19 век

Легацията се използва по предназначение близо век, като това се случва с големи прекъсвания, предпопределени от трудния баланс и многобройните разриви между двете държави. След абдикацията на княз Александър I нарасналото напрежение води до скъсване на дипломатическите отношения, продължило до 1896 г. През Първата световна война отношенията между България и Руската империя отново са прекъснати, а създаването на Съветския съюз води до забавяне на тяхното възстановяване.

Салоните на представителството, края на 19 век

Салоните на представителството, края на 19 век

Салоните на представителството, края на 19 век

Салоните на представителството, края на 19 век

Едва след установяване на дипломатически отношения със СССР през 1934 г. в сградата се настанява съветската легация. В годините на Втората световна война дипломатическият персонал остава в града, като изградените бомбоубежища на територията на посолството позволяват легацията да не се евакуира дори по време на съюзническите бомбардировки през 1943-44 г., които нанасят сериозни поражения на легационния комплекс.

Знамето на СССР над легацията в годините на Втората световна война

Посолството на СССР заема тази сграда до 1977 г., когато е завършен съвременният комплекс на булевард "Драган Цанков". Впоследствие сградата се използва от Националния исторически музей, а след 2005 г. в нея се настанява Домът на Москва.