22.11.2010 г.

Откриване на Халите


През 1911 г. се откриват софийските Хали, един от символите на икономическия и градоустройствен подем на столицата в началото на 20 век. Събитието, разбира се, е отразено подробно и в печата. Да видим какво разказва списанието "Съвременна илюстрация" за новата придобивка.


Софийско покрито тържище

Новобългарският престолен град се сподоби с още една монументална сграда от твърде значителен характер. Това е Покритото тържище, или тъй нареченото, кой знае по чия прищявка, с немската дума: Хали.

Това тържище е една неоценима придобивка не само за естетиката на столицата, но и за доброто здраве за жителите на града. И действително, високоблагородна е целта на едно подобно тържище, защото всички съестни продукт се съсредоточават на едно място, за да може да се контролира, както тяхното качество, тъй и продажните им цени. Следователно неговите резултати ще бъдат и от икономически, и от здравословен характер за обществото.

Софийското покрито тържище е една огромна монументална сграда построена само от камък и желязо и смело можем да кажем, че както по външия си изглед, тъй и по своите размери и по модерното си вътрешно разпредление, то съперничи и дори надминава много европейски тържища от тоя род.


Външен изглед

Основите на тържището са положени през 1906 г. и е почтнато да се строи по плана на френския архитект Леон Буржоа, но по-после тоя план е бил коренно изменен от архитекта г-н Торбов, който първоначално е ръководил постройката. След г-н Торбова ръководенето е било поверено на архитекта г-н Стоянов, началник на архитектурното отделение на общината.

Тържището съдържа 160 продавници, от които 88 месарски, 28 за зеленчуци, 5 овощарски, 5 за клани птици, 22 масларски и сиренарски, 14 рибарски в 2 помещения за ръчна продажба. Доходът на общината за първата година възлиза приблизително на 160,000 лева; наемите на продавниците се движат от максималната сума 5700 до 500 л. годишен наем.

Една част от месарниците

Управлението на тържището е поверено на един началник, ветеринарен лекар, г-н Д-р Т. Басарабов, който разполага с един помощник, ветеринарен фелдшер, 13 души служащи и един полицейски стражар. Управлението ръководи всичката администротивна, санитарна и съдийска служба иа тържището.

Търгуването се извършва по следния начин: сутрин в 6 часа тържището се отваря за наемателите и служащите, за да си приготвят стоките, а в 7 часа се отваря за гражданите и продажбата трае до 12 ч. 30 м. Тържището се затваря до 5 ч. после обяд, за да се почисти и да си пренесат месарите месото от скотобойните и след 5 ч. отново се отваря за гражданите до 8 часа вечерта, а срещу празник до 9 часа. Тържището бива затворено само в неделя.

Забележителен е редът в това тържище. Едва месец как е отворено и можем да кажем, че там владее един образцов порядък във всяко отношение. При това, нека споменем, че нощно време всички стоки на наемателите остават на отворено и до сега не е констатирана ни една кражба. Това се дължи на туй обстоятелство, че вечерта всичкият персонал излиза до един и вратите се затварят от самия началнил. Сутрин се отваря тържището в 6 часа или от началника, или от неговия помощник.

Освен казаното до тук, можем да добавим, че тържището се състои от два етажа: горен и долен; в горния се намират продавниците, а в долния, пак по същото разпределние, се намират охладилниците в инсталационните машини за произвеждане на лед. В тия охладилници се държат запасни стоки на наемателите лятно време. Охладилниците са закрити клетки и само те се заключват с куфар.

Общ вътрешен изглед

Постройката на тържището заедно с всички инсталации ще възлезе на около 1,500,000 —1.600,000 лева.

Разходът на общината за сега е предвиден с бюджет около 17,000 л. за обдържане персонала, за осветление около 10,000 л. и за материали за поддържане чистотата около 5,000 л. За в бъдеще тоя разход ще бъде значително намален, а приходът увеличен. До сега не още всички продавници са наети, понеже голяма част от нашите продавачи на съестни произведения не могат да свикнат и не искат да се подчиняват на ония наредби и правила, по които се извършват работите и продаването в тържището.

Въобще, тържището освен един добър доход за Софийската община, е същевременно една неоспорима придобивка за гражданството откьм хигиеническа и икономическа страна.

Желателно би било и по-големите градове в страната да последват примера на столицата и се снабдят с подобно тържище.