20.05.2009 г.

Архивът Гибсън


Днес в Етнографския музей (бившия царски дворец) бе открита фотоизложбата “Архивът Гибсън 1912 – 1913. Завръщане в България 2009”, подготвена от фотографа Иво Хаджимишев. Включени са фотографии от годините на балканските войни, най-вероятно направени от самия проф. Богдан Филов по време на неговите експедиции в Македония, Тракия и Родопите. На снимките са запечатани забележителни древни богатства, градове и хора. Завръщането на оригиналните стъклени плаки в България е изключително постижение, за което дружно сваляме шапка на всички, които са допринесли за него.

Препечатваме оригиналния текст на Иво Хаджимишев, след което публикуваме снимки от откриването на експозицията.

Историята на тази изложба звучи като приказка, която ще си позволя да ви разкажа.

Преди няколко години по време на една кратка специализация за организиране и съхранение на фотографски колекции в най-големите музеи на САЩ бях поканен на вечеря от семейство Гибсън. Познавах Нели отдавна - сега бях представен на съпруга й Роберт. Той скромно каза, че се занимава с финанси, с което напълно ме обезоръжи, защото за добро или лошо съм много далеч от тази примамлива и опасна област.

Малко преди да бях отегчил домакините си напълно с безкрайните си истории, споменах името на сър Стивън Рънсиман* - стар приятел натри поколения от семейството ми, чиято книга “Историята на първата българска империя”, публикувана през 1930 година, бяхме успели да издадем в България едва през 1993-а...

Тук Роберт Гибсън се оживи и разказа приключенията, през които е минал негов приятел - един от известните антиквари на Ню Йорк, докато се добере до книгата A HISTORY OF THE FIRST BULGARIAN EMPIRE от Steven Runciman, първо издание от 1930 г.

Роберт искал да подари на съпругата си именно тази книга, свързана с историята на нейната родина, за рождения й ден. И го направил!

Като че ли това беше ключът към всичко, което последва!

Още на тази вечеря семейство Гибсън ми предложи да финансират в разумни граници проект, свързан с моите познания, посредством Американска фондация за България.

Спомних си, че непосредствено преди отпътуването ми за Америка уважаван български колега ми беше говорил за масив от стари стъклени негативи на паметници на културата, снимани по време на Балканската война, който се продава и има реална възможност да попадне в ръцете на колекционери извън България.

Без да знам дали тези негативи са още в България, предложих на семейство Гибсън да насочим вниманието си именно към тях.

Във фантазиите си стигнахме до идеята, ако имаме щастие негативите да бъдат купени, да направим изложба и евентуално книга от най-интересните изображения.

Още там - в Ню Йорк , предложих, след като изпълним идеята си, този масив от визуална информация да бъде подарен от семейството на Главно управление на архивите, за да бъде сигурно, че оригиналите няма да бъдат повече застрашавани от изнасяне в чужбина.

Решихме архивът да бъде поставен на дигитален носител, за да може лесно да бъде използван от Археологическия музей при БАН, Етнографския институт с музей при БАН, Националния исторически музей, Военноисторическия музей, както и други институции във или извън страната, които биха проявили научен интерес към тази тема.

Бях силно развълнуван от спонтанното решение на Нели и Роберт да съхранят за България тези частици визуална памет за историята.

Но не само това. В дарителското намерение имаше още нещо - архивът да бъде достъпен, а не укриван, и главно върнат на България.

Това, което не споделих с тях тогава, но вече бях решил още в първия момент, когато заговорихме на тази тема, беше "работното" име на този проект - ако изобщо имаме шанс да го осъществим: "Архивът Гибсън".

Малко след завръщането ми в България държах в ръцете си седемнадесетте кутии със стъклени негативи, датирани 1912-1913 година. Започнах да сканирам изображенията в малки формати, за да може да се работи с тях бързо и лесно.

Номерирах кутиите от 1 до 17 в реда, в който ги получих. По-късно установих, че те не са били подредени хронологично, но реших поне на този етап да запазя номерацията такава. Тя поне показва реда, по който тези уникални фотографии възкръсваха пред очите ми.

Всяка кутия беше лаконично надписана вероятно от човека, който ги е проявявал или архивирал, както следва: Одрин, Лозенград, Баба-ески, Виза 541-555, Филипи - Силиврия - Македония 1913 (разни), Солун - Кукуш, Солун - Дедеагач - Ениджевардар, Кавала - Бунархисар, Скеч - Енидже - Булустра, Серес - Бурукале, Женско - Дойран - Струмица - Водоче, Скулптури Солун, Надписи, Надписи, Солун, Разни. (Имената на населените места са цитирани по записките на д-р Филов).

Много рядко се срещат стъклени негативи с конкретен надпис.

Това направи трудна задачата ми за идентификацията.

Повечето учени не бяха в състояние да разпознаят категорично паметниците, които не са емблематични.

19 април 1913. Петък - Бунар Хисар. "...По обяд тръгнахме с бричка към Бунар Хисар, дето стигнахме към 4 часа. Понеже днес е празник, имаше много хубаво българско хоро, с много носии, от които направих няколко снимки...

(Текстът тук и на другите снимки е от записките на д-р Филов)

17 март 1913. Събота - Струмица

"...Църквата при Водоче е много интересна продълговата постройка с купол, три кораба и преддверие. Дълга е всичко около 30, широка около 10 м. Куполът стоял допреди 50-60 години. Сега църквата е много развалена, всичките сводове (била е цялата засводена) са разрушени и стените са потънали доста дълбоко в земята... Доскоро църквата била много по-добре запазена...Твърде интересни и хубави са фреските, чиито надписи навсякъде са старателно изчукани.

В олтара са запазени още надясно много добре двама светии в бели дрехи, следи от други двама има на абсидата..."

Богдан Филов не изказва в описанието си предположение, че двамата светии биха могли да бъдат Св. Св. Кирил и Методий.

Същото се отнася и до населените места, които не са изрично описани върху кутиите или върху самите стъклени негативи.

Ето защо ви моля, ако разпознаете личности, които са на фотографиите, неназован паметник или населено място, които виждате в тази изложба, да ги назовете. Ще бъде прекрасно, ако разпознаете някой от нашенците от тези фотографии - моля назовете ги! Ако откриете грешка в названията или обозначението на даден паметник, моля да ме поправите.

Спасението дойде буквално дни преди подреждането на изложбата. По съвет потърсих книгата на Богдан Филов "Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916", съставена от Петър Петров. По изумителен начин започнаха да се сглобяват описанията от първата част на "Дневник на пътуването в Македония и Одринско" - 22.Х.- 23 ХI. 1912 г. и 16 ХII.-26 IV. 1913 г. на д-р. Богдан Филов, и фотографиите. Най-сетне се откри ключ към тях!

Консултацията в Археологическия музей показа, че за експедициите на д-р Филов има албум от последната фаза от 1916 г., а за негативите е отбелязано, че са счупени. В командировъчните заповеди, издавани от министъра на просвещението по онова време Иван Пеев, никъде не е упоменато име и длъжност на фотограф на експедициите. Но при много от описанията в дневника си Богдан Филов казва: "снимах" или "снимахме".

Това ме навежда на мисълта, че пред нас стоят фотографии, които вероятно в голямата си част са направени от самия него. Или - за да бъда честен - много бих желал това мое предположение да е вярно...

Във всички случаи формулировката "Д-р Богдан Филов - фотографии и описания от научната му мисия през 1912-1913 година" е максимално близо до истината и изложбата, която е пред вас, се опитва да докаже това.

Бележка на редактора: Изложбата се открива на 20 май в Етнографския институт с музей при Българската академия на науките на пл. "Княз Александър I", №1 (бившия дворец) с подкрепата на Националната художествена галерия и Американската фондация за България. "Експозицията ще може да бъде видяна още на 16 срещу 17 май в Световната нощ на музеите, каза организаторът Иво Хаджимишев

* Стивън Рънсиман е роден през 1903 година в Нортъмбърланд. Учи с кралска стипендия в колежа Итън, където негов съученик и приятел е бъдещият писател Джордж Оруел. От 1934 г. до 1940 г. работи в британското посолство в София. През 1942-1945 г. е професор по византийско изкуство и история в Истанбулския университет, където започва проучванията си по своя най-известен труд - тритомна история на кръстоносните походи. След Втората световна война издава основните си трудове и чете лекции в различни британски и американски университети. През 1958 година получава рицарско звание. Умира през 2000 година в Радуей на 97 години.

ИВО ХАДЖИМИШЕВ




Откриването бе почетено от подобаващ брой величества, превъзходителства и други известни физиономии.


Главните "виновници" за забележителното събитие - Иво Хаджимишев и семейство Гибсън.


Посланик Макълдауни приветства гостите.


Стъклените плаки и дневникът от експедициите на проф. Филов.






Горещо ви препоръчваме да посетите изложбата до края на юни!