Откъси от брошурата "Овча купел като бански климатически курорт" на Т. К. Новаков и д-р Т. Константинов (1933 г.) и допълнителни илюстрации
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ОВЧА КУПЕЛ
Земята ни е надарена с много и разнообразни природни богатства: с дивни планини, китни гори, бистри потоци, скъпи подземни богатства, с лековити топли и хладки минерални извори и др. Но за днешно време не познаваме по-ценно природно богатство и по-лековит бански и климатически курорт от Овча купел край София. С това име и с тази популярност се ползва курортът надлъж и нашир в нашата страна, дори в околните такива.
По-ценен казваме, защото в минералната вода на Овча купел Творецът и природата са вложили редки лечебни сили, тя лекува болестите, които съпътстват съвременния човек и ония, които днешният нервен свят носи. И затова „Овча купел“ се посещава масово от софиянци, провинциалисти и чужденци. Имало е дни, когато в банята са се къпали дневно повече от 4000 души — нещо, с което никоя друга баня у нас не може да се похвали. Тя е истинска народна баня.
Местоположение. Минералната баня и курортът Овча купел са в едно от предградията на София. Намира се на 5 км на югозападния ѝ край, по средата на трамвайната линия и шосето София–Княжево, на около 2 км северозападно от Витоша. От София до Овча купел може да се отиде с трамвай, автомобил или файтон. Обикновено се отива с трамвая, защото е най-икономично. Банята отстои от трамвайната спирка „Овча купел“ на 1000 метра.
Минало. До средата на миналото столетие Овчокупелският извор не е съществувал. През 1858 год. станало в София и нейната околност доста силно земетресение, което причинило големи пакости на софиянци и околните малки селища. Но в замяна на тия пакости, при разместването на пластовете, е избликнал сегашният благодатен и целебен извор „Овча купел“. Отначало водите му са бликали до десетина метра над земята, като с течение на времето спаднали до нивото на тая последнята.
Дълги години преди и след Освобождението никой не е подозирал за лековитите свойства на извора. Не е имало никакво жилище, било е поле, където са пасли стадата си околните селяни. Изворът и образуваните около него гьолове — мочури и тресавища, които са достигали чак до днешния квартал „Булина ливада“, са служили за водопой на добитъка и за топене на конопите (грастите) от близки и далечни села около София, понеже само за три дни (вместо за 15–20 дни другаде) те са огнивали и били готови за по-нататъшна работа. Често пъти след Освобождението, когато раздавали нови жълти ботуши на войниците, водели ги тук, за да ги почернят с калта, образувана около извора.
Предания, изследване и каптаж на водата. За откриване лековитостта на този извор, както и за наименованието му „Овча купел“, има едно предание:
На един овчар, който пасъл стадото си по тия места, това последното заболяло от някаква болест по краката. От натапянето им няколко пъти във водите на този извор те се излекували. Оттогава нарекли извора „Овча баня“. Това обаче се оспорва.
Кръстник на извора е станал през 1907 г., когато почват и къпанията с лечебна цел, журналистът Петър Завоев. Навеждането на мисълта за кръщаване на извора „Овча купел“, който се е наричал „Жежката вода“, е фактът, че от време на време избликвали в голямо количество изворни газове, които размътвали водата — също така, както библейската Овча купел „Витезда“ се е размътвала от ангел Господен. Газовете, според г-н Радуш Ченгелиев, са имали 105 мили-микро-кюри (Емана).
През 1905 г. по частна инициатива на Ив. Табаков и химика д-р Петков е станала първата анализа на водата от извора, която е дала положителни резултати.
През 1907 г. учителят от Военното училище — химикът Радуш Ченгелиев, по указание на инж. Михайловски — началник на минното отделение, е отишъл да изследва първи водата за радиоактивност и намерил, че тя превишава всички топли извори, извиращи из Софийското поле. Още същата година той съобщава това в Природоизпитателното дружество, а председателят на дружеството, покойният журналист Михалаки Георгиев, за пръв път лансира пред обществото нейната голяма лековитост.
С това се е обърнало вниманието на Министерството на търговията, промишлеността и труда, което е натоварило с проучване на водата покойния инженер К. Константинов. Каптирането на извора е станало през 1915 г. от инженер Павел Петров. Първоначално изворът на банята е бил на около 200 метра северозападно от новата баня, където е сегашният каптаж под големите върби в банския парк. През 1919 г. с широк канал водата е била отведена на около 150 метра от каптажа в по два циментови басейна в малката и голямата баня, обградени с дъски. Водата е давала чудни резултати. Всяко лято през м. май тия бани са се отваряли и работили до м. октомври. В малката баня са се къпели болни от заразителни кожни заболявания. Понеже около банята е имало само две къщи, множество болни, които са идвали да се лекуват, са живели в палатки от черги, рогозки, платнища и в колите и каруците си.
Първият заселеник в Овчата купел е Антон Илиев.
Славата на банята се разниса бързо навсякъде. След Европейската война министър Райко Даскалов, оценявайки значението на банята за София и за нашата страна изобщо, решава да направи една от най-модерните бани у нас и натоварва покойния архитект Нешев да изработи план за такава. Строежът на банята е почнал през 1920 г. и продължил с прекъсвания до 1933 г. Държавата е изразходвала за целта над 30 милиона лв.
На 18 юний 1933 г., при голяма тържественост, при стечение на много официални лица, гости от София и околността, на представители на двореца г.г. д-р Михов и Стойков, и в присъствието на министра на търговията, промишлеността и труда Д. Гичев, който спомогна много за довършването ѝ, на Балнеоложкото дружество Д. Кацев-Бурски и на местното дружество за подобрение и въздигане на Овча купел, на кмета на Княжевската община Ст. Денчев — се откри новата баня. С този акт за банята и курорта „Овча купел“ започва светло бъдеще.
Трябва обаче да се признае, че за това в продължение на 28 години са спомогнали и принесли ценни услуги овчекупелците Иван Табаков и Стефан Л. Ванев, и при строежа ѝ много български инженери, техници и работници.
НОВАТА БАНЯ
Новата баня „Овча купел“ е най-величественото постижение на българската архитектура и техника в областта на банното дело у нас. Тя е красив архитектурен бисер, гордост за нашата малка страна. Не само на Балканския полуостров, но рядко и в Европа се срещат такива курортни лечебни институти с всички нови приспособления за модерно водолечение. Наред с лукса, удобствата и целебността, тук са съчетани и трите най-важни природни сили при лекуване, подобряване и подмладяване на човешкия организъм: минералната вода, слънцето и електричеството.
Трудно се поддава на описание новата баня. Трябва човек да я види, за да има ясна представа. Новата баня е построена върху 1270 кв. метра на четири етажа: подземен, първи, втори и трети. В подземния етаж се намира водната и парна инсталация. Тук има такова преплитане на тръби, тръбички, резервоари, машини и пр., по които се изнася за горните три етажа водата и парата за басейните, ваните, душовете и чешмите, че всеки би се удивил.
Всеки, който дойде в Овчата купел, трябва да види това подземие, което дава смисъл и живот на горните етажи.
В първия етаж се влиза през кръгло преддверие — богато украсено, отстрани на което се намират двете каси на банята. От преддверието се влиза в широк коридор — чакалня. По него вляво се отива в мъжкото отделение, а вдясно — в женското. Така са разпределени и горните два етажа. Точно по средата на този коридор се открива друг, по който се отива за ваните. В този етаж се намират:
1. Басейните — по един в двете крила на банята. Те са еднакво големи, с площ 35 м². Басейните-къпални са четириъгълни и модерно устроени и удобни. Те от ранна сутрин до късна вечер са пълни с минерална вода, която постоянно се влива и изтича.
Наблизо до тях се намират курните за предварително измиване с кранове за топла и студена вода. Тук са и най-разнообразните душове — горни, долни, странични и комбинирани, също пак за измиване.
2. Съблекалните (кабините) за първа класа са единични, удобни и комфортно мобелирани.
3. Ваните се намират по средата на този етаж, отделно от басейните, на брой шест. Те са отделни стаи с малки басейни (вани) в подовете за единично къпане. Снабдени са с всички удобства за събличане, почивка и обличане — с кушетки, огледала, душове и пр.
Във втория етаж се намират:
1. Салоните за събличане II класа, също хубаво мобелирани.
2. Салон за водно лечение, с дъждообразни, струеобразни, плосковидни и променливи душове. В същия салон има и специална помилня.
3. Ваните за II класа се намират над тези на I класа. В коридора на ваните са:
4. Кабинет за електролечение, в който има електрическа вана с галванически и фарадически ток за водни електрически бани.
5. Кабинет на лекаря.
6. Четирикамерна електрическа вана за частични бани на ръцете и краката.
Третият етаж е полуетаж. И той е разделен на две. Тук са уредени салони, които в никоя друга баня у нас няма:
1. Салони със стъклени покриви за слънчеви бани. Достатъчно е да остане човек под тях само няколко минути, за да бъде облян в пот.
Открит салон за пясъчни бани. Пясъкът ще бъде докаран от морето. Двата салона са модерно приспособление за използване на слънцето като лечебно средство.
3. Салон за гимнастика с уреди и други приспособления. Подовете и стените до половина на първия и втория етажи са обшити със специални цветни плочки. Навсякъде по коридорите и залите банята е украсена с хубави цветя, взети от специалния цветарник на банята. За през студените дни банята има парно отопление. Зад банята, на около 50 м, има специално здание, в което се намира машинното отделение и пералнята с най-модерни машини за пране, сушене и гладене.
С това кратко описание не се дава пълна картина на онова, което представлява от техническо и медицинско гледище новата баня „Овча купел“, обаче може да послужи като упътване за посетителите.
ОВЧА КУПЕЛ КАТО КЛИМАТИЧЕСКИ КУРОРТ
Живеем в тежко време и грижовни дни. Борбата за живот създава за хората голямо нервно напрежение. Духът е подтиснат от неспокойни мисли. Себелюбието под съвременна маска е обикновено явление. Човек се лута и блъска без радост и отрада. Градският живот тъне в делнично еднообразие, монотонност, седящ живот, затворен въздух и лоши жилища. Всичко това гнети душата, трови организма и подронва здравето. И болни, и здрави днес еднакво се нуждаят от почивка. Затова лекарят често съветва и едните, и другите:
— Спрете за малко работата, отделете се от постоянното си местожителство, идете всред природата — на чист въздух, на слънце и простор. Променете за малко обстановката и начина на живота си!
А ето какво влияние оказва тази промяна върху организма.
Климатът на дадено място е съвкупност от чистотата и влажността на въздуха, влиянието на слънчевите лъчи, излъчването на топлина от нагрятата от слънцето земя, околната природа и пр. Промяната на климата значи промяна на дразнителите на организма. Условията в града се коренно различават от тези на селото. Климатът в полето, гората, планината и морето също не си приличат. И една промяна от единия към другия климат влияе благотворно.
Овчата купел не е само бански курорт, но със своето местоположение е и отличен климатически курорт — както за софиянци, така и за провинциалисти. Тя е на 590 м над морското равнище, в една красива котловина, изложена на юг. През целия ден я грее слънце, а от юг, на 2 км, я гледа Витоша, която денонощно ѝ изпраща свеж и ободрителен планински въздух. През самия курорт минава Владайската златоносна река, която овлажнява въздуха и дава хладина през летните горещини.
Климатът е полупланински и постоянен. От време на време повява слаб ветрец откъм Владайското дефиле, който постоянно сменя въздуха и затова тоя последния е винаги чист. Цялата Овча купел е потънала всред хубави кичести дървета и зелени ливади. Около банята има много хубава цветна градина и разкошен парк за разходки.
Селището "Овча купел" е малко. Хубавите му къщи и вили кокетно са разхвърляни около банята, из околните ливади, и приличат на разноцветни гълъби, кацнали всред зеленината. Жилища и изобщо условия за летуване има и за бедни и богати. Около Владайската река всеки празничен ден под кичестите сенки на върбите идват за отпочивка и опресняване хиляди софиянци. Викове, песни и музика цял ден огласят околността. Също тук има и няколко добре уредени ресторанти с хубава музика и радио. Зеленчуковите пък градини около реката поднасят на курортистите винаги хубав и пресен зарзават и плодове. За забелязване е, че всички, които летуват един път, остават постоянни посетители на курорта. Възрастните си отиват бодри, весели и подмладени, а децата със зачервени бузки.
Предстои на държавата да залеси и разхубави още повече околността и да направи един истински лес, подобен на тия в другите държави.
Изобщо, Овча купел е благоприятен климатически курорт за ония, които не могат да понасят нито балкански, нито морски климат. Овча купел може да се използва и през всички други сезони на годината, защото новата баня дава всички удобства и за зимно лекуване, а и климатът не е много остър.
ЖИЛИЩА
Вън от всички други условия, за един курорт е от голямо значение удобствата за живеене. В курорта Овча купел има големи постройки, множество красиви вили, голям брой квартири, добре уредени ресторанти и пр.
1. Кооперация „Овча купел“, която е на привършване. Има 33 апартамента, 2 магазина и 1 ресторант-салон. Ще бъде снабдена с всички модерни удобства.
2. Санаториум „Св. Врач“, доста голяма и хубава сграда с всички модерни удобства. Строен е през 1923 г. от фонд „Св. Врач“. Притежава и разкошни обширни парк и овощна градина. В него могат да постъпват на летуване всички действащи и запасни офицери, подофицери и редници, срещу минимални такси.
3. Хотел и ресторант „България“, ресторант „Радецки“, бирария „Здраве“ и пр. Те са добре обзаведени и притежават хубави градини.
Вили на юг от банския парк:
1. Вила Н. В. Обретенов 11. - Ал. Христов
2. - Сим. Бакърджиев 12. - Д-р Петков
3. - „Здраве“ 13. - Мара Спасова
4. - „Доротея“ 14. - Вл. Коцев
5. - Георги Русев 15. - г-жа Д-р Транин
6. - Ст. и К. Новакови 16. - „Витезда“
7. - „Америка“ 17. - инж. С. Ринтел
8. - „Спокойствие“ 18. - „Утро“
9. - „Перка“ 19. - Ан. Руодрат
10. - Инж. Ж. Георгиев
Вили северно от парка:
1. Вила "Свобода" 9. - баба Хаджийка
2. - "Цариброд" 10. - Станко Иванов
3. - "Земен рай" 11. - Д. Мишев
4. - "Роза" 12. - П. Койчев
5. - "Ерма" 13. - Ст. Димитров
6. - Георги Пешев 14. - Д. Радев
7. - Вл. Георгиев 15. - Ив. Бързаков
8. - „Габрово“ 16. - С. Стоянов
17. - д-р Г. Трифонов - западно от банята
Всички вили имат южно изложение — обърнати са към Витоша и нагодени за летуване. Те са с големи дворове, сенчести дървета и добре уредени. Много от тях имат цветни и овощни градини и красиви беседки. С откриването на новата баня те могат да задоволят нуждите на посетителите през всички сезони на годината.