11.07.2021 г.

Из историята на улица „Аксаков“


Мария-Бойка Малинова

Днес тя свършва до бул. „В. Левски“ срещу Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Казвала се е „Аксаковска“ след Освобождението и до 1892 г. с нея свършва града. Земята до ул. „Х. Димитър“ принадлежи на братята Антови. От тях д-р Карл Расс, роден в Дорпат (днес Тарту, Естония) купува три отделни парчета и строи фамилна къща с градина. Той отбива военната си служба в руската армия след завършване на Дорпатския ветеринарен институт. Пратен е в България, в самия край на руско-турската война. Дали любовта му към една българска девойка, видяна в Самоков, където е разквартирувана частта му или нещо към самата България, едва изправяща се на крака, е причина за решението да остане в нея, не можем да знаем. Документите разказват, че остава доброволно на служба в Княжеството. Първо при двора на княз Батенберг I, а след това и към Военното министерство. Откроява се по начин на мислене и действия. Остава встрани от разгарящите се страсти в прохождащото българско общество. Малко преди да умре от пневмония, Народното събрание удовлетворява молбата му да стане „български поданик“.


Къщата, която построява от снимката, семейството нарича „Старата къща“. До 1932 г. в нея живеят съпругата Мария д-р Расс и дъщерята Елеонора със своето семейство. За атмосферата на улицата от онова време ми разказа внукът на Елеонора, Стефан Ас. Райнов. Ясно си спомняше къщите между бул. „Фердинанд“ и ул. „Цар Шишман“. Първа откъм булеварда била къщата на семейство Аврамови. Техният син Владко, който свири на цигулка, след години се превръща в познатия и уважаван музикант проф. Аврамов. До тях е къщата на д-р Расс, следвана от къщите на софийския землемер Атанас Кривошиев и семейство Пирьови, от което пък излиза педагога от Софийския университет проф. Пирьов. В другия край на улицата, срещу 133-то училище, сега, се намирало американското посолство. През две къщи е поликлиника „Димитраков“, къщите на д-р Киров, на братя Алтънови, по-големият от които дипломат, и накрая - семейство Шипкови. Пред тези къщи имало добре поддържани градини с розови храсти покрай желязната ограда. Розите се надвесвали над улицата и разпръсквали упойващ аромат.

Сливенската възрожденска фамилия Гаджалови имала къща на мястото на 133-то училище сега. Преди да стане „руско“ в края на 60-те години в него се обучават паралелки от 1-ви до 11-ти клас. Учениците от тях се настаняват в 7-мо и 8-мо училище, които делят сградата срещу градинката при „Св Седмочисленици“. Когато гимназиалните класове научили за готвената промяна, излезли пред главния вход на ъгъла „Аксаков“ и „Цар Шишман“ и всички скандирали името на Джон Пашов, патрон на 34-та гимназия. В знак на протест и несъгласие.

През 30-те години на 20 век дъщерите на д-р Расс и Ат. Кривошиев дават парцелите и се построява нова четириетажна сграда под № 48. Бомбардировките над София сриват покрива й, а дъждове наводняват горните етажи. С народен заем и собствени средства живеещите в нея закърпват общия покрив, временно, което временно остава и до днес.

Две са паметните плочи, поставени на сградата. Те напомнят за имена и събития, свързани с миналото на град София и с културната история на България. Едната е на народния артист Стефан Македонски – оперен певец, режисьор и педагог, свързан с утвърждаване на „Оперна дружба“ и превръщането й в държавна опера. С цялостния възход на българското оперно изкуство. В неговият личен архив открих една „покана - входен билет“ за представление на Художествен театър с дата 31.05.1918 г. Мястото е Дома на изкуствата на ул. „Аксаков“ № 16. Този дом е основан от артисти, писатели и художници. Има постоянна Художествена галерия в него. А добавеният в поканата текст, че „представлението е в полза на Дома“ разкрива атмосферата на тази определяната като част от Бохемска София улица.

Втората плоча е на проф. Панка Пелишек – изявен музикант – пианист и дългогодишен педагог в Музикалната академия. Известно време в тази сграда живее и работи композиторът Йосиф Цанков, създавайки тук много от незабравимите си мелодии и песни. През 1988 г. се появи и една друга плоча, на името на учителката Дафина Главинова, в чиято квартира е проведена нелегална среща. Вече я няма. Свалена е, вероятно от наследници, при напускане на сградата окончателно.

През 1989 г. асоциация „Индустрия за човека“ лансира проект „Аксаков“ да стане „представителна улица на дизайна“. Новаторската идея е представена в пресата от Зина Соколова през март. Витаещите до момента слухове за отчуждаване на партерните етажи провокират напрежение сред живеещите на улицата. От статията става ясно, че „някои партерни и ниски първи етажи трябва да бъдат отчуждени“ . Хората не приемат подобна промяна. Не ги успокояват и приказките за обсъждане на идеята и евентуална корекция. Събрани на улицата, пред сградата на „Промпроект“ (сега НАП) те искат среща с ръководството и обяснения. Особено активен и гласовит е проф. Аврамов срещу това „съсипване на хубавата ни улица“. Аналогичен идеен проект е прогонил собствениците от ул. „Х. Димитър“ № 11, същата година. Намерението да се разшири двора на училището се заменя от идея сградата, оказала се по инженерна оценка много здрава, да се превърне в „дом за пионерите“. И тази идея отпада. Изведените живущи събрат 190 подписа и правят писмени възражения. Това не ги връща в напуснатите домове. Сградата остава необитаема и е съборена, след време, защото реално няма кой да полага грижи за нея.

30.06.2021 г.

Сградата на Софийската фондова борса на площад "Гарибалди"


Откъс от книгата "Спомени из моя живот" на Марко Рясков (финансист, управител на БНБ и финансов министър през 30-те години на 20 век)

Бях председател на Фондовата борса, секретар беше много активният тогавашен главен директор на застрахователното дружество „България“ Стоян Бочев – мой дългогодишен приятел. Замислихме с него да построим здание за борсата, която имаше фонд за тази цел, обаче далеч недостатъчен: с него можеше да се купи само място за строеж. Управителният съвет на борсата взе съответно принципно решение и натовари мен и Бочев да търсим място. Установихме се на една стара постройка на ъгъла на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Денкоглу“, която принадлежеше на Румъния и служеше по-рано за канцелария на румънската легация. В това здание се помещаваше временно Фондовата борса. Местоположението беше много изгодно. Одобри се от управителния съвет на борсата, който упълномощи двама ни да влезем в преговори с румънската легация за купуването на постройката и мястото. Спазарихме го за 7 000 000 лева и по решение на управителния съвет Фондовата борса го купи.

Сградата на румънската легация на площад "Гарибалди", началото на 20 век

И двамата, решителни хора, които не обичат да протакат и отлагат работите, влязохме във връзка с един от най-добрите ни опитни архитекти за обществени голями строежи арх. Ст. Белковски (сега професор). Установихме се на плана, който се одобри от управителния съвет. За строежа ведно с обзавеждането Белковски предвиждаше изразходването на кръгло 30 000 000 лева, която сума можеше да се набави само по пътя на сключването на дългосрочен заем. Аз се наех с намирането на такъв заем. В качеството си на председател на Общия съюз на кредитните и застрахователни предприятия аз лесно склоних частните банки и застрахователните дружества да поемат съответно на номиналните си капитали облигации на обща сума 30 милиона лева, които Фондовата борса ще издаде на приносител с лихва 5%, платими чрез годишни тиражи в продължение на 20 години.

Понеже Фондовата борса беше под контрола на финансовото министерство, трябваше да се вземе съгласието му за емитиране на заема, което борсата лесно получи. По направени точни и предпазливи изчисления заемът щеше да се изплати от наеми на помещения, особено на магазини, за които се явиха много кандидати.

Започна строежът от строителното дружество „Циклоп“ под контрола на архитект Калчев от Министерството на общите сгради (предписан от закона контрол, понеже се касае до строеж на обществено здание). Издигна се една великолепна палата, запланувана много смислено и целесъобразно и по последните изисквания на техниката.

Покрай телефонната централа това здание е едно от най-сполучливите творения на архитект Белковски. Сега зданието на бившата Фондова борса се заема от Министерството на вътрешната търговия


Откъс от книгата "Станчо Белковски - архитектурна дейност" (1943 г.)


Фондовата Борса в София е обществено учреждение, с управително тяло, избрано от членовете й, което работи под непосредствения контрол на държавата — Министерството на финансите.

Собственото й място ул. „Ан. Кънчев" № 1, ъгъла ул. „Денкоглу", в центъра на града, следваше да се застрои с подходяща сграда. Поради липса на пари, отначало се е замисляло издигането на една кооперативна стопанска палата, в която е щяло да се помещават и други сродни стопански организации, осигурявайки по тоя начин средствата за строеж. Тоя план, обаче, не се е осъществил. Затова строежът е трябвало да се извърши с оскъдни средства, повече добити чрез заеми и осигурявания през време на самия строеж.

Софийска „Фондова борса", ул. „Гр. Игнатиев" и ул. „Анг. Кънчев". Главна фасада.

Сградата има пететажна улична част с около 753 кв. м. площ и едноетажна — застроен двор, около 248 кв. м. Поради липса на средства, тая дворна част е временно покрита, като залата, проектирана да се застрои на това место, ще се издигне в бъдеще.

Конструктивният скелет е железобетонен с кухи тухли (хурдиси) в дюшеметата — ребрени плочи.

Вътрешното разпределение е типично канторско и с една недовършена в декоративно отношение голяма зала в четвъртия етаж, отбелязваща се във външния вид на сградата, към ул. „Анг. Кънчев".

Вътре сградата е изпълнена по-скромно и с по-обикновени средства и материали: гладки гипсови тавани, варова стенна мазилка, паркетно дюшеме в стаите, мозайка в коридорите; входният вестибюл и частта до първия етаж, около стълбището, имат облицовка на стените с травертинови плочи и изкуствен мрамор.

Фасадните лица на сградата са облечени с врачански камък, почващ от земята (тротоара) и свършващ до покрива.

Строежът е траял три години от 1940/42 вкл. Доизкарването на сградата е вървяло мъчно и бавно, поради липса на некои дребни материали и забавяне на доставките. Чистата стойност на сградата (без такси и т. н.) е около 15,000,000 лв.

Сградата се отоплява с централно водно отопление; за магазините е парно, а за голямата зала — въздушно. Има два асансьора за по 4 души и комплектна електрическа сигнална и телефонна инсталация.

Сградата на площад "Гарибалди" днес, надстроена с един етаж,
в нея се намира централата на КТ "Подкрепа"