13.09.2021 г.

Гробът на Васил Левски по разказа на очевидец (1929 г.)


В-к "Политика", 5 март 1929 г.


Къде е погребан Левски

Тоя въпрос от 56 години насам се е задавал и никой не е успявал да отговори. Няколко месеца след обесването на Дякона, неговата майка и роднини почнали да разпитват софиянци, за да узнаят гроба му, обаче, още тогава почват противоречивите сведения и напътствия. Синът на Андрея Начев, зет на Левски — Начо, който забягнал в Белград, след дълги разпитвания узнал, че уж г-жа Филаретова получила разрешение от съдиите, що осъдиха дякон Игнатий и прибрала тялото му, обаче и това не се оказало вярно. При чествуване 25-годишнината от обесването на Левски наново бил повдигнат тоя въпрос; тия които са се хвалили, че знаят, са сочили разни места — ту трапищата, които били зад гвардейската казарма, ту гробищата, където е сега окръжната палата, ту на самото място, дето е бил обесен и пр. Всеки разправял това що знае и никой не бил положителен. 1922 година, когато поставих началото на основаването на Народния комитет В. Левски, за да се напише една биография на Дякона и се съберат в един сборник всички спомени за него, подигнаха се наново въпросите: де е погребан апостола на българската свобода? Де почиват костите на тоя велик български мъченик?


Почнах да изследвам щателно. В продължение на 4 г. разпитах повече от 25 "съвременници" и "знаещи", до като един ден г-н Качев (жив. ул. "Пейчинович" 12) член от спортния клуб Левски през 1925 г. месец август ме покани да видя един грохнал старец, който щял да ми съобщи някои интересни данни.

Срещнахме се със стареца, той беше Ленко Ценов, 88-годишен с бистър ум и живо светящи сиви очи. Той бил мухтар — кметски наместник по това време на тая махала, в която спадало мястото гдето били обесени Димитър Общи и Дякон Игнатий и като мухтар бил принуден да присъствува както на обесването, така и на погребението.

Но преди да науча нещо за Левски, почнах да го разпитвам, дали знае нещо за Софийския комитет и кои лица са влизали в него. Той се съживи, неговия глас стана по-твърд и почна да ми разказва, че сам бил член иа комитета и като мухтар бил длъжен да донася всички Наредби в комитета.

В комитета влизали: Трайкович Игнатия Рилски — учител, протосингела Шишков, Нешо-книжар, Киро-книжар, х. Никола Вардев, х. Стоян Вардев, Стоян Посипалката — бакалин, Тако П. Мераклийски, Димитър и Васил х. Янкови, Георги Чукурски, Димитър Гърнев, Таке Чукурски, Иван Андреев, х. Коце, Георги Джумалиев, който бил обесен заедно с Киро-книжара в когото хванали една песнопойка дадена им от Левски. X. Стоян: Вардев бил посочен от двамата, които им дал да преписват песнопойката и той жертвувал мило за драго, за да спаси комитета. В Комитета влизали още Митович, Кръстю Нешев — всички били 62 души, секретаря на Комитета бил Игнатия Рилски — учител.

Виждал Левски три пъти. Първия път го видял в Трайкович, година преди обесването, скоро след съставяне на Комитета. Втори път при Никола Дограмаджията .и Димитър Ангелов, които имали дограмаджийница в Чаршията. Полицията търсила Левски и той се скрил при двамата си познати, защото след него вървял турският шпионин Спас Кафеджията и когато Ленко и другарят му Вакле отишли при него, за да се видят те заварили Нешо-книжара и Алекси мумджията да хвърлят в едно кюше талаш, гдето бил затрупан апостола.

Помни случката с кюмюра и някаква разпра между Левски и Трайкович, поради някой си х. Мано, обаче, защо е било не знаял. Това ставало в комитетската стая в хана на Трайкович. Това виждане било трето.

В денят на обесването, като мухтар, трябвало да присъствува и той, обаче, от жал отишел по-късно, към края. Апостола не бил жив когато го прикачили на въжето. Погребението му станало същия ден в ъгъла между двата пътя, които се кръстосвали при турските гробища, дето е сега Царският манеж. Улица Оборище и бул. Фердинанд заемали мястото на тия два пътя. Това място било покрито с храсти и остраци и било отделено с трап от турските гробища. 24 дни по-рано бил погребан Димитър Общи, до него по към пътя погребали и Левски. Това място е обрасло сега от дървета. Той казва, че състоянието на българите и комитетските хора на София било толкова тежко след обесването на Левски и разтакаването на виновни и не, че никой не е смеел да отиде край бесилката, та камо ли да поискат неговия труп за погребение. И това е много вероятно. За нас нищо друго не остава освен да приемем казаното от дядо Ленко Ценов за вярно и да разчистим мястото и разкрием гроба и на това място да се издигне паметник и да се постави една мраморна плоча, надписът на която ще буди само добри чувства в душите на родолюбивите български синове.

Д. Кацев - Бурски


По-късно авторът отбелязва на друго място: 

Приблизително определихме при една втора среща мястото, където е погребан Дякона и оставихме дървен кръст с надпис. При публикуване на горната статия направихме снимка на самото място и илюстрирахме статията. Тоя кръст изчезна от мястото през 1934 година, когато правеха оградата от жив плет на манежа. При все, че бях молил гвардейския полк да се погрижи още навремето и обгради мястото.