Писмата на един американски дипломат от София (1915-16 г.)

Луис Айнщайн (1877–1967) е американски дипломат и писател. Завършва Харвард и от ранните си години проявява интерес към историята и литературата, като същевременно изгражда кариера в дипломатическата служба на САЩ.

Прекарал дълги години като дипломат в Цариград, Айнщайн е назначен за шарже д'афер на САЩ в София през октомври 1915 г., в момент когато България току-що е влязла в Първата световна война на страната на Централните сили. По време на престоя му в България (1915–1916) американската легация поема и защитата на британските интереси в страната след скъсването на дипломатическите отношения между България и Великобритания. Поради липса на постоянна сграда и съответните помещения, Айнщай се настанява в гранд хотел "България", където наема две стаи за нуждите на легацията. 

Кореспонденцията му със съдия Оливър Уендъл Холмс разкрива личните му впечатления от София като град с амбиция да бъде модерен и западен, но все още носещ белезите на Ориента. В писмата и докладите си Айнщайн описва политическия живот, военновременната атмосфера, тежките условия, при които според него се държат военнопленниците в България, което предизвиква остри протести към българското правителство. Особено любопитна е информацията за случая, когато предоставя убежище в американската легация на бившия британски вицеконсул Хърст – първи подобен случай в Европа от десетилетия.

Публикуваме писмата му, изпратени от София до съдия Холмс, отпечатани в книгата The Holmes-Einstein letters; correspondence of Mr. Justice Holmes and Lewis Einstein, 1903-1935 (1965 г.). Преводът е направен с изкуствен интелект с допълнителни редакции от наша страна.

*

Американският шарже д'афер Луис Айнщайн (с папионката) заедно със секретаря си

и укрилия се в помещенията на легацията британски консул Хърст, април 1916 г.

Американска легация, София

15 ноември 1915

Уважаеми съдия Холмс,

Писмото Ви от 11 септември, което току-що получих, ме следва два пъти през Европа и после обратно.

Напуснах Цариград в средата на септември, отвратен от това, което ставаше там, и понеже бях безсилен да направя каквото и да било, нямаше никаква належаща причина да остана. Две седмици по-късно бях в Йестър, защото сега се пътува през Европа за две седмици, докато някога стигаха три дни. Прекарахме щастлива седмица там на семейно събиране. Племенникът ми, който беше прострелян в стомаха през май, когато две батальона от Гвардията загубиха 800 души под картечен огън за четири минути, също беше там и отново е добре след своето измъкване на косъм. След шест дни там и докато ловувах яребици в Ламермуърските планини, куриер ми донесе телеграма от Вашингтон с молба да замина веднага за тук, за да поема службата, защото имаме и британски интереси за защита, освен нашите собствени. Така че отново опаковах багажа си, чувствайки се като съвременен Одисей. Оставих Хелън в Шотландия, защото беше твърде изморена след дългото пътуване и имаше нужда от почивка. Надявам се по-късно да се присъедини към мен. Дойдох тук сам.

Едва ли знам какво да кажа за това място. Тук почти няма живописност, освен тази на македонските селяни, и почти нищо старо, но въздухът е добър (на Изток човек винаги усеща въздуха) и местоположението е хубаво. Липсва ми журналистическата способност за бързи и сензационни впечатления. Нещата ми въздействат като пластове безформени чувства, трудни за визуализиране в описателна форма, но които, подобно на паяжина, изплитам или разплитам от вече натрупаното. И тук всичко, което някога съм знаел за новия Изток, изпъква като някакъв рисунък, който хвърля сянката на своя дизайн. Улиците са безупречно чисти (поне тези в центъра), новите къщи са западни, и има една силна амбиция да се остави Ориентът възможно най-далеч назад; и все пак той изпъква, но без своите прелести, поезия и атмосфера, които обикновено свързваме с него в нашето въображение.

Тук, както и навсякъде, тегне потисничеството на войната. Цяла Европа сега е в окопи и обвита в телени мрежи – от Единбург до София човек е спиран от часови, и само в Берн, в стария Берн, въпреки един часови, който крачеше пред хотела, усетих покой. В София чуваме далечен тътен от оръдия – дали британски или български, не зная. А в покрайнините на града видях сръбски военнопленници, които ремонтират пътищата, докато болниците, както и навсякъде, са пълни. В една от тях видях на съседни легла френски пленник и българин. Всеки бе пронизал другия с щик, но след всичко станало българинът отказал да напусне французина, към когото се бе привързал, и въпреки различни опити да ги разделят настоявал да бъде откаран в същата болница и да лежи до него. Ах, каква борба между народите е това, и никъде повече, отколкото тук – на Балканите и в България с нейния амбициозен цар. В Катедралата има негов портрет в мозайка, облечен като византийски император, поддържащ изображението на самата Катедрала, и още един, още по-внушителен, като защитник на светската власт с меч и кръст, срещу образите на двамата покровители – светите Кирил и Методий. Казват, че вече са приготвени неговите одежди на древен български цар, в които очаква да бъде коронясан за император на Балканите.

Спокойната дейност на Вашингтон ми се струва далечна. Имате ли много интересни дела пред себе си, или имате време за своите мемоари? Искрено се надявам на второто и че ще обогатите писменото слово на страната не по-малко от правото. Имам малка представа какво се случва у дома, макар интересът ми винаги да е жив. Но вестниците още не стигат дотук, а пощата е оскъдна.

Моите най-добри почитания към госпожа Холмс.

Ваш предан,

Л. Е.

Генерално консулство на САЩ в София, април 1916 г.

В средата с бомбето е генералният консул Доминик Мърфи - 

добър приятел на България, на когото днес е кръстена едноименната улица в Подуяне

Генерално консулство на САЩ в София, април 1916 г.

В средата с бомбето е генералният консул Доминик Мърфи.

Американска легация, София

3 февруари 1916 г.

Уважаеми съдия Холмс,

Току-що получих редовете Ви от 1 януари – винаги добре дошли със своите пожелания и с онези препратки от гравюрите на Дюрер до „Ню Уилард“, които ме карат да се чувствам като малко момче, търкащо нос в прозореца на сладкарница. Само си представете – почти от прозорците си виждам дивия Родопски масив; или, преведено на съвременен език – макар че тротоарът е добър и електрическото осветление изобилно, онази вечер, отивайки към Клуба за вечеря, минах край двама мъже, току-що убити на тротоара.

Този жалък живот на дипломатическо странстване е болест като всяка друга. Мразя го, и все пак бих бил нещастен, ако не вършех нещо такова в момента. За щастие има достатъчно работа. Тъкмо приключих един доста интересен случай, който ме въвлече в международното право. Когато Антантата арестува консулите на Централните сили в Солун, тукашните хора веднага опитаха ответни действия, като задържаха френския консулски служител и се опитаха да заловят Хърст, англичанина. Но последният дойде при мен за закрила и аз му дадох убежище. Живея в хотел, управляван от германец, който оттогава неколкократно се опита да ме изгони, докато правителството изпрати войници, полицаи и всякакви лица да ме склонят да предам Хърст. Проблемът възникна заради коридора на хотела – това е старомодна сграда и стаите са отделени. Тъй като по естествени причини на Хърст му се налагаше да напуска стаите на легацията, те възнамеряваха да го арестуват в коридора и поставиха войници с тази цел. Затова писах на министър-председателя, че ще считам това за равнозначно на нарушение на неприкосновеността на легацията, и го помолих да изтегли агентите си, за да избегнем инцидент. Но дълго време всеки път, когато Хърст трябваше да отиде до тоалетната, аз стоях на стража отвън, за да се уверя, че дежурните войници няма да го хванат. Цялата работа беше комична и обсадата в една или друга форма продължи над месец, през който се налагаше да му пращам храна отвън, тъй като хотелът отказваше да го обслужва. Но вчера, след като получих нужните гаранции, го върнах обратно в помещенията на британската легация. Вярвам, че това е първият случай на предоставено убежище в Европа (освен в Турция) от петдесет години насам, и той поставя и други нови въпроси. Прилагам копие на документ по темата и бих приветствал впечатленията на il maestro di color che sanno относно повдигнатите въпроси.

Британските интереси ми създават немалко грижи, защото вече има към петстотин пленници за гледане, а – както подобава на една източна страна – тукашните хора ги смятат едва ли не за домашна собственост и смятат моите разпити за тяхното благосъстояние за нахалство. Официално нямам право да ги виждам, макар че на практика имам достъп до ранените в болниците. Но старият военен министър, когато наскоро отидох при него и отбелязах, че в Европа вече е практика да се посещават военнопленници, спокойно ми каза, че България не е като никоя друга страна! Тук човек може да беснее и да настоява без дори да получи отговор, правителството е невидимо, а нотите остават без отговор. Чувал съм за доларова дипломация и за тайна дипломация, но тук цари запекла се дипломация.

Тъкмо докато пиша тези редове, министър-председателят изпрати съобщение, че ще ме приеме днес. Минаха повече от два месеца, откакто съм го виждал.

Толкова често напоследък почти бях готов да си опаковам куфара (включително след оставка, три пъти изпратена във Вашингтон преди близо три месеца), че никога не пожелах Хелън да дойде тук. Но сега, тъй като изглежда, че ще остана, ще я очаквам скоро. В момента е при Маргерит, която чака бебе и се надява на наследник.

Моите почитания на госпожа Холмс.

Винаги Ваш,

Луис Айнщайн

Американският консул Доминик Мърфи на моста в Борисовата градиа, април 1916 г.

Американска легация, София

9 април 1916 г.

Уважаеми съдия Холмс,

Харесвам Вашия празник и ми се искаше да имам честта да пия среднощния пунш. Последния път, когато бях във Вашингтон, беше петдесетата годишнина от раняването Ви, а сега е седемдесет и петата Ви годишнина. Пожелавам Ви, в японски стил, още десет хиляди такива!

Приятно е да мисля, че някъде по света има веселие, защото аз тук имам само униние, безкрайни караници и препирни. Политическите нрави тук са още от XV век, а министър-председателят би могъл достойно да се сравни с някой Малатеста или Висконти – без културата им. Той публично прегръща враговете си, обявява, че хармонията е възстановена, вечеря с тях, а час след като парламентът приключи и вечерята е свършила, ги арестува. „Много бащински се отнасям към тях“ – каза той неотдавна на един колега. „Да, ще ги обесите по бащински“, беше отговорът. Но същият колега ме помоли една вечер да го изпратя от Клуба до дома му, защото се страхуваше от покушение.

В момента ми е бесен, защото нарекох нещата с истинските им имена в лицето му относно варварското отношение към английските пленници. Започнаха с това, че изиграха холандския министър, който отговаря за френските интереси. След повече от три месеца чакане и поредица бурни разговори с местния „Кичънър“, който ми каза, че България не е като никоя друга страна, накрая получихме разрешение да видим пленниците, които трябваше да бъдат съсредоточени в Пловдив. Но в самата сутрин на нашето пристигане изведоха всички освен шепа от тях и, след като бяха почистили лагера, искаха да докладваме, че всичко е в ред и „кандианско“ в своето съвършенство. Французите повече не се върнаха, но аз върнах англичаните. Спомняте ли си „Човекът, който беше“ на Киплинг? Никога не бях виждал по-жалка гледка – изтерзани, без ботуши, всички в дрипи, измършавели и изгладнели. Българската народна дума за пленник е същата като за роб, и с тях са се отнасяли като с такива, или дори по-зле, защото роба поне господарят се е стремял да запази жив, а тук не е така. Карали са ги да работят до изнемога в работни отряди под камшика, с половин хляб на ден, оставяни болни и умиращи в плевни без храна и грижи. Попитах колко от тях са болни от предназначените за новия работен отряд – четиридесет и седем от сто и дванадесет излязоха от строя. Когато попитах защо не са отишли в болница, чух, че лечението било толкова лошо, че предпочитали да не ходят! Това ме отврати и разгневи, и без колебание написах на министър-председателя какво съм видял и чул, като изпратих копие от писмото си и в Двореца. И сега всички са изпаднали в ярост срещу мен, а аз съм най-непопулярният човек тук. За мен това е напълно безразлично.

Много повече ме тревожи телеграмата, която току-що получих от съпругата си – тя лежи тежко болна в лондонски санаториум. Изпратих кабелограма до Департамента с молба за отпуск и ако, както се надявам, ми бъде разрешено, ще тръгна незабавно. За щастие тук в момента няма много работа, а вярвам, че разправиите ми за пленниците вече са дали някакъв резултат. Повечето от останалите ми дела бяха за Сърбия, а тя вече е „изцеден лимон“ що се отнася до американци и англичани. Така че се надявам, че могат да изпратят някой секретар от близко посолство тук, докато ме няма. Нямам представа колко ще отсъствам. Най-силно желая да видя жена си отново. Тя преживя много тежки моменти при последното раждане на Маргерит – второ малко момиче, за разочарование на майка си. Опасвам се, че Хелън е рухнала под напрежението на разделите и тревогите. Страшно се е измъчвала, но нямам подробности и губя себе си в догадки.

Винаги Ваш,

Л. Е.

P.S. — По-късно. Получих по-добри вести за жена си и се надявам, че засега поне няма да е необходимо да заминавам. Тук веднага биха казали, че съм бил принуден да се оттегля!

Британски и френски военнопленници, лекувано в софийска болница (вероятно пригодена гимназиална сграда) под надзора на Червения кръст, април 1916 г.

*

През 1968 година Луис Айщайн публикува и книга със своите дипломатически спомени. Една глава в нея е посветена на престоя му в София. Можете да прочетете книгата тук (стр. 144-173).

Курортът Овча купел

Откъси от брошурата "Овча купел като бански климатически курорт" на Т. К. Новаков и д-р Т. Константинов (1933 г.) и допълнителни илюстрации

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ОВЧА КУПЕЛ

Земята ни е надарена с много и разнообразни природни богатства: с дивни планини, китни гори, бистри потоци, скъпи подземни богатства, с лековити топли и хладки минерални извори и др. Но за днешно време не познаваме по-ценно природно богатство и по-лековит бански и климатически курорт от Овча купел край София. С това име и с тази популярност се ползва курортът надлъж и нашир в нашата страна, дори в околните такива.

По-ценен казваме, защото в минералната вода на Овча купел Творецът и природата са вложили редки лечебни сили, тя лекува болестите, които съпътстват съвременния човек и ония, които днешният нервен свят носи. И затова „Овча купел“ се посещава масово от софиянци, провинциалисти и чужденци. Имало е дни, когато в банята са се къпали дневно повече от 4000 души — нещо, с което никоя друга баня у нас не може да се похвали. Тя е истинска народна баня.

Местоположение. Минералната баня и курортът Овча купел са в едно от предградията на София. Намира се на 5 км на югозападния ѝ край, по средата на трамвайната линия и шосето София–Княжево, на около 2 км северозападно от Витоша. От София до Овча купел може да се отиде с трамвай, автомобил или файтон. Обикновено се отива с трамвая, защото е най-икономично. Банята отстои от трамвайната спирка „Овча купел“ на 1000 метра.

Минало. До средата на миналото столетие Овчокупелският извор не е съществувал. През 1858 год. станало в София и нейната околност доста силно земетресение, което причинило големи пакости на софиянци и околните малки селища. Но в замяна на тия пакости, при разместването на пластовете, е избликнал сегашният благодатен и целебен извор „Овча купел“. Отначало водите му са бликали до десетина метра над земята, като с течение на времето спаднали до нивото на тая последнята.

Дълги години преди и след Освобождението никой не е подозирал за лековитите свойства на извора. Не е имало никакво жилище, било е поле, където са пасли стадата си околните селяни. Изворът и образуваните около него гьолове — мочури и тресавища, които са достигали чак до днешния квартал „Булина ливада“, са служили за водопой на добитъка и за топене на конопите (грастите) от близки и далечни села около София, понеже само за три дни (вместо за 15–20 дни другаде) те са огнивали и били готови за по-нататъшна работа. Често пъти след Освобождението, когато раздавали нови жълти ботуши на войниците, водели ги тук, за да ги почернят с калта, образувана около извора.

Предания, изследване и каптаж на водата. За откриване лековитостта на този извор, както и за наименованието му „Овча купел“, има едно предание:

На един овчар, който пасъл стадото си по тия места, това последното заболяло от някаква болест по краката. От натапянето им няколко пъти във водите на този извор те се излекували. Оттогава нарекли извора „Овча баня“. Това обаче се оспорва.

Кръстник на извора е станал през 1907 г., когато почват и къпанията с лечебна цел, журналистът Петър Завоев. Навеждането на мисълта за кръщаване на извора „Овча купел“, който се е наричал „Жежката вода“, е фактът, че от време на време избликвали в голямо количество изворни газове, които размътвали водата — също така, както библейската Овча купел „Витезда“ се е размътвала от ангел Господен. Газовете, според г-н Радуш Ченгелиев, са имали 105 мили-микро-кюри (Емана).

През 1905 г. по частна инициатива на Ив. Табаков и химика д-р Петков е станала първата анализа на водата от извора, която е дала положителни резултати.

През 1907 г. учителят от Военното училище — химикът Радуш Ченгелиев, по указание на инж. Михайловски — началник на минното отделение, е отишъл да изследва първи водата за радиоактивност и намерил, че тя превишава всички топли извори, извиращи из Софийското поле. Още същата година той съобщава това в Природоизпитателното дружество, а председателят на дружеството, покойният журналист Михалаки Георгиев, за пръв път лансира пред обществото нейната голяма лековитост.

С това се е обърнало вниманието на Министерството на търговията, промишлеността и труда, което е натоварило с проучване на водата покойния инженер К. Константинов. Каптирането на извора е станало през 1915 г. от инженер Павел Петров. Първоначално изворът на банята е бил на около 200 метра северозападно от новата баня, където е сегашният каптаж под големите върби в банския парк. През 1919 г. с широк канал водата е била отведена на около 150 метра от каптажа в по два циментови басейна в малката и голямата баня, обградени с дъски. Водата е давала чудни резултати. Всяко лято през м. май тия бани са се отваряли и работили до м. октомври. В малката баня са се къпели болни от заразителни кожни заболявания. Понеже около банята е имало само две къщи, множество болни, които са идвали да се лекуват, са живели в палатки от черги, рогозки, платнища и в колите и каруците си.

Първият заселеник в Овчата купел е Антон Илиев.

Славата на банята се разниса бързо навсякъде. След Европейската война министър Райко Даскалов, оценявайки значението на банята за София и за нашата страна изобщо, решава да направи една от най-модерните бани у нас и натоварва покойния архитект Нешев да изработи план за такава. Строежът на банята е почнал през 1920 г. и продължил с прекъсвания до 1933 г. Държавата е изразходвала за целта над 30 милиона лв.

На 18 юний 1933 г., при голяма тържественост, при стечение на много официални лица, гости от София и околността, на представители на двореца г.г. д-р Михов и Стойков, и в присъствието на министра на търговията, промишлеността и труда Д. Гичев, който спомогна много за довършването ѝ, на Балнеоложкото дружество Д. Кацев-Бурски и на местното дружество за подобрение и въздигане на Овча купел, на кмета на Княжевската община Ст. Денчев — се откри новата баня. С този акт за банята и курорта „Овча купел“ започва светло бъдеще.

Трябва обаче да се признае, че за това в продължение на 28 години са спомогнали и принесли ценни услуги овчекупелците Иван Табаков и Стефан Л. Ванев, и при строежа ѝ много български инженери, техници и работници.

Изглед от Овча купел, 1940 г.

днес

Изглед от Овча купел, 1940 г.

днес

НОВАТА БАНЯ

Новата баня „Овча купел“ е най-величественото постижение на българската архитектура и техника в областта на банното дело у нас. Тя е красив архитектурен бисер, гордост за нашата малка страна. Не само на Балканския полуостров, но рядко и в Европа се срещат такива курортни лечебни институти с всички нови приспособления за модерно водолечение. Наред с лукса, удобствата и целебността, тук са съчетани и трите най-важни природни сили при лекуване, подобряване и подмладяване на човешкия организъм: минералната вода, слънцето и електричеството.

Трудно се поддава на описание новата баня. Трябва човек да я види, за да има ясна представа. Новата баня е построена върху 1270 кв. метра на четири етажа: подземен, първи, втори и трети. В подземния етаж се намира водната и парна инсталация. Тук има такова преплитане на тръби, тръбички, резервоари, машини и пр., по които се изнася за горните три етажа водата и парата за басейните, ваните, душовете и чешмите, че всеки би се удивил.

Всеки, който дойде в Овчата купел, трябва да види това подземие, което дава смисъл и живот на горните етажи.

В първия етаж се влиза през кръгло преддверие — богато украсено, отстрани на което се намират двете каси на банята. От преддверието се влиза в широк коридор — чакалня. По него вляво се отива в мъжкото отделение, а вдясно — в женското. Така са разпределени и горните два етажа. Точно по средата на този коридор се открива друг, по който се отива за ваните. В този етаж се намират:

1. Басейните — по един в двете крила на банята. Те са еднакво големи, с площ 35 м². Басейните-къпални са четириъгълни и модерно устроени и удобни. Те от ранна сутрин до късна вечер са пълни с минерална вода, която постоянно се влива и изтича.

Наблизо до тях се намират курните за предварително измиване с кранове за топла и студена вода. Тук са и най-разнообразните душове — горни, долни, странични и комбинирани, също пак за измиване.

2. Съблекалните (кабините) за първа класа са единични, удобни и комфортно мобелирани.

3. Ваните се намират по средата на този етаж, отделно от басейните, на брой шест. Те са отделни стаи с малки басейни (вани) в подовете за единично къпане. Снабдени са с всички удобства за събличане, почивка и обличане — с кушетки, огледала, душове и пр.

Във втория етаж се намират:

1. Салоните за събличане II класа, също хубаво мобелирани.

2. Салон за водно лечение, с дъждообразни, струеобразни, плосковидни и променливи душове. В същия салон има и специална помилня.

3. Ваните за II класа се намират над тези на I класа. В коридора на ваните са:

4. Кабинет за електролечение, в който има електрическа вана с галванически и фарадически ток за водни електрически бани.

5. Кабинет на лекаря.

6. Четирикамерна електрическа вана за частични бани на ръцете и краката.

Третият етаж е полуетаж. И той е разделен на две. Тук са уредени салони, които в никоя друга баня у нас няма:

1. Салони със стъклени покриви за слънчеви бани. Достатъчно е да остане човек под тях само няколко минути, за да бъде облян в пот.

Открит салон за пясъчни бани. Пясъкът ще бъде докаран от морето. Двата салона са модерно приспособление за използване на слънцето като лечебно средство.

3. Салон за гимнастика с уреди и други приспособления. Подовете и стените до половина на първия и втория етажи са обшити със специални цветни плочки. Навсякъде по коридорите и залите банята е украсена с хубави цветя, взети от специалния цветарник на банята. За през студените дни банята има парно отопление. Зад банята, на около 50 м, има специално здание, в което се намира машинното отделение и пералнята с най-модерни машини за пране, сушене и гладене.

С това кратко описание не се дава пълна картина на онова, което представлява от техническо и медицинско гледище новата баня „Овча купел“, обаче може да послужи като упътване за посетителите.

Откриване на банята Овча купел на 18 юни 1933 г.

ОВЧА КУПЕЛ КАТО КЛИМАТИЧЕСКИ КУРОРТ

Живеем в тежко време и грижовни дни. Борбата за живот създава за хората голямо нервно напрежение. Духът е подтиснат от неспокойни мисли. Себелюбието под съвременна маска е обикновено явление. Човек се лута и блъска без радост и отрада. Градският живот тъне в делнично еднообразие, монотонност, седящ живот, затворен въздух и лоши жилища. Всичко това гнети душата, трови организма и подронва здравето. И болни, и здрави днес еднакво се нуждаят от почивка. Затова лекарят често съветва и едните, и другите:

— Спрете за малко работата, отделете се от постоянното си местожителство, идете всред природата — на чист въздух, на слънце и простор. Променете за малко обстановката и начина на живота си!

А ето какво влияние оказва тази промяна върху организма.

Климатът на дадено място е съвкупност от чистотата и влажността на въздуха, влиянието на слънчевите лъчи, излъчването на топлина от нагрятата от слънцето земя, околната природа и пр. Промяната на климата значи промяна на дразнителите на организма. Условията в града се коренно различават от тези на селото. Климатът в полето, гората, планината и морето също не си приличат. И една промяна от единия към другия климат влияе благотворно.

Овчата купел не е само бански курорт, но със своето местоположение е и отличен климатически курорт — както за софиянци, така и за провинциалисти. Тя е на 590 м над морското равнище, в една красива котловина, изложена на юг. През целия ден я грее слънце, а от юг, на 2 км, я гледа Витоша, която денонощно ѝ изпраща свеж и ободрителен планински въздух. През самия курорт минава Владайската златоносна река, която овлажнява въздуха и дава хладина през летните горещини.

Климатът е полупланински и постоянен. От време на време повява слаб ветрец откъм Владайското дефиле, който постоянно сменя въздуха и затова тоя последния е винаги чист. Цялата Овча купел е потънала всред хубави кичести дървета и зелени ливади. Около банята има много хубава цветна градина и разкошен парк за разходки.

Селището "Овча купел" е малко. Хубавите му къщи и вили кокетно са разхвърляни около банята, из околните ливади, и приличат на разноцветни гълъби, кацнали всред зеленината. Жилища и изобщо условия за летуване има и за бедни и богати. Около Владайската река всеки празничен ден под кичестите сенки на върбите идват за отпочивка и опресняване хиляди софиянци. Викове, песни и музика цял ден огласят околността. Също тук има и няколко добре уредени ресторанти с хубава музика и радио. Зеленчуковите пък градини около реката поднасят на курортистите винаги хубав и пресен зарзават и плодове. За забелязване е, че всички, които летуват един път, остават постоянни посетители на курорта. Възрастните си отиват бодри, весели и подмладени, а децата със зачервени бузки.

Предстои на държавата да залеси и разхубави още повече околността и да направи един истински лес, подобен на тия в другите държави.

Изобщо, Овча купел е благоприятен климатически курорт за ония, които не могат да понасят нито балкански, нито морски климат. Овча купел може да се използва и през всички други сезони на годината, защото новата баня дава всички удобства и за зимно лекуване, а и климатът не е много остър.

Опашка пред касата на банята в Овча купел, 1942 г.

ЖИЛИЩА

Вън от всички други условия, за един курорт е от голямо значение удобствата за живеене. В курорта Овча купел има големи постройки, множество красиви вили, голям брой квартири, добре уредени ресторанти и пр.

1. Кооперация „Овча купел“, която е на привършване. Има 33 апартамента, 2 магазина и 1 ресторант-салон. Ще бъде снабдена с всички модерни удобства.

2. Санаториум „Св. Врач“, доста голяма и хубава сграда с всички модерни удобства. Строен е през 1923 г. от фонд „Св. Врач“. Притежава и разкошни обширни парк и овощна градина. В него могат да постъпват на летуване всички действащи и запасни офицери, подофицери и редници, срещу минимални такси.

3. Хотел и ресторант „България“, ресторант „Радецки“, бирария „Здраве“ и пр. Те са добре обзаведени и притежават хубави градини.

Почивна станция "Св. Врач"

Вили на юг от банския парк:

1. Вила Н. В. Обретенов     11. - Ал. Христов

2. - Сим. Бакърджиев          12. - Д-р Петков

3. - „Здраве“                         13. - Мара Спасова

4. - „Доротея“                      14. - Вл. Коцев

5. - Георги Русев                 15. - г-жа Д-р Транин

6. - Ст. и К. Новакови         16. - „Витезда“

7. - „Америка“                     17. - инж. С. Ринтел

8. - „Спокойствие“              18. - „Утро“

9. - „Перка“                          19. - Ан. Руодрат

10. - Инж. Ж. Георгиев

Вили северно от парка:

1. Вила "Свобода"               9. - баба Хаджийка

2. - "Цариброд"                   10. - Станко Иванов

3. - "Земен рай"                   11. - Д. Мишев

4. - "Роза"                            12. - П. Койчев

5. - "Ерма"                           13. - Ст. Димитров

6. - Георги Пешев               14. - Д. Радев

7. - Вл. Георгиев                 15. - Ив. Бързаков

8. - „Габрово“                     16. - С. Стоянов

                                             17. - д-р Г. Трифонов - западно от банята

Всички вили имат южно изложение — обърнати са към Витоша и нагодени за летуване. Те са с големи дворове, сенчести дървета и добре уредени. Много от тях имат цветни и овощни градини и красиви беседки. С откриването на новата баня те могат да задоволят нуждите на посетителите през всички сезони на годината.