Текст и фотографии из столичната преса от периода 28 май - 1 юни, 1914 г.
Антигръцкото движение
Из "Аз знам всичко", 1 юни 1914 г.
Гърците са подложили българския елемент в Македония при един непоносим режим. Техният стремеж е да заличат и последната следа от българщината в Македония. Църкви и училища са затворени, българите се изгонват от Македония. Всичко това не можеше да не възбуди страстите в България, гдето са намерили подслон хиляди прокудени синове на Македония и в резултат се появи и антигръцкото движение. Сигналът бе даден от Варна, гдето бяха превзети гръцките църкви и прекръстени на български. Шуменци последваха примера на своите крайморски съседи. След тях имаме същото в Станимака и големи движения в Бургаз.
В столицата духовете бяха твърде възбудени от инцидентите в деня на българоубиеца. Миналият понеделник едно хилядно множество се отправя към гръцката църква, нахлува вътре, намира свещеници, които започват служенето в прекръстената църква. Нарекоха я „Св. Цар Борис“. Избра се веднага църковно настоятелство, което поема управлението на църквата и училището.
Начело на движението се поставят бежанците, които нямат подслон и които намират такъв в гръцкото училище.
Снимки от тях, както и от църквата и избраното настоятелство направи нашият фотограф.
Превзимането на гръцката църква тук извика цял дипломатически въпрос. М-р Радославов обеща, че църквата ще бъде повърната и може би, когато тия ни редове са вече под печат, в църквата отново да свещенодействуват гръцки свещеници, а в училището да възпитават гръцката в столицата младеж, в омраза към всичко българско.
С превзимането на гръцката църква, възбуждението не престана. Организираха се вечерни демонстрации, свалиха се табелите на гръцки някои надписи, пострада и „Модерния театър“.
Движението против гърците не е престанало и днес. Какъв ще бъде неговия край е мъчно да се предвиди.
Трябва да подчертаем и при тия движения толерантността на българина. Като изключим столицата и Бургаз, гдето инцидентите, при всички усилия на полицията не можаха да се избегнат, защото начело стояха тъкмо ония, които са изпитали върху си жестокосърдечието на гърците, навсякъде другаде народните маси се задоволиха само с мирното завземане на гръцките църкви.
Гръцката църква в София
Новото настоятелство след превземането й
Бежанците пред входа на превзетото в София гръцко училище, в което и намериха подслон
Завземане гръцката черква и училище в София
Из в-к "Воля", 28 май 1914 г.
Убийствата, безчестията и грабежите, които вършат гърците в Македония над мирното българско население, завземането на българските училища и черкви, като се избиват или изгонват свещениците и учителите и останалите без последствие протести, всичко това не можеше да не намери отзвук в българския народ, толкоз повече че той води 11 месечна война не за своето наново и по-тежко заробване, а за свободата си.
След мирните манифестации във Варна, Бургас и др. градове, дето се взеха при пълен ред черквите и училищата, в София гражданството, раздразнено от провокаторските действия на гърците, въпреки усилията на властта, която арестува няколко души, вчера след обед много мирно и тихо взе гръцката черква на Булевард Македония и училището, зад нея.
Причината бе същият онзи гръцки флаг, който преди 3-4 дена се развяваше над църквата и който бе свален, за да се постави сега над училището.
Този именно флаг събира голямо множество, което иска най-малко поставянето до него и български такъв, който да напомня на гърците, че са в България.
Идва градоначалникът, който виждайки възбуждението на гражданите, моли ги да се разотидат, като дава нареждание да се усили полицията за запазване реда.
Възбуждението стига крайния си предел, когато се явява свещеникът от воденската епархия Тома Николов, който при завземането на църквата от гърците бива арестуван и изгонен по-късно в България.
Множеството насиля да влезе в църквата. Усилията на властта да го спре са безуспешни. Отваря се вратата и множеството влиза. Отслужва се молебен, след което се избира настоятелство. Камбаните непрестанно бият. Същото множество, което постоянно се увеличава, при същия ред отива в училището. Намират вътре портретите на крал Константин и някои държавници от Гърция.
В една карта Гърция е отбележена до Стара Планина.
Черковното настоятелство направи опис на предметите в училището. Бежанците, които постоянно пристигат, гонени от гърците, искат да бъдат настанени в училището.
До късно стоя гражданството опасявайки се, че властта ще отнеме от тях църквата и училището.
Снощните буйства в София
Из в-к "Воля", 29 май 1914 г.
Из в-к "Воля", 29 май 1914 г.
Една свада в кръчмата на един грък, между последния и бежанци прогонени от Гърция, взе снощи остри размери вследствие на предизвикателното държане от страна на гърка, който чрез думи, чрез излагане на враждебни картини е раздразнил силно и така озлобените от злочестини бежанци. Свадата се разширява, а през това време недобросъвестни партизани, с цел да причинят затруднение на правителството, хвьрлят няколко подстрекателни думи и приканват набралата се тълпа да плати на гърците тук със същата монета, с която те си служат в сметките си с българите в Македония.
За забелязване е, че между водителите на тълпата демонстратирующа в Юч Бунар против гърците, е бил и някой си Никола Иванов, железничар, широк социалист, който е държал речи на множеството и го е поканвал към изстъпления.
Благодарение навреме взетите мерки и тактичността на полицейските и военни власти, на наелектризираните български граждани бе отнета възможността за сериозни изстъпления. Разбити са само фирмите на няколко гръцки дюкяни. Една голяма част от демонстрантите се отправи към Модерния театър и стигна там, тькмо когато на екрана се давала третата картина. С викове "Долу Гърция и нейните агенти провокатори" демонстрантите са искали да навлязат в театъра, обаче са срещнали решителната съпротива на един ескадрон кавалерия и едно отделение конна стража. Изплашената малобройна публика напуща театъра веднага и след 12 часа вратите на последния били охранявани от едно отделение конни стражари.