Градската градина в края на XIX век

Представяме три редки фотографии, които ни връщат към зората на столичната Градска градина. На пръв поглед могат да бъдат датирани около 1890-1892 година. 

"Български алманах" от 1892 г. дава следното описание на градината (цитат по "Софийските градини 1878 - 1939" на Иванна Стоянова): "Градската градина, която обнема една повърхност от 29 900 квадратни метра, е заградена с железен грилаж и обиколена с широк тротоар от дялани каменни плочи, е насадена с хубави дървета и разни благоуханни цветя. В нея има няколко изкуствено издигнати височини, а една от които има павилион за музиката, а другата представлява очарователна балканска местност с водопад. Водата се събира в подножието на водопада в един басейн, в който лятно време се пущат риби."

Днешният булевард "Александър I Батенберг" и Двореца, в дъното - улица "Московска"

Поглед над градината към хотел и кафене "България" и Министерството на войната 

Днешната улица "Иван Вазов", бъдещият театър се пада вляво на снимката, а в дясно се вижда къщата на Петко Каравелов на улица "Дякон Игнатий". 

Споена панорама над Градската градина, съставена от трите фотографии.

---

Надписът на Черната джамия

Надписът се е намирал над вътрешната входна врата. При преустройството в православен храм през 1901-1903 г. е предаден за съхранение в Народния археологически музей. Направен е на бяла мраморна плоча, висока 62,5 см., широка 74,2 см. и дебела 6,5 см. Страните й са ограничени с изпъкнала четириъгълна рамка, украсена с геометрически орнаменти. Повърхността й е разделена с плоски ръбове на пет ивици, широки по 10 см., в които е издялан релефно самият надпис. Фонът на ивиците е син, разграничителните ръбове са позлатени. Буквите са също златни и полузлатни, едри турско-арабски от типа „диван-язиси". Надписът има следното съдържание:

„В името и с помощта на великаго, милостиваго, щедраго и всесилнаго Бога, настоящият богомолствен дом — свята джамия, се съгради и построи с цел, за да служи като голям молебен дом — катедрална джамия на всички благородни, възпитани и просветени мюсюлмани, както и на всички истинноверни и правоверни мохамедани, дето и да живеят те. Съграждането на тая великолепна и украсена джамия се започна по почина и с изждивението на великия царски везир и главнокомандующ императорските храбри войници муширът (фелд-маршал) Мехмед-паша Тавил ибни Абдул-Муаедин (Соколи, родом от Босна) в осмата година (1528 г.) от царуването на великия османски, десети по ред, султан Сюлейман II Славни, син на султан хан Селим I, наричан с прозвището „явуз", т. е. „свиреп". 

(Превод Д. А. Ихчиев, Известия на Историческото дружество, кн. 1, 1905 г., по книгата на Димитър Христодоров "Църквата Св. Седмочисленици в София" (1940 г.)

---